Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия:
Зорница Гладилова
При
секретаря Кристина Първанова като разгледа т.д. № 601 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.124 и
сл. от ГПК.
Ищецът „К.т.б.“ АД /в н./ твърди, че с
Решение № 2040/01.11.2017 г. на СГС, постановено по т. д. № 375/2017 г., е
открито производство по несъстоятелност на ответника „И.К.“ АД /в н./. С
последващо решение № 617/21.03.2018 г. по същото дело е
прекратена дейността на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и
производството по делото е спряно. С молба за предявяване на вземанията и в
предвидения от закона едномесечен срок „К.т.б.“ АД /в н./ предявила
вземанията пред синдика, в това число вземане за 848 031.61 лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение по изп.д.№ 3097/2016 г. на ЧСИ С.Я.. Синдикът не
приел процесното вземане, като го включил в списъка на неприетите вземания,
обявен в търговския регистър. В срок ищецът предявил възражение против списъка
на неприетите вземания пред СГС, което с определение съдът оставил без
уважение.
Ищецът предявява иск с правно
основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 26.06.2017
г. по гр.д. № 39771/2017 г. на
СРС и изпълнителен лист, издаден на 15.08.2016 г. по
гр.д. №
39255/2016 г. на СРС, било образувано изп.д. № 3097/2016 г. на
ЧСИ С.Я.. Задължението на ответното дружество по изпълнителното дело било в общ
размер 22
246 604.22 евро - сбор от присъдените главници,
ведно със законната лихва считано от 15.07.2016 г. до
окончателното ицзплащане, която лихва към 19.09.2017 г. възлизала
на 2 673 636.93
евро, общ размер на договорни лихви 6 670 134,33 евро,
присъдени разноски в размер на 849 251.63 лева.
Върху общият размер на горните суми,
определящи материалния интерес по изпълнителното дело, ЧСИ определил и присъдил
в полза на КТБ /н/ разноски за юрисконсулстско възнаграждение в размер на
848 031.63 лв. Вземането в размер на 848 031.63 лв. било дължимо към
момента на образуване на изпълнителното производство съгласно действащата към
този момент редакция на ГПК, определено било от ЧСИ и възложено от него в полза
на взискателя и в тежест на длъжника съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС и приетата с нея тарифа за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това към момента на образуване
на изпълнителното производство — 03.04.2016 г. процесното вземане е възникнало
и доколкото не е погасено към момента на предявяване на вземането и към
настоящия момент, било дължимо от длъжника.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че
„К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) има вземане от ответника в размер на 848 031.63
лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение в изпълнително дело №
20168440403097 по описа на ЧСИ С.Я., обезпечено с договор за особен залог върху
търговското предприятие на ответника, което вземане следва да се
удовлетвори в производството по несъстоятелност на ответното дружество по реда
на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от получената сума
при реализация на обезпечението. Претендира разноски.
Ответникът „И.К.“ АД /в н./ в срока за
отговор не е подал такъв.
Синдикът на „И.К.“ АД /в н./ заема
становище, че съдът следва да се произнесе съобразно събраните по делото
доказателства.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 2040/01.11.2017 г. на СГС,
постановено по т. д. № 375/2017 г., е открито производство по несъстоятелност
на „И.К.“ АД /в н./.
С Решение № 617/21.03.2018 г. по същото дело е
прекратена дейността на „И.К.“ АД /в н./, дружеството е обявено в
несъстоятелност и производството по делото е спряно.
С молба за предявяване на вземанията вх.№
161676/30.11.2017 г. „К.т.б.“ АД /в н./ е предявила
вземанията си към „И.К.“ АД /в н./ пред синдика, в това число вземане за 848 031.61 лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение по изп.д.№ 3097/2016 г. на ЧСИ С.Я..
Представен е изпълнителен лист,
издаден на 26.06.2917
г. по гр.д. № 39771/2017 г. на
СРС; изпълнителен лист, издаден на 15.08.2016 г., издаден по гр.д. №
39255/2016 г. на СРС; договор
за особен залог на търговско предприятие от 15.09.2010 г.
С
Удостоверение
по изп.д.№ 20168440403097 на
ЧСИ С.Я. е удостоверено, че изпълнителното дело е образувано по молба на „К.т.б.“
АД /в н./ като в изпълнителното произвовство е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер 848 031.63 лева.
Видно от представените списъци на
приети и неприети вземания в производството по несъстоятелност на „И.К.“ АД /в
н./, вземането на „К.т.б.“ АД /в н./ за сумата 848 031.63 лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение по изп.д.№ 20168440403097
на
ЧСИ С.Я. е включено в списък на неприети
вземания.
Представено е и прието заверено копие
от изп.д. №20168440403097/ 2016 г.
При заявените от страните твърдения и
искания съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1
от ТЗ .
По делото е установено и не се спори,
че ищецът е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността, че съдът не
го е приел.
Установено е, че въз основа на молба
на ищеца и представени от него изпълнителни листове е образувано изпълнително
дело, в което ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Размерът на изпълняваното вземане е посочен
в постановление на съдебния изпълнител за определяне на юрисконсултско
възнаграждение.
Отговорността
за разноските по делото е гражданско, облигационно по своя характер правоотношение,
уредено от процесуалния закон. На правото на едната страна (тази, в чиято полза
е решението) да иска направените по делото разноски, кореспондира задължението на другата страна да ги заплати.
Правопораждащият фактическият състав включва неоснователно предизвикан правен
спор, направени разноски и акт на съда, който потвърждава правното твърдение на
претендиращия разноски.
Отговорността
за разноски не е отговорност за вреди, въпреки че може да се разглежда и стои
на същата плоскост. Процесуалният закон я е уредил като ограничена, обективна
отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск. На
възмездяване подлежат единствено внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат.
Отговорността
за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати
ползи от страната по делото (например пътни разноски за явяването на страните
пред съда). Тя е и е обективна, защото ищецът отговаря без вина (такава не се и
изследва при присъждането на разноските), стига ответникът да е дал повод за
завеждане на делото.
При
изпълнителния процес отговорността за разноските е регламентирана в чл.79 и
правилото е, че те са за сметка на длъжника, освен в изброените в чл.79, ал.1
т.1-3 ГПК случаи.
Действително, на основание чл.79 ГПК в
изпълнителното производство, между взискателя и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването на разноските, направени от
взискателя в това производство.
По силата на това правоотношение взискателят
има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение
и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това
производство, дори и в случаите, в които реализираното в него притезание е
непарично. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от
страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в
изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на
паричните задължения изпълнителни способи.
Тези разноски се събират от длъжника в
хода на изпълнителното производство по принудителното изпълнение на
притезанието, а не след неговото приключване. По тази причина то ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани
разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение
на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по
изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани
от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително
дължими по изпълнителното производство /пр. че са разноски по приложените в
изпълнението изпълнителни способи/, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в същото изпълнително производство, в което се реализира
и притезанието, въз основа на акта на съдебния изпълнител, постановен по реда
на чл.434, ал.2 от ГПК, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен
лист. Този акт представлява пряко изпълнително основание, но единствено в конкретното
изпълнително производство. Съгласно чл.434 ГПК съдебният изпълнител е задължен
да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на
предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и
направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е
произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението.
Вземането за юрисконсултско
възнаграждение /включително и процесното/ не представлява вземане за реално
извършени или за установени със съдебен акт разноски.
В разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /регламентираща
присъждането на разноски в исковото производство/ е предвидено, че в полза на
юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Този текст на закона, въвежда
изключение от принципа, че в исковото производство подлежат на възстановяване
само тези такси и разноски, които са заплатени /арг. от ал. 1 на чл. 78 ГПК/ и
дава възможност за заплащане на „разходи” по изпълнението, които не са реално направени
от страната.
Следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.78 от ГПК касае присъждане на разноски в съдебните
производства, а разноските в изпълнението са уредени с отделен текст – чл.79 от ГПК. Това не е случайно. Правомощие да присъжда има единствено съда,
докато правомощията на съдебния
изпълнител не включват правото да присъжда. Съдебният изпълнител съгласно чл.434, ал.2 от ГПК има задължението да посочва /удостоверява/ в нарочен протокол предприетите
и извършени от него действия, направените от страните искания и заявления,
събраната сума и направените разноски. Следователно по отношение на разноските
по изпълнителното дело съдебният изпълнител има само удостоверително право.
Правомощието на съда да присъжда
произтича от специалната му
правораздавателна власт, с каквато съдебният изпълнител не разполага.
Именно затова уреждайки въпроса за разноските ГПК предвижда отделна уредба на
тези в исковото производство /чл.78 от ГПК/ и тези в изпълнителното производство
/чл.79 от ГПК/ като предвижда присъждането на юрисконсултско възнаграждение
единствено в исковото производство, където по принцип е възможно да има
присъждане. За разлика - в изпълнителното производство законът не допуска
съдебният изпълнител да присъжда. Законодателят /и законът/ не борави с този
термин регулирайки правомощията, които има съдебният изпълнител в изпълнителния
процес. Следва да се посочи допълнително и че липсва нарочна уредба за
присъждане на юрисконсуртско възнаграждение и липсва препращаща норма /което
съдебната практика е преодоляла по някакъв начин/.
Съдът намира, че
вземане за юрисконсултско възнаграждение като един вид
разноски, свързани с участието на кредитора в дадено производство по
несъстоятелност, би могло да се приеме за възникнало и съществуващо, ако такова
възнаграждение е присъдено в полза на предявилия го кредитор с влязъл в сила
съдебен акт /по аргумент от чл. 78, ал.8
от ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ/,
постановен по образувани самостоятелни съдебни производства във връзка с
предявени искове или пък ако такива са претендирани в самото производство по
несъстоятелност.
В случая предявеното вземане не е с такъв
характер. Същото не представлява присъдено в производството по несъстоятелност
на ищеца или по образувани искови производства юрисконсултско възнаграждение и
затова предявеното вземане за юрисконсултско
възнаграждение не може да се приеме за съществуващо и подлежащо на
включване в списък на приети вземания, съответно и на удовлетворяване в
конкретното производство по несъстоятелност. Така предявеното вземане няма
характер на разноски по несъстоятелността съгласно чл. 723 от ТЗ,
не е и от кръга на разноските по смисъла на чл. 616,
ал.2, т.4 от ТЗ. Разноските на кредиторите във връзка с участието им
в производството по несъстоятелност по смисъла на последната разпоредба са тези
техни разноски, които са извършени по уважени срещу длъжника искове, предявени
от съответния кредитор, което означава разноски, които имат връзка с участието
на кредитори в производството по несъстоятелност срещу длъжника, но наред с
това и са установени и присъдени с влязъл в сила съдебен акт и съобразно изхода
от спора, по повод на който са направени. В тази хипотеза дадено задължение на
несъстоятелния длъжник за присъдени в полза на определен кредитор разноски /вкл.
юрисконсултско възнаграждение/ ще се трансформира във вземане на кредитора във
фазата на предявяване на вземанията и осребряване на имуществото на длъжника и
ще подлежи на включване в съставения от синдика списък на приети вземания.
Независимо, че в мотивите по т.2 на ТР
№ 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът признава на постановлението на съдебния изпълнител за разноските характер
на изпълнително основание, пак в тези мотиви се акцентира на факта, че
реализирането на притезанието за разноски следва да се извърши именно в това,
същото изпълнително производство като
посочва примера с непаричното притезание.
Настоящият съдебен състав намира, че признаването
на постановлението на съдебния изпълнител за разноските на характер на
изпълнително основание касае само и единствено целите на контретното
изпълнително производство като не може постановлението на съдебния изпълнител
за разноските по едно изпълнително производство да послужи като основание за
образуване на ново изпълнително дело.
По изложените аргументи съдът намира
иска неоснователен и като такъв следва да го отхвърли.
При този изход на делото и на
основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати държавната
такса, дължима по иска, в размер 8480.32 лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД /в н./, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу „И.К.“ АД /в н./, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на „И.К.“ АД /в н./, че
„К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) има вземане от „И.К.“ АД /в
н./ в размер на 848 031.63 лв.
представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено по изпълнително дело №
20168440403097 по описа на ЧСИ С.Я., обезпечено с договор за особен залог върху
търговското предприятие на ответника, което вземане следва да се
удовлетвори в производството по несъстоятелност като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в н./, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***
на основание чл.694, ал.7 от ТЗ да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 8480.32 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, която
сума да бъде събрана от масата на несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /в н./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: