Р Е Ш
Е Н И
Е №........
гр.К., ……….2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на
осемнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2266 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.10.2014г.
ответната страна в производството, сключил договор за потребителски кредит №***
с „П. Ф. Б.“ ООД, с ЕИК:***, вследствие на което между страните възникнала
облигационна връзка, като кредиторът отпуснал сумата в размер на ***.00 лв., а
кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси.
Съгласно чл.27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят
декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това
действие следвало, че кредиторът изпълнил задълженията си по договора -
предоставил паричната сума, а за кредитополучателят се породило задължението да
върне сумата на 45 седмични погасителни вноски, които съставлявали изплащане на
главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на ***лв., такса
за оценка на досие в размер на ***лв. и такса за услугата „Домашно посещение“ в
размер на ***лева. Услугата „Домашно посещение“, съгласно уговореното в чл.25
от договора, представлявало домашна доставка на заетата сума в брой и седмично
събиране на вноските по местоживеене на кредитополучателя. Размерът на
ежеседмичните дължими плащания бил ***лева и последна вноска - ***лева като
същите следвало да бъдат извършвани в ден сряда. Първото седмично плащане
следвало да бъде направено на 10.10.2014г. Длъжникът не изпълнявал всички свои
задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като
падежът на първата непогасена вноска настъпил на 20.04.2015г., вследствие на
което и считано от следващия ден, длъжникът изпаднал в забава и се начислявало
обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 16.08.2015г., с което станал изискуем целият неизплатен
остатък от задължението. На 21.03.2016 г. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК:***, и „Ф.
И.“ ЕАД, с ЕИК:*** е сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство,
станало второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „П. Ф. Б.“ ООД упълномощило „Ф. И.“ ЕАД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление
неколкократно до същия, чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в
цялост като непотърсена. С оглед на което, уведомяването следвало с получаване
на исковата молба / в т.см. утвърдената
задължителна практика Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС,
II т.о./ Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, в качеството си на цесионер по договора за кредит подал заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образуваното ч.гр.д.№1137/2018г. по описа
на РС- К. и издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на
длъжника и той подал възражение. Това обуславило интереса и легитимацията на „Ф.И.“
ЕАД, ЕИК:*** да предяви установителния иск. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че длъжникът И.Ж.К., с ЕГН-**********, дължи на
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК:***, сумата от ***лв., от която: ***лева главница, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, ***лева
договорна възнаградителна лихва от 20.04.2015г. до 16.08.2015г., ***лева лихва
за забава от 21.04.2015г. до 19.04.2018г. и ***лева такси от 20.04.2015г. до
16.08.2015г. Претендира съдебни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника адвокат Е.А. от
АК-С. счита
исковата молба за допустима, но тъй
като в качеството си на особен представител нямала връзка с ответника, не била
в състояние да вземе отношение по основателността на исковете. Моли съда да остави без уважение искането за присъждане на
разноски в заповедното производство.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1137/2018 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №632/09.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника И.Ж.К. с ЕГН-**********, за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна възнаградителна
лихва от 20.04.2015г. до 16.08.2015г., ***лв. лихва за забава от 21.04.2015г.
до 19.04.2018г., ***лева такси от 20.04.2015г. до 16.08.2015г. и законна лихва
върху главницата от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането,
както и*** лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с
ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по
издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника в едномесечния срок.
От представените заверени копия на договор за потребителски кредит №*** от 03.10.2014 г., формуляр за кандидатстване за кредит от 02.10.2014 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, неоспорени, двустранно подписани и декларация с нот.зав.рег.№2577/03.10.2014 г. на Нотариус М. П., с район РС-К., е видно, че на 03.10.2014 г. е ответникът И.Ж.К. е сключил с „П. Ф. Б.“ ООД договор за кредит, по който му е предоставен заем в размер на *** лв., при такса за оценка на досие ***лв., общ размер на фиксирана лихва ***лв., представляваща 29.73 % годишно, ГПР-49% или общо ***лв., както и такса за услуга Кредит у дома -***лв., като уговорената обща сума за плащане от ответника е ***лв., на 45 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на ***лв., платими в ден сряда на седмицата, с дата на първото седмично плащане-10.10.2014 г.
От представените по делото заверени
копия на договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. и потвърждение за
извършена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД се установява, че „П. Ф. Б.“ ООД в
качеството си на продавач /цедент/ прехвърлил на „Ф.И.“ ЕАД като цесионер вземания,
определени съгласно чл.2.1 в пълен размер, заедно с всички допълнителни права /
вкл.главница, лихви и такси/, които ще бъдат представени на електронен носител
във формата на файл данни, с предмет на прехвърляне срещу заплащане от страна
на цесионера на уговорената цена, считано от датата на прехвърлянето. В
приетото като доказателство заверено копие на Приложение №1 към договора за
цесия от 21.03.2016г. са видни вземанията към длъжници-заемополучатели сред
които И.Ж.К. със
задължение в размер на ***лв. по
договор ***
Видно от представеното заверено копие на пълномощно нот.зав.рег. №04933/05.04.2016 г. на Нотариус В. Б., рег.№***на НК, с район РС-С. / л.23 от делото/, „П. Ф. Б.“ ООД упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да го представлява като уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на конкретнитевземания на продавача, произтичащи от договори за потребителски кредит, прехвърлени на „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г.
Прието по делото е копие на уведомление, изпратено от „П. Ф. Б.“ ООД чрез пълномощника „Ф.И.“ ЕАД до И.Ж.К., с което стария кредитор го уведомява, че задължението по процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено от кредитора „П. Ф. Б.“ ООД на „Ф.И.“ ЕАД, поради което, считано от датата на получаване на уведомлението, всички плащания, дължими по договора /главница, лихви, разноски и др./ трябва да бъдат превеждани по сметката /посочена/ на „Ф.И.“ ЕАД.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1137/2018 г. по описа на РС-К.
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016г. ведно
с приложение №1 към него, сключен с „Ф.И.“ ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „П. Ф. Б.“ ООД от негово
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. Ищецът не е представил доказателства, че приложеното към исковата
молба уведомление е изпратено до длъжника преди иницииране на заповедното
производство.
Длъжникът И.Ж.К. не е бил намерен нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, по справката в НБДН поради което за да бъдат защитени правата му в настоящото производство му е назначен особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител упражнява процесуални права на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита уведомен за цесията. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията на новия кредитор – ищеца, поради което правата на последния да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. /в т.см. Определение №567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д.№1387/2018 г. на ОС- Стара Загора, Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№1342/2018 г. на ОС-Стара Загора, решение от 19.04.2019 г. по в.т.д.№1028/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора/. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за установяване на вземанията с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 вр. чл.99 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И.“
ЕАД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** против И.Ж.К., с ЕГН-********** ***, искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумите: ***лв. главница, ***лв. договорна възнаградителна
лихва от 20.04.2015г. до 16.08.2015г., ***лв. лихва за забава от 21.04.2015г.
до 19.04.2018г., ***лв. такси от 20.04.2015г. до 16.08.2015г. по договор за потребителски кредит от №*** от 03.10.2014 г. сключен между „П.
Ф. Б.“ ООД и И.Ж.К., и
законна лихва върху главницата от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №632/09.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1137/2018г. по описа на PC –К. като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1137/2018 г. по
описа на РС-К..
Районен съдия: