№ 4434
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110148177 по
описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 241026/29.08.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 263801/25.09.2023г. на СРС, подадена от Л. Л. Б. срещу
„*************“ АД.
Ищцата Л. Л. Б. чрез адв. И. Дж. – АК-София, е предявила срещу ответника
„*************“ АД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3000,00 лева за
главница, 1679,10 лева за просрочена лихва за периода 23.10.2007г.-14.08.2009г., законна
мораторна лихва от 14.08.2009г. до изплащане на вземането, която към датата на подаване
на исковата молба възлиза на 4343,59 лева, 93,58 лева за разноски за държавна такса и
280,37 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които на 28.09.2009г. въз основа на
заповед за изпълнение от 28.09.2009г. по ч.гр.д. № 40321/2009г. на СРС е издаден
изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. № 20107880400154 на
ЧСИ № *** – М.К.. Твърди, че изпълнителното производство било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземането било погасено по давност след издаването на
изпълнителния лист. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се
явява, като се представлява от адв. Дж., която поддържа предявените искове, включително в
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*************“ АД чрез юрк. Дж.И. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 367272/20.12.2023г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като недопустими. Сочи, че с договор от 14.11.2016г. е цедирал
процесните вземания на „*********“ ЕООД, което като цесионер е следвало да уведоми
ищцата за прехвърлянето и да се конституира като взискател по изпълнителното дело. При
условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. За
насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
1
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, срещу ищцата в полза на ответника е
издадена Заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ от 28.09.2009г. по
ч.гр.д. № 40321/2009г. на СРС, 31 състав, за процесните суми, като на същата дата е издаден
и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение, видно от представената на л. 5-гръб
разписка, е връчена на длъжницата Б. на 13.06.2010г. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства срещу заповедта да е подадено възражение, съдът приема, че същата е влязла
в сила с изтичането на двуседмичен срок от връчването, съобразно редакцията на чл. 414, ал.
2 ГПК към ДВ, бр. 59 от 2007г., т.е на 29.06.2010г. /срокът изтича на 27.06.2010г., който е
неделя, поради което следва да се счита за изтекъл на 28.06.2010г./.
Доколкото процесните вземания се основават на издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
2
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3-1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на
изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено
съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент постановление. Поради това даденото с отмененото
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани
за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се
прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-
ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен
съд – р.170/17.09.2018г.-гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о,
включително задължителната такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
Явно през 2010г. ответникът е образувал изпълнително производство за събиране на
вземането – изп.д. № 20107880400154 на ЧСИ № *** – М.К.. По този начин е прекъснал
давността. Тъй като не са ангажирани доказателства за предприемани по него изпълнителни
действия, съдът намира, че изпълнителното производство е прекратено през 2012г. по силата
на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След този момент е започнала да тече нова
давност. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе това, не доказа тя да е прекъсвана
или спирана, поради което и процесните вземания следва да се считат за погасени по
давност през 2017г.
Що се касае до възраженията на ответника по отговора на исковата молба, то следва
да се има предвид, че, дори и вземанията по изпълнителния лист да са цедирани на трето
лице, не е доказано тази цесия да е породила действия спрямо ищцата-длъжница. Това е
така, тъй като по силата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
цесията, като тя има действие за длъжника и третите лица от момента на това уведомяване –
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС: ТР 142-
7/1954-ОСГК, р.156/30.11.2015г.-т.д.2639/2014г.-II т.о., р.137/02.06.2015г.-гр.д.5759/2014г.-
III г.о., и др. Дори и цедентът и цесионерът да са уговорили помежду си, че цесионерът ще
уведоми длъжника, при положение, че по делото не са ангажирани доказателства за такова
уведомяване, цесията не е породила действие за длъжника, поради което и процесуално и
материално легитимиран да отговаря по иска е банката-цедент.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенция в тази насока и е представила списък по
3
чл. 80 ГПК. Доказани са разноски за държавна такса /410,90 лева/ и за заплатен адвокатски
хонорар /500,00 лева/ в общ размер от 910,90 лева, които следва да се присъдят в полза на
ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Л. Л. Б., ЕГН
**********, от град София, не дължи на „*************“ АД, ЕИК **********, със
седалище в град София, сумата от 3000,00 лева за главница, 1679,10 лева за просрочена
лихва за периода 23.10.2007г.-14.08.2009г., законна мораторна лихва от 14.08.2009г. до
изплащане на вземането, която към датата на подаване на исковата молба възлиза на 4343,59
лева, 93,58 лева за разноски за държавна такса и 280,37 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които на 28.09.2009г. въз основа на заповед за изпълнение от
28.09.2009г. по ч.гр.д. № 40321/2009г. на СРС е издаден изпълнителен лист и за събирането
на които било образувано изп.д. № 20107880400154 на ЧСИ № *** – М.К..
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на Л. Л. Б., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 910,90 лева, представляващи разноски по делото пред първата инстанция (гр.д. №
48177/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4