Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    3424                                24.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14238 по описа за 2017 година.

 

Предявен е  иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ищците етажни собственици в сграда на адрес ***, представлявани от ***Н. С.твърдят, че ответниците са с. и собственици в условията на СИО на апартамент находящ се на етаж четвърти в западната половина на сградата. Към апартамента им имало избено помещение – първото в дясно от входа на приземния етаж. Това помещение обслужвало два апартамента единият от които този на ответниците. Твърдят, че коридора на избения етаж в сградата, който представлява обща част е поставена тухлена преграда и врата, като по този начин били обособени две помещения – стая и ниша която била обособена с поставяне на преградна стена в коридора. В края на коридора била изградена тоалетна, която се намирала на мястото където бил спирателния кран на водопровода и тръбата за обратните води от баните и тоалетните в сградата. В следствие на така извършеното преграждане и обособяване ответниците ползвали част от коридора с площ от около 4,5 кв. м. с размери 110 см. ширина и 4 м. дължина. За това преустройство липсвали строителни книжа, като в резултат на него останалите етажни собственици не можели да ползват заградената част от коридора обща част. Това възпрепятствало ползването и на останалата част от коридора, тъй като прозорецът на външната стена попадал в заграденото пространство и това лишавало коридора от слънчева светлина. Възпрепятствал се и достъпът на другите съсобственици до спирателния общия спирателен кран на водопровода и канализацията. Етажните собственици се били противопоставяли на това състояние и с решение на общо събрание от **било взето решение ответниците да премахнат незаконно поставената преградна стена в коридора на избения етаж. Тъй като това не било сторено се иска да бъдат осъдени ответниците да премахнат преградата, която пречи на останалите съсобственици да упражняват правото си върху коридора представляващ обща част на сградата.            Ответниците не отричат твърденията, че са с. и че Н. С.е *** на етажната собственост на посочени в исковата молба адрес. Отричат да е налице съсобственост в режим на семейна имуществена общност върху посочения в исковата молба апартамент. Твърдят, че той е придобит по наследство само от ответника Р.И.. Твърдят, че не им е било съобщавано за решението на общото събрание на етажната собственост. Поддържат, че описаното в исковата молба помещение в избения етаж не е обща част и е било осъществено още при строителството на сградата през 1958 -1959г. и е било предмет на договор за продажба сключен на ***по силата на който е било придобито от В.Ш.. Последният бил признат за собственик на това помещение с нотариален акт от *** в който то било описано като самостоятелно жилище. В последствие това жилище било завещано на ответника Р.И.. Поради това считат иска за неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото, че на 09.04.2017 г. е било проведено общо събрание на Етажната собственост на адрес ***, на което е било взето решение Р.Н.И. и С. Н. И. да премахнат незаконно поставени в общите части на избения етаж – коридор с площ 4,5 кв.м. врата и тоалетна /лист 1-6/.

Ответникът Р.Н.И., видно от представеното удостоверение за наследници, е син на Н.Р. И., починал на *** г. и оставил за наследници освен ответника, преживяла с.В. И. и д. Р. Н. Ч. /лист 32 /. Н.Н.Р.И. е бил признат за собственик на жилище, построено по силата на договор за суперфиция, заемащо западната половина на четвърти етаж от сградата,  построена в имот ***, *** във ** по плана на  ***. Н. Р. Ч. е вписала отказ от наследството на Н.И. на *** г. /лист 3/. Със саморъчно завещание от *** В.С.И. се е разпоредила с цялото си имущество към момента на нейната смърт в полза на Н. Р. К. /лист 34 от делото/.

С нот. акт за собственост *** В.С. Ш. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот – самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша в приземния етаж от четириетажна жилищна сграда в *** – комплексно застрояване кв.** стар, ***, блок *по плана на *** /лист 38/.

По делото е представен и договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***, сключен между С.Р. И. и Н.Р.И. от една страна и В.С. Ш. относно продажба на едно общо жилищно помещение, състоящо се от стая и ниша, находящо се на *** /лист 37/.

Със саморъчно завещание от *** г. В.С. Ш. завещал на Р.Н.И., ответник по настоящото дело, собствените си две стаи и ниша, намиращи се в приземния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес ****, бивша, понастоящем *** /лист 39/.

На ** по силата на договор за дарение Р.Н.И. и С.К.И. са придобили при равни права 1/100 ид. част от 5/6 ид. части от самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша в приземния етаж в четириетажната жилищна сграда, намираща се в *** /лист 40/. На същата дата с нот. акт ** на ** С. К., Р.И. и С.И. закупили от К. Т. Ш. 99/100 ид. части от 5/6 ид. части от гореописаното самостоятелно жилище в приземния етаж на сградата на адрес *** /лист 41/.

Установява се от заключението на ***С.Ж., че жилищната сграда на адрес *** по кадастрален план е заснета с идентификатор ***не е установило наличие на запазени за тази сграда строителни книжа и архитектурни проекти в архива на Община Пловдив. В избения етаж на сградата, в северозападната част се намира процесното избено помещение, което се е ползвало за живеене. Същото е обозначено с ** на скицата на ***, като източно от него е разположена ниша пред избеното помещение, обозначена с ** на скицата на ***/лист 134/. В тази ниша е ситуирана лека преграда за разделянето му на две, като в източната й част е монтирана тоалетна чиния, а в западната е оставено пространство за кухненски бокс. Нишата е отделена от общия коридор на избения етаж чрез поставена врата между коридора и нея и оформено антре така, както е онагледено на скицата на експерта. Достъпът до нишата и избеното помещение се осигурява през геобразен коридор в западните помещения на избения етаж, обозначен с цифрата ** на скицата, който коридор обслужва три други избени помещения, номерирани съответно *, * и * Източните избени помещения в сградата са огледални на тези в западната й част и също се обслужват от геобразен  коридор, обозначен на скицата с **, като е налице разлика, състояща се в това, че в тази част няма изпълнена врата към помещение под № * /лист 132 от делото/.

Установява се от показанията на *** В. С. Д.и Д. Щ.Д., че въпросните помещения се ползва от ответниците Р. и С. И.. Преди тях в тези помещения живеели К. и В.Ш., които имали роднинска връзка с бащата на Р.И.. Тези избени помещения били предоставени от С.и Н.И. през 1964-1965 година. В помещенията Ш. живели до смъртта си, а след това те започнали да се ползват от И.. *** Д.и Д. поддържат, че това състояние пречело на останалите собственици да ползват избените помещения, тъй като липсвала естествена светлина в коридора – прозорецът оставал зад сложената врата. Освен това се ограничавал достъпът до общия щранг за обратните води и общия кран за чиста вода, които също се намирали в вътре в помещението поради изградената врата. И двамата свидетели твърдят, че живущите в блока не са имали претенции спрямо предходните обитатели – семейството на В.Ш.Според ***Т.М.твърди, че процесното помещение в избения етаж в този си вид се ползвало за живеене от Ш. още след построяването на сградата през 1960 година. Още тогава били налични входната врата, след която следвали кухня и тоалетна, обособени в нишата. ***твърди, че никакви преустройства не са правени след построяването на сградата и че състоянието на процесния имот е такова, каквото е било още през 1960 година когато Ш. са започнали да го обитават.

В същия смисъл са и показанията на ***Р. П., която е роднина на В.Ш. и която е живяла в обитавания от него имот в периода от 1961 до 1963 година. Според тази свидетелка действия по преграждането били правени още от нейния в. В.Ш., който ползвал имота.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен искът по чл.109 ЗС следва на първо място да се установи, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху съответната вещ. В случая обект на претенцията, според изложеното в исковата молба, е обща част на сграда в етажна собственост, намираща се в избения етаж и описана от ищците като част от коридор с площ от 4,5 кв.м. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи, че тази площ съставлява обща част на жилищната сграда.

Не се доказаха  твърденията за извършвано преустройство на етажа, тъй като видно от заключението на ***липсва запазен архитектурен проект. При липса на данни за разпределението съгласно първоначалния проект, не може да се обоснове извод, че е налице преустройство, което се отклонява от първоначално планираното разположение на обектите в избения етаж. Обстоятелството, че в източната част на избения етаж на сградата няма врата, която да отделя част от  коридора, не е достатъчно да се приеме, че е доказано отклонение от първоначалния архитектурен проект и че пространството, предмет на ищцовата претенция съставлява обща част.

При това положение, след като ищецът не е установил наличие на собствените си права върху претендираната част, за която твърди, че е обща част на етажната собственост, искът по чл.109 ЗС следва да се приеме за неоснователен и да се отхвърли без да е необходимо да се коментира налице ли са действия на ответниците, с които се препятства упражняването на правото на собственост.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците деловодни разноски, както следва: в размер на 750 лева на Р.Н.И. и в размер на 755 лева на С.К.И..

Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от Н.П.С.в качеството на *** на Етажна собственост на жилищна сграда * на адрес *** съд. адрес:***, адв. П.Ю. против Р.Н.И. ЕГН ********** и С.К.И. ЕГН ********** двамата с адрес *** относно преустановяване на действия на ответнците, с които пречат на ищците да упражняват правото са на собственост върху площ от 4,5 кв.м.  принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата на ***, като бъдат задължени ответниците да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна.

 

            ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищна сграда * на адрес *** представлявана от ***Н.П.С.да заплати на Р.Н.И., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 750лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищна сграда * на адрес *** представлявана от ***Н.П.С.да заплати на С.К.И., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 755лв. /седемстотин и петдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.