№ 303
гр. Варна, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243100601423 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Бр.Б., защитник на И. Ш.
А. срещу присъда № 8/04.06.2024 г. постановена от РС-Девня по НЧХД №
105/2023 г.
С обжалвания акт подс.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК и на осн. чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание- „глоба“ в
размер на 1500 лева, осъден е да плати обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди на гражданския ищец Н. О., както и разноски, и
държавна такса.
С въззивната жалба се иска присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена оправдателна такава, а предявения граждански иск - отхвърлен
изцяло. Твърди се, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка не е
доказана, че частната тъжителка е била инициатор на процесния инцидент и
подс.А. й е причинил травматичните увреждания при условията на неизбежна
отбрана, както и че в мотивите няма анализ на доказателствения материал.
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а присъдата на РС-Девня - потвърдена. Твърди,
1
че съдът е установил правилно фактическата обстановка, при която в резултат
на активните действия на подсъдимия, без да има повод, той е нанесъл телесно
увреждане на пострадалата. Не са събрани доказателства, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана и твърденията в този смисъл са
неоснователни.
Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като твърди че съдът
се е задоволил да посочи наличието на две групи свидетели. Въз основа на
показанията на очевидците можело да се направи извод, че е налице телесен
контакт между подсъдимия и тъжителката, но не и кой е инициирал
конфликта, както и че подсъдимият се е защитавал и предпазвал през цялото
време. Моли за отмяна на обжалвания акт и оправдаване на подзащитния му.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Частната тъжителка Н. Р. О. и подсъдимият И. Ш. А. живеели в
съседство, но с течение на времето между членовете на двете фамилии се
натрупало напрежение, което се отразило на ежедневните им отношения.
На 13.08.2019 г. в гр. Суворово, обл. Варна Н. О., прибирайки се
забелязала, че пред гаража й имало поставена тръба, която възпрепятствала
използването му. В същото време подс. И. А. почиствал моторно превозно
средство в непосредствена близост. Двамата си разменили реплики на висок
тон, а непосредствено след това между тях имало и телесен контакт,
изразяващ се във взаимно нанасяне на удари, съответно от подсъдимия с
предмет – кофа на частния тъжител в областта на лицето, двата горни
крайника и от втория на първия с ръце в областта на гръдния кош, левия горен
крайник. Вследствие на това за двамата настъпили телесни увреждания,
съответно за Н. Р. О. разкъсно – контузна рана в лявата лицева половина, в
областта на лявата вежда, кръвонасядания в областта на лявата мишница,
ожулване по гърба на първи пръст на дясната ръка, а за подс. И. Ш. А.
ожулване в областта на гръдния кош, лявата раменна област, лявата мищница.
Диалогът и последвалата размяна на удари накарали свид.Х.Х. – свекърва на
подс. И. А. да се приближи към тях, опитвайки се да неутрализира с думи
2
напрежението. В отговор Н. О. блъснала с ръце в областта на торса Х.Х. и
последната паднала на земята, получавайки травматични увреждания.
Съдебно-медицинската експертиза относно Н. Р. О. е установила, че тя
е получила разкъсно-контузна рана в лявата лицева половина, в областта на
лявата вежда, кръвонасядания в областта на лявата мишница, ожулване по
гърба на първи пръст на дясната ръка. Същите били резултат на удари с
твърди, тъпи предмети. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза относно подс. И.
Ш. А. се установява, че той е получил ожулване в областта на гръдния кош,
лявата раменна област, лявата мишница. Същите били получени в резултат на
твърди предмети с подчертан ръб, отговарят добре да са получени при
одраскване с нокти в указаното време. Обусловили са чувство на болка и
страдание.
Подсъдимият И. А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по административен ред.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателствени средства. Мотивирал е становището си кои от тях и
защо кредитира, и настоящият въззивен състав на съда не намира основание
да ревизира тези изводи, доколкото анализът им не противоречи на правната
и житейска логика.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, може да се
направи безспорен извод, че на 13.08.2019 г. в гр. Суворово, обл. Варна,
подсъдимият И. А. причинил на Н. О. разстройство на здравето неопасно за
живота – разкъсно-контузна рана в лявата лицева половина, в областта на
лявата вежда, кръвонасядания в областта на лявата мишница, ожулване по
гърба на първи пръст на дясната ръка, което деяние съставлява престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
При налагане на административното наказание по реда на чл.78а, ал.1 от
НК „глоба“ в размер на 1500 лева, правилно са отчетени смекчаващите вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
ползване с добро име в обществото и установени трудови навици на
подсъдимия. Определянето на глобата в размер малко над законоустановения
3
минимум, е мотивирано с бруталността и агресивността на извършването и
обществената опасност на деянието, която в случая не е пренебрежимо ниска.
С признаване на подсъдимия А. за виновен първоинстанционният съд
правилно е приел, че предявения срещу него граждански иск е доказан по
основание и уважил частично деликтната претенция, ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянието. Сумата в размер на 2000 лева е
адекватна на причинените увреждания, необходимия възстановителен период,
както и на неприятните усещания, породени от деянието в емоционалния свят
на пострадалата.
Възраженията, с които е сезирана настоящата инстанция се свеждат до
това, че частната тъжителка е била инициатор на процесния инцидент и
подс.А. й е причинил травматичните увреждания при условията на неизбежна
отбрана, а в мотивите нямало анализ на доказателствения материал.
Както беше посочено по-горе първостепенният съд е посочил кои
свидетелски показания кредитира и причините за това, като е направен и
анализ на показанията на двете групи свидетели по делото, а именно тези,
които са станали очевидци на деянието и тези, които не са били. Направен е
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателствени средства, като
те са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка. За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдените в
допълнението към въззивната жалба причинени на подсъдимия телесни
увреждания от тъжителката, са неотносими към настоящия случай.
Неоснователни са и възраженията, че подсъдимият е действал при
условията на неизбежна отбрана. От показанията на свидетелите безспорно се
установява, че Н. О. не е нападнала по никакъв начин подсъдимия И. А., като е
недопустимо да се твърди неизбежна отбрана при предполагаемо нападение.
По изложените мотиви въззивният съд прави извод, че липсват
допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което
не са налице основания за отмяна или изменение на процесната присъда на
РС-Варна. За това и на осн. 338 вр. чл.334 т. 6 от НПК
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/04.06.2024 г. постановена от РС-Девня
по НЧХД № 105/2023 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5