Решение по дело №41/2017 на Районен съд - Ловеч

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №                        

                                               гр. Ловеч, 30.10.2017 г.

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря............Петя Маринова...............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 41 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

 

              Постъпила е искова молба от И.С.И. и М.К.И., чрез пълномощник адвокат С.С., срещу Г.Г.Д. *** и „ПЛЕЯДА ТОДОРОВИ“ ООД – с. Голец, в която се твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 18.02.2016 г. по гр.д.№ 192/2014 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, ответницата Г.Г.Д. е осъдена да заплати в полза на ищците по 3730.00 лева, представляващи разноски в производството до окончателното му приключване. След влизане в сила на решението по делото и към настоящия момент присъдените суми не били заплатени. Изтъква се, че на 15.08.2016 г. е проведено учредително събрание, на което Т.Г.Т. и Г.Т.Г. взели решение да се учреди дружество с ограничена отговорност с фирма „Плеяда Тодорови”, като е прието, че всеки един от учредителите ще притежава по 50% от дяловете в капитала на дружеството, а за управител е избран Т.Г.Т.. Дружеството било вписано в Търговския регистър на 19.08.2016 г.

Твърди се, че с Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан в Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№ 5463 от 22.08.2016 г., Г.Г.Д., действаща чрез пълномощника си Г.Т.Г., продала на „Плеяда Тодорови" ООД 1/2 (една втора) идеална част от притежавания от нея недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗАСТРОЕН, находящ се в урбанизираната територия на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, с адрес: ул. „Лиляна Бърдарова”, с идентификатор 15552.500.71 по кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по скица 3918 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: 15552.500.707, 15552.500.70, 15552.500.710, 15552.500.73, заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.3, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2.

Ищците посочват, че Т.Г.Т. - управител и собственик на 50% от дяловете в капитала на „Плеяда Тодорови" ООД, е син на ответника Г.Г.Д.. Г.Т.Г. - другият продавач и съдружник в капитала на ответното дружество, е баща на Т.Г.Т. и съпруг на Г.Г.Д. (което се виждало и от отбелязването в нотариалния акт, че недвижимият имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност). Изтъква се, че до 11.03.2016 г. Г.Г.Д. е живяла заедно със сина си в едно и също жилище - апартамент № 5, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Осъмска” № 5, бл. „Осъм”, вх. „Б”, ет. 3. Твърди се, че към датата на посочената по-горе сделка и двамата съдружници в ответното дружество са знаели за съществуването на гр.д.№ 192/2014 г. и че същото е приключило с отхвърляне на предявените от ответника-продавач искове. Това обстоятелство се установявало от изявленията, направени в подадена от Т.Г.Т. искова молба с вх.№ 3436/19.04.2016 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 640/2016 г. по описа на РС-Ловеч – „Производството по същото дело бе спряно до приключване на гр.д.№ 192/2014 г., като понастоящем е възобновено”.

Въз основа на изложеното, ищците навеждат довод, че половин година след възникване на задължението за заплащане на разноските по гр.д.№ 192/2014 г. на ОС-Ловеч, Г.Г.Д. се е разпоредила със свое имущество в полза на юридическо лице, което се управлява от сина й и в което съдружници са синът й и съпругът й, като с това свое действие ответницата - длъжник съзнателно и умишлено е намалила своето имущество с цел да осуети удовлетворяване на задълженията към кредиторите си. Ищците считат, че с това имущественият им интерес е увреден, което поражда правният им интерес да искат обявяването за недействителна на увреждащата ги сделка.

Ищците молят да бъде постановено решение, с което на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, бъде обявена за недействителна по отношение на тях, разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан в Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№ 5463 от 22.08.2016 г., с която ответникът Г.Г.Д., с ЕГН **********, е продала на ответника „Плеяда Тодорови” ООД 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗАСТРОЕН, находящ се в урбанизираната територия на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, с адрес: ул. „Лиляна Бърдарова”, с идентификатор 15552.500.71 по кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по скица 3918 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: 15552.500.707, 15552.500.70, 15552.500.710, 15552.500.73, заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.3, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2.

Ищците претендират присъждане и на всички разноски, сторени по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от всеки от ответниците, чрез пълномощник адв. А.Т., с който е изразено становище за недопустимост, евентуално  неоснователност на предявения иск, като се оспорват твърденията, изложени в исковата молба, обосноваващи претенцията. Изтъква се, че към момента на извършване на сделката по продажба на процесния имот, вторият ответник „Плеяда Тодорови“ ООД също е кредитор на длъжника Г.Г.Д., въз основа на Запис на заповед с падеж 21.08.2016 г., за сумата от 4600.00 лева, като със средствата, получени от продажбата на имота, издателят на ценната книга – Г.Г.Д. е заплатила на поемателя „Плеяда Тодорови“ ООД дължимата сума по Записа на заповед. Ответниците посочват също, че ищците нямат привилегия по смисъла на чл. 136 от ЗЗД, като след снабдяването с Изпълнителния лист от 18.02.2016 г. срещу Г.Г.Д., не са предприели действия както за доброволно, така и за принудително изпълнение. Ответницата Г.Г.Д. твърди, че процесуалният й представител по гр.д.№ 192/2014 г. – адв. В.К., посочена като съдебен адресат в представения изпълнителен лист, не я е уведомила за осъждането й за разноски и техния размер. Оспорва се и твърдението на ищците, че до 11.03.2016 г. ответницата Г.Г.Д. е живяла заедно със сина си в едно жилище – апартамент № 5, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Осъмска“ № 5, бл. „Осъм“, вх. „Б“, ет. 3, като се твърди, че ответницата повече от 10 години пребивава в Чехия и рядко се завръща за по ден-два в Република България.

От страна на втория ответник „Плеяда Тодорови” ООД се оспорва твърдението на ищците, че към датата на сделката за продажба на процесния имот двамата съдружници били знаели за съществуването на гр. дело № 192/2014 г., както и че същото е приключило с отхвърляне на предявените от ответника-продавач искове. Относно изявлението на Т.Г.Т. в искова молба вх. №3436/19.04.2016 г., въз основа на която е образувано гр. дело №640/2016 г. по описа на РС Ловеч, че „производството по същото дело е спряно до приключване на гр. дело №192/2014 г., като понастоящем е възобновено”, в отговора е изразено становище, че това изявление не доказва и не установява знание у съдружниците в „Плеяда Тодорови” ООД, че ищците имат вземане срещу ответницата Г.Г.Д.. Изтъква се също, че съдружниците в „Плеяда Тодорови” ООД не са страна по цитираното дело и респ. няма как да знаят за дължими от ответницата Г.Д. суми към ищците.

Двамата ответници оспорват изцяло твърдението на ищците, че Г.Г.Д. се е разпоредила със своето имущество в полза на юридическо лице, което се управлявало от сина й, и в което съдружници са синът й и съпругът й, с което действие ищците твърдят, че ответникът – длъжник съзнателно и умишлено е намалил своето имущество с цел да осуети удовлетворяването на задълженията към кредиторите си. Изтъква се, че Г.Г.Д. е длъжник и на „Плеяда Тодорови” ООД, поради което извършената от нея разпоредителна сделка е именно с цел удовлетворяване на задължението й към кредитора „Плеяда Тодорови” ООД.

В първото по делото открито съдебно заседание, съдът, на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, допусна направеното от процесуалния представител на ищците пояснение и допълване на исковата молба в следния смисъл: че на 07.06.2016 г. по гр. дело № 1471/2015 г. по описа на ЛРС е постановено решение, с което ответницата Г.Г.Д. и синът й Т.Г.Т. са осъдени да заплатят на ищците по 3000 лв., като с това твърдение процесуалният представител на ищците заяви, че не обосновава качеството на кредитори на ищците, а само го посочва като знание от страна на ответницата и управителя на ответното дружество, че спрямо същата ответница има насочени имуществени претенции на трети лица.

              В съдебно заседание ищците не се явяват, а се представляват от адвокат С.С., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят разноските по делото, съгласно представен списък. Направи възражение за прекомерност на претендирания от ответниците адвокатски хонорар. В представена писмена защита от адв. С. са изложени подробни съображения за основателност и доказаност на претенцията и цитирана съдебна практика.

              Ответниците също не участват лично в процеса, а се представляват от адвокат А.Т., която в хода на устните състезания моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък. Възразява срещу претендираните разноски от ищците в частта по п. 5 и 7 от списъка им. В представена писмена защита адв. Т. също е изложила подробни съображения в подкрепа на заявената позиция.

                   От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              От приложения Изпълнителен лист, издаден на 18.02.2016 г. по гр. дело № 192/2014 г. на Окръжен съд-Ловеч, се установява, че ответницата Г.Г.Д., с посочен съдебен адресат – адв. Ваня И.-***, с адрес на кантората: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1, е осъдена да заплати на ищците М.К.И. и И.С.И. и на още две лица съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 6700.00 лева за първата инстанция, както и по 2055.00 лева на всеки от тях за направени разноски за въззивната инстанция.

              Съгласно Протокол от Учредително събрание на „Плеяда Тодорови“ ООД от 15.08.2016 г., посоченото дружество е учредено от съдружници-учредители Т.Г.Т. и Г.Т.Г., като е прието, че всеки един от тях ще притежава по 50 % от дяловете в капитала на дружеството, а за управител на същото е избран Т.Г.Т.. Дружеството е вписано в Търговския регистър на дата 19.08.2016 г. /видно от приложена разпечатка от ТР за статуса на дружеството/.

С Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан в Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№ 5463 от 22.08.2016 г., Г.Т.Г. лично и като пълномощник на ответницата Г.Г.Д., продали на ответника „Плеяда Тодорови" ООД, чрез управителя Т.Г.Т., следният съсобствен, придобит в режим на съпружеска имуществена общност  недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗАСТРОЕН, находящ се в урбанизираната територия на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, с адрес: ул. „Лиляна Бърдарова”, с идентификатор 15552.500.71 по кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по скица 3918 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: 15552.500.707, 15552.500.70, 15552.500.710, 15552.500.73, заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.3, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи – 2, за сумата 9140.00 лева.

              Безспорно е по делото, а и това е видно от приложеното на л. 13 копие от удостоверение за раждане, че Т.Г.Т., управител на втория ответник „Плеяда Тодорови“ ООД, е син на първата ответница Г.Г.Д..

              От страна на ответниците е представен Разходен касов ордер /РКО/ от 21.08.2016 г. на „Плеяда Тодорови“ ООД за броена на Г.Г.Д., чрез пълномощник Г.Т.Г., сума 4570.00 лева, която е половината от продажната цена на нейната част от посочения по-горе недвижим имот.

              Ответниците са представили и Запис на заповед, издаден на 19.08.2016 г. от Г.Г.Д., с който тя неотменимо и безусловно се задължила срещу представяне на този запис на заповед, да изплати на другия ответник „Плеяда Тодорови“ ООД сумата 4600.00 лева, с падеж на плащане: 21.08.2016 г.

              Представен е и Договор за заем, сключен на 19.08.2016 г. между ответниците, от който е видно, че заемодателят „Плеяда Тодорови“ ООД, представлявано от Т.Г.Т., предоставя в собственост на заемателя Г.Г.Д. сумата от 4600.00 лева, която заемателят се задължил да върне в срок до 21.08.2016 г., като изрично е посочено, че сумата се предоставя на заемателя в деня на подписване на договора в брой от касата на дружеството след подписване от заемателя на Запис на заповед за същата сума с падеж: 21.08.2016 г. и поемател – заемодателят.

              Приложен е Разходен касов ордер /РКО/ от 19.08.2016 г. на „Плеяда Тодорови“ ООД за броена на Г.Г.Д. сума в размер на 4600.00 лева по договор за заем от 19.08.2016 г.

              Издаден е и Приходен касов ордер /ПКО/ от 21.08.2016 г. от „Плеяда Тодорови“ ООД за върната от Г.Г.Д. сума в размер на 4600.00 лева по договор за заем от 19.08.2016 г., обезпечен със Запис на заповед.

              Във връзка с открито по искане на ищците производство по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК по оспорване истинността на съдържанието на посочените по-горе Запис на заповед от 19.08.2016 г., Договор за заем от 19.08.2016 г. и Приходен касов ордер от 21.08.2016 г., както и истинността на подписа в тях на Г.Г.Д., съдът е допуснал съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи със задачи, относими към предмета на доказване в откритото производство по оспорване на документи.

              От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на „Плеяда Тодорови“ ООД в Дневника на сметка „Каса“ е извършено осчетоводяване на предоставения заем от дружеството на Г.Г.Д. с РКО № 1/19.08.2016 г. с основание: „съгласно договор за заем“ за сумата 4600.00 лева, както и извършено осчетоводяване на възстановената сума от Г.Г.Д., предоставена й в заем от дружеството с ПКО № 3/21.08.2016 г. с основание: „върната сума по договор за заем“ за сумата 4600.00 лева.

              От заключението на съдебно-графологичната експертиза, също неоспорено, категорично се установява, че подписите в позиция „издател“ в Запис на заповед от 19.08.2016 г. и в позиция „заемател“ в Договор за заем“ от 19.08.2016 г. са положени от Г.Г.Д., а в ПКО от 21.08.2016 г. в позиция „вносител“, експертът допуска, че е положен от Г.Г.Д., тъй като е изследвал този документ като копие.   

              По делото са допуснати и свидетелски показания за установяване на обстоятелства във връзка със знанието на ответницата Г.Г.Д. и Т.Г.Т. – управител на ответното дружество, че първата е осъдена да заплати на ищците суми за разноски по гр.дело № 192/2014 г. /св. Д.Н./, както и за обстоятелства колко време и как е подготвяна процесната сделка по покупко-продажба на недвижим имот, чиято недействителност се иска /св. Р.М./.

              Свидетелят Н. е адвокат от Адвокатска колегия-Ловеч и заяви, че адресът на кантората му е в гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1. В периода 2014-2016 г. работел в кантората си заедно с адвокат В.К. от АК-Ловеч и знае, че тя е представлявала Г.Г.Д. по дело, свързано с недвижим имот в гр. Ловеч, заведено срещу настоящите ищци и други лица, по което искът на Г.Г. бил отхвърлен. Свидетелят е присъствал в кантората, когато адв. К. е информирала по телефона страните за изхода на въпросното дело, както и присъствал в момент, когато Т.Г.Т. дошъл в кантората, вдигнал скандал на адв. К. и искал папките на майка си от делото. Свидетелят е възприел, че Т.Т. знае, че майка му е загубила делото и е осъдена да заплати разноски.

              Свидетелката М. заяви, че работи като секретар в Нотариалната кантора на Нотариус А. Ценкова и в това си качество писмено изготвя актовете, оформящи съответната сделка след предоставяне на преписката от нотариуса. Спомня си процесната сделка и заяви, че за подготвянето й е контактувала с Т.Г.Т., с когото се познава. Той донесъл необходимите документи и първоначално казал, че сделката е за дарение на имот, а по-късно казал, че трябва да бъде покупко-продажба. Свидетелката сподели впечатление, че Т. искал да стане бързо сделката, но не може да каже колко време е подготвяна преди това.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.08.2016 г., сключен между двамата ответници, обективиран в Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, до размер на притежаваната от прехвърлителя 1/2 идеална част от имота.

Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Видно от хипотезата на цитираната правна норма е, че искът, който може да бъде предявен е правно средство за защита интересите на кредиторите, независимо колко са те на съответния длъжник, т.е. всеки от тях може да се брани с посоченото правно средство срещу длъжника, който го уврежда и предявеният иск ще е допустим. Настоящият иск е основан на условията и предпоставките, регламентирани в цитираната правна норма и без значение за допустимостта му е фактът дали към момента на процесната сделка ответницата Г.Г.Д. е имала като кредитор другия ответник и дали се е издължила на същия със средствата от сделката. Няма отношение към допустимостта на иска и обстоятелството дали ищците са предприели действия за доброволно или принудително изпълнение на вземането си. Изложените в обратната насока доводи на ответниците за недопустимост на иска са в противоречие с правната норма, която го урежда. Искът е предявен при наличието на необходимите процесуални предпоставки, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважен отменителният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно: 1/ ищците да имат качеството на кредитор спрямо ответника – прехвърлител по процесната сделка, т.е. да имат изискуемо вземане от този ответник; 2/ сключената разпоредителна сделка между двамата ответници да уврежда кредитора, т.е. чрез нея длъжникът да е намалил имуществото си и по този начин да е осуетил или затруднил удовлетворяването на кредитора; 3/ длъжникът да е знаел при извършване на сделката, че с нея уврежда ищцовата страна, а тъй като сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договорял също трябва да е знаело, че с нея се уврежда кредитора. В хипотезата на ал. 1 е необходимо и вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на сделката от длъжника.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че всички описани по-горе предпоставки за уважаване на иска са налице.

Ищците доказват качеството си на кредитор на ответницата Г.Г.Д. с издадения в тяхна полза изпълнителен лист от 18.02.2016 г. по гр.дело № 192/2014 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, от който е видно, че те имат срещу Г.Г.Д. изискуемо парично вземане. Следователно първата предпоставка за уважаване на предявения иск е налице.  

Относно втората предпоставка, по делото се установи, че на 22.08.2016 г., т.е. шест месеца след възникване на вземането на ищците, е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, по силата на който длъжникът Г.Г.Д. се е разпоредила в полза на втория ответник „Плеяда Тодорови“ ООД, представлявано от сина й Т.Г.Т., с притежаваната от нея 1/2 ид.част от поземлен имот и построените в него сгради, находящи се в с. Голец. По този начин, прехвърляйки своята част от имота, длъжникът Г.Д. е намалила имуществото си, което съгласно чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на всичките й кредитори, в частност и на ищците. Безспорно това правно действие представлява увреждане на кредиторите й, тъй като може да се затрудни или осуети удовлетворяването на вземането им. По въпроса относно увреждащия характер на разпоредителна сделка с имущество от страна на длъжник съществува многобройна и непротиворечива практика на ВКС, включително и по реда на чл. 290 от ГПК, в която се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на неговите кредитори. В решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника като увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В същия смисъл са и много други решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, към която се придържа настоящата инстанция, като част от тях са цитирани в писмената защита на процесуалния представител на ищците: Решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д.№ 2301/2014 г., IV г.о., Решение № 320/05.11.2013 г. по гр.д.№ 1379/2012 г., IV г.о., Решение № 219/17.02.2010 по т.д.№ 752/2009 г., II т.о., Решение № 55/24.02.2016 г. по гр.д.№ 4525/2015 г., IV г.о., Решение № 50/12.05.2017 г. по т.д.№ 731/2016 г., I т.о. и много други. Конкретно относно увреждащия характер на сделка покупко-продажба съдът съобразява Решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че покупко-продажбата е увреждаща ищеца-кредитор, тъй като с тази сделка ответникът-длъжник намалява имуществото си, което служи като общо обезпечение за изпълнение на задълженията му към ищеца и затруднява удовлетворяването му.  

Всичко изложено до тук се отнася и за настоящия казус, подкрепя се от събраните доказателства и обосновава наличие на втората предпоставка за основателност на предявения иск.

Тук съдът намира за необходимо отново да отбележи, че всички доводи на ответниците, които бяха коментирани във връзка с допустимостта на иска, са ирелевантни и относно неговата основателност, т.е. без значение за изхода на спора е фактът, че Г.Г.Д. е имала като кредитор другия ответник по заемно правоотношение, както и дали се е издължила на същия със средствата от оспорваната сделка. В тази връзка без правно значение е изходът от откритото производство по оспорване истинността на документите, с които ответниците се стремяха да докажат възникнало между тях заемно правоотношение, поради което съдът не следва да се произнася с решението си дали това оспорване е доказано. Правно значимият факт е доказаният по делото, а именно, че ищците имат качеството на кредитор на ответницата, а същата, разпореждайки се със свое имущество, уврежда интересите им, тъй като по този начин се намалява имуществото й, което пък от своя страна би осуетило или затруднило удовлетворяването на ищците като нейни кредитори.

              Последната трета предпоставка, изразяваща се в субективния елемент за знание на двамата съконтрахенти – ответниците, че сделката им уврежда кредиторите – ищци, съдът намира, че също е доказана. В случая се касае за възмездна сделка, при която е приложима презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, че знанието се предполага, ако договарящите се намират в определена родствена връзка, включително възходящ – низходящ. Безспорно е по делото, че управителят на дружеството – приобретател по сделката – Т.Г.Т. е син на длъжника Г.Г.Д.. Относно знанието за възникналото в тежест на Г.Д. парично задължение към ищците в резултат на приключилото гр.дело, по което е издаден приложения изпълнителен лист, съдът съобразява показанията на разпитания свидетел Д.Н., който е имал непосредствени впечатления за информирането на страните за изхода на делото от страна на колегата му по кантора – адв. К., като показателен в тази насока е и фактът, че Т.Г.Т. в присъствие на св. Н. е вдигнал скандал на адв. К. и искал папките на майка си от делото, тъй като не е приключило в нейна полза. Показателен също е и фактът, установен с показанията на св. М., служител в нотариалната кантора, в която е изповядана сделката, относно възприетото от нея впечатление, че Т.Т. искал „да стане бързо сделката“. По делото не се събраха доказателства, оборващи законоустановената презумпция за знание за увреждането от съдоговорящите лица, намиращи се в посочената родствена връзка, поради което съдът приема, че и последната предпоставка от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е налице.   

По всички изложени до тук съображения съдът счита, че предявеният отменителен иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса ищците имат право да им бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищците са заявили следните разноски по делото: 1/ държавна такса – 50.00 лева, 2/ депозит за свидетел – 15.00 лева, 3/ държавна такса за съдебно удостоверение – 10.00 лева, 4/ държавна такса за препис от протокол – 3.20 лева, 5/ адвокатски хонорар – 1000.00 лева, 6/ депозит за свидетел – 10.00 лева и 7/ държавна такса за скици – 200.00 лева. От приложените по делото платежни документи е видно, че претендираните разноски са направени от ищците, с изключение на таксата за скици, тъй като от представените 2 бр. разписки за плащане чрез банкова карта в полза на АГКК и посочено основание „покупка“, не е ясно дали плащането се отнася за снабдяване със скици по настоящото дело. Ето защо, в тази част, искането на ищците за присъждане на разноски в размер на сумата 200.00 лева, представляваща такса за скици, следва да се отхвърли.

              По отношение на адвокатското възнаграждение съдът намира, че представеният договор за правна защита и съдействие е своевременно представен – до приключване на последното заседание /аргумент от чл. 80 от ГПК/ и има характер на разписка за изплатена сума 1000.00 лева на процесуалния представител на ищците - адвокат С.С.. В този смисъл съдът съобразява т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

С оглед на изложеното и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците разноски по делото в общ размер на 1088.20 лева.

Предвид изхода на процеса, искането на ответниците за присъждане на направените от тях разноски по делото следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, спрямо И.С.И., ЕГН **********, и М.К.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан в Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№ 5463 от 22.08.2016 г., с който Г.Г.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е продала на „ПЛЕЯДА ТОДОРОВИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Голец, общ. Угърчин, ул. „Лиляна Бърдарова“ № 5, представлявано от управителя Т.Г.Т., 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗАСТРОЕН, находящ се в урбанизираната територия на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, с адрес: ул. „Лиляна Бърдарова”, с идентификатор 15552.500.71 по кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по скица 3918 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по скица: 15552.500.707, 15552.500.70, 15552.500.710, 15552.500.73, заедно с реално построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор 15552.500.71.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.3, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 15552.500.71.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2.

ОСЪЖДА Г.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и „ПЛЕЯДА ТОДОРОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Голец, общ. Угърчин, ул. „Лиляна Бърдарова“ № 5, представлявано от управителя Т.Г.Т., да заплатят на И.С.И., ЕГН **********, и М.К.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, сумата 1088.20 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото, като искането в частта на разноските за присъждане и на сума в размер на 200.00 /двеста/ лева, представляваща такса за скици, ОТХВЪРЛЯ, като недоказано.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Г.Д. и „ПЛЕЯДА ТОДОРОВИ“ ООД, за присъждане на направените от тях разноски по делото.

              На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава шестмесечен срок на И.С.И. и М.К.И., считано от влизане на решението в законна сила, да представят препис от същото за отбелязване в Службата по вписванията - гр. Ловеч.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: