Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на
петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5503 по описа за 2020г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
49684/24.02.2020г. по гр.д. № 56337 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 125-ти състав ЗАД ”Д.Б.:Ж.и з.” ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 411 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД сумата от 12075,60лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-02.10.2019г. до изплащането й, представляващи невъзстановена сума
по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” за вреди по лек автомобил „Ауди”, рег. № *****
причинени при ПТП от 03.03.2019г. по вина на водач на
лек автомобил „Рено”, рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1753,75лв. представляващи съдебни
разноски
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5050580/15.04.2020г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 14.04.2020г.
от ответника по исковете - ЗАД ”Д.Б.:Ж. и з.” ЕИК ***** в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че не било установено по делото
спойлер на задна броня да е увреден при процесното ПТП.
Застрахования при него водач дори не бил усетил , че е докоснал леко
застрахования при ищеца автомобил на излизане от паркинг, скоростта при удара е
била 2 км/ч. и не можело да доведе да такива повреди. Снимката на увредения
автомобил е 2 дни след ПТП, вещото лице не било категорично дали отпечатък е отенък на снимката или увреда,
съприкосновение било в лява страна на броня , а увредата
била в дясната страна, ищецът отказал да предостави спойлера за оглед и
следвало да се приложи чл. 161 от ГПК, договорът за рециклиране на суровини не
касаел този детайл. Размер на присъденото обезщетение бил завишен, следвало да
се съобразят цените на спойлера на вторичния пазар в размер на 5000лв. и така
евентуално дължимото обезщетение било 7075,60лв. Спойлерът бил с карбоново съдържание и не можело да се
рециклира, тази част на вторичния пазар струвала 5000лв. , можело да се продаде
за тази сума и с тази сума следвало да се намали обезщетението. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия
за разноски.
Въззиваемият-ищец ”Д.З.”ЕАД, ЕИК ***** е оспорил жалбата.
Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че уврежданията
били установени по делото, посочени били и в протокола на за ПТП от органите на
КАТ. Спойлер бил част от бронята и техническа експертиза установявала причинно-следствената
връзка между ПТП и увреждането му. При съприкосновението на двете МПС се
получило приплъзване, довело до нарушаване целостта
на покритието на повърхностите в зоната на удара и се наложило подмяна на
задния спойлер, защото ремонтът му изисквал извършването му в химическа
лаборатория, което в РБългария било силно затруднено
и икономически необосновано. Не било
установено да се предлагат алтернативни заместители предвид високия клас и
спецификата на МПС и високотехнологичния материал, от който е
изработен-карбонови нишки, увреденият детайл не можело да се ремонтира и
рециклира, съответно не може да се реализира на вторичния пазар и нямало
основание да се намалява размер на обезщетението.Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2025183/02.10.2019г. на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК ***** срещу ЗАД ”Д.Б.:Ж. и з.” ЕИК *****, с която е
поискало от съда на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди
ответника да му заплати сумата от 12075,60лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-02.10.2019г.,
до изплащането й, представляващи невъзстановена сума по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско”
полица № 440118231007121 за вреди по лек автомобил „Ауди”, рег. № *****, причинени
на 03.03.2019г. в гр. Смолян на паркинг на магазин
Билла” от виновно противоправно поведение на водач на
лек автомобил „Рено”, рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, полица № BG/30/118002087401. Навело е
твърдения, че към 03.03.2019г.
бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско”
за автомобил „Ауди РС 6 Авант”, а ответникът бил
обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с
водач на „Рено” , който нарушил правилата за движение по пътищата и на заден
ход на паркинга реализирал удар със спрелия автомобил „Ауди” и го увредил, за което
ищецът платил обезщетение от 13012,48лв.
и направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника за му възстанови
сумите, но той платил само 951,88, отказал плащане на обезщетение за увредата на спойлер на задна броня от 12075,60лв..
Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД
”Д.Б.:Ж. и з.” ЕИК ***** в предоставения срок е оспорил исковете. Заявило
е, че бил обвързан от валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО” с водач на „Рено” към 03.03.2019г., но този
водач не бил провел виновно противопарвон поведение,
от което са настъпили вредите, налице
било случайно деяние, водач на „Ауди бил паркирал неправилно и създал пречки на видимост на останали
участници в движение и допринесъл за вредите. Платил бил 951,88лв. на ищеца.
Задният спойлер не бил увреден при процесното ПТП, евенутално вредите били незначителни. Размер на обезщетението бил завишен прекомерно,
не съответствал на пазарни цени. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните
застрахователна полица по застраховка „Каско” №№ 440118231007121., общи условия , талон за
регистрация, преписка по щета № 44012131906475/05.03.2019г., съгласно които Д.з.”ЕАД
е сключило с П.”ЕООД-клон София договор за застраховка „Каско
+” за период от 20.09.2018г. до 19.09.2019г.
за територия на Република България за МПС „Ауди РС 6”, рама WUAZZZ4G9FN901133 с рег. № св
7631 в последствие променена на рег. № ***** при застрахователна сума от 117350лв., на 05.03.2019г. по искане на
застрахования е образувана щета № 44012131906475 за обезщетяване на вреди по
това МПС, настъпили на 03.03.2019г. в гр. Смолян на паркинг на магазин „Билла”, където
при паркирано състояние бил ударен в задна броня и спойлер от друго МПС при
маневрата му на заден ход, автомобил е заснет от застрахователя на 05.03.2019г.
и на снимки се виждат увреждания по задна броня в дясна част, ищец е възложил отстраняването на вредите на
автосервиз „Порше Интер Ауто БГ”ЕООД за което платил
13012,40лв., начислил и ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника ,
застраховал водачът на Рено рег. № ***** да му ги възстанови, но последният платил само 951,88лв. за бронята.
Прие е протокол от 13.06.2019г. съгласно който на
ищеца е върнат спойлер задна броня на
МПС „Ауди РС 6”, рег. № ***** по щета № 44012131906475.
Прието е извлечение от сайта на Гаранционен фонд,
съгласно което на 20.07.2018г. е сключена от ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за период от една година, считано от 20.07.2018г. полица № BG/30/118002087401за
автомобил с рег. № *****.
По делото е приет протокол за ПТП № 1578545/03.03.2019г.,
съставен от органи на КАТ, посетили местопроизшествие и носещ подписи за двама
водачи на МПС, участвали в същото, съгласно който на 03.03.2019г.
в гр. Смолян на паркинг на магазин „Билла” на бул. „България” е настъпило ПТП,
при което А.М.като водач на Рено Меган”, рег. № *****при
неправилно движение назад ударил паркирания автомобил Ауди РС 6”, рег. № *****,
при което последният бил с нарушено
покритие на броня задна лява част.
Приет е договор за събиране, извозване и изкупуване на
рециклирани суровини от 08.03.2017г., кантарна
бележка от 25.06.2019г., съгласно които
ищецът е възложил на „ У.– БГ”ООД рециклируема
суровина-метали и приравнените им отпадъци, като на 25.06.2019г. са събрани автоброни 140кг. с
отбив за неметални и така тегло е 130кг., тънко желязо 580м.-13500кг. Съгласно
договора изпълнителят е длъжен да събира и извозва материалите, като ги
депонира и унищожи и не ги ползва за други нужди освен за тези на
рециклирането, не е посочено в представения препис цена на смесените метални
отпадъци.
Разпитан по делото св. А.М.е заявила, че през март 2019г. на паркинг на автомобил „Билла”
при много бавно и леко движение назад на автомобила се оказало , че е опряла
задната кола, не е имало сблъсък, защото се движела много бавно. Двата
автомобила били мръсни, на другата кола видяла мръсен отпечатък, но не видяла
дори драскотина. Водачът на другия автомобил извикал КАТ, подписала протокола
на КАТ, била съгласна с всичко посочено в него, защото другият водач бил много
ядосан, но свидетелят не била заплашена да се подпише на протокола. Заявила е,
че тя вече била потеглила от паркинга, когато баща й след 1,5-2 часа я извикал
обратно по телефона, защото били видели на камери на магазин Билла че има ПТП и
от КАТ се обадили на баща й като собственик на колата, тогава свидетелят си спомнила, че е допряла другата кола, но не била усетила
удар. Другата кола била паркирала срещу входа на паркинга, имало и други спрели
автомобили под формата на буква Г, успоредно една на друга.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът кредитира
като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства,
вещото лице е посочило, че пазарната стойност на работи за отстраняване на процесните вреди към дата на ПТП е 12929,45лв, по фактура
било 13012,48лв. при съобразяване че първа регистрация на Ауди е 4г. и 2 месеца
преди ПТП. И при двете хипотези стойността на спойлера е 12044,53лв. с ДДС. ПТП
било настъпило при неправилно движение назад на водач на „Рено”, удар между
двете МПС бил кос и приплъзгащ, спойлер на задна
броня бил изработен от карбон, нямало специализиран сервиз за ремонт на
спойлери и това било много трудно-изисквало специална апаратура за осигуряване
на добри химически свързващи свойства на кислородни атоми към повърхността на
карбонови влакна, поради което и при увреда същия
следвало да се замени с нов. Посочило е, че Ауди било паркирано като задната му
част била в посока на изхода от паркинга, Рено било отдясно, ъгъл между тях бил
90 градуса, движел се при маневра назад с 3-5км/ч., като при положение на
спиране и скорост при удара от 2 км/ч. бронята леко забърсва под ъгъл задна
броня на Ауди и спира, при съприкосновение ъгъл бил 20-30 градуса. Броня на
Ауди била ударена в лява част, не създавал пречки на останалите участници в
движението. При хипотеза на замърсени автомобили при този удар е възможно да се
получат драскотини по спойлера, защото при приплъзването
пясъка задирал. Остатъчната стойност на спойлера била 5000лв., като е предаден
на ищеца от автосервиза Порше на 13.06.2019г. Възможно било при удара да се увреди
в дясно спойлера поради приплъзгането по мръсна
броня. Вредите по спойлера били минимални, но спойлер не му бил предоставен за
оглед от ищеца , който посочил на вещото лице че е бракуван този детайл.
Драскотини по спойлера били повърхностни увреждания, но не можело да се
отстранят чрез пастиране или полиране, обработка
трябвало да е в химична лаборатория.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие
е настъпило през 2019г. и договор за
застраховка „ГО” от 2018г., съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
– аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ.
Предявените искове са с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят
му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното
обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”,
след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата
на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и
фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по
силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес –
чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това
плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в
правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от
тези, които има застрахования срещу
третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения,
които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното
право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно
наличие на предпоставките: деликтна отговорност на
ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл.
50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на делинквента, за които предпоставки ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в
размер на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието
или натура или чрез прихващане,
включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната
премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е
установено, че застрахован по имуществена застраховка „Каско”
при ищеца автомобил „ Ауди” на 03.03.2019г. в гр.
Смолян на паркинг на магазин „Билла” е
бил увреден при ПТП причинено от виновно противоправно
поведение на водач на „Рено”, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, за отстраняването на вредите ищецът е платил сумата от 13012,48лв.,
направил е ликвидационни разноски от 15лв., пазарна стойност на вредите е в
размер на 13012,48лв. към дата на ПТП, ищецът
е поканил ответника за му ги заплати, но последният е платил 951,88лв.,
останала е неплатена вредата по спойлера. Тези обстоятелства не са спорни по
делото, същите се установяват от приети по делото неоспорени от страните
писмени доказателства, гласни доказателства и заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, които съдът кредитира изцяло в тази им част като неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства. Действително вещото лице е
посочило, че пазарна стойност на вреди е 12929,45лв., но доколкото тази цена е
само с 0,6% по-ниска от платената по фактура от ищеца, като съобрази и че
цената на спойлера е една и съща при двата варианта за цена-по експертна оценка
и по фактура , то съдът приема че пазарна стойност на вреди е 13012,48лв.
Следва да се посочи, че за тези обстоятелства във въззивното
производство страните не са въвели оплаквания, поради което и при съобразяване
на ограниченията на чл. 269 от ГПК и обстоятелството, че районният съд при
обосноваване на тези си изводи не е нарушил императивна правна норма, то съдът
приема за установени горепосочените обстоятелства.
Спорен въпрос по делото е дали повредата на спойлера е
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и дали
стойността на увредения спойлер на вторичния пазар следва да се приспадне от обезщетението.
Съдът приема за установеното по делото, че спойлера на
автомобил „Ауди” е бил увреден при процесното ПТП. За този извод съдът съобрази събраните
гласни доказателства, които съдът кредитира като логични последователни и резултат от личните впечатления на
свидетеля, както и от заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и вярно неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят по делото е посочила, че
при процесното ПТП броните и на двата автомобила са
били мръсни. Вещото лице е било категорично в извода си, че при замърсени
брони, косият и приплъзгащ
удар какъвто е бил в случая е възможно
да доведе до увреждане на спойлера поради наличието на песъчинки, задиращи бронята.
Действително, снимките на бронята на автомобил „Ауди“ са от 05.03.2019г., а ПТП
е настъпило на 03.03.2019г., но това е национален
празник и житейски оправдано е да се приеме, че едва на 05.03.2019г. е било
възможно при добросъвестно упражняване на правата на страните, да се извърши
оглед и заснемане на автомобила „Ауди“. Не се твърди и не се установява по
делото преди или след процесното ПТП , както и преди или след заснемането му на
05.03.2019г. този автомобил да е претърпял
увреждания. При така установено и като съобрази, че протокола на КАТ са
описани вредите по задната броня, то установено по делото е че спойлер е бил
увреден при процесното ПТП. Действително описанието в
протокола на КАТ е, че вреди са в лява
част, но вещото лице е посочило, че при удар като процесния е възможно увредата
на спойлера в дясната част и съдът кредитира този извод на вещото лице като
обоснован с оглед на спецификата на удара. Непредставянето на спойлера за оглед
на вещото лице не следва да доведе до последиците на чл. 161 от ГПК и да се приемат
за установени твръдените от ответника факти. Това е
така, защото приетите по делото протокол от 13.06.2019г.,
договор от 2017г. и кантарна бележка от 25.06.2019г.
установяват, че застрахователят е
предал за рециклиране автомобилни брони и метални елементи, неметални
такива, като не е установено да е получил
облага от същото. Процесната броня и спойлер
не са посочени конкретно в кантарната бележка, но такова описание в тази бележка няма на
нито един от предадените елементи по нея, тоест непосочването на процесния спойлер не може да обоснове извод, че той не
е бил сред предадените с тази кантарна бележка
вещи. Обсъдени в съвкупност близостта
във времето на предаването на спойлера на застрахователя / 13.06.2019г./
и предаването на вещите по кантарната бележка –
25.06.2019г.; установеното по
делото отстраняване преди това на процесните вреди чрез замяна на спойлера с нов; че спойлер
е бил увреден и ремонтирането му е силно затруднено, обосновават извод, че процесният спойлер е бил
предаден от застрахователя за депониране. Не се твърди и не се
установява този спойлер да е бил задържан от застрахователя събраните
доказателства не обосновават такъв извод, поради което и основание за
приложението на чл. 161 от ГПК съдът приема че не е установено по делото. При
така възприето и като съобрази заключението по авто-техническата
експертиза, съдът приема, че
отговорността на ответника следва да се ангажира за цялата процесна
сума, като няма основание за намаляване на обезщетението с 5000лв., което
вещото лице по автотехническата експретиза
е посочило, че е цена на увредения
спойлер на вторичния пазар. Установено е, че спойлерът е бил увреден, ремонтирането му дори във връзка с
повърхностните щети по него е силно затруднено и неизгодно. За този извод съдът
кредитира изцяло заключението по съдебно-автотехническата
експертиза като вярно и задълбочено, обосновано с необходимост от ремонт в химическа
лаборатория. При така установеното съдът приема, че отстраняването на повредите по автомобила „Ауди” изискват замяната на
увредения спойлер с нов. Няма основание да се приеме, че този спойлер е
запазена част, със стойността на която
застрахованият/застрахователят биха се обогатили, ако не се приспадне
стойността му от обезщетението. Това е така, защото по делото не е установено
тази част да е останала у застрахования или у застрахователя, същевременно е
установено, че частта е увредена и е
предадена от застрахователя за рециклиране, не е установено да е получил
конкретна насрещна облага в определен размер, съображения за което съдът изложи
по-горе. От съществено значение по делото е дължимото на застрахования
обезщетение, тоест размерът на действително причинения вредоносен резултат без прилагане
на обезценка, стойността на което по делото се
установи, че е в размер на процесната сума.
Запазените части са релевантни за размер на определяне на обезщетението при
тотална щета , при която ремонт на автомобил не се извършва, какъвто не е
случая, а отделно не може да се приеме, че увредената част е запазена такава по
смисъла на Кодекса на застраховането.
При така възприето съдът приема че решението на СРС
следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
съдебни разноски за въззивно производство в размер на
1070,72лв., представляващи платен адвокатски хонорар с ДДС. Възражението на въззивника за прекомерност на същото е неоснователно,
доколкото то не надхвърля минималното възнаграждение п наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 49684/24.02.2020г. по гр.д. № 56337 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 125-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД ”Д.Б.:Ж.
и з.” ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ”Д.З.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 1070,72лв. ( хиляда и седемдесет лева и 0,72лв), представляващи
съдебни разноски по делото пред СГС.
Решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.