Р Е Ш
Е Н И Е
№1484
гр. Пловдив, 06.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 326/2016
г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 658 от 27.05.2019 г. с което на М.И.Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 6,
ал. 2 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив.
Жалбоподателката обжалва
процесното наказателно постановление, поради което иска неговата отмяна. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че било
посочено погрешно място на извършване на нарушението, тъй като на улица
,,Юндола‘‘ до № 2 не бил паркиран лекият автомобил. Също така било допуснато
смесването на съставите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Липсвало и
посочването на конкретната санкционна норма.
Въззиваемата страна Община
Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. М.оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Пловдивският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай
жалбоподателката е била санкционирана за това, че при извършена проверка на
15.01.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. ,,Юндола‘‘ до № 2 в 10:22 часа,
жалбоподателката била паркирала МПС с марка ,,Нисан‘‘ с регистрационен №
М.върху тротоара на посочения адрес, без разрешение от собственика на пътя или
администрацията. Нарушението било установено с глоба с фиш №
**********/15.01.2019 г. е в размер от 50 лева. Същата била обжалвана пред РС
гр. Пловдив. С Разпореждане № 2234/31.01.2019 г. на I н.с. по АНД № 607/2019 г. производството било
прекратено. Преписката била върната в Общинско предприятие ,,Общинска Охрана‘‘
гр. Пловдив за предприема на действия по реда на чл. 39, ал. 3 ЗАНН. С писмо с
изх. № 19 ОР – 114(3)/26.02.2019 г., жалбоподателката била поканена в ОП
,,Общинска охрана‘‘ гр. Пловдив за съставянето на акт и тъй като същата не се
явила, такъв бил съставен с нейно отсъствие.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан актосъставителят Г.Т., който потвърди отразеното от него в АУАН.
Добави, че улица ,,Юндола‘‘ минавала от южната страна на блока, като това било
и мястото, където била паркирала жалбоподателката. Също така актосъставителят
представи от мобилния си телефон и снимка на процесното моторно превозно
средство, от която се установи, че е паркирано върху тротоара/
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството те
не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от
Заповеди се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
От представеното копие от Фиш
с бл. № ********** от 15.01.2019 г. се установява, че такъв е бил съставен по
отношение на процесния автомобил.
От представеното писмо с изх.
№ 19ОР-114/4/ от 08.04.2019 г. се установява, че процесният АУАН е бил изпратен
за връчване на жалбоподателката.
От писмо адресирано до
жалбоподателката се установява, че същата е била поканена да се яви на
03.04.2019 г. в 08:30 часа за съставянето на АУАН за извършеното от нея
нарушение, като следва да се отбележи, че и в съдебно заседание тя призна, че е
била поканена за съставянето на АУАН в нейно отсъствие, но не се е явила, тъй
като е била възпрепятствана.
Въз основа на така
установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от
цитираната по-горе Наредба, се допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най - малко 2
метра за преминаване на пешеходци. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, във
всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства върху тротоарите. Видно е, че с първата норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които
касаят престоя и паркирането на територията на гр. Пловдив в случаите, в които
е дадено разрешение от собствениците на пътя или администрацията, докато
втората алинея визира хипотеза на липса на каквото и да било разрешение за
престой и паркиране върху тротоарите. В случая в обжалваното НП е посочено, че
жалбоподателката е паркирала процесното МПС върху тротоара, като изрично е
отразено, че това е извършено без разрешение от собственика на пътя или
администрацията, т.е. въпросният тротоар не е определен за престой и паркиране
по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредбата. В тази връзка Съдът не възприема
становището на жалбоподателката, че е налице смесването на двата състава на
нарушенията по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и е следвало да има препратка
към първата алинея. Нарушението е било извършено виновно, като за неговата съставомерност е
без значение наличието на горепосочените обстоятелства, доколкото същите са
релевантни при обсъждане на евентуално неправомерно паркиране върху тротоар, но
в хипотезата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, тоест тогава, когато тротоарът е бил
определен за паркиране от администрацията. Настоящият случай не е такъв. Този
извод Съдът формира не само въз основа на показанията на актосъставителя,
подкрепящи констатациите в акта и НП, но и въз основа на изложеното в хода на
съдебните прения и допълнението към жалбата от самата жалбоподател, както и от
представените от нея писмени доказателства. Последното обосновава извод за
виновно поведение и неизпълнение от страна на жалбоподателката на въведеното с
нормата на чл.6 ал.2 от горепосочената Наредба недопускане паркирането върху
тротоар на МПС без разрешение от собственика на пътя или местната
администрация.
Относно точното място на
паркиране е ирелевантен, тъй като не е елемент от фактическия състав на
административното нарушени по чл.6, ал.2 от Наредбата за спиране, престой и
паркиране на територията на град Пловдив, която въвежда категорична забрана за
престой и паркиране върху тротоарите. Фактът, че жалбоподателката е била
паркирала върху тротоар, е безспорно установен и не е оспорен от нея при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, който като официален
документ се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена.
Следва да се отбележи, че и самият актосъставител като място на извършване на
нарушението е посочил до № 2 на ул. ,,Юндола‘‘, а не е посочил категоричен
адрес.
Съдът не намери основания за
квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Не са налице и основания за
ревизиране на размера на наложената санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 3 от Наредбата на нарушителите на забраната на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, т. 2,
т. 3 и т. 4, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от настоящата
Наредба, се налага глоба в размер от 50 /петдесет/ лева. В случая не би могло
да се бъде индивидуализирано наказанието, а именно – глоба в размер на 50,00
лева. Съдът счита, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.
27, ал. 1-3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното,
съответно на тежестта на нарушението и годно да реализира целите на
наказанието.
При съставяне на АУАН
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
По изложените съображения,
Пловдивският районен съд, XXVI
н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 658 от
27.05.2019 г. с което на М.И.Х. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 6, ал. 2 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
М.К.