Протокол по дело №411/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 602
Дата: 8 април 2024 г. (в сила от 8 април 2024 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20232230200411
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 602
гр. С., 08.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниГаля Ст. Славова

заседатели:Д. Пр. И.
при участието на секретаря Христина П. П.
и прокурора М. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело
от общ характер № 20232230200411 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник адв. П. Н. от АК С..
Гражданският ищец Затвора гр. С. към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“-гр.С., редовно призован се представлява от ст.юриск. Петя
С..
Частния обвинител С. Д. Б., редовно призован не се явява. Явява се
упълномощен повереник адв. Н.П. от АК С..
Вещото лице пореден № 5, редовно призовано се явява лично.
За РП С. се явява зам. районен прокурор М. В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Ст.юриск. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
1

ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
В заседанието ще бъде направен звукозапис.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
М. В. П. на 47г., българска гражданка, омъжена, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство със страните, ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 от НК
обеща да даде заключение по знание и съвест.
На осн.чл. 282 ал.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Да се прочете заключението на вещото лице по изготвената съдебно
видео-техническа експертиза.
Същото бе прочетено.
В.Л. М. П., РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението. Не са
установени налични аудио данни. Задачата е била сваляне на снимков
материал. Ако имаше звук щях да чуя.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
На вещото лице за явяване в днешното съдебно заседание да бъдат
изплатени 30 лева от бюджетните средства на съда.
По делото е постъпила молба от вещото лице за отмяна на наложена
глоба за неявяване в предходно съдебно заседание. С оглед изложеното в
молбата съдът счита, че причините, поради което не се яви вещото лице са
уважителни, поради което следва да бъде отменено определението на съда за
налагане на глоба в предходното съдебно заседание.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

2
ОТМЕНЯ определението от 11.03.2024г. в частта, с която на вещото
лице М. В. П. е наложена глоба в размер на 300 лева за неявяване в съдебно
заседание.
Със съгласието на страните съдът освободи вещото лице от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ, РАЗПИТАН КАЗА: Точната дата не помня беше
двадесет и някой януари 2022г. Аз бях в ареста. Унищожил съм чуждо
имущество, което съм заплатил. Няколко дена след това имах остра болка в
ушите. Бях помолил да извикат медицински екип. Дойде вечерта линейката,
защото ми бяха силни болките в ушите. Докторите бяха разпоредили да ходя
в спешното, след което дойде г-жа Д. дежурната. Тя разпореди да ме свалят
от линейката. Взеха да ме свалят, стана една дандания. Накрая ме заведоха в
болницата и установиха, че съм болен от Ковид. Няколко дена след това беше
дошъл конвоя с лишени от свобода. Бях говорил с единия старшина и друг
път са го правили да доведат М. в стаята, бях сам и да говорим. Тогава в
коридора старшината Д. беше с Й.. И. приемаше долу и когато Т. се качи по
стълбите вратата ми беше отворена, като казах на Б. да доведат М. той ми
каза „ти кой си, че ще ми казваш кой да ти доведа“. От там ескалира
отношенията ни, започнахме да се караме двамата. Той ми заяви „шопар и
отвънка с мен се заяждаш“. Не съм го заплашвал с думите „ще те намеря
навън Може да съм псувал, но такива закани към Б. не съм отправял. Той
продължи И. и той се качи. Имаше викане, крещеше, но заплахи не съм
отправял към него от рода на „ще те изкормя, ще ти запаля колата“. Нямам
такива думи в речника си, а и от кИ.та как мога да направя тези неща, аз съм
задържан. Признавам се за виновен, че съм счупил мишката и камерата за
което съм ги заплатил. Б. ме е обиждал „шопар ми викаше, какво ще
направиш, тук ти е мястото, такива като теб въобще не трябва да са на
свобода“. Тази е причината за скандала и също и това, че поисках Т. да
доведат. Продължаваше да ме обижда Б. въпреки, че всичко беше
приключило. След пет шест месеца ме бяха преместили в гр. Б. по нареждане
на началника и бях доведен в С., около 20 дена бях там. За 20 дена се случи
около три четири пъти Б. да дава наряд и да стои пред кИ.та ми. Чакаше да ме
провокира, да потърси агресия от мен и въпреки всичко го слагаха на ареста
да е. Бил съм и преди в ареста. Повечето стари старшини ги познавам и нямам
никакви проблеми с тях. След като ме преместиха в Б. ме потърсиха в ареста
дознатели ли се водят към затвора, цивилни са. Бях подписал определение, че
3
няма да има нищо.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпрос
По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал всички
писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по писмените доказателства и
няма да соча други доказателства.
Ст.юриск. С.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма
да соча други доказателства.
Адв. П.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да
соча други доказателства.
Адв. Н.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да
соча други доказателства.
На осн.чл. 284 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на страните веществените доказателства 1 брой CD- R
със запис от монтирана камера в затвора гр. С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по веществените доказателства и
няма да соча други доказателства.
Ст.юриск. С.. Нямам възражения по веществените доказателства и
няма да соча други доказателства.
Адв. П.: Нямам възражения по веществените доказателства и няма да
соча други доказателства.
Адв. Н.: Нямам възражения по веществените доказателства и няма да
соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Господин съдия поддържам повдигнатите спрямо
подсъдимия обвинения във вида, в който са му предявени и същият е
предаден на съд. От доказателствения материал събран в хода на съдебното
следствие считам за доказано както авторството на деянието, така и тяхната
правна квалификация. Престъплението по чл. 216 ал.1 от НК за което е
привлечен към наказателна отговорност се доказа по безспорен начин от
свидетелските показания на свидетелите Д., П., И. С., А.ов, които показания
моля да кредитирате изцяло, тъй като са непротиворечиви и свързани с
обвинението. Освен това и самия подсъдим не оспорва, а е направил
признания в тази насока за извършеното престъпление. Възстановил е
щетите. Извършените деяния по чл. 144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по
чл.144, ал.2, вр. ал.1 също считам за безспорно доказани, като в тази насока
са показанията на свид. Д., които са последователни и непротиворечиви и
моля да ги кредитирате изцяло. В подкрепа на показанията са и показанията
на И. Й. в хода на досъдебното производство и зачетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 281 от НПК в частта относно възприетото от него,
като част от съдържанието на отправените закани от страна на подсъдимия
към Б.. Макар и косвени показанията на свидетелите П. и С. С. също са в
подкрепа изложеното от Б. и ще ви моля да ги кредитирате. В подкрепа на
тези обвинения е и експертното заключение по изготвената психолого
психиатрична експертиза, която ще ви моля да кредитирате, тъй като не
съществува никакво съмнение в професионалната компетентност на
експертите. Ще ви моля да признаете подсъдимия за виновен, като за
деянието по чл. 216 ал.1 от НК предлагам наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ТРИ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. За
деянието по чл. 144 ал.1, предл.1, вр. ал.2 предл.1 вр. ал.1 от НК предлагам
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца,
което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Същото наказание
предлагам и по чл. 144 ал.2, предл.1 вр. ал.1 от НК, като ще Ви моля на
осн.чл. 23 от НК да му определите едно общо наказание, а именно най-
5
тежкото от трите. По отношение на гражданския иск предвид това, че
подсъдимият е възстановил щетата предоставям на съда.
Ст.юриск. С.: Господин съдия моля да уважите гражданския иск в
пълния му размер от 24,38 лв. с ДДС.
Адв. П.: Господин съдия и съдебни заседатели поддържам изцяло
направеното изявление от представителя на РП С.. Искам само да се спра на
едно значително отегчаващо вината обстоятелство. Подсъдимият е бил в
ареста С., като ноторно известно е, че това е най-тежката мярка, която се
налага съгласно НПК и тя цели две неща, като едното от тях е да не се
извършват нови противоправни деяния. Поради този факт моля да наложите
тежко справедливо наказание по чл. 144 от НК, което да бъде определено от
Вас и да бъде определено като ефективно такова, за да се спази генералната и
частната превенция и по този начин да може да се превъзпита конкретния
подсъдим, а и всички останали, които решат да извършват престъпления в
арестите да бъдат възспряни. Ето защо Ви моля за строго наказание по чл.
144 от НК, което да бъде излежано ефективно. Моля да ни присъдите
адвокатско възнаграждение за адвоката на частния обвинител.
Адв. Н.: Господин председател и съдебни заседатели спрямо моя
подзащитен са предявени три обвинения, като първото от тях е по чл. 216 ал.1
от НК. По отношение на това деяние като фактическо извършване моят
подзащитен го е признал от началото на съдебното производство.
Същевременно освен самопризнанията които е направил по делото сме
представили писмени доказателства, които касаят възстановяване даже на по-
висока сума от тази, която е предмет на обвинението и в частност в
диспозитивната част на обвинителния акт. В този смисъл обаче считам, че с
оглед разбира се и стойността на унищожените мишка и камера, че
правилната правна квалификация би следвало да бъде по реда на чл. 216, ал.4
от НК, т.е. да квалифицирате случая като маловажен. Същевременно
претенцията на Затвора в гр.С. съобразно гражданския иск е за сума, която
макар и с 6-7 лв. надвишава тази, която е предмет на обвинението. С оглед на
това и съгласно константната и трайно установената практика на Върховния
съд граждански иск в размер над размерите, които са предмет на обвинението
е недопустим за разглеждане в наказателното производство. В този смисъл
моля да констатирате този факт и гражданският иск с оглед и на това, че
6
сумата е възстановена да бъде отхвърлен, тъй като в момента същият няма
предмет, няма и правен интерес на ощетеното юридическо лице да
претендира такава. В заключение по това обвинение моля съдебния състав да
констатира изложените от мен факти и обстоятелства, да даде точна и
прецизна правна квалификация на деянието, като определи същата по чл. 216
ал.4 от НК. По отношение на останалите две обвинения, които са по
текстовете на чл. 144 ал.2 и чл. 144 ал.3 от НК касаещи твърдения на
държавното обвинение за отправени закани от страна на моя подзащитен
спрямо лицето С. Б. считам, че тези обвинения категорично останаха
недоказани. Безспорно е и обективния анализ на събраните по делото
доказателства установява, че твърдения за подобни закани по начина по който
същите са възпроизведени както в обстоятелствената така и в диспозитивната
част на обвинителния акт не са подкрепени от нито едно друго доказателство
по делото. В този смисъл представителят на РП С. се позова на косвени
доказателства, в това число и на показанията на И. С. Й., който този свидетел
бил дал в хода на досъдебното производство. Прегледа обаче на показанията
на последно посочения свидетел Й. сочи, че той никъде в тези си показания
не е въвел или въвеждал твърдения за това, че от страна на подзащитния ми
спрямо визирания С. Б. са били отправени закани, било към него самия, било
към негови ближни визирам бившата съпруга на Б. и на децата им, не са
отправени каквито и да са било закани за убийство спрямо този човек.
Поради това налице е в конкретния случай аз моля съда да констатира този
факт. Следва да се възприеме, че е налице оговор, т.е. обвинение, което е
основано единствено и само върху показанията на пострадалото лице С. Б..
По делото е безспорно установено, че в деня на инкриминираното деяние, а
именно на 31.01.2022г. на смяна са били С. Б. и свид. И. Й.. Вторият свидетел
обаче от една страна твърди, че е имало, да го определим като висока доза
емоция от страна на моя подзащитен, която се изразила обаче по-скоро в
отправяне на определени реплики както към Б. така и към И. Й., но тези
реплики в никой случай не са изпълнени със съдържанието, което се твърди
от държавното обвинение. Макар и косвено, показателен факт и за това е, че
ако такива думи са били отправени както твърди свид. И. Й. и към Б. и към
него самия, то тогава се поставя резонния въпрос по каква причина второто
лице И. Й. не е подало абсолютно никакви оплаквания или каквито и да било
други действия да е предприемал, които да сочат такъв тип инкриминирано
7
деяние, което да попада в рамката на който и да е от двата текста по чл. 144
ал.2 и чл. 144 ал.3 от НК. Другите двама свидетели на които се позовава РП С.
в днешното съдебно заседание са И. П. и С. С., които са колеги на С. Б..
Категорично същите не са очевидци. Двамата не са възприели по никакъв
начин дори и една единствена дума, която моят подзащитен да е отправил
към лицето С. Б.. Поради което всичко е плод на преразказ и вероятно
донякъде необоснована или криворазбрана колегиалност, т.е. да се помогне
на колегата в случая в поддържаната от последния теза независимо, че нямат
абсолютно никакво основание да твърдят, че същата е вярна или невярна.
Същевременно държавното обвинение се позовава и на назначената
психологопсихиатрична експертиза, като обаче остана без коментар един
изключително важен и съществен въпрос, а той е, че според тази експертиза
заканите за убийство без изобщо да е налице каквато и да е обективна
обстановка която да сочи, че има такива закани за убийство са възбудили в С.
Б. субективен страх от тяхното осъществяване. Същевременно разпоредбата
на чл. 144 ал.1 която би следвало да се прилага по аналогия и по ал.2 и 3 на
същата разпоредба използва понятието основателен, а не субективен страх. В
тази връзка аз зададох въпрос на подсъдимия дали същият след 31.01.2022г. е
имал някакви физически или вербални каквито и да било други контакти със
С. Б.. Безспорен факт е и никой не твърди обратното, че след така посочената
дата 31.01.2022г. от страна на моя подзащитен не е имало каквито и да са
действия, предприемане на цЕ.сочени такъв тип действия, които да сплашвал
или да са в аспекта на осъществяване на такъв тип закана. Тук е мястото да се
позова на едно постановление на прокуратурата, постановление от
10.05.2022г. по преписка № 735/2022г., което постановление е издадено от
тогавашния наблюдаващ прокурор, а именно прокурор Н.О. В това
постановление изрично и детайлно са изложени мотиви защо този
наблюдаващ прокурор е счел, че от страна на подзащитния ми не са
извършени деяния, които да попадат в рамката на чл. 144 ал.2 или 144 ал.3 от
НК. Едно от изреченията звучи по следния начин. В тази насока са
единствено обясненията, респективно твърденията на надзирателя. Този факт
апропо остана непроменен през целия ход на наказателното производство.
Независимо, че това постановление поради субективната преценка на
прокурор от Окръжна прокуратура е било отменено и от там насетне се
развило наказателно досъдебно производство, то всички събрани по делото
8
доказателства до настоящия момента сочат, че първоначалния наблюдаващ
прокурор, чието име цитирах преди малко е изложил една абсолютно
коректна, правилна и обоснована теза, относно липсата на извършено
престъпление от страна на подзащитния ми по чл. 144 ал.2 и чл. 144 ал.3 от
НК. Моля да констатирате още един факт, а именно че от началото на
досъдебното производство до настоящия момент моят подзащитен поддържа
абсолютно еднотипна, последователна и бих казал в случая логична теза за
това, че същият не е извършил деянията по пункт 2 и 3 в обвинителния акт, за
извършено престъпление по чл. 144ал.2 и ал.3 от НК. Нещо повече, именно
поради факта, че подзащитният ми не е отправил закани спрямо лицето С. Б. и
неговото семейство, както и закани за убийство спрямо последния ние не сме
предприемали действия или опити да постигаме споразумение с РП С. или да
се възползваме от предвидения за това особен ред по НПК по особените
правила, с което да приключи съдебното производство. Всички тези
обстоятелства, които очакваме да бъдат оценени абсолютно обективно от
настоящия съдебен състав сочат, че и двете обвинения по чл. 144 ал.2 и ал.3
от НК са категорично недоказани. В тази връзка естествено следва
императивно да бъде съобразена разпоредбата на чл. 303 от НПК, според
която норма присъдата не може да почива на предположения, като
съответното обвинение, респективно обвинения следва да бъдат доказани по
несъмнен начин. Ако настоящият съдебен състав счете, че тези обвинения са
доказани по несъмнен начин, то би следвало това да се основава на конкретни
обективни доказателства, каквито в случая не са налице, респективно
липсват. В заключение в днешното с.з. изслушахме в.л. П. по отношение на
назначената съдебно техническа-видео експертиза. Това в.л. изрично заяви, че
в представения за изследване запис не се съдържат никакви данни от
извършен звукозапис, който и какъвто би могъл евентуално да подкрепи
единствените твърдения на С. Б. или да ги опровергае. Тъй като С. Б. е
напълно наясно с това, че съответната инсталирана в ареста
видеонаблюдателна система не извършва звукозапис от тук насетне същият
си е позволил абсолютно произволни твърдения и то поради това, че той
самият въпреки длъжността която заема е отправял редица реплики спрямо
подзащитния ми с конкретната цел да го дразни и провокира. Считаме, че
подобно поведение на държавен служител е несъвместимо особено и с
длъжността която същият заема и то не в някоя детска градина, а в ареста.
9
Ето защо уважаеми господин председател и съдебни заседатели искането ни
към Вас е да признаете подзащитния за виновен единствено и само по
предявеното му и поддържаното обвинение по текста на чл. 216, като го
преквалифицирате самото деяние по ал.4. По отношение на останалите две
обвинения по чл. 144 ал.2 и чл. 144 ал.3 от НК моля да постановите
оправдателна присъда, респективно да приемете за установено, че моят
подзащитен не е отправил закани в това число и за убийство по отношение на
лицето С. Б., да го признаете за невиновен по тези две обвинения и да го
оправдаете по тях. В този смисъл моля за Вашата присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС.Д. В.: Придържам се към
казаното от адвоката ми. Не съм отправил такива закани към старшината Б..
Не се признавам за виновен и моля да бъда оправдан по тези две обвинения,
които са предявени към мен. Обиди и закани не съм отправял към старшината
Б. по никакъв начин. Казвам го искрено без да лъжа.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Д. В.: Моля да бъда
оправдан по двете обвинения за закана. За камерата и за мишката съм си
признал.
Съдът счете делото за изяснено и след съвещание обяви присъдата
си, като разясни на страните правото на жалба или протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10