Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 5*/26.05.2011г., постановено по гр.д. № 284/2011г. Великотърновският Районен съд е осъдил К. М. Т. от с. С., общ. В. Т.да заплати на К “В.” с.Р., с председател Й. П. сумата 240,72лв., представляваща недължимо платена сума за направени разноски по гр.д. № 1771/2008 г. на ВТРС и в.гр.д. № 669/2009 г. на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 20.01.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 82,99лв.,представляваща направени разноски съразмерно с уважената част от иска, като е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за сумата 1400 лв., представляваща дължима дялова вноска, платена след изтичане на давностния срок, като платена при отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане.К “В.” с. Р., с председател Й. П. е осъдено да заплати на К. М. Т. сумата 255,99 лева, представляваща направени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. М. Т. чрез пълномощника си адв.Кирил Станчев ВТАК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на кооперацията сумата от 240.72 лв. и разносÛи в размер на 82.99лв. Излагат се съображения, че липсват доказателства дадената сума над 1 400 лв. да е такава, сторена за разноски, доколкото в пощенския запис никъде не е отбелязано- разноски по дела. Твърди, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е претендирано от кооперацията. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски за въззивна инстанция. В законноустановения срок е постъпил отговор от К “В.” с. Р.. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно, като се посочва, че сумата от 240.72лв. е получена въз основа на отпаднало основание. Излага се съображение, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е постъпила въззивна жалба от К “В.” с. Р., представлявано от Й. П.. Решението се обжалва в частта, в която предявения иск по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Твърди се нарушение на материалния закон в частност на чл. 118 ЗЗД, доколкото тази разпоредба е приложима само когато между страните е налице висящ процес. Твърди се още, че плащането не е доброволно, а същото е предхождано от възражение за погасяване по давност на вземането.Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. В законноустановения срок е постъпил отговор от Т.. Изложени са подробно съображения, че задължението за връщане не се погасява по давност, а само правото на иск. Моли да се потвърди решението в частта за отхвърляне на иска. В съдебно заседание се явява процесуалният представител на кооперацията, като подържа съображенията, изложени в жалбата, а именно че нормата на чл.118 ЗЗД не намира приложение при стартиран съдебен процес, а не е налице доброволно плащане. Моли да бъде отменено първоинстнционното решение и да се присъдят разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Т. е бил член на кооперацията, като е изключен с решение на общото събрание от същата дата. С решение № 165/05.03.2009 г. по гр.д. № 1771/2008 г. на ВТРС К “В.” с. Р. е осъдена да заплати на ответника сумата 1400 лв., представляваща дяловата му вноска в кооперацията, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска – 06.08.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата 165 лв. – разноски по делото. С Решение № 593/05.11.2009 г. по в.гр.д. № 669/2009 г. на Плевенски окръжен съд, решението на ВТРС е потвърдено, като К “В.” с. Р. е осъдена да заплати на ответника сумата 200 лв. – разноски пред въззивната инстанция. След постановяване на въззивното решение Т. е поискал издаването на изпълнителен лист в негова полза за присъдените суми, но с разпореждане от 25.11.2009 г. издаването на изпълнителен лист е отказано. Междувременно с пощенски запис от 09.12.2009 г. К “В.” с. Р. е изплатила на ответника сумата 1640,72 лв., представляваща изплатен дялов капитал в размер на 1400 лв. и разноски. С Решение № 150/05.11.2010 г. по т.д. № 165/2010 г. на ВКС решенията на ВТРС и ПОС са отменени изцяло, като искът за присъждане на дяловата вноска в размер на 1400 лв. е отхвърлен, като погасен по давност. Независимо от изпратената покана за възстановяване на сумата, такова не е последвало. Пред първа инстанция е предявена искова молба чл. 55 ЗЗД, с която кооперацията претендира от бившия член кооператор К. М. Т. заплатената сума за дялова вноска, като платена на отпаднало основание. Плащането се дължало на обстоятелството, че с решение, постановено по гр.д. № 1771/2008 г. на ВТРС, съдът е осъдил кооперацията да му заплати дяловия капитал, ведно със законна лихва и разноски по делото. Окръжен съд Плевен е потвърдил решението на ВТРС. Това решение е било обжалвано от кооперацията пред ВКС. След постановяване на решението на въззивния съд, ответникът предявил молба, но основание чл. 404 ГПК за издаване на изпълнителен лист срещу кооперацията. За да се избегне образуването на изпълнително дело, ищецът изплатил на ответника на 09.12.2009 г. чрез пощенски запис сумата от 1640,72 лв., представляваща главница и разноски. С решение от 05.11.2010г., постановено по гр.д. № 165/2010 г. по описа на ВКС, е отменено решението на Окръжен съд Плевен и ВТРС и е отхвърлен искът на Т., като е прието, че претенцията е погасена по давност. Изпратена е покана до ответника да възстанови неоснователно получената сума Ответникът не е оспорил факта, че е получил сумата, но е твърдял, че същата е недължимо платена на основание чл. 118 ЗЗД. При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи. В хипотезата на чл. 55 ЗЗД едно лице е престирало и с това то е станало по-бедно, докато лицето на което е престирало е станало по –богато. Престирането няма правно основание, няма оправдателна и основателна причина, тоест същата е извършена без да съществува задължение. В настоящия случай се твърди, че кооперацията е платила на отпаднало основание, доколкото решението на ПОС е отменено от ВКС. Факт е обаче, че плащането е извършено към момента, когато решението на окръжният съд не е влязло в сила, тоест задължението е съществувало.Настоящата инстанция счита, че е налице хипотезата на чл. 118 ЗЗД по следните съображения. Вземанията се погасяват чрез различни способи - плащане, компенсация, опрощаване, новация и т. н., но не и чрез изтичане на определен период от време. Погасяването на вземането по давност, съответно чл.110 и 111 ЗЗД има предвид погасяването на правото на иск, т. е. правото да се иска защита на нарушеното субективно материално право. Давността е искова и погасява само правото на иск, а не и субективното материално право, което се извежда и именно и от нормата на чл. 118 ЗЗД, съгласно която плащането след изтичане на давността не е недължимо платено. Валидността на плащането се свързва с дълг, който продължава да съществува, дори и при изтекла искова давност.Ето защо и доколкото в настоящият случай кооперацията е заплатила след изтичане на давността плащането не е недължимо платено Предвид гореизложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно, доколкото предявения иск от К “В.” с. Р. за заплащане на сумата от 1 400 лв., представляваща дължима дялова вноска ведно със законната лихва, като получени на отпаднало основание, е правилно отхвърлен, като неоснователен. По отношение на решението на първоинстанционният съд, в частта с която районният съд е осъдил К. Т. да заплати сумата 240, 72 лв. като недължима сума за направени от кооперацията разноски за двете дела, настоящата инстанция счита че е правилно и законосъобразно. Жалбоподателят излага съображения,че не е установено тази сума да е платена за разноски, но видно от поведението на същият по предните дела по- гр.д. № 1771/2008 г. на ВТРС и в.гр.д. № 669/2009 г. на ПОС, Т. е претендирал сума за дялов капитал в размер на 1 400 лв. От тези дела се установява, че претенцията за дялов капитал е 1 400 лв., от което следва, че претендираната от кооперация горница над 1 400 лв. е сума за сторени разноски. Сумата 240,72 лв. е заплатена без основание, доколкото действително липсва съдебно решение, с което да е признато право на Т. да получи тази сума, доколкото с решение на ВКС е отменено решението на ПОС и в частта за разноските. Ето защо жалбата на К. Т. срещу тази част от решението е неоснователна. По отношение възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на кооперацията, съдът счита същото за неоснователно. Видно от представения адвокатски хонорар на процесуалния представител на кооперацията заплатения адвокатски хонорар е 500 лева, доколкото и същият е съобразен с чл. 7, ал.2 от и & 2 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното жалбите на двете страни се явяват неоснователни и следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Двете страни претендират разноски за въззивна инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК им се следват разноски съразмерно, съответно К “В.” с. Р. дължи на К. М. Т. 46.90 лв., а К. М. Т. дължи на К “В.” с. Р. разноски за въззивно производство съответно 42.98лв. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 5*/26.05.2011г., постановено по гр.д. № 284/2011г. на Великотърновския Районен съд като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА К. М. Т. с ЕГН * от с. С., общ. В. Т., ул. О. № * да заплати на К “В.” с. Р., с председател Й. П. сумата от 42.98/ четиридесет и два лева и 98 ст./лв. разноски за въззивна инстанция. ОСЪЖДА К “В.” с. Р., с председател Й. П. да заплати на К. М. Т. с ЕГН * от с. С., общ. В. Т., ул. О. № * сумата от 46.90 лв. /четиридесет и шест лева и 98 ст./лв. разноски за въззивна инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |