№ 50
гр. гр. Добрич, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900116 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от КР. М. В., ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“***“ №2, ет.4, ап.22 срещу ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“***“ №59 искова молба, с която се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 110 000 лв., представляваща
разликата между дължимото в размер на 150000 лв. и заплатено от ответника
в размер на 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
претърпяно на 04.09.2020г. в гр.Генерал Тошево ПТП, виновно причинени от
водача на товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35" с рег. № *** – ***, застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника,
ведно със законна лихва върху сумата от 14.10.2020г. до окончателното
изплащане и сумата от 2822,45 лв., предтавляваща законната лихва за забава
в плащането на сумата от 40000 лв. – платено от застрахователя обезщетение,
за периода от 14.10.2020г. до датата на плащането – 24.06.2021г.
Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
1
Ответникът е сключил на 11.06.2020г. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
ВС/01/120001607080, валидна от 11.06.2020г. до 11.06.2021г., за товарен
автомобил „Ивеко 50 Ц 35" с рег. № ***.
При ПТП на 04.09.2020г., около 17.48ч., в гр.Генерал Тошево, в района на
кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Асен Златаров", ***,
управлявайки горепосочения товарен автомобил „Ивеко", причинил виновно
телесни повреди на ищцата К.В. - водач на лек автомобил „Субару Легаци“ с
рег. № ***. Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът ***,
движейки се по ул. „Патриарх Евтимий", не спрял на знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", навлязъл в кръстовището и
се ударил челно в предна лява врата, предна лява колонка и задна лява врата
на лекия автомобил „Субару".
Вследствие на описаното ПТП ищцата е получила следните телесни
увреждания: Травматичен шок; Мозъчно сътресение и контузия на главата;
Счупване на двете рамена на срамната кост вляво, закрито; Счупване на
безименната кост на лява тазобедрена става; Счупване на дясната massa
lateralis на сакрума; Увреда на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб; Разкъсно-контузна рана в областта на челото;
Множество кръвонасядания на горен и долен крайник вляво; Кръвонасядания
пред и зад лява ушна мида и дясно стъпало; Смесена звукопроводна и
невросензорна глухота – двустранна.
Вината на водача *** за настъпване на процесното ПТП е установена с
влязло в сила Решение № 7 от 27.04.2021г. по НАХД № 54/2021г. по описа на
Районен съд - Генерал Тошево.
Непосредствено след инцидента ищцата била хоспитализирана в МБАЛ
Добрич АД в тежко общо състояние. Болничният й престой продължил до
10.09.2020г. На 07.09.2020г. била оперирана - закрито наместване на фрактура
на тазовите кости, без вътрешна фиксация. Проведено било и медикаментозно
лечение. През октомври 2020г. на ищцата били направени две ЯМР
изследвания, при които била установена фрактурата на дясната massa lateralis
на сакрума. Възстановяването на ищцата продължило в домашни условия. В
първите месеци след инцидента пострадалата изпитвала много силни болки в
контузените места, нетърпимо главоболие. Около 2 месеца била на постелен
режим. Не можела да се изправя, използвала подлога, поставен й бил катетър.
2
Било й забранено да гледа телевизия, да чете, да използва компютър, за да се
избегне претоварване на мозъка. Невъзможно й било да се обслужва сама,
разчитала изцяло на помощта на близките си. Впоследствие състоянието й
леко се подобрило и пострадалата започнала да се изправя и да се придвижва
с патерици в дома си. Вследствие на продължителното обездвижване и
лечение ищцата напълняла с около 10 кг. Имала планирано пътуване до
Кипър през декември 2020г., което не могла да осъществи заради
травмите. Пострадалата изпитва болки в кръста, с ирадиация по десния крак
по задно-странична повърхност и пръстите на крака, които не затихват.
Установена била увреда на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб. Пострадалата многократно провела рехабилитации.
През януари 2021г. постъпила на лечение в МБАЛ, Добрич. През
февруари 2021г. била на рехабилитации в гр. Павел баня. Ищцата е
освидетелствана от ТЕЛК като й е определена 50% трайно намалена
работоспособност. След процесния инцидент пострадалата започнала да се
оплаква от отслабване на слуха и потърсила медицинска помощ. През април
2021г. пострадалата била диагностицирана със смесена звукопроводна и
невросензорна глухота - двустранна.
Към настоящия момент ищцата изпитва болки в контузените места, които
се усилват при натоварване. На моменти й се вие свят. Не може да стои права
повече от 30 минути, тъй като започва да изпитва болки в кръста. На моменти
при ходене кракът й изтръпва и се налага да спре. Накуцва и лесно се
уморява.
Ищцата е уведомила „ЗАД Алианц България" АД за настъпване на
процесното ПТП с Уведомление от 14.10.2020г. На 24.03.2021г. ищцата е
предявила претенция пред ответника за обезщетяване на причинените й
неимуществени вреди. Ответният застраховател „ЗАД Алианц България" АД
заплатил на ищцата обезщетение в размер на 40 000 лева на 24.06.2021г.
Ищцата счита, че размерът на определеното й обезщетение от ответника е
занижен, поради което предявява настоящия иск за разликата между
дължимото й обезщетение в размер на 150 000,00 лв. и заплатено й
обезщетение в размер на 40 000 лева.
Считано от датата на уведомлението - 14.10.2020г. ответникът дължи
законна лихва на пострадалата на основание чл.429, ал.2, т.2 от КЗ. Върху
платеното обезщетение от 40000 лв. ответникът дължи законна лихва по
3
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ за периода от датата на уведомяването – 14.10.2020г. до
датата на плащането – 24.06.2021г. в размер на 2822,45 лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба с вх.рег.№2504/24.09.2021г.
Излага се, че исковете са процесуално допустими доколкото са депозирани
от надлежно легитимирано лице, при съобразяване на документите
удостоверяващи качеството му на увредено от моторно превозно средство.
Отговорността на ответника е ангажирана с оглед данните за наличие към
момента на произшествието на застрахована от същия гражданска
отговорност на ползвателя на автомобила, за когото се твърди, че е причинил
неимуществените вреди и доказателствата за изпълнение на процедурата по
предявяване на претенцията пред застрахователя съгласно чл.380 КЗ.
Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани по размер.
Безспорно е и се установява от застрахователна полица
№ВС/01/120001607080 от 11.06.2020г., както и от писмо изх.№24-01-345 от
13.07.2021г. на Гаранционен фонд, че е бил сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" между ответното дружество, в
качеството на застраховател и „Аладин Фуудс"ООД с ЕИК *********, като
застраховано лице и собственик на причинилото уврежданията МПС: товарен
автомобил „Ивеко 50 Ц 35" с рег. № ***, с обект застраховане гражданската
отговорност на физическите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на същия автомобил, за период от 11.06.2020г. до 11.06.2021г.,
включващ датата на реализиране на произшествието - 04.09.2020г.
Не са спорни и фактите на застрахователното събитие, виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, както и причинната
връзка между ПТП и телесните повреди на ищцата, които са установени по
наказателното дело, както и че представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. Същите се установяват и от приложените към исковата
молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица №********** от
04.09.2020г. на РУ на МВР -Генерал Тошево, протокол за оглед на ПТП от
04.09.2020г., ведно със скица, албум и препис към същия на РУ на МВР -
Генерал Тошево по ДП №161/2020г., докладна записка относно ПТП от
04.09.2020г. на РУ на МВР - Генерал Тошево и Решение от 27.04.2021г.,
постановено по н.а.х.д.№54 по описа за 2021г. на Районен съд - Генерал
4
Тошево, влязло в сила на 17.05.2021г. Съгласно съдебния акт, на основание
чл.378, ал.4 НПК и чл.78а НК, *** с ЕГН ********** е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с
чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.6, т.1, чл.47 и чл.50 ЗДвП, затова, че на 04.09.2020г.,
при движение по ул."Патриарх Евтимий" в гр.Генерал Гошево, при
управление на товарен автомобил марка „Ивеко 50 Ц 35" с рег. № СЕ ***
собственост на „Аладин Фуудс“ ООД с ЕИК *********, със скорост на
движение от 40.97 км./ч., нарушил чл.6, т. 1 ЗДвП, като не спрял пред пътен
знак Б-2 „Спри. Пропусни движещите се с предимство " съгласно чл.47 и
чл.50 ЗДвП, като отнел предимството на движещия се по ул. "Асен Златаров"
в гр.Генерал Тошево лек автомобил Subaru Legacy с рег.№ ****, управляван
от ищцата и по непредпазливост й причинил две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на безименна кост на таза, довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник за период от 4-5 месеца и
счупване на срамна кост, довело до трайно затруднение на движението на
долен ляв крайник за период от 2 месеца. Съдът постановил, на основание
чл.78а НК, освобождаване от наказателна отговорност за извършеното
престъпление на подсъдимия, като е наложил административно наказание -
глоба в размер на 1000 лева, и съгласно чл.343г НК го лишил от правото да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Този акт има
задължителна за гражданския съд сила на основание чл.300 ГПК по
отношение на констатациите за факта на деянието, неговата противоправност,
виновността на дееца и съставомерните последици от деянието. Този
окончателен съдебен акт има доказателствено значение и за механизма на
настъпване на ПТП и конкретно на поведението на деликвента *** и
следователно изключва установяването и преценката на настоящия съдебен
състав за тези факти.
Не се спори относно проведеното от ищцата лечение и рехабилитация на
получените при ПТП травматични увреждания.
По безспорен начин се установява, наличието на предявена от ищцата
писмена застрахователна претенция. Видно от молба вх.№1-101-4101-2166 от
24.03.2021г., представителят на ищцата е претендирал обезщетение в размер
5
на 90 000 лева, заедно със законната лихва от датата на уведомлението до
окончателното изплащане, с приложени относими по случая документи. С
молба от 15.04.2021г. ответникът бил уведомен за експертното решение на
ТЕЛК, а с молба вх.№1-101-4101-3282 от 18.05.2021г. -за диагностицираната
глухота на ищцата, представена като последица от процесното произшествие,
с които се обосновавало увеличаването на искането до 150 000 лева, заедно
със законната лихва от датата на увреждането.
С писмо изх.№2101-4101-4360 от 30.10.2020г. и писмо изх.№2101-4101-
6384 от 11.06.2021г. до ищцата ответникът уведомил, че по случая е
образувана преписка по щета №1000/20/217/500201 и отправил искане за
представяне на изрично посочени в писмото документи, с указанието, че ако
не се представят, дружеството няма да е в състояние да изплати
застрахователно обезщетение по щетата в законоустановения срок. Посочено
било, че на основание непълно окомплектоване на щетата, не са налице
предпоставките за изплащане на обезщетението. Съгласно уведомление по
застрахователна претенция изх.№2101-4101-6934 от 24.06.2021г. ищцата чрез
своя представител била уведомена, че определеното застрахователно
обезщетение размер на 40 000 лева било преведено по представената от
същата банкова сметка.
Спорните въпроси се свеждат до действително претърпените
неимуществени вреди и справедливия размер на тяхното обезщетяване.
Като се вземе предвид представената медицинската документация, при
произшествието ищцата е получила следните увреждания: 1) счупване на
безименната кост на таза (лява тазобедрена става), довело до трайно
затруднение движението на долен ляв крайник за период от 4-5 месеца, и
счупване на срамната кост (вляво - закрито), довело до трайно затруднение
движението на долен ляв крайник за период от 2 месеца; 3) контузия на
главата със сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана на челото;
множество кръвонасядания на горен и долен крайник в ляво и
кръвонасядания пред и зад лява ушна мида и дясто стъпало. С оглед
изложеното, по степен на тежест се касае за две средни телесни повреди -
счупване на безименната кост на таза (лява тазобедрена става), счупване на
срамната кост (вляво - закрито), а останалите увреждания в съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравено, неопасно за живота.
Що се отнася до другите заявени в исковата молба като телесни
6
увреждания: счупване на дясната massa lateralis на сакрума; увреда на
нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб; смесена
звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна и приложените към
молбата документи, удостоверяващи същите, няма категорични доказателства
за пряка причинна връзка с процесното произшествие, нито за това, че са
усложнение от други травматични увреждания, доколкото възможна причина
са и дегенеративни процеси с хронично прогресиращ ход.
Относно начина на извършване на травмите е постановено Решение от
27.04.2021 г. по н.а.х.д.№54 по описа за 2021г. на Районен съд - Генерал
Тошево, което е с доказателствено значение за механизма на настъпване на
ПТП и за поведението на делинквента.
Лечебно-възстановителният период за ищцата не е бил много
продължителен. Непосредствено след ПТП ищцата е пролежала в
стационарно лечение общо 6 дни, с направени кръвни изследвания,
оперативна интервенция и медикаментозна терапия. Съгласно 6-те броя
болнични листи е получила отпуск за домашно лечение общо 5 месеца, което
е в съответствие със съдебно-медицинската консултация приела, че
счупванията на безименната кост на таза и срамната кост са довели до
затруднение движението на долен ляв крайник за общо 4-5 месеца. В този
период се включват и седемте дни на рехабилитационните процедури.
В тази връзка, дори да се приема за житейски достоверно твърдението на
ищцата, че през първите месеци след инцидента е изпитвала силни болки в
контузените места, няма никакви
доказателства за следните оплаквания: 1) нетърпимо главоболие, 2) два
месеца постелен режим, поради което използвала подлога, катетър и изцяло
разчитала на помощта на близките си 3) забрана
да гледа телевизия, да чете, да използва компютър; 4) използвала патерици; 5)
напълняла с 10 кг. към настоящия момент 6) изпитвала болки в контузените
места, 7) на моменти й се виело свят и не можела да стои права повече от 30
минути; 8) при ходене кракът й изтръпвал и се налагало да спре,
накуцвала и се уморявала. Изложените обстоятелства са необосновани и
преувеличени.
Що се отнася до твърденията на ищцата, че вследствие ПТП започнала да
изпитва болки в кръста, с ирадиация по десния крак по задно-странична
повърхност и пръстите на крака, които не затихвали и получената диагноза
7
увреда на нервните коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния стълб,
както и досежно оплакването за отслабен слух и диагноза смесена
звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна, макар и да не се
отричат като факт, няма категорични доказателства за пряка връзка с
процесното ПТП.
Липсват доказателства за допълнително влошаване здравословното
състояние на ищцата или за настъпили осакатявания и загрозявания в
причинна връзка с разглежданите телесни вреди. В резултат на процесното
произшествие, не са настъпили трайни остатъчни увреди и функционален
дефицит на опорно-двигателния апарат на ищцата, а също и болестни
процеси, които да са се влошили. Изводът за липса на физически усложнения
следва от факта, че няма данни в продължение на повече от една година след
ПТП за регистрирани оплаквания на ищцата от травмите в посочените
области, респективно за поставяне съответната медицинска диагноза и
назначаване па терапия. Нещо повече, освен проведеното седемдневно
лечение, 01-08.02.2021г., чрез рехабилитационни процедури за таза, няма
дори индикации за проведено консервативно лечение или медицински
интервенции и/или извършена физиотерапия. Липсват доказателства да са
проведени препоръчаните два контролни прегледа или да е изпълнена
назначената медикаментозна терапия за дома с епикриза по ИЗ №9794,
доколкото с първата издадена епикриза по ИЗ №9791 не се препоръчват дори
лекарства, което може да се обясни с медицинските изводи за липса на
настъпили усложнения и изход от заболяването с подобрение. Липсват дори
платежни документи за болкоуспокояващи лекарства.
Към датата на инцидента ищцата е била на средна възраст от 44 години, в
добро физическото и психическо състояние, при липса на документи, които
да сочат противното, от което следва че е имала отлични възможности за
възстановяване и адаптация. Ищцата е била в социално активна възраст, но и
не са събрани доказателства, удостоверяващи, че същата е участвала,
съответно – лишена чрез медицинска препоръка за прекъсване на важни
социални дейности. Няма данни след принудителния отпуск по болест за срок
от 5 месеца, ищцата да е била възпрепятствана да осъществява нормална
трудова дейност.
Относно характера, обема и интензивността на неимуществените вреди
като морални страдания следва да се посочи, че макар и да не се твърдят от
8
ищцата, не се спори уврежданията да са създали за същата, както физически
дискомфорт, така и емоционални преживявания, като стрес от еднократното
стресогенно събитие – ПТП. Казаното обаче се приема да е било
непосредствено след инцидента или в рамките на лечебния и
възстановителния период с оглед липсата на данни за подобно негативно
отражение впоследствие.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за 2020г. (Решение №34/27.03.2020г. по т.д.№1160/2019г.,
ВКС, II ТО) следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия
в страната към датата на настъпването на вредите. В тази насока винаги е
необходимо да се отчитат и размерите на минимална работна заплата за
периода от 610 лева, данните на НСИ за средната издръжка на домакинство и
други икономически данни. Именно социално-икономическите критерии за
справедливост са правно значимата условна граница между адекватния
размер на обезщетението и неговата прекомерност. Нито една травма и
свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като
обезщетението има формално компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни на обществените
разбирания за справедливост, а не само формалистично да бъдат
съобразявани единствено максималните лимити по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" и застрахователните обезщетения да се
определят непременно към максимума. Не на последно място, доколкото
обезщетението за неимуществени вреди трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични
казуси на съдебната практика, исканата от ищцата сума в размер на 110 000
лева, нормално се присъжда като обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на пострадалото лице. За щастие в случая ищцата с
оглед на възрастта си и на доброто си общо здравословно състояние се е
възстановила сравнително бързо. Исканият размер обезщетение представлява
180 минимални работни зплати за страната, към момента на настъпване на
събитието – 2020г., което е близо 15 години трудоспособна възраст.
Обезщетение в такъв размер, се счита за изключително завишен, и спрямо
българското и съгласно чуждестранното законодателство и практика.
9
Справедливият размер на застрахователното обезщетение, което е
легитимирана да получи ищцата за компенсиране на претърпените
неимуществени вредни последици от двете средни телесни повреди и
останалите травматични увреждания обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с общ възстановителен период от около 5
месеца, е оценим глобално на сумата от 40 000 лева или по 7 930 лева
(тринадесет минимални работни заплати за 2020г.) за всеки от петте месеца
продължителност на претърпените болки и страдания. Това е размерът, който
в най-пълна степен отговаря на изискването за справедливост, жизнения
стандарт в страната и съответства на установените по делото обстоятелства.
Присъждането на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване на ищцата.
В условията на евентуалност в случай, че решаващия съд, като прецени
събраните доказателства, намери за установени при пълно и главно доказване
твърдените от ищцата неимуществени вреди, като пряка последица от
процесното произшествие, ответникът прави искане съдът да определи
справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1643/19.07.2021г., с която се поддържат изцяло изложените в исковата молба
аргументи.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че товарен автомобил
„Ивеко 50 Ц 35" с рег. № ***, е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица №
BG/01/120001607080, с начална дата на покритие 11.06.2020г. и крайна дата
на покритие до 11.06.2021г.
С влязло в сила на 17.05.2021г. решение от 27.04.2021г., постановено по
н.а.х.д.№54 по описа за 2021г. на Районен съд - Генерал Тошево, на основание
чл.378, ал.4 НПК и чл.78а НК, *** с ЕГН ********** е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с
чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.6, т.1, чл.47 и чл.50 ЗДвП, затова, че на 04.09.2020г.,
10
при движение по ул. "Патриарх Евтимий" в гр.Генерал Гошево, при
управление на товарен автомобил марка „Ивеко 50 Ц 35" с рег. № СЕ ***
собственост на „Аладин Фуудс“ ООД с ЕИК *********, със скорост на
движение от 40.97 км./ч., нарушил чл.6, т.1 ЗДвП, като не спрял пред пътен
знак Б-2 „Спри. Пропусни движещите се с предимство " съгласно чл.47 и
чл.50 ЗДвП, като отнел предимството на движещия се по ул. "Асен Златаров"
в гр.Генерал Тошево лек автомобил Subaru Legacy с рег.номер ****,
управляван от ищцата КР. М. В. и по непредпазливост й причинил две средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на безименна кост на таза, довело
до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за период от 4-5
месеца и счупване на срамна кост, довело до трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник за период от 2 месеца. Съдът постановил,
на основание чл.78а НК, освобождаване от наказателна отговорност за
извършеното престъпление на подсъдимия, като е наложил административно
наказание - глоба в размер на 1000 лева и съгласно чл.343г НК го лишил от
правото да управлява МПС за срок от 10 месеца.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищцата травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано, съдът
кредитира. След преглед на представените по делото медицински документи
вещите лица докладват, че при възникналото ПТП на 04.09.2020г. ищцата КР.
М. В. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата,
сътресение на мозъка; закрито счупване на ляв ацетабулум; счупване на
срамната кост в ляво; счупване на опашната кост в дясно; разкъсно-контузна
рана на меки черепни обвивки; множество кръвонасядания на леви крайници,
около лява ушна мида и дясно стъпало; травма на нервните коренчета на
лумболосакралния отдел. Установените травматични увреждания са в
резултат на настъпилото ПТП и отговарят да са получени по приетия
механизъм на настъпването му.
Проведено е комплексно лечение, първоначално в ОАИЛ на МБАЛ
Добрич, след това в Ортопедичното отделение на същата болница с
обезболяващи, антитромботична терапия, оперативна интервенция – закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тазови кости, постелен
режим. Приета е за лекуване в НХО на МБАЛ Добрич с диагноза: Травма на
нервните коренчета на лумболосакралния отдел. Проведено е лечение с
11
обезболяващи, витамини, след което са проведени множество
физиотерапевтични процедури.
Периодът на възстановяване е продължил около шест месеца. На
пострадалата са причинени значителни болки и страдания вследствие на
травматичните увреждания на костни структури и страдания за
продължителен период от време. По време на лечението на фрактурите на
тазовите кости пострадалата се е нуждаела от чужда помощ поради
наложения постелен режим и обездвижване за период от около два месеца.
По време на постелния режим ищцата е използвала катетър.
Всички травматични увреждания, като пряка последица от настъпилото
ПТП са излекувани с налични субективни оплаквания в тазобедрената става,
както и такива от страна на коренчевите нерви на лумболосакралния отдел.
Приложената медицинска документация след настъпване на ПТП не сочи
на органична увреда на главния мозък или черепно мозъчни нерви
/включително и слуховия нерв/, наличие на клинични прояви, както и
настъпили усложнения в процеса на лечение. Не са установени и увреждания
на структури на слуховия апарат. При тези данни експертите сочат, че не
може да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и установената на 16.04.2021г. смесена звукопроводна и
невросензорна глухота – двустранно.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК №91780 от 19.04.2022г., с което на
ищцата е определена 60% неработоспособност с водеща диагноза двустранна
невросензорна загуба на слуха, слухопротезирана и общо заболяване: травма
на нервните коренчета на лумболосакралния отдел на гръбначния стълб.
Установява се, че на 14.10.2020г. е входирано в ответното дружество
уведомление за настъпилото ПТП. С молба с вх.№1-101-4101-2166 от
24.03.2021г., представителят на ищцата е претендирал обезщетение в размер
на 90 000 лева, заедно със законната лихва от датата на уведомлението до
окончателното изплащане. С молба вх.№1-101-4101-3282 от 18.05.2021г. е
увеличен размера на претендираното обезщетение на 150000 лв. с оглед
установена „смесена звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна“.
На 23.06.2021г. ответното дружество е изплатило на ищцата К.В. обезщетение
по щета №1000/20/217/500201 в размер на 40000 лв.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства с показанията на
свидетеля *** (свекърва на ищцата). Св.*** излага, че след ПТП ищцата била
12
приета в Бърза помощ, където й били направени първите процедури. След
това била приета в реанимационното отделение заради травмата на главата, а
в последствие била преместена в отделението по ортопедия. Свидетелката
била придружител на ищцата в болничното заведение, тъй като последната не
можела да става от леглото и имала нужда от цялостно обгрижване. Около
месец след изписването от болницата свидетелката продължила да обгрижва
ищцата, която лежала на легло. В този период ищцата не можела да става и да
отива до тоалетна, изполвала катетър и подлога. Имала нужда от постоянни
грижи, които през деня били полагани от св.***, а вечерта и през нощта от
съпруга й. Изпитвала много силни болки в крака, кръста, ръката и главата.
Приемала обезболяващи лекарства. След един месец ищцата започнала бавно
и с много болки да се раздвижва, като прохождането било с патерици.
Ищцата използвала патерици около един месец. С тях се придвижвала в дома
си, не излизала навън. Периодът на възстановяването бил много труден, тъй
като травмите били много тежки. През това време ищцата не искала да гледа
телевизия и да чете. Искала тишина и спокойствие, дразнела се от всичко.
След катастрофата ищцата напълняла с 10 кг., не може да стои дълго време
права, изпитва болки в краката и таза. При ходене си влачи крака. Оплаква се
от световъртеж, което е следствие от травмата на главата. Преди ПТП не е
имала такива оплаквания. Ищцата продължава с рехабилитациите, ходи на
санаториум и непрекъснато посещава лекари. Отслабването на слуха на
ищцата се проявило впоследствие, а не непосредствено след ПТП. Ищцата
трябва да е срещу човека, с който разговаря, за да го гледа и да чете по
устните. Понастоящем болките в тялото на ищцата „затихват“, но не са
изчезнали напълно. Ищцата въпреки трудоустояването понастоящем работи.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
13
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявеният иск е допустим съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез пълномощник
на 24.03.2021г.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НАХД №54 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от
причинените травми, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието. Не се доказва
твърдението в исковата молба, че установената на ищцата през 2021г. смесена
звукопроводна и невросензорна глухота – двустранно е причинена от
настъпилото ПТП. Съдът кредитира заключението на вещите лица по СМЕ,
съгласно което не се установява наличието на причинно-следствена връзка
14
между настъпилото ПТП и установената на ищцата на 16.04.2021г. смесена
звукопроводна и невросензорна глухота – двустранно. Експертите допълват в
проведеното открито съдебно заседание, че тежестта на мозъчно-черепната
травма на ищцата не предполага увреждане на слуховия нерв или централни
зони на мозъка, които да имат отношение към слуха. Тежестта на мозъчно-
черепната травма е сътресение на мозъка, при която не се очаква да настъпят
някакви трайни увреждания на централната нервна система. Няма периферна
увреда, констатирана от медицински лица, увреда на периферния слухов
анализатор – тъпанче или други структури.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 КЗ. Доказва се наличието на валиден
договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
15
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В конкретния случай ищцата К.В. е жена в трудоспособна възраст; към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически
здрава. В резултат на процесното ПТП е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка; закрито счупване на
ляв ацетабулум; счупване на срамната кост в ляво; счупване на опашната кост
в дясно; разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки; множество
кръвонасядания на леви крайници, около лява ушна мида и дясно стъпало;
травма на нервните коренчета на лумболосакралния отдел. Последните са
обусловили трайно затруднение движението на тялото за период от около 2
месеца. Получените увреди са наложили болничен престой за периода
04.09.2020г.-10.09.2020г. Извършена е оперативна интервенция – закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тазови кости. Установено
е по делото, че болничния и следболничния период са били придружени със
силни болки и дисконфорт.
Според експертите всички причинени на ищцата травматични увреждания,
като пряка последица от настъпилото ПТП са излекувани, с налични
субективни оплаквания в тазобедрената става, както и такива от страна на
коренчевите нерви на лумболосакралния отдел. В съдебно заседание експерта
уточнява, че в случая при ищцата няма анатомично прекъсване на нервите,
при което се очаква пълно физиологично възстановяване в рамките на от три
до шест месеца.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата промяна в ежедневните й
навици и начин на живот. За период от около два месеца същата е била
лишена от възможността да се самообслужва и обгрижва домакинството си.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с
нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 70 000 лева. Не се спори от страните и се
установява по делото, че ответното дружество е заплатило на ищцата
обезщетение в размер на 40000 лв., при което настоящата претенция се явява
основателна до размера от 30000 лв., за който следва да бъде уважена. За
горницата над 30000 лв. до претендирания размер от 110 000 лв.,
представляваща разликата между претендираното в размер на 150000 лв. и
заплатено от ответника в размер на 40000 лв. обезщетение за неимуществени
16
вреди искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира заплащане на законната лихва върху претендираното
обезщетение от 14.10.2010г. до окончателното плащане. При произнасянето
си съдът съобрази разпоредбата на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е уведомил
застрахователя–ответник за настъпилото застрахователно събитие на
14.10.2020 г. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от 14.10.2020г. до
изплащането на обезщетението. С оглед изложеното основателна се явява и
претенцията за присъждане в полза на ищцата на законната лихва за забава в
плащането на сумата от 40000 лв. – платено от застрахователя обезщетение,
за периода от 14.10.2020г. до датата на плащането – 24.06.2021г. в размер на
сумата от 2822,45 лв.
По разноските:
С исковата молба ищцата е заявила претенция за заплащане на сторените
по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената
част от исковете, на ищеца се следват разноските съобразно представения
списък и доказателства за реално заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Представени са
доказателства за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на
7200 лв. Своевременно релевираното от ответната страна възражение за
прекомерност по отношение претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за основателно, при което същото следва да бъде намалено
предвид минималния размер от 3786,45 лева, определен съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и съобразен с фактическата и правна сложност на
конкретното производство, която не превишава обичайната за производства с
подобен предмет на сумата от 6000 с вкл.ДДС и съответно на уважения
17
размер на претенцията да се ангажира отговорността за разноски на ответника
за сумата 1 745,53 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника се следват разноските
съобразно представения списък и доказателства за реално заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника. Релевираното своевременно от ищцовата страна възражение за
прекомерност по отношение претендирания от ответника адвокатски хонорар
е неоснователно, доколкото същото, в размер на 4450 лева, надвишава със
сумата от 663,55 лв. законовия минимум, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – а именно 3786,45 лева, но е съответно на фактическата и
правна сложност на спора и и извършените от адвоката действия по защита
на страната. Така дължимите на ответната страна разноски съобразно
отхвърлената част от иска възлизат на 3155,40 лева.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 1312,90 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете,
както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 567,26
лева за СМЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №59 да заплати на КР.
М. В., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №2, ет.4, ап.22, следните суми:
30 000 лв., представляваща разликата между дължимото в размер на 70000
лв. и заплатено от ответника в размер на 40000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 04.09.2020г. в гр.Генерал
Тошево ПТП, виновно причинени от водача на товарен автомобил „Ивеко 50
18
Ц 35" с рег. № СЕ- 7926 КХ – ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва
върху сумата от 14.10.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30000 лв. до претендирания размер от
110 000 лв., представляваща разликата между дължимото в размер на 150000
лв. и заплатено от ответника в размер на 40000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди;
2822,45 лв., представляваща законната лихва за забава в плащането на
сумата от 40000 лв. – платено от застрахователя обезщетение, за периода от
14.10.2020г. до датата на плащането – 24.06.2021г.;
1 745,53 лв., представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА КР. М. В., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“ №2, ет.4,
ап.22 да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №59 сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3155,40 лв., пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“***“ №59 да заплати по сметка на
Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 1312,90
лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху
размера на уважената част от исковете, както и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 567,26 лева за СМЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
19