№ 124
гр. С.З. , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501224 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.122 от ГПК, във връзка
с чл.105 и чл.115, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от С. С. Г. против определение
под № 260568 от 23.02.2021г. на РС-С.З., с което на основание чл. 105, чл.118
и чл.119 от ГПК се прекратява производството, по гр. дело № 3817/2020 год.
по описа на Районен съд – С.З. и делото се изпраща по подсъдност на Районен
съд – Г..
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-С.З. да го
отмени изцяло и вместо това да върне делото на първоначалния съд РС-С.З.
за продължаването на съдопроизводствените действия по делото от този съд.
Жалбоподателката твърди в частната си жалба, че СТРС неправилно е
преценил претенцията им като иск заведен по общия исков ред по мястото на
постоянния адрес на ответниците , тъй като ставало въпрос за предявяването
на иска по реда на чл.115 от ГПК който гласи, че иска за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на
деянието. Твърди, че съдът не се е съобразил с посочената от тях подсъдност
за определянето на местно компетентния съд, тъй като съдът приел, че следва
да следи служебно за компетентността на съда, който следва да разгледа
делото и приложил общото правило по чл.105 от ГПК.
1
Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на
жалбоподателката.
Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното определение с №
260568 от 23.02.2021г. на РС-С.З., с което на основание чл. 105, ал.1 във
връзка с чл.118 и чл.119 от ГПК се прекратява производството, по гр. дело №
3817/2019 год. по описа на Районен съд – С.З. и делото се изпраща по
подсъдност на Районен съд – Г. и съответно да върне делото на
Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил от другата страна по делото В. А. В. чрез адв. Д.К.,
с който молят частната жалба да се остави без уважение и да се потвърди
изцяло Определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението си от закрито съдебно заседание с № 260568 от
23.02.2021г. на РС-С.З., на основание чл. 105, ал.1 във връзка с чл.118, ал.2 и
чл.119 от ГПК този съд е прекратил производството пред по гр. дело №
3817/2020 год. по описа на Районен съд – С.З. и делото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – К..
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима,
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Окръжният съд намира, че частната жалба разгледана по съществото
си относно нейната материална основателност същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Производството пред първостепенния съд по гр.д.№ 3817/2020г. по
2
описа на Старозагорски районен съд е образувано по исковата молба на
ищцата и жалбоподателка С.С. Г.-Д. против ответниците и въззиваеми В. А.
В. и Д.Й. Г., с която съдът е сезиран да разгледа претенция за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди по чл.45 и сл. от ЗЗД.
Както правилно е посочено и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен акт, искът за вредите от непозволено увреждане може да
бъде предявен и по местоизвършването на деянието, която възможност
решаващият съд е пренебрегнал, прилагайки правилата на общата
подсъдност, уредена в чл.105 от ГПК.
Приемайки, че направеното от ответника възражение за подсъдност по
чл.119, ал.4 от ГПК, дава основанието да бъде приложена общата подсъдност,
решаващият съд е постановил прекратяване на производството в нарушение
на съдопроизводствените правила. Съгласно специалната норма на чл. 115,
ал. 1 от ГПК иска за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по
местоизвършването на деянието. Предпоставка за приложението на тази
норма е естеството на основанието, от което е възникнало вземането, а
именно - то да е за вреди от непозволено увреждане. Това законодателно
решение е обусловено от обстоятелството, че материалноправните
предпоставки, формиращи фактическия състав на деликта, могат да бъдат
установени най-лесно в мястото на настъпването му, тъй като там са
съсредоточени повечето доказателства за това.
Възможността за избора на подсъдността по местоизвършването на
деянието по чл. 115, ал. 1 от ГПК е изцяло предоставена на увредения от
деликта - ищеца, поради което същата не може да бъде дерогирана с
възражението по чл.119 от ГПК.
В настоящия случай ищцата е упражнила правото си да предяви иска си
за непозволено увреждане пред съда, в района на който е настъпило
увреждането - гр. С.З., като в исковата молба са изложени и подробните
фактически обстоятелства относно момента и мястото на увреждането, а
именно апартамента, находящ се в гр.С.З., ул.“******.
Несъобразявайки правилото на чл. 115, ал. 1 от ГПК, решаващият съд
неправилно е приложил нормата на чл.118, ал.2 от ГПК, поради което
постановеният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон.
Предвид изложеното, въззивният съд следва да отмени Определение с
№ 260568/23.02.2021г. на Старозагорски районен съд, постановено по гр.д.№
3817/2020г. по описа на същия съд, като постанови и връщането на делото
пред компетентния Старозагорски съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
С оглед гореизложеното следва да бъде направен безспорния извод, че
делото неправилно е било прекратено от РС-С.З. и е било изпратено на
ненадлежния съд, а именно РС – Г..
3
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а
обжалваното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.
Поради изложеното въззивният съд следва да отмени обжалваното
Определение с № 260568 от 23.02.2021г. на РС-С.З., с което на основание чл.
105, ал.1 във връзка с чл.118, ал.2 и чл.119 от ГПК се прекратява
производството по гр. дело с № 3817/2020 год. по описа на Районен съд – С.З.
и делото се изпраща по подсъдност на Районен съд – Г..
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред ВКС на РБ, тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение с № 260568 от 23.02.2021г. на РС-С.З., с което
на основание чл. 105, ал.1 във връзка с чл.118, ал.2 и чл.119 от ГПК се
прекратява производството по гр. дело с № 3817/2020 год. по описа на
Районен съд – С.З. и делото се изпраща по подсъдност на Районен съд – Г.,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4