Р Е
Ш Е Н
И E
№
гр.Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненския районен съд – първи
наказателен състав в публично заседание, проведено на тринадесети септември
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.
Минев
при секретар П.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2406 по описа за 2018г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-0819-000762/20.04.2018г. на Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР Варна, с което на Ц.Г.И., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на
50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец на
основание чл.175, ал.1 т. 5 от ЗДП, и ГЛОБА
в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок
от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Ц.Г.И.,
ЕГН **********, против НП №18-0819-000762/20.04.2018г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на Ц.Г.И., ЕГН ********** е наложена
ГЛОБА в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1/един/ месец на основание чл.175, ал.1 т. 5 от ЗДП, и ГЛОБА в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2
т.11 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП,
като твърди, че са допуснати съществени прцесуални нарушения на материалния и
процесуалния закон и иска отмяната на НП в частта на наложеното му наказание по
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Изцяло оспорва фактическата обстановка описана в АУАН
и НП, като твърди, че липсват доказателства за извършено от него нарушение по
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДП.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н.И. от ВАК,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП в обжалваната
част, предвид липса на доказателства за извършено нарушение на правилата на ЗДП
от неговия доверител – въззивника И..
Въззиваемата страна ОД на МВР Варна,
редовно призована, не се явява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалвано наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена
е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
След преценка на събраните
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На въззивника е съставен АУАН за това,
че на 31.01.2018г. около 17.00часа в гр.Варна на ул.”Зеленика”, при управление
на л.а. „БМВ“ с Рег.№ В 0257 ЦИ, собственост на Мартин Бърнев и при извършване
на маневра движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство и допуска ПТП като блъска/охлузва паркиралия л.а. „Пежо“ с
Рег.№ В 7266 НА. В следствие на така описаното ПТП са причинени имуществени
вреди по двата автомобила, като въззивника не е изпълнил задължението си като
участник в ПТП да спре и да установи щетите по автомобилите, а е напуснал
местопроизшествието. На местопроизшествието е имало свидетели, които са успели
да възприемат пряко и непосредствено случващото се и са записали номера на
автомобила управляван от въззивника. В хода на АНП са снети обяснения от Н.Б. и
Д.П., които установяват фактическа обстановка идентична с описаната по-горе.
За настъпилото ПТП е бил подаден
сигнал от собственика на лекия автомобил „Пежо“ на тел.112, в следствие на
което е издирен и въззивникът.
Съставен е протокол за ПТП, копие от
който е приложено по делото. В същия са описани причинените вреди по двата
автомобила. Протокола е подписан от въззивника без възражения.
На въззивникът, след извършена проверка
от страна на МВР е съставен АУАН № 0313027/08.02.2018г. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл.40, ал.2 от ЗДвП, по чл. 123 ал.1,
т. 1 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен на въззивника, като по него не са
депозирани конкретни възражения, като въззивникът не е отбелязал, че има такива
и е подписал АУАН без възражения.
Въз основа на Акта за установяване на
административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което административно наказващият
орган е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел и правната квалификация на
нарушенията и е наказал въззивникът И., налагайки му
глоба в размер на 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл.175, ал.1 т. 5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20.00лева на осн. чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП.
Така установената фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства -
свидетелските показания на актосъставителя, обясненията на двамата свидетели
очевидци дадени в хода на АНП и административнонаказателната преписка.
Между така събраните и посочени по - горе доказателства няма
противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът не споделя твърдението на
въззивника, че същия не е разбрал за допуснатото от него ПТП и поради тази
причина не е изпълнил задълженията си като водач участник в ПТП.
На първо място за съдът е безспорно
ясно, че именно в следствие на допуснатото ПТП е привлечено вниманието на
двамата очевидци на произшествието. На следващо място от вида на причинените
вреди по автомобилите, съдът намира, че е практически невъзможно въззивника да
не е разбрал за допуснатото от него ПТП. В конкретния случай не става възпрос
за леко допиране броните на два автомобила, а за протриване от което са
останали видими следи. Това безспорно означава, че протриването е свързано с
издаване на звук и разтрисане на автомобилите и е практически невъзможно
въззивника да не е усетил това и да не е разбрал, че е допуснал ПТП. Предвид
изложеното и съдът приема, че с твърдението си въззивникът се опитва да си
изгради оневиняваща го версия, чрез която да се опита да избегне
административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение. За съдът
няма съмнние, че нарушението по чл.40 ал.2 от ЗДвП е допуснато от въззивника по непредпазливост, но нарушението по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП е извършено с пряк умисъл, да се избегне понасянето на
отговорност за нарушението по чл.40 ал.2 от ЗДвП.
От така изложените и възприети от съда
фактически положения по делото, се обуславя извода, че са налице достатъчно
доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е
санкциониран.
Свидетелят Г. установи, че е издал процесния АУАН след оглед
на двата автомобила и лично се е уверил в наличието на следи от ПТП.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно, правилно е
определе размерът на наложените наказания, като същите са съобразени със
степента на увреждане на автомобилите и младата възраст на нарушителя, за
превъзпитаването на когото не е нужно да се налагат по-тежки по размер
наказания. Съдът приема, че са събрани безспорни доказателства за извършено
нарушение на ЗДП – допускане на ПТП от страна на възз.И./факт
който не се спори от въззивника/, а от там и нарушение за това, че не спрял за
утановяване на щетите от ПТП в което е участвал. Фактическите констатации,
отразени в акта, се потвърждват изцяло от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Протоколът за ПТП е съставен в присъствието на въззивника и
същия е подписан от него, както и АУАН -
без възражения.
Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника.
Отделно от изложеното съдът не споделя
направените възражения за допуснати процесуални нарушения, при съставянето на
АУАН и НП. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като
на въззивникът е ясно, за какво нарушение е наказан. Правилно е определена
правната квалификация на нарушенията. Съдът намира за нужно да отбележи, че
като правоспособен водач на МПС, въззивникът със сигурност е полагал изпит върху
познаването разпоредбите на ЗДвП, поради което и е длъжен да ги познава и
спазва.
При извършената проверка на АУАН и НП
съдът не установи допуснати процесуални нарушения, за които се твърди в
жалбата.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: