№ 36220
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110117350 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10.2025 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, а в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на
договорните клаузи на чл. 1, т. 3, чл. 27 и клаузата, регламентираща ГПР, по договор за
потребителски кредит от 18.09.2023г.
Ищецът твърди, че на 18.09.2023г. сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** при следните условия: размер на
предоставената главница – 1 300 лева; лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите
– 42,58 %, срок за погасяване – 7 месеца, уговорено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора да
предостави обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на
банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на
договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 27 от договора при
неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи
на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на всеки транш. Ищецът оспорва
1
действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни
доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че договорът не е сключен в
предвидената в чл. 10 ЗПК форма за действителност и не е съставен по ясен за потребителя
начин. При сключването на договора на ищеца не били предоставени приложимите общи
условия и преддоговорна информация относно условията по договора. Излагат се
твърдения, че при посочване на ГПР не било съобразено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. В отклонение от разпоредбата на чл. 19 ЗПК липсвала конкретизация относно начина
на формиране на ГПР, което водело до нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. В нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК към процесния договор за потребителски кредит липсвал
приложен погасителен план. Същевременно процесният договор следвало да бъде прогласен
за недействителен поради липсата на уговорен лихвен процент на дневна база, както и
поради неподписване на приложимите общи условия на всяка страница. Оспорва като
недействителен процесния договор поради заобикаляне на закона посредством уговорената
неустойка в размер на 0.9%, т. к. същата представлявала скрита лихва, която следва да бъде
включена в размера на ГПР, при което ГПР щял да надхвърли законоустановения
максимален размер. Ищецът оспорва действителността на процесния договор за
потребителски кредит поради сключването му в противоречие с добрите нрави. Оспорва се
действителността на клаузата на чл. 27, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка
в размер на 0,9% на ден, доколкото клаузата не съответствала на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, служела за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, била уговорена във вреда на ищеца, не отговаряла на изискванията за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 1, т. 3 от договора,
в която била уговорена възнаградителна лихва от 36%, поради противоречието й с добрите
нрави. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за
прогласяване на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от
18.09.2023г, сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, а в условията на евентуалност моли за
прогласяване нищожността на договорните клаузи на чл. 1, т. 3, чл. 27 и клаузата,
регламентираща ГПР по договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало
договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние №*** от 18.09.2022г. Оспорва допустимостта на предявения
установителен иск поради липсата на правен интерес у ищцата предвид извършеното
погасяване на задълженията по процесния договор към 20.02.2024г. и развива подробни
правни доводи в тази посока. Ответникът се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и посочва, че
прогласяването на клаузата, уреждаща дължима неустойка по договора, не водело до
прогласяване недействителността на договора в цялост. При сключването на договора били
съобразени законовите изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и
ЗПФУР, като на потребителя била предоставена подробна преддоговорна информация за
условията по кредита. Ответникът описва детайлно действията по кандидатстване за кредит,
предоставяне на преддоговорна информация, съответно запознаването и приемането на
приложимите общи условия по договора, като изтъква, че клаузите са индивидуално
договорени и при сключването на договора ищецът е бил запознат с всички условия, като е
разполагал с възможност да се откаже от сключването му. Оспорва твърденията за
недействителност на неустоечната клауза като посочва, че размерът на приложимия ГПР е
съобразен със законоустановения максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а при
формирането на ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана при формиране размера на ГПР.
Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за недействителност на уговорената
възнаградителна лихва, като посочва, че противоречието на добрите нрави следвало да се
преценява за всеки конкретен случай, а на отделно основание уговорената лихва била
включена в размера на ГПР, съответстващ на законоустановения максимален размер към
датата на сключване на договора за кредит. Ответникът оспорва като неоснователни
твърденията за допуснати нарушения на ЗПК във връзка с липсата на предвиден лихвен
процент на дневна база, както и липса на приложен погасителен план към договора. По
отношение на изложените доводи за нищожност на неустоечната клауза ответникът посочва,
че ищецът е разполагал с 14-дневен срок, в който да упражни правото си да се откаже от
договора по смисъла на чл. 29 ЗПК, както и да поиска удължаване на срока за предоставяне
на обезпечение по кредита, респективно предоставяне на заместващо обезпечение. Заявява,
2
че неустойката по договора за потребителски кредит не била уговорена в противоречие с
добрите нрави и излага подробни аргументи, позовавайки се на тълкувателната и казуалната
практика на ВКС. Условията за предоставяне на обезпечение били напълно изпълними,
разумни и адекватни на икономическата обстановка и не съставлявали трудност за
кредитополучателя. Ответникът посочва, че в периода 2021г. – 2023г. ищецът сключил общо
45 договора, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита, което обстоятелство опровергавало твърденията на ищеца за
наличие на основание за прогласяване недействителността на процесния договор поради
накърняване на добрите нрави, допуснати нарушения на ЗПК, недобросъвестност от страна
на ответното дружество и създадена неравнопоставеност между страните по кредитното
правоотношение. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в
производството.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между П. С. Т. и „С*-Кредит“ АД
по силата на сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№*** от 18.09.2022г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 146 ЗЗП.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от 18.09.2022г. и съдържанието на
оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3