О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ....157........ 17.05.2019г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателна колегия
На седемнадесети май
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: С. Радославова
Членове: 1. М.Георгиева
2. Р. Райкова
Сложи за разглеждане
докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВЧНД № 176 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от С.Н.С. *** срещу Определение №189/26.3.2019г. по ЧНД № 729/2019 г. по описа на
ШРС, с което е потвърдено постановление на ШРП от 07.03.2019 г. на Районна
прокуратура - Шумен, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 685/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Шумен,
преписка Вх. № 1427/2016 г. по описа на ШРП, водено срещу Неизвестен извършител
за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност
на доводите посочени в първоинстанционното определение. Сочи, че определението,
с което е потвърдено постановлението на ШРП е неправилно и незаконосъобразно,
поради несъобразяване с всички събрани гласни и писмени доказателства и
необсъждането им, както и на тези приложени към жалбата, като се излагат
подробни доводи и се иска неговата отмяна и връщане на делото за допълнително
разследване.
Частната жалба е подадена в срока по чл.243 ал.6 от НПК и настоящият състав
я приема за процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът за да се
произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното определение взе
предвид следното: В атакуваното определение районният съд е установил
фактическа обстановка, която по същество съвпада с установената от прокурора в
постановлението, а именно: Досъдебно производство № 685/2017 г.
по описа на РУ на МВР – гр. Шумен е образувано с постановление от 08.06.2017 г.
на Районна прокуратура - Шумен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата в гр. Шумен самоволно, не по
установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право. Разследването по делото е приключено с
писмено мнение от 08.02.2019 г. съдържащо мнение за прекратяване на
наказателното производство, за извършеното престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК. С постановление от 07.03.2019 г. на
районния прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратено наказателното
производство по цитираното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК, приемайки, че деянието по чл. 323, ал. 1 от НК не е доказано по
несъмнен начин. От събраните в досъдебното производство доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.Н.С.
е собственик на недвижим имот - жилище, находящо се на ул. „У.“ № 27, ет. 2 в
гр. Шумен, ведно с 14/612 кв. м. идеални части от дворното место.
Поземленият имот, в който се намира неговия недвижим имот е съсобствен с „М.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Н. В.М.. Посоченото дружество притежавало
недвижим имот – монолитна сграда на три нива, находяща се на ул. „У.“ № 27 в
гр. Шумен, ведно с 522/612 кв. м. идеални части от дворното место.
Съсобственик в
поземлен имот била и свидетелката Н. П. Г..
Отношенията между
съсобствениците били изострени поради честото и без предупреждение прекъсване
на електрозахранването и водоподаването
от страна на Н. М. при извършването на строително - монтажните работи на
посочената монолитна сграда в съсобствения имот. От своя страна С.С. при
реализирането на ремонтни дейности в своя имот зазидал един от входовете към
обекта на М..
По това време, както и към настоящия момент, водоподаването в обектите на
тримата съсобственици се осъществявало от едно водопроводно отклонение с изградена водомерна шахта, разположена в
ползваната от М. част от имота. В посочената водомерна шахта бил монтиран
главния водомер, а непосредствено след него М. монтирал второстепенен водомер,
отчитащ водоподаването само в ползваната от него част от имота. М. настоявал и
останалите съсобственици да монтират такива водомери с оглед отчитането на
водоподаването в ползваните от тях части непосредствено след главния такъв,
както и с оглед избягване на евентуални злоупотреби. Останалите съсобственици
обаче отказали да сторят това, тъй като вече били поставили измервателни уреди
в други места в имотите си, което допълнително изострило отношенията помежду
им.
Междувременно С.С. в
преустроената от него жилищна част предприел изграждането на нова водопроводна
инсталация, посредством полипропиленови тръби. За тази цел извел същите от
жилищните помещения, пуснал ги по външната стена и помолил М. да ги свърже с
водопровода във водомерната шахта, което последният впоследствие направил.
Първоначално
водомерната шахта била разположена в открито пространство, като достъп до нея
имали неограничен кръг хора. С приключване на строителните дейности във връзка
с изграждането на монолитната сграда в имота, М. привел шахтата в съответствие
с издаденото от управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД
становище с Изх. № 1078/07.05.2014 г., съобразно което главния водомерен възел
да бъде разположен в жилищната сграда, непосредствено след влизане на
водопроводното отклонение в нея, както и в унисон с изискванията на чл. 11, ал.
3 от Наредба № 4 ат 14.03.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
предвиждаща водомерния възел на водопроводните отклонения в урбанизираните
територии и селищните образувания да се разполагат в урегулирания поземлен имот
в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 метра от
уличната регулационно линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено
осветление помещение непосредствено след влизането на тръбата в сградата,
когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5
метра от уличната регулационна линия. По този начин М. изградил стени около
водомерната шахта и обособил затворено помещение, с което игнорирал
нерегламентирания достъп, а достъпа до посоченото помещение ставал както през
изградения от него търговски обект /магазин за авточасти/, така и през друга
ролетна врата.
След инцидент, довел
до наводняване на обособените от С.С. жилищни помещения, водоподаването към
жилището му било преустановено окончателно и до настоящия момент бил лишен от
това право.
По този повод били
сигнализирани органите на Полицията и било образувано досъдебно производство №
685/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Шумен. Пред полицейските служители С.С.
споделил предположението, че водоподаването е прекъснато от Н. М., с когото
имали предходни конфликти във връзка с водоснабдяването на въпросните помещения
и измерването на потребеното количество вода.
Предмет на настоящата въззивна проверка
е определението на районния съд, с което е потвърдено постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил
съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл. 243, ал.1, т. 1 и 2 НПК и да потвърди, респективно да
отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт. От друга страна при
съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява
наказателното производство, следва да се държи сметка и за конституционно установените
правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване
срещу едно лице. Това означава, че дори и съдът да прецени, че при събраните
доказателства са налице основания за внасяне на обвинителен акт, той не може да
отмени постановлението за прекратяване и да върне делото с такива указания. Съдът
не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора
чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза. При така установеното от
фактическа страна наблюдаващият прокурор при ШРП е преценил, че деятелността на
Н. М. не може да се разглежда на плоскостта на чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като
по делото липсват категорични доказателства, от които да се направи извод, че М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното
престъпление. РС споделил този извод на прокурора.
Според ШОС безспорно между С. и М. е
бил налице правен спор относно вътрешната водопроводна инсталация и
разположението на спирателните кранове и водомерите на тримата съсобственици и
тези спорове нееднократно са отнасяни до ВиК – Шумен и Община Шумен. В този
смисъл според ШОС правен спор е съществувал още на този етап, независимо, че е
бил отнесен към гражданския съд в един по-късен момент. Като страни по конкретното правоотношение М. и С. са имали
спор от гражданскоправен характер, като правото на С. е било оспорвано от М..
ШОС следва обаче да сподели извода на РС, че по делото липсват категорични доказателства,
от които да се направи извода, че е налице състава на визираното престъпление
осъществено именно от М.. В случая шахтата се намира в собствен на „М.“ ЕООД недвижим
имот, където се помещава магазин в който работят трима души. Главният водомерен
възел е бил разположен там в съответствие с предписанията на ВиК – Шумен и съобразно
разпоредбите на Наредба № 4 ат 14.03.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В този смисъл М. е спазил закона като е изградил
стени около водомерната шахта и обособил затворено помещение, с което игнорирал
нерегламентирания достъп. Друг е въпросът кому е бил осигурен достъп и дали
другите съсобственици на тази вътрешна водопроводна инсталация са имали достъп
до нея.
Безспорно се установява, че по време на
наводнението у С. шахтата все още е била на достъпно място и стените около нея
не са били изградени. Тогава видно от показанията на свидетелите В., А. и К. прекъсването
на водозахранването и към С., и към М. е било осъществено от А. и К. след
отзоваване на подаден сигнал за авария и в изпълнение на служебните си задължения,
като в него период достъпа до шахтата е бил свободен и не е било нужно някой да
ги допуска до нея.
Няма доказателства след този момент именно М. да е спирал
водата към съсобствениците си. Разпитан пред съдия свидетелят С., на когото е
предявен протокола от 11.06.2016г. сочи, че макар да е писал в протокола че водоподаването е спряно от М., не
може да каже със сигурност и не е видял именно М. да е спирал водоподаването.
Тези показания на тримата служители на Ви К на практика дават отговор на
възраженията в жалбата, че не били взети предвид писмените доказателства при
изготвяне на постановлението на ШРП и на атакуваното определение на ШРС и че не
било изяснено кой е допуснал свидетелите А. и К. до шахтата. Свидетелите са разпитвани
именно за тези обстоятелства и са дали своите отговори, а като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, техните показания са кредитирани както от ШРП, така и от
ШРС. Безспорно, е, че между С. и М. са налице влошени междуличностни отношения,
както по повод предходни прекъсвания на водоподаването от страна на М. по време
на осъществяваната от него строителна дейност, така и с воденето на множество
дела от различно естество между тях. Впоследствие след изграждането на защитена
среда за шахтата никой от другите двама съсобственици не е имал достъп до
спирателния кран за водата към техните имоти и те не са имали вода, защото нито
М., нито друго лице са пуснали водата от спирателния кран. Безспорно е
установено, че М. е разполагал с възможност да прекъсва или пуска
водоподаването на съсобствениците си, тъй като е имал достъп до водомерната
шахта. Не се установява обаче твърдяното често спиране и пускане на водата след
спирането му от А. и К.. Според ШОС в случая безспорно е налице противоправно
бездействие, именно от страна на М. от една страна като представляващ и
едноличен собственик на „М. „ЕООД, в чийто магазин се намира и шахтата с общия водомер
и спирателните кранове, а от друга като единственото лице което според собствените
му съпруга, син и снаха разпитани като свидетели, се е занимавало с
изграждането на обекта и вътрешната водопроводна инсталация. Тук следва да се
сподели извода на ШРП и ШРС, че след като веднъж водозахранването към жилището
на С. е било прекъснато от служители на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“
ООД при изпълнение на трудовите им функции, Н. М. е можел да го възстанови
/чрез пускане на водата от спирателния кран, разположен във водомерната шахта/,
но не го е сторил. Правилен, законосъобразен и в съответствие със съдебната
практика е извода им, че невъзстановяването от страна на М. на съществуващото
преди това положение не може да бъде обсъждано на плоскостта на самоуправство,
защото изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 от НК може да се осъществи само
чрез действие. Затова ШОС приема , че в конкретния случай има налице
противоправно деяние, налице са обществено опасни последици, но те не са от
категорията на престъпленията, а на деликта. Такъв несъмнено е налице и претенциите
за недопускане до общи съсобствени ВиК части, възражението за несъответно на
съсобствеността проектиране на вътрешната ВиК инсталация на сградата на „М.“
ЕООД, евентуално непозволено увреждане или пропуснати ползи от страна на
съсобственик следва да се отнесат пред гражданския съд. Установено е по делото,
че жалбоподателят вече е направил постъпки да реализира претенциите си относно
възстановяването на нормалното водоподаване в имота му и за възстановяване на
неправомерно нанесените му вреди и пропуснатите ползи, в резултат на невъзстановеното
водоподаване на собствения му имот.
В процесния случай се касае за гражданско правни отношения, които следва да
бъдат уредени по гражданско правен ред. Всеки от пострадалите съсобственици сам
преценява дали и как ще реализира гражданската си претенция и дали
съсобственика Нора Генчева има намерение да стори това е ирелевантно за
настоящия спор. В настоящото наказателно производство, въпреки
извършените многобройни следствени действия, не са събрани доказателства
установяващи по безспорен и несъмнен начин определено лице в извършване на
действия по чл.323 ал.1 от НК. Предвид гореизложеното, ШОС споделя извода на
прокурора, че събраните и обсъдени по-горе доказателства не са достатъчни, за
да обосноват по един несъмнен и безспорен начин, че именно Н. М. е извършил
действия /а не негови бездействия/, с които да е осъществил състава по чл. 323,
ал. 1 от НК и ангажирането на наказателна отговорност и евентуално на
обвинението въз основа на предположение би било в противоречие с чл. 303 от НПК. Настоящият състав не вижда причини за провеждането на каквито и да било
други следствени действия в наказателното производство. Не са налице опорочени
обществени отношения, които да се охраняват от Наказателния кодекс на РБ. При
постановяване на процесното постановление за прекратяване на наказателното
производство и в производството по обжалването му пред районния съд и
постановяването на проверяваното определение не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Крайният извод на ШРС, че постановлението на прокурор при ШРП се явява
правилно, обосновано и законосъобразно се споделя изцяло от ШОС. Поради това настоящата инстанция намира, че оплакванията във въззивната частна
жалба са неоснователни.
Предвид гореизложеното определението, с което се потвърждава
постановлението на ШРП за прекратяване на наказателното преследване срещу неизвестен
извършител за извършено деяние по чл.323 ал.1 от НК се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.1 от НПК, ШОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №189/26.03.2019г. по ЧНД № 729/2019
г. по описа на ШРС, с което е потвърдено Постановление на ШРП от 07.03.2019
г. на Районна прокуратура - Шумен, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 685/2017 г. по описа на РУ на МВР –
гр. Шумен, преписка Вх. № 1427/2016 г. по описа на ШРП, водено срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.