№
25.07.2018г. гр. К.
К. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
съдебно заседание на 25.07.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело № 1866 по описа на КРС за 2018г., за да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД от „А.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** № 146, сграда А, бизнес център „България“, представлявано
от Ива Михайлова Шаламанова – управител, чрез пълномощника си юрисконсулт
Преслава Маринова Костова против П.Г.Р., ЕГН ********** с адрес: ***.
РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „А.Т.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** против П.Г.Р., ЕГН **********. Съдът е издал
заповед № 336 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 08.03.2018 г. При опит
за връчване на заповедта, адресът на длъжника в гр. Ш., общ. К., *** е посетен
от връчителя на 13.03.2018 г. и на 16.03.2018 година. Връчителят е удостоверил,
че „по сведение на майката Е.С.М., лицето е извън страната, като има вероятност
да се прибере до изтичане на едномесечния срок, но не се е прибрал до момента.“
С разпореждане от 18.04.2018 г. съдът е указал да се
извърши процедура по чл. 47 от ГПК чрез поставяне на уведомление на адреса на
длъжника. На 04.05.2018 г. е поставено уведомление в пощенската кутия на
адреса. Съобщението е върнато след изтичане на указания срок, след като не се е
явило упълномощено за получаване лице.
С разпореждане от 17.05.2018 г. РС-К. е изискал от
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – П. справка за
регистрирани трудови договори, наименование и адрес на работодателя на П.Г.Р.,
ЕГН ********** с адрес: ***. Видно от предоставената справка, лицето П.Р. има
актуален трудов договор.
С разпореждане от 21.05.2018 г. съдът е указал да се
изпрати ново съобщение по местоработата на длъжника в гр. Ш., ***, фирма ***.,
като връчителят е удостоверил, че „адресът
е посетен на 04.06.2018 г., като по данни на майката Е.С.М. лицето е извън
страната.“
Съдът е счел, че заповедта за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
разпореждане от 07.06.2018 г. е указал на заявителя, че може да предяви иска за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съдът е указал за последиците при неизпълнение на указанията в
срок.
В изпълнение указанията на съда, заявителят „А.Т.“
ЕООД е депозирал искова молба срещу длъжника П.Р., по която е образувано гр. д.
№ 1866/2018г. по описа на РС – К..
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на РС-К.
преценя предявените искове за
недопустими, тъй като за ищеца липсва, към настоящия момент, правен
интерес от предявяването им по следните съображения:
Заповедният съд е преценил, че длъжникът по заповедното
производство е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от
07.06.2018 год. заповедният съд е разпоредил на заявителя, предвид влезлите в
сила изменения в ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е уведомил и за
последиците от неизпълнение на указанията.
Проверката за редовността на призоваването на длъжника
в заповедното производство е част от проверката за допустимостта на предявения
иск по чл.422 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иска, за която съдът следи служебно. Проверката за допустимост на предявения
установителен не означава проверка на действията на заповедния съд, а
извършване на задължителните действия на исковия съд, вменени му от чл.7 ал.1
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за вземането си в случай, когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, според който текст съобщението се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на
съда или общината. В случая не са изпълнени
изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК, за да има основание връчителят да
залепи уведомление, а именно връчителят
не е търсил длъжника в продължение на един месец /удостоверено най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден/ и същият да не е намерен на
посочения по делото адрес и да не е намерено лице, което е съгласно да получи
съобщението. По делото е удостоверено, че връчителят е поставил уведомление в
пощенската кутия. Не е изпълнено указанието на закона връчителят да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея, но след като е залепил уведомление.
Дори да се приеме, че в случая заповедният съд е
приложил чл. 47, ал.1, изр. последно от ГПК, че гореописаното правило „ не се
прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника
на тези данни в съобщението.“, то от удостовереното от връчителя, че „по
сведение на майката Е.С.М., лицето е извън страната, като има вероятност да се
прибере до изтичане на едномесечния срок, но не се е прибрал до момента“ не
може да се направи категоричен извод, че лицето не живее на адреса, а само, че
не е намерено, тъй като отсъства.
Заповедният съд е разпоредил връчване на
местоработата, но връчителят е удостоверил, че „адресът е посетен на 04.06.2018
г., като по данни на майката Е.С.М. лицето е извън страната“. По делото е
неясно дали връчителят е посетил адреса на длъжника в гр. Ш., общ. К., ***,
където отново е разговарял с майката на длъжника или е посетил адреса по месторабота в гр. Ш., ***, фирма ***,
където майката на длъжника се явява - друго
лице, съгласно чл. 46, ал.2 от ГПК работодател на адресата или е лице, представляващо
работодателя – по закон или упълномощено лице от работодателя.
Следователно заповедният съд преждевременно е дал
указания за предявяване на иск за установяване на вземането по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, без да е спазена
надлежно процедурата по уведомяване. Неправилните указания на съда не
водят обаче до наличие на правен интерес за кредитора от предявяване на
установителния иск по чл. 422 от ГПК и не могат да обусловят неговата
допустимост. Проверката редовността на призоваването на длъжника в заповедното
производство е част от допустимостта на предявения иск по чл.422 от ГПК, което
е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът
следи служебно, която процесуална предпоставка в настоящия случай по изложените
вече съображения не е налице. Ето защо следва изводът, че предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК са
недопустими, поради което производството по делото ще следва да бъде прекратено.
С оглед гореизложеното, РС – К.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 1866/2018г. по описа на РС – К..
Определението
подлежи на обжалване с въззивна частна жалба пред ОС – Стара Загора в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: