№ 1230
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20194616 от 06.10.2021г., постановено по гр.дело №64672/2020г. по описа
на СРС, ГО, 180 с-в ответникът ЗД„Б.В.И.Г.“АД с ЕИК:******* е осъден да заплати на Д. Д.
Д. с ЕГН:**********, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 15750лв.- застрахователно
обезщетение по застраховка „Булстрад каско стандарт“, обективирана в Застрахователна
полица №4704165202003440/23.12.2016г.- за вреди причинени на лек автомобил „Пежо
РЦЗ“ с ДК№*******, от настъпило на 21.12.2017г. в гр.София застрахователно събитие,
както и 1990лв. разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника- ЗАД„Д.Б.Ж.И. З.“АД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЗД„Б.В.И.Г.“АД. Жалбоподателят поддържа, че уврежданията по
автомобила не са причинени при твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а част от тях са причинени при предходно ПТП. В тази връзка съдът
допуснал процесуални нарушения като не предоставил възможност на ответника да
представи доказателства за твърденията си. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е и въззивна жалба от третото лице- помагач ЗАД„Д.Б.Ж.И. З.“АД.
Жалбоподателят поддържа, че са допуснати процесуални нарушения, вследствие на което не
е изяснен механизмът на настъпване на процесното ПТП- не бил допуснат до разпит
1
водачът на автомобила и нямал възможност да се запознае с административно-
наказателната преписка. В протокола за ПТП била вписана полица за застраховка „ГО на
автомобилистите“, която била сключена след настъпване на последното. Моли решението
на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбите и ищец в производството Д. Д. Д. в подадените в срок отговори
на въззивните жалби оспорва същите като неоснователни. Счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установен механизмът на
настъпване на процесното ПТП и не са допуснати процесуални нарушения. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба на третото лице- помагач, ответникът
ЗД„Б.В.И.Г.“АД заявява, че жалбата е основателна по изложените в нея съображения и моли
да бъде уважена, решението- отменено и искът отхвърлен.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че между ответника в качеството на
застраховател и ищеца в качеството на застрахован, е сключен процесният застрахователен
договор, по който застрахователната премия е заплатена. Безспорно е също настъпването на
описаните в исковата молба имуществени вреди на лек автомобил „Пежо РЦЗ“ с
ДК№*******, които са заявени в срок пред ответника и е заведена процесната преписка по
щета. Не се спори, че ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП и наличието на причинно- следствена
връзка между това ПТП и нанесените на автомобила увреждания. В тази връзка е оспорен от
ответника представения по делото констативен протокол за ПТП.
От заключението на вещото лице по АТЕ се установява, че механизмът на настъпване
на процесното ПТП съответства на посочения в представения по делото протокол за ПТП и
щетите по лекия автомобил „Пежо РЦЗ“ се намират в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото на 21.12.2017г. ПТП. Необходимата стойност за възстановяване на лекия
2
автомобил „Пежо“, изчислена по средни пазарни цени към момента на настъпва не на
процесното ПТП е 39125,98 лева. Според вещото лице, доколкото действителната стойност
на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е 21164 лева, налице
е т.нар. тотална щета. След приспадане на запазените части размерът на дължимото
обезщетение е 15873 лева. Вещото лице посочва също така, че е налице съвпадение на
ударните площи и дълбочините на уврежданията на двата автомобила, участвали в
процесното ПТП. По делото липсват данни, на базата на които да се определи скоростта на
движение на двата автомобила непосредствено преди ПТП, но при движение на лекия
автомобил БМВ със скорост от около 30-35 км/ч предвид спецификата на конкретното
кръстовище, както и при установения ъгъл на сблъсък от 115 градуса, може да се получи
увреждане на двата рога на процесния лек автомобил, като увреждането по десния рог е от
директен удар, а по левия- вследствие на изместването на гредата между тях. Възможно е
също така уврежданията да не засегнат предния капак на лекия автомобил „Пежо“. По
въпросите относно предходни увреждания вещото лице е заявило, че липсват данни за
такива по делото. Следва да се отбележи, че макар заключението на вещото лице да е
оспорено формално от ответника, не е направено доказателствено искане в тази връзка за
изслушване на допълнително или повторно заключение.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.06.2021г.
съдът е допуснал до разпит водача на лекия автомобил БМВ Т.Б., като е определил вносим
от ответника депозит, както и е изискал от СДВР адвинистративно- наказателната преписка
по случая. Делото е отложено за 17.09.2021г. В определеният от съда срок депозит за разпит
на свидетеля не е внесен, а ответникът и третото лице- помагач не са изпратили свои
процесуални представители в проведеното на 17.09.2021г., поради което съдът правилно е
заличил допуснатия свидетел и не е налице твърдяното от ответника процесуално
нарушение.
Въз основа на горното и като споделя заключенията на първостепенния съд относно
доказателствената сила на представения по делото протокол за ПТП, въззивният състав
намира, че от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по АТЕ безспорно се установява настъпването на процесното ПТП и на уврежданията
на лекия автомобил „Пежо“, както и причинно- следствената връзка между тях. Размерът на
вредите и съответно- дължимото обезщетение, е установен от заключението на вещото лице,
а не се и оспорва от ответника.
Предвид гореизложеното въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. На въззиваемия
ищец следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция. Представен е договор за правна помощ и съдействие с договорено и заплатено
изцяло възнаграждение в размер на 2180 лева. Направеното своевременно възражение за
прекомерност съдът намира за неоснователно, доколкото същото е в размер на минимума
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, с начислен ДДС.
3
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20194616 от 06.10.2021г., постановено по гр.дело
№64672/2020г. по описа на СРС, ГО, 180 с-в.
ОСЪЖДА ЗД„Б.В.И.Г.“АД с ЕИК:******* да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН:**********
сумата от 2180 лева (две хиляди сто и осемдесет лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4