РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501629 по описа за 2021 година
С Решение № 260141 от 22.06.2021г., постановено по гр. дело №
616/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е допусната делба между С. О.
Н., Т. Ц. Н., В. Ц. Г., С. О. Д. и Т. Г. Х. на следните имоти между
съделителите, при квоти, както следва:
- дворно място в гр. А., Община П., съставляващо поземлен имот с
идентификатор 00833.502.47 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. А., с адрес на имота – гр. А., ул. „Ц. С.“ № *, при квоти – за
С.Н. – 25/96 ид.ч., за всеки един от съделителите – Т.Н. и В.Г. – от по 4/96
ид.ч. и за Т.Х. – 63/96 ид.ч.;
- двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ от 73 кв.м. с
идентификатор 00833.502.47.1, при квоти – за С.Н. – 25/96 ид.ч., за всеки от
съделителите - Т.Н. и В.Г. – от по 4/96 ид.ч., за С.Д. – 46/96 ид.ч. от първи
жилищен етаж и за Т.Х. – 34/96 ид.ч. от първи жилищен етаж и 7/8 ид.ч. от
втори жилищен етаж;
- полумасивна лятна кухня – сграда с идентификатор
1
00833.502.47.3 на площ от 30 кв.м., при квоти – за всеки от съделителите –
С.Н. и Т.Х. – от по 1/8 ид.ч. и за С.Д. – 6/8 ид.ч.;
- масивна сграда с идентификатор 00833.502.47.2 на площ от 25
кв.м., при квоти – от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите С.Н., С.Д. и Т.Х. и
сграда с идентификатор 00833.502.47.4 на площ от 8 кв.м., при квоти – от по
1/3 ид.ч. за всеки от съделителите – С.Н., С. Д. и Т.Х..
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана
въззивна жалба от С. О. Д., с която претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да бъде постановено друго решение, с което при допускането на
делбата да бъде признато за установено по отношение на останалите страни
по делото, че С.Д. е индивидуален собственик на първи жилищен етаж от
жилищна сграда с идентификатор 00833.502.47.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. А., с адрес на имота – гр. А., ул. „Ц. С.“ № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор 00833.502.47, със застроена
площ от 73 кв.м., брой етажи – 2, както и по отношение на лятна кухня на
площ от 25 кв.м. с идентификатор 00833.502.47.2 на основание давностно
владение повече от десет години и да бъдат изключени от делбената маса
тези имоти. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при
неправилна преценка и тълкуване на доказателствения материал. В жалбата
се посочва, че исковата молба за делба е допустима само по отношение на
поземления имот и втори жилищен етаж от описаните недвижими имоти, но е
недопустима по отношение на първия жилищен етаж и лятната кухня, тъй
като те са изключителна нейна собственост. В жалбата се посочва, че през
1995г. й е била дарена 2,5/16 ид.ч. от масивна жилищна сграда, застроена на
площ от 73 кв.м., заедно с 5/8 от лятната кухня на площ от 25 кв.м., а по
наследяване тя е притежавала 1/8 ид.ч. от къщата и от лятната кухня – тоест
общо ¼ ид.ч. от двуетажната сграда. Посочва се, че жалбоподателката владее
самостоятелно изцяло първия жилищен етаж от жилищната сграда с
идентификатор 00833.502.47.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. А., както и лятната кухня на площ от 25 кв.м., а ищцата от
тридесет години не е посещавала имота и не го е владяла – нито лично, нито
чрез трето лице, нито е имала някакви претенции досега. Сочи се, че са
2
неправилни изводите на съда, че не е отблъснала владението на останалите
съделители- напротив – действията по пристрояване и изграждане на нова
сграда в имота – навес за търговска дейност до улицата са именно
демонстрация за своене на имота и установяване на абсолютна власт над него,
както и обстоятелството, че до завеждане на делото ищците не са имали
никакви претенции към този имот.
Не се отправят искания за събиране но нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Против депозираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор
от страна на Т. Г. Х. (с вх. № 262258/06.08.2021г. по описа на Районен съд –
Поморие), в който се посочва, че въззивната жалба е частично основателна,
тъй като се споделят доводите за недопустимост на делбата относно
поземления имот, който е обща част, предвид етажната собственост, която е
възникнала в имота. Посочва се, че се споделят и доводите относно
оплакването, че не е уважено възражението за изтекла придобивна давност по
отношение на втория жилищен етаж в полза на Т. Г. Х., тъй като са създадени
трайни фактически отношения, съгласно които Т.Х. упражнява непрекъснато
давностно владение над целия втори жилищен етаж, а С. О. Д. владее
необезпокоявано, явно, несъмнено и непрекъснато – целия първи жилищен
етаж от жилищната сграда, както и лятната кухня.
По делото е депозиран и отговор (с вх. № 262145/26.07.2021г. по
описа на Районен съд – Поморие) на въззивната жалба на С.Д., в която се
посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че решението на Районен
съд – Поморие в частта, в която е допусната делба на първи жилищен етаж,
както и полумасивна сграда – лятна кухня с идентификатор 00833.502.47.3, на
масивна сграда с идентификатор 00833.502.47.2 и сграда с идентификатор
00833.502.47.4 е правилно и законосъобразно. Посочва се, че е неоснователно
възражението за изтекла придобивна давност в полза на въззивната страна
С.Д. върху първи жилищен етаж от жилищната сграда и върху лятната кухня.
Сочи се, че е неоснователен довода, изтъкнат във въззивната жалба, че след
като въззивната страна Д. е пристроила и изградила нова сграда в имота –
навес за търговска дейност до улицата било демонстрация на „своене на
имота“ и установява „абсолютна власт“ над него, тъй като в случая се касае за
изграден незаконен навес, който няма статут на търпим строеж по смисъла на
3
§16 от ДР на ЗУТ в съсобствения поземлен имот и от които действия
въззивната страна не може да черпи никакви права и това не може да бъде
манифестиране на своене на поземления имот и части от жилищната сграда.
Против постановеното решение е депозирана и въззивна жалба от
Т. Г. Х. в частта, в която е допусната делба на дворно място, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 00833.502.47 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ахелой с площ от 439 кв.м., както и в частта
му, в която е допусната делба на втори жилищен етаж, както и в частта, в
която грешно са определени размерите на дяловете на страните относно
дворното място и първия жилищен етаж. С жалбата се претендира съдът да
установи недопустимост на предявения иск за делба по отношение на
поземления имот и да прекрати производството по делото в тази му част,
както и да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на
районния съд в частта, в която е допусната делба на втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 00833.502.47.1 и да бъде
отхвърлен предявения иск за делба на втория жилищен етаж, както и да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд, с което погрешно е
определен размера на дела на Т.Х.. По отношение на твърдението за
недопустимост на иска за делба на дворното място се посочва, че искът за
делба на поземления имот е недопустим, тъй като делбата на поземления
имот е несъвместима с предназначението на недвижимата вещ - обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗС, която не може да се дели по силата на ал. 3 от
същата разпоредба, а в настоящия случай не може да бъде извършена реална
делба на дворното място, тъй като в него е изградена сграда в режим на
етажна собственост. По отношение на твърдението за неправилност на
решението на първоинстанционния съд по отношение на допуснатата делба
на втория жилищен етаж се посочва, че този имот не е съсобствен между
страните, тъй като Т.Х. е изключителен собственик на този имот. В жалбата
се посочва, че Т.Х. е получил 6/8 ид.ч. от имота като дарение, а 1/8 ид.ч. от
него е придобил в качеството му на законен наследник при условията на
заместване по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗН от дядо му – О. А. Х.. Посочва се, че
отделно от изложеното Т.Х. е владял целия втори жилищен етаж явно и
непрекъснато повече от десет години и е придобил останалите ид.ч. към
момента на фактическото изтичане на придобивния давностен срок и като
собственик по документи на по-голямата част от този етаж, той е
4
манифестирал, че свои останалата част от имота. В жалбата се посочва, че
съдът погрешно е определил размера на дела на Т.Х., тъй като вследствие на
прехвърлителната сделка и правилата на наследственото правоприемство той
е собственик на 7/8 ид.ч. от поземления имот.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
По отношение на депозираната въззивна жалба е постъпил писмен
отговор от страна на С. О. Н., Т. Ц. Н. и В. Ц. Г. – всички чрез техния
процесуален представител – адвокат Стефани Атанасова, в която се посочва,
че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното първоинстанционно
решение е правилен и е постановено при задълбочен, прецизен и обоснован
анализ на доказателствения материал по делото, респективно – като такова
следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна и недоказана. В отговора на въззивната жалба се посочва, че
Т.Х. не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърденията си, че е единствен собственик на втория жилищен етаж,
напротив – по делото се установи, че той живее от ранна детска възраст в
чужбина и е останало недоказано твърдението, че той е владял имота за себе
си, тъй като не е демонстрирал поведение, нито намерение да го свои.
Отделно от това – в отговора се посочва, че вторият жилищен етаж не е
самостоятелно обособен обект в режим на етажна собственост, а е
еднофамилна жилищна сграда на два етажа. Посочва се, че недоказани са
останали твърденията, че е владял имота за себе си пред останалите
съсобственици и е отблъсквал тяхното владение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание – въззивната страна С.Д. чрез своя
процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде
уважена.
В съдебно заседание – въззивната страна Т.Х. чрез своя
процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна и по двете депозирани жалби – С. О. Н., Т.Н. и
5
В.Г. в съдебно заседание не се явяват и не се представляват, не изразяват и
конкретно становище по основателността на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от С. О. Н. против С. О. Д. и Т. Г. Х., с който се
претендира да бъде допусната съдебна делба между страните по отношение на
урегулиран поземлен имот (дворно място), находящо се в землището на гр.
А., Община П. с идентификатор 00833.502.47 с площ от 423 кв.м., а по скица с
площ от 439 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два
етажа с изба с площ от 73 кв.м., както и селскостопанска постройка със
застроена площ от 25 кв.м., сграда с идентификатор 00833.502.47.3 с
предназначение – друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 30 кв.м.
и сграда с идентификатор 00833.502.47.4 с предназначение - селскостопанска
сграда, застроена на площ от 8 кв.м. В исковата молба се посочва, че страните
са наследници на своите наследодатели – О. А. Х. и К.Г. Х. и се претендира да
бъде допусната делба по отношение на посочените недвижими имоти
съобразно наследствената квота на всеки един от съделителите. В хода на
производството по делото в качеството им на съделители са конституирани и
В. Ц. Г. и Т. Ц. Н. в качеството им на наследници на своя починал баща – Ц. Т.
Н. – починал съпруг на С. О. Н..
От представените по делото Удостоверения за наследници, изд. от
Община Поморие се установява по безспорен начин, че след своята смърт на
08.12.1986г., общият наследодател на страните - О. А. Х. е оставил за свои
законни наследници К. Г. Х. – негова преживяла съпруга, която е починала
през 1997г., С. О. Н. и С. О. Д. – негови дъщери и Г. О. Х. – негов син, който е
починал преди своя баща, а именно – през 1984 и е оставил за свой законен
наследник своя син – Т. Г. Х., който по правилата на наследственото
правоприемство го замества в наследяването. От представените
удостоверения се установява и обстоятелството, че съпругът на С. О. Н. – Ц.
Т. Н. е починал през 2001г. и е оставил за свои законни наследници – С. О. Н.
– негова преживяла съпруга, В. Ц. Г. и Т. Ц. Н. – негови деца, които са
конституирани в хода на производството с нарочно определение в качеството
им на съделители.
6
По делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че О. А. Х. и К. Г. Х. през 1986г. са се
разпоредили с част от притежавания от тях недвижим имот в полза на своята
дъщеря – С. О. Н. срещу поетото от нейна страна задължение за издръжка и
гледане спрямо тях двамата. Видно от представения Нотариален акт № 9 от
03.10.1986г., том ІІ, нот. дело № 349/1986г. по описа на Районен съд –
Поморие собствеността е прехвърлена по отношение на следния недвижим
имот, находящ се в с. А., а именно – ½ ид.ч. от дворно място, за което е
отреден парцел І-293, кв. 26 по плана на селото, урегулиран целия от 423
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в това дворно място жилищна сграда с
площ от 73 кв.м., състояща се от етаж и изба. При това положение, след
сключване на посочената сделка и настъпване на вещно-прехвърлителния й
ефект, съдът намира, че в имота е възникнала следната съсобственост – ½
ид.ч. от дворното място и построената в имота сграда за останали за О. Х. и
К. Х. и ½ ид.ч. от дворното място и построената в имота сграда са преминали
в патримониума на С. О. Н. и нейния съпруг – Ц. Т. Н., починал през 2001г.,
предвид обстоятелството, че сключената сделка има възмезден характер и по
силата на правилата на съпружеската имуществена общност имотът е
възникнал и в патримониума на съпруга на С.Н. – Ц. Н., починал през 2001г.
По делото не се спори, че през 1986г. е починал наследодателя на
страните – О. А. Х. и неговото имущество се е наследило от неговата съпруга
и трите му деца и тъй като неговия син – Г. Х. е починал преди него, то О. Х.
се наследява от низходящия наследник на Г. Х., а именно – Т. Г. Х.. При това
положение, съдът намира следното: както бе отбелязано по-горе О. и К. Х. са
запазили собствеността по отношение на ½ ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч.
от изградената в имота сграда. След смъртта на О. Х. в наследство между
страните е преминала половината от ½ от дворното място и построената в
имота сграда, а другата половина е възникнала в патримониума на неговата
преживяла съпруга на основание правилата на съпружеската имуществена
общност. При това положение, след смъртта на О. Х. съсобствеността между
страните в цялото дворно място и първия етаж сградата са се разпределили по
следния начин – К. Х. притежава 10/32 ид.ч. (сбор от 2/32 ид.ч. – наследство
от починалия й съпруг и 8/32 ид.ч. – притежаваната идеална част въз основа
на съпружеската имуществена общност), С. О. Н. притежава 18/32 ид.ч. (сбор
от 2/32 ид.ч. – наследство от починалия й баща и 16/32 ид.ч. – придобита въз
7
основа на сделката, с която й е прехвърлена ½ от целия недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, като тази част – 16/32 ид.ч. тя притежава
заедно със своя съпруг – Ц. Н., починал през 2001г.), С. О. Д. притежава 2/32
ид.ч. от процесния недвижим имот като наследство от своя баща и Т. Г. Х.
притежава 2/32 ид.ч. като наследство от своя дядо. По отношение на втория
етаж от сградата – съсобствеността се е разпределила по следния начин – ½
ид.ч. от етажа е преминала в патримониума на преживялата съпруга К. Х., а
другата ½ ид.ч. от етажа е включена в наследствената маса на починалия О.
Х. и е наследена от неговите съпруга и три деца – тоест – всеки един от тях е
наследил ¼ ид.ч. от ½ ид.ч или от по 1/8 ид.ч. за всеки един от четиримата му
наследници. При това положение, след смъртта на О. Х. съсобствеността
между страните във втория етаж от къщата се е разпределила по следния
начин – К. Х. е притежавала 5/8 ид.ч. (сбор от 1/8 ид.ч. – наследство от
починалия й съпруг и 4/8 ид.ч. – притежаваната идеална част въз основа на
съпружеската имуществена общност), С. О. Н. е притежавала 1/8 ид.ч. –
наследство от починалия й баща, С. О. Д. е притежавала 1/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот като наследство от своя баща и Т. Г. Х. е
притежавал 1/8 ид.ч. като наследство от своя дядо.
От събраните по делото доказателства се установява
обстоятелството, че през 1991г. по силата на сключен Договор за дарение на
недвижим имот с Нотариален акт № 153 от 05.12.1991г., том ІІ, нот. дело №
323/91г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Поморие
К. Г. Х. и С. О. Д. даряват на Т. Г. Х. – малолетен, действащ чрез неговата
майка и законен представител следния недвижим имот – К. Х. – 5/8 ид.ч., а
С.Д. – 1/8 ид.ч. от дворно място, заедно със същите ид.ч. от втория етаж на
двуетажната жилищна сграда, застроена в дворното място, съдържащ 73
кв.м., със самостоятелно стълбище. С оглед на настъпилия вещно-
прехвърлителен ефект на сделката, съсобствеността между страните по
отношение на втория етаж от къщата се е разпределила по следния начин –
1/8 ид.ч. за С.Н., наследена от нейния баща и 7/8 ид.ч. за Т.Н., получена като
сбор от наследената му 1/8 ид.ч., 1/8 ид.ч. – прехвърлена му от неговата леля
С.Д. и 5/8 ид.ч., прехвърлени му от неговата баба – К. Х.. С оглед
обстоятелството, че К. Х. притежава в дворното място към датата на
сключване на сделката през 1991г. 10/32 ид.ч., а се е разпоредила с 5/8 ид.ч.,
то е безспорно, че тя се е разпоредила с повече отколкото притежава от
8
дворното място и тъй като никой няма право да прехвърли права, които не
притежава, то следва да се приеме, че К. Х. се е разпоредила с цялата част от
притежаваното от нея дворно място. С оглед обстоятелството, че С.Д.
притежава в дворното място към датата на сключване на сделката през 1991г.
- 2/32 ид.ч., а се е разпоредила с 1/8 ид.ч., то е безспорно, че тя се е
разпоредила с повече отколкото притежава от дворното място и тъй като
никой няма право да прехвърли права, които не притежава, то следва да се
приеме, че С.Д. се е разпоредила с цялата част от притежаваното от нея
дворно място.
Установява се и обстоятелството, че по силата на сключен
Договор за дарение с Нотариален акт № 37 от 02.06.1995г., нот. дело №
861/95г. по описа на Нотариус с район на действие Районен съд – Поморие К.
Г. Х. е дарила на своята дъщеря С. Ф. Д. 2, 5/16 ид.ч. от масивна жилищна
сграда, заедно с полумасивна постройка – лятна кухня, построени в дворното
място в с. А., образуващо по регулационния план на това село. С оглед на
математическите правила и изчисления, следва да се приеме, че К. Х. е
прехвърлила на своята дъщеря 2, 5/16 ид.ч. или 5/32 ид.ч. и е останала с 5/32
ид.ч. от съсобствеността на първия жилищен етаж, а квотата на С.Д. в
съсобствеността на първия етаж се е увеличила с 5/32 ид.ч. и е станала – общо
7/32 ид.ч.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че към 1994г. при
проследяване на прехвърлянията, които са направили съделителите, следва да
се приеме, че в дворното място съсобствеността между страните се
разпределя само между С.Н. при квота 2/32 ид.ч. в нейно лично качество,
общо за С.Н. и Ц. Н. - 16/32 ид.ч. и за Т.Х. при квота – 14/32 ид.ч., тъй като К.
Х. и С.Д. са се разпоредили изцяло със своите идеални части. Първият
жилищен етаж е останал съсобствен между страните при следните квоти – за
К. Х. – 5/32 ид.ч., С.Н. при квота 2/32 ид.ч. в нейно лично качество, общо за
С.Н. и Ц. Н. - 16/32 ид.ч., С.Д. – 7/32 ид.ч. и Т. 2/32 ид.ч. Вторият жилищен
етаж е съсобствен между С.Н. до размера на 1/8 ид.ч. (4/32 ид.ч.) и Т.Х. до
размера на 7/8 ид.ч. (28/32 ид.ч.).
Видно от представените доказателства по делото през 1994г., К. Х.
в качеството си на ищец по гр. дело № 66/94г. по описа на Районен съд –
Поморие и С. О. Н. в качеството си на ответник по цитираното дело са
9
сключили съдебна спогодба, която Районен съд – Поморие е одобрил. По
силата на така постигнатата спогодба, страните са се съгласили да бъде
развален сключения Договор за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане до размера на ½ ид.ч. от прехвърления имот или общо в
размер на ¼ ид.ч. При това положение, съдът намира, че след развалянето на
договора, сключен с Нотариален акт № 9 от 03.10.1986г., нот. дело №
349/1986г. по описа на Районен съд – Поморие, в патримониума на К. Х. се е
върнала прехвърлената от нейна страна ½ ид.ч от прехвърлената ½ ид.ч. или
¼ от прехвърления недвижим имот – дворно място и първи етаж от жилищна
сграда или 13/32 ид.ч., а общата квота на С.Н. и нейният съпруг Ц. Н. се е
редуцирала до размера от 8/32 ид.ч. или 1/4 ид.ч. Това обстоятелство се
отнася както до притежаваната от тях квота в дворното място, така и в първия
жилищен етаж.
По този начин – към 1994г. квотите в съсобствеността на дворното
място след развалянето на сключения договор за прехвърляне на недвижимия
имот срещу задължение за издръжка и гледане, се разпределят по следния
начин: за С.Н. – 2/32 ид.ч. – нейна лична наследствена квота, за С. и Ц. Н. –
8/32 ид.ч. при условията на СИО, за К. Х. – 8/32 ид.ч. и за Т.Н. - 14/32 ид.ч.
Както бе посочено по-горе – С.Д. се е разпоредила изцяло със своята квота,
притежавана в дворното място в полза на своя племенник – Т. Г. Х. през
1991г.
По отношение на първия жилищен етаж след развалянето на
сключения договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за
издръжка и гледане, квотите в съсобствеността се разпределят между
сънаследниците, както следва: за С.Н. – 2/32 ид.ч. – нейна лична наследствена
квота, за С. и Ц. Н. – 8/32 ид.ч. при условията на СИО, за К. Х. – 13/32 ид.ч.,
за С.Д. – 7/32 ид.ч. и за Т.Н. - 2/32 ид.ч. Сборът на дробите е равен на
единица.
По делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че през 1997г. К. Х. е починала и е оставила за
свои законни наследници своите две дъщери – С.Н., С.Д. и Т.Х. – неин внук –
син на починалия й син през 1984г – Г. О. Х. и всеки един от нейните
наследници е придобил от по 1/3 ид.ч. от имуществото й. В този смисъл –
нейната квота в съсобствеността от дворното място – 8/32 ид.ч. се е
10
разпределила поравно на всеки един от нейните трима наследници, а именно
– 8/32 ид.ч. е равно на 24/96 ид.ч. – или от по 8/96 за всеки един от тримата
наследници, която квота следва да бъде прибавена към техните квоти в
съсобствеността на дворното място. При това положение, квотите в
съсобствеността на дворното място се разпределят, както следва: С.Н. –
притежава нейна лична наследствена квота – 14/96 ид.ч. (получена като сбор
от 2/32 плюс 8/96), за С. и Ц. Н. при условията на СИО – 24/96 ид.ч.,
равняващи се на 8/32 ид.ч. – получена от частта, в която договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е
развален, за Т. Г. Х. – 50/96 ид.ч. (получена като сбор от 14/32 плюс 8/96
вследствие на сключен договор за дарение и наследяване) и за С.Д. – 8/96
ид.ч., получена вследствие на наследяването на нейната майка. Общият сбор
на определените на страните квоти е равен на единица.
По отношение на първия жилищен етаж, притежаваната от страна
на К. Х. квота в съсобствеността 13/32 ид.ч. се е разпределила поравно на
всеки един от нейните трима наследници, а именно - 13/32 ид.ч., което е
равно на 39/96 ид.ч. или от по 13/96 ид.ч. за всеки един от тримата й
наследници, която квота следва да бъде прибавена към техните квоти в
съсобствеността на първия жилищен етаж. При това положение квотите в
съсобствеността на първия жилищен етаж се разпределят, както следва: С.Н.
– нейна лична квота – 19/96 ид.ч. (получена като сбор от 2/32 плюс 13/96 въз
основа на наследственото правопримство), за С. и Ц. Н. при условията на
СИО – 24/96 ид.ч., равняващи се на 8/32 ид.ч., получени от договора за
прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане,
за С.Д. 34/96 ид.ч. (получена като сбор от 7/32 плюс 13/96) и за Т. Г. Х. –
19/96 ид.ч. (получена като сбор от 2/32 плюс 13/96). Общият сбор на
определените на страните квоти е равен на единица.
След смъртта на Ц. Н. през 2001г. ½ ид.ч. от общата на С.Н. и Ц.
Н. квота в съсобствеността се е наследила от страна на неговите трима
законни наследници – неговата преживяла съпруга и неговите две деца – В. Ц.
Г. и Т. Ц. Н..
Както бе посочено по-горе, че квотата на С. и Ц. Н. при условията
на съпружеска имуществена общност в дворното място е 24/96 ид.ч.,
равняващи се на 8/32 ид.ч. Същата квота е притежавана от тяхна страна и по
11
отношение на първия жилищен етаж от къщата. След смъртта на Ц. Н. през
2001г. половината от тази квота е преминала в патримониума на неговата
преживяла съпруга – С.Н., а другата половина се е наследила от неговите
законни наследници – С.Н. – негова преживяла съпруга и двете му деца – Т.
Ц. Н. и В. Ц. Г. – тоест – 16/96 ид.ч. за неговата преживяла съпруга и от по
4/96 ид.ч. за неговите две деца – Т. Ц. Н. и В. Ц. Г..
При това положение, съсобствеността в дворното място се
разпределя между съделителите по делото, както следва: за С.Н. – 30/96 ид.ч.,
за Т. Г. Х. – 50/96 ид.ч., за С.Д. – 8/96 ид.ч., за Т. Ц. Н. – 4/96 ид.ч. и за В. Ц. Г.
– 4/96 ид.ч. Общият сбор на определените на страните квоти е равен на
единица.
Съсобствеността първия жилищен етаж от изградената в имота
сграда, се разпределя между страните, както следва: за С.Н. – 35/96 ид.ч., за
С.Д. 34/96 ид.ч., за Т. Г. Х. – 19/96 ид.ч., за Т. Ц. Н. – 4/96 ид.ч. и за В. Ц. Г. –
4/96 ид.ч. Общият сбор на определените на страните квоти е равен на
единица.
По отношение на направеното възражение в отговора на исковата
молба относно изтекла придобивна давност в полза на С. О. Д. по отношение
на първия жилищен етаж от изградената в имота двуетажна жилищна сграда,
както и по отношение на направеното възражение в отговора на исковата
молба от страна на Т. Г. Х. за изтекла в негова полза на придобивна давност
по отношение на втория жилищен етаж от изградената в имота двуетажна
жилищна сграда, настоящата инстанция намира следното:
И двете страни – С. О. Д. и Т. Г. Х. са атакували
първоинстанционното решение с аргумент, че са неправилни изводите на
съда, че не е изтекла в тяхна ползва придобивна давност – съответно по
отношение на С.Д. за първия жилищен етаж и по отношение на Т.Х. за втория
жилищен етаж.
На основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя.
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
12
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г.,
постановено по тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на
РБ владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни признака –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен – намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен
факт, а именно субективният признак на владението – намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния
признак на владението – упражняване на фактическа власт върху вещта.
Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи,
за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът
от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият
факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да
я обори.
В цитираното решение се приема, че владението е факт, а не право
и като фактическо състояние за разлика от правото на владение като
правомощие и част от съдържанието на правото на собственост.
Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт
върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. С цитираното
решение се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
13
намерението да владее техните идеални части за себе си.
С Решение № 41 от 26.02.2016г., постановено по гр. дело №
4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК, касационното
обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за необходимостта
да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо
собственика при наличие на основание за упражняване на фактическа власт
към момента на установяването й. С цитираното решение е прието, че
въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за
допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията
по чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й,
и необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази
фактическа власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения
въпрос, ВКС на РБ приема, че ако е налице правно основание за упражняване
на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й
(допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита
оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява
владение, упражняващото фактическа власт лице следва да демонстрира
промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако собственикът на
недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал.
2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За
да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй
като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт
с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение
следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна
сделка и лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа
власт върху имота с намерение за своене след сключването на сделката по
волята на прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за
ползването. В този смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр.
дело № 1840/2013г. по описа на ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза,
при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
14
основание (сключен договор за заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и
липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя
и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69
от ЗС не намира приложение. В своето решение, цитирано по-горе, ВКС на РБ
приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
майката на съделителите – К. Г. Х. е починала през 1997г. От събраните по
делото гласни доказателства на свидетелката С. К. се установява, че след
смъртта на К. Х. в първия жилищен етаж от къщата е останала да живее С.Д.
и сочи, че е чувала, че двете сестри имат договорка северната стая да се
ползва от С.Н., както и се установява обстоятелството, че С.Д. поддържа
имота, ремонтира го и обработва двора. Обстоятелството, че между двете
сестри е имало договорка С.Н. да ползва една от стаите когато посещава
имота се потвърждава и от показанията на разпитаната свидетелка Ц. Н. –
съпруга на Т. Ц. Н., която също сочи, че заедно със съпруга й са отсядали в
имота през лятото, а нейната свекърва – С.Н. е посетила имота преди около
пет години.
От разпитаните пред съда свидетели се установява и
обстоятелството, че Т. Г. Х. живее в А. и когато си дойде ползва втория етаж
от къщата. Това обстоятелство се потвърждава от показанията и на двете
разпитани свидетелки С. К. и Ц. Н., като показанията им, че Т.Х. живее в А. и
не посещава имота често са взаимно допълващи се и не си противоречат,
поради което и съдът следва да ги кредитира.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция намира, че не се установява по безспорен
начин, че след смъртта на своята майка К. Г. Х.– С. О. Д. е променила своето
намерение да свои имота, поради което и не може да се приеме, че още към
момента на установяване на фактическа власт върху имота С.Д. е имала
качеството на „владелец“. Както бе посочено по-горе по делото е установено,
че към 1997г. имотът е съсобствен между наследниците на О. Х. и неговата
преживяла съпруга - К. Х. и е безспорно, че дори и че С.Д. е живяла в имота и
се е грижила за него, то тя е имала качеството на държател по отношение на
15
останалите части на имота, които са били собственост на останалите
съсобственици – С.Н. и Т.Г. Х.. За да се приеме впоследствие, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, то е следвало да се
демонстрира промяна в намерението спрямо останалите собственици на
имота. За да се трансформира така установената фактическа власт във
владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
При това положение, настоящият състав намира, че основният спорен въпрос
по делото е манифестирането на промяна в намерението както на С. О. Д.,
така и по отношение на промяната в намерението на Т. Г. Х. да превърнат
своето държане на имота във владение. Както бе посочено по-горе - за да
промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. От събраните по делото свидетелски показания се
установява, единствено, че в имота е живяла С.Д., но по делото не са
ангажирани други доказателства, от които да се направи извод за промяната в
намерението за своене на имота от нейна страна. Обстоятелството, че С.Д. в
качеството си на съсобственик в имота е извършвала ремонти на вещта и се
грижи за двора около къщата не води до автоматичния извод, че тя е
извършила тези подобрения в имота с цел да го свои.
От събраните по делото доказателства се установява единствено
обстоятелството, че Т. Г. Х. живее в А. и не става ясно за какъв период от
време пребивава в имота в гр. А. По делото няма данни той да е демонстрирал
промяна в намерението си за своене на имота, която открито да демонстрира
против другия съсобственик в имота – неговата леля – С.Н..
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че от представените по
делото доказателства не може да се направи извод, че С.Д. е променила
своето намерение да държи имота – първия жилищен етаж от изградената в
имота сграда, а по отношение на Т.Х. не се установява промяна в намерението
му да свои втория жилищен етаж от изградената в имота жилищна сграда.
Нещо повече – дори и по делото да се приеме, че всеки един от
съделителите е променил своето намерение и е започнал да свои имота, то по
16
делото няма категорични данни точно от кой момент е станало това, за да
може да се направи извод дали от този момент са изтекли десет години и
съответно – дали в полза на този съделител е изтекла необходимата
десетгодишна давност, за да се приеме, че процесния имот е придобит от
негова страна въз основа на изтекла придобивна давност.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че направените
възражения от страна на съделителите С.Д. и Т. Г. Х. за придобиване на
посочените имоти, вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност
остава недоказано. Процесният имот е останал съсобствен между страните
при квотите, посочени по-горе – за дворното място и всеки един от етажите
на изградена в имота сграда.
Следва да се отбележи, че по делото няма данни да са обособени
два самостоятелни имота – по отношение на първия и втория жилищен етаж,
но тъй като назад във времето страните са извършвали помежду си
посочените по-горе сделки и по този начин са придобили различни квоти в
съсобствеността, то съдът следва да държи сметка за различните квоти в
съсобствеността.
По отношение на предявения иск за делба на изградените в имота
постройки със следните идентификатори:
- сграда с идентификатор 00833.502.47.2 – селскостопанска
постройка, застроена площ от 25 кв.м.,
- сграда с идентификатор 00833.502.47.3 – друг вид сграда за
обитаване със застроена площ от 30 кв.м. и
- сграда с идентификатор 00833.502.47.4 – селскостопанска сграда,
застроена с площ от 8 кв.м., съдът намира следното:
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото
лице по която посочва, че сграда с идентификатор 00833.502.47.2
представлява масивна едноетажна сграда с предназначение – селскостопанска
сграда със застроена площ от 24, 70 кв.м. Вещото лице в своето заключение
посочва, че тази постройка е строена за гараж, но с невъзможност да се
ползва като гараж поради липса на реален подход от улицата към тази сграда
с автомобил, с изпълнена в обема на помещението на една тоалетна-баня с
вход от юг – откъм обособената по-долу лятна кухня.
17
По отношение на сградата с идентификатор 00833.502.47.3,
вещото лице посочва, че сградата представлява полумасивна едноетажна
сграда с дървена таванска и покривна конструкция, с много пропаднали
участъци от покритието на тавана – мазилка и камъш, с пробиви и по
покривното покритие от керемиди, състояща се от две стаи с отделно влизане
във всяка от тях от изток от двора – северна и южна, със застроена площ от
29, 88 кв.м., като предназначението е друг вид сграда за обитаване, но е
опасна за обитаване.
По отношение на сградата с идентификатор 00833.502.47.4,
вещото лице посочва, че сградата представлява полумасивна едноетажна
сграда с предназначение – селскостопанска сграда, а строена и ползвана
преди за лятна баня с предверие, а сега – складово помещение с паянтови
тухлени зидове и стоманобетонова плоча отгоре със застроена площ от 7, 53
кв.м., състояща се от предверие и вътрешна част (без врата между двете
отделения).
В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че описаните
три сгради са второстепенни постройки и не са самостоятелни обекти на
правото на собственост. С оглед на приетото в Решение № 60139 от
08.11.2021г., постановено по гр. дело № 1849/2021г. по описа на ВКС на РБ
изградената в един имот второстепенна постройка може според
предназначението си да обслужва както находящата се в същия имот
жилищна сграда, респ. сграда с друго предназначение, така и дворното място,
респ. сграда, находяща се в съседен имот. Въз основа на предназначението на
постройката и при съобразяване на обстоятелството дали същата обслужва
дворното място или сградите с основно предназначение в същото или в
съседно дворно място следва да се извърши преценка дали приложение
следва да намери правилото на чл. 98 ЗС или правилото на чл. 92 ЗС.
В конкретния случай – по делото няма данни, от които да се
приеме, че изградените в имота второстепенни постройки обслужват
изградената в имота сграда, поради което и настоящата инстанция намира, че
същите следват собствеността на земята и по отношение на тях следва да
намери приложение нормата на чл. 92 от ЗС – тоест – постройките
представляват приращение към дворното място и делбата им следва да се
допусне между съделителите, притежаващи собствеността на дворното място.
18
Както бе отбелязано по-горе твърдението на съделителката С. О.
Д., че е станала изключителен собственик на изградената в имота лятна кухня
с идентификатор 00833.502.47.2 е останало недоказано, но правилно съдът е
съобразил при определяне на квотите в съсобствеността, че през 1995г.
майката на С.Д. – К. Х., починала през 1997г. й е прехвърлила по силата на
сключен Договор за дарение с Нотариален акт № 37 от 02.06.1995г. правото
на собственост по отношение на 5/8 ид.ч. от полумасивна постройка – лятна
кухня, построена в процесното дворно място. Съдът правилно е съобразил, че
К. Х. по този начин се е разпоредила с цялата своя квота в съсобствеността на
тази постройка и е отчел това обстоятелство при определяне на квотите на
съделителите при допускане на делбата.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че в конкретния случай
не е налице дворно място, в което жилищните сгради да принадлежат на
различни собственици, поради което и към настоящия момент то следва да
бъде допуснато до делба. В случай, че съдът по извършването на делбата
намери, че допуснатият до делба имот е поделяем, то следва да отчете този
факт именно при извършването на делбата и да съобрази своето решение с
този факт.
Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените
фактически и правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези, които
са направени от първоинстанционния съд по отношение на въпросите между
кои лица и за кои имоти следва да бъде допусната делба, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение в тези му части следва
да бъде потвърдено. Решението следва са бъде потвърдено и по отношение на
частта, в която са допуснати до делба изградените в дворното място
второстепенни постройки, включително и при квотите, определени от
първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че атакуваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са определени квотите на
съделителите по отношение на допуснатото до делба дворно място и
изградената в дворно място двуетажна жилищна сграда и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат
определени квоти в съсобствеността за всеки един от съделителите във всеки
един от имотите, които е допуснат до делба в съответствие с изложеното по-
горе. Първоинстанционното решение в тази му част е неправилно и предвид
19
обстоятелството, че при постановяване на своето решение по предявен иск за
делба, съдът следва да съобрази какви права е придобил всеки от
съделителите в зависимост от придобивното основание и да отрази тези права
чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на
единица. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че направените
от първоинстанционния съд изчисления не са съобразени с правата в
съсобствеността, както и общия сбор на определените от съда квоти не
съставлява единица, поради което и в тази му част атакуваното решение
следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по съществото
на спора, в което да бъдат отразени изводите на настоящата инстанция. При
определяне на квотите в съсобствеността на страните, настоящата инстанция
е съобразила правилото, че правата на съделителите в съсобствеността се
изразяват в обикновени дроби, съставляващи математически начин за
разпределяне на нещо цяло на части, чийто сбор е равен на единица. В този
смисъл и Решение № 60139/08.11.2021г., постановено по гр. дело №
1849/2021г. по описа на ВКС на РБ, І - во гр. отд.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260141 от 22.06.2021г., постановено по гр.
дело № 616/2019г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в която е
постановено при какви квоти да бъде извършена делбата по отношение на
допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите – С. О. Н., С. О.
Д., Т. Г. Х., Т. Ц. Н. и В. Ц. Г. по отношение на следните недвижими имоти –
дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 00833.502.47 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А., Община П. и
изградената в това дворно място двуетажна жилищна сграда с идентификатор
00833.502.47.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А.,
Община П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Делбата между С. О. Н., С. О. Д., Т. Г. Х., Т. Ц. Н. и В. Ц. Г. по
отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно
място в гр. А., Община П., съставляващо поземлен имот с идентификатор
00833.502.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. А.,
Община П. следва да бъде извършена при следните квоти:
20
- С. О. Н. – 30/96 ид.ч.,
- за Т. Г. Х. – 50/96 ид.ч.,
- за С. О. Д. – 8/96 ид.ч.,
- за Т. Ц. Н. – 4/96 ид.ч. и
- за В. Ц. Г. – 4/96 ид.ч.
Делбата между С. О. Н., С. О. Д., Т. Г. Х., Т. Ц. Н. и В. Ц. Г. по
отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ първи
жилищен етаж от изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна
сграда на площ от 73 кв.м. с идентификатор 00833.502.47.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. А., Община П., следва да бъде
извършена при следните квоти:
- за С. О. Н. – 35/96 ид.ч.,
- за С. О. Д. 34/96 ид.ч.,
- за Т. Г. Х. – 19/96 ид.ч.,
- за Т. Ц. Н. – 4/96 ид.ч. и
- за В. Ц. Г. – 4/96 ид.ч.
Делбата между С. О. Н. и Т. Г. Х. по отношение на допуснатия до
делба недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от изградената в
имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ от 73 кв.м. с
идентификатор 00833.502.47.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. А., Община П., следва да бъде извършена при следните квоти:
- за С. О. Н. – 1/8 ид.ч. и
- за Т. Г. Х. – 7/8 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260141 от 22.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 616/2019г. по описа на Районен съд – Поморие в
останалата му част, а именно – по отношение на кои имоти и между кои
съделители се допуска съдебна делба, включително и в частта, в която до
делба са допуснати и са определени квотите на съделителите по отношение
на сградите с идентификатори 00833.502.47.2, идентификатор 00833.502.47.3
и идентификатор 00833.502.47.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. А., Община П.
21
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22