Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гражданско въззивно дело № 3320 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
1584 от 06.01.2020 г.по гр. д. № 52885/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав
съдът е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление ***, Бенчмарк Бизнес център, да заплати на „Г.З.“
ЕАД, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр.чл.чл.79, ал.1 ЗЗД и ал.86, ал.1 ЗЗД, сумата
от 1
359 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 910019800035/2018 г. за причинени имуществени вреди на ЕТ „В.Т.- В.А.“- повреда
на пелетна горелка „В-Мах One 50-100 kW“ за настъпило застрахователно събитие
по силата на застрахователен договор, обективиран в полица № 91000000170196,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (11.09.2019
г.) до окончателното плащане, както и за сумата 165,73 лева, представляваща лихва
за забава върху главница за периода 29.06.2018 г. - 10.09.2019 г., като
е отхвърлил предявения от „Г.З.“ ЕАД
срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
165,73 лева до пълния предявен размер от 178,18 лева и за периода 29.05.2018 г.
- 28.06.2018 г. и за 11.09.2019 г. - 12.09.2019 г. Със същото решение „Ч.Р.Б.“ е осъдено да заплати на „Г.З.“ ЕАД, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 420,92 лева, представляваща
разноски по делото пред СРС, а на основание чл.78, ал.3 ГПК „Г.З.“ ЕАД е
осъдено да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД сумата от 2,02 лева, представляваща разноски
по делото пред СРС.
Недоволен от така постановеното решение
в ЧАСТТА, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82 вр.чл.чл.79, ал.1 ЗЗД и ал.86, ал.1 ЗЗД е останал ответникът „Ч.Р.Б.“ АД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го
обжалва при твърдения за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон,
и необоснованост. Навежда се, че ответникът не е причинител на вредата. В
случая се касае до оперативно превключване, за което потребителите няма как да
бъдат уведомени предварително, а дружеството трябва да извършва такива с цел
поддръжка и експлоатация на мрежата. Позовава се на разпоредбата на чл. 34 от
ОУ. От своя страна потребителят не е извършил необходимите действия да
обезопаси елекрическите съоръжения и техника след границата на собственост,
като ги инсталира, поддържа и
експлоатира технически правилно и безопасно. Искането към съда е да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск.
Иска се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Г.З.“ ЕАД ЗК оспорва въззивната жалба, по
съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор, като намира същата за неоснователна. Моли въззивният състав да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдебното решение в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от „Г.З.“ ЕАД срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 165,73 лева до пълния предявен
размер от 178,18 лева и за периода 29.05.2018 г. - 28.06.2018 г. и за
11.09.2019 г. - 12.09.2019 г., като
необжалвано от страните е влязло в сила.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.82
вр.чл.чл.79, ал.1 ЗЗД и ал.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Г.З.“ ЕАД срещу „Ч.Р.Б.“
АД за сумата от 1 359 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 910019800035/2018 г. за причинени имуществени вреди на ЕТ
„В.Т.- В.А.“ във връзка с повреда на пелетна горелка „B-Мах One 50-100 Kw“, за
настъпило застрахователно събитие по силата на застрахователен договор /полица
№91000000170196/, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 11.09.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 178,18
лева, представляваща лихва за забава върху главница за периода 29.05.2018 г. -
12.09.2019 г.
По
делото не се спори, като е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че ищецът е застраховател по имуществена
застраховка „Индустриален пожар и други щети на имущество“ по полица
№91000000170196 със срок на валидност 17.03.2017 г. - 16.03.2018 г., както и че
в срока й на действие, на 03.03.2018 г., е настъпило застрахователно събитие - повреда
на пелетна горелка „B-Мах One 50-100 kW“, разположена в семеен хотел „Ч.Х.“,
находящ се в с.Чифлик, община Троян, ул. „***. Отделено е за безспорно и наличието към
03.03.2018 г. на облигационни правоотношения между „Ч.Р.Б.“ АД и ЕТ „В.Т.- В.А.“
за доставка на електрическа енергия до обект „Семеен хотел Ч.Х.“, разположен в
с.Чифлик, община Троян, ул. „****.
От
представените фактури се установява, че ищецът е заплатил на застрахования ЕТ „В.Т.-
В.А.“ обезщетение в размер на 1 359 лева за настъпили повреди по пелетна
горелка „B-Мах One 50-100 kW“ по образувана преписка по щета №
910019800035/2018 г.
От
справка изх.№**********/27.03.2018 г. от ответното дружество се установява, че
на 03.03.2018 г. и на 04.03.2018 г. е имало прекъсвания в елктрозахранването
в обект „Семеен хотел Ч.Х.“.
От
констативен протокол от 04.03.2018 г.
се установява, че на 04.03.2018 г. главен сервизен техник на продавача е
констатирал повреда на трансформатор на ниско напрежение, захранващ подаващите
винтове с напрежение 24V, като при смяната му с нов е установено, че един от
двигателите с редуктор, задвижващ вътрешния винт на горелката също е повреден.
Констатирано е, че след стартиране горелката стига до фаза на стабилизация и не
продължава процеса и е направено заключение за повреда и на процесора на
платката за управление. Заключено е, че констатираната повреда е
резултат от токов удар, причинен
от външен фактор - рязко повишаване на захранващото напрежение в сградата, а
повредата не се покрива от гаранцията на продукта. Настъпилата повреда на
горелката е отразено и в констативен протокол № **********/16.03.2018 г. съставен
от представител на ответното дружество. Горните обстоятелства се потвърждават и
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на извършилия
ремонта на горелката служител на „К.“ ООД – св. Х.П.С.. Същият е заявил
пред съда, че представител на застрахования търговец му е съобщил, че в деня
преди посещението му е спирал тока и след неговото идване вещта е отказала да
функционира.
От
заключението на изготвената по делото СТЕ,
се потвърждават констатациите направени в констативния протокол от 04.03.2018
г. Вещото лице е отговорило, че на 03.03.2018 г. е имало прекъсване в електрозахранването на обекта. Последствията от
прекъсване на електрозахранването и последващите пускове може да доведе до
комутационни пренапрежения и други бързи преходни процеси, особено опасни за
налични отговорни електронни устройства за индустрията и бита. Констатираните
повреди по процесната пелетна горелка, отразени в констативен протокол от
04.03.2018 г. са в причинно - следствена връзка с настъпилото прекъсване на
електрозахранването. Съгласно СТЕ, III категория осигуреност на
захранването представлява захранване от един източник, при условие че
прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на
повреден елемент от системата на електроснабдяване не надвишава 24 часа. По -
високите категории предвиждат захранване от два независими взаимно резервиращи
се източника. При осигуряване на допълнителни източници на захранване и
нарушения в захранването от основния източник би било възможно допълнителният
да осигури захранване до възстановяване на редовното електрическо захранване.
Видно
от фактура от 06.03.2018 г. е, че стойността на аварийния ремонт на горелката
възлиза на 1 510 лева с ДДС.
От
представените по делото документи по застрахователната преписка, образувана по
повод уведомление от ЕТ „В.Т.- В.А.“, е видно, че е определено изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1 359 лева във връзка с настъпило
застрахователно събитие - късо съединение, което обезщетение е изплатено на
бенефициента по полицата на 15.05.2018 г.
Застрахователят
е отправил регресна покана с писмо изх. № СЕ- 863/23.05.2018 г. до ответното дружество
за възстановяване на така изплатеното обезщетение като поканата е получена от
ответното дружество на 28.05.2018 г. До настоящият момент липсват доказателства
ответникът да е заплатил на ищеца сумата от 1359 лева, платено от последния
като застрахователно обезщетение за увредената горелка.
Не се
спори, а от представените общи условия се доказва, че повредатана горелката представлява
покрит застрахователен риск, съгласно общите условия на застраховка
„Индустриален пожар и други щети на имущество“, съгласно глава 2, раздел I, т. 1.1.1.1 за предмет, глава 2, ремонт или подмяна на
повредени елементи от системата специални изключения.
Правният
спор е сведен до наличието на причинна връзка междунастъпването на
процесните имуществени вреди и неизпълнение на ответника на негови договорни
задължения към застрахованото лице, т.е.дали ответникът следва да отговаря за
причинените на застрахования вреди по пелетна горелка „B-Мах One 50-100
kW“,разположена в семеен хотел „Ч.Х.“, находящ се в с.Чифлик, общ Троян, ул. „******,
за който обект същият е имал сключен договор за доставка на електроенергия с
определени качествени характеристики с ответното дружество.
Съгласно нормата на чл.410, ал.1,
т.1 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение. За основателност на регресния иск в случая следва да бъдат доказани
по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен застрахователен
договор, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря
пред застрахования въз основа на правилата на договорната отговорност и
застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на
застрахования.
Между страните по делото не се спори,
че в срока на действие на застрахователния договор за имуществена застраховка
„Индустриален пожар и други щети на имущество“ по полица №91000000170196 на
03.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие,при което е било увредено
имущество на застрахованото лице – повреда на пелетна горелка „B-Мах One 50-100 kW“, разположена в
семеен хотел „Ч.Х.“, находящ се в с.Чифлик, община Троян, ул. „******, както и
че в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор застрахователят
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на сумата от1
359 лева. Безспорно е и наличието към 03.03.2018 г. на облигационни
правоотношения между „Ч.Р.Б.“ АД и ЕТ „В.Т.- В.А.“ за доставка на електрическа
енергия до обект „Семеен хотел Ч.Х.“, разположен в с.Чифлик, общ Троян, ул. „******.
По делото се установи прекъсване на електрозахранването до обект „Семеен хотел Ч.Х.“
на 03.03.2018 г. /от СТЕ, включително и от справка на ответното дружество
изх.№**********/27.03.2018 г./.
От съвкупния анализ на ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза се налага извод, че процесните щети по имуществото на
застрахованото лице са настъпили в причинна връзка с установения токов удар.
Фактът на настъпване на
застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е източник на
вземане в полза на увреденото лице срещу причинителя или неговия застраховател.
Както правилно и първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите на решението
си, Законът за енергетиката и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ответното дружество не уреждат вида на
вредите, подлежащи на обезщетяване, нито границите на обезщетението при
неизпълнение на задължението за непрекъснато доставяне на електрическа енергия
и при неправомерно прекъсване на електрическото захранване, поради което приложение
намират разпоредбите на ЗЗД.
Обезщетението по чл.82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на
имущественото състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното
задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между
имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и
имотното му състояние след неизпълнението. Нормата на чл.89, т.2 ЗЕ вменява на
ответника задължение да осигурява за лицензионната територия, обхваната от
електроразпределителната мрежа, непрекъснатост на електроснабдяването и
качество на доставяната електрическа енергия, а съгласно чл.12, т.2 от общите
условия за ответното дружество последното се задължава да осигурява на
потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност. При нарушение на непрекъснатостта на захранването, при наличие
доставка на енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество,
несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна
експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, ответното
дружество носи отговорност за щетите, нанесени на потребителите /чл.42, т.2,
т.З и т.6 от общите условия/.
Категорично по делото се установява
неизпълнение на задължение за осигуряване на непрекъснатост на
електрозахранването и доставка на електрическа енергия, отговаряща на
изискванията за качество и безопасност, доколкото е ималопрекъсване на
електрозахранването до обект „Семеен хотел Ч.Х.“ на 03.03.2018 г., видно от от
справка на ответното дружество изх.№**********/27.03.2018 г., като от
констативния протокол и СТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, се
установява причинната връзка между повредата в горелката и токовия удар при
последващото пускане на електрозахранването, след който същата е отказала да
функционира.
Доводът на жалбоподателя, че се касаело
единствено за оперативни превключвания, които били необходими понякога за
експлоатация на мрежата, не е от естество да изключи отговорността на
ответника, при положение че в причинна връзка с прекъсванията на
електроснабдяването и комутационното пренапрежение (токов удар) са настъпили
вреди на застрахованото имуществои в случая не може да намери приложение
разпоредбата начл.81, ал.1 ЗЗД.
Доводът на жалбоподателя, че вредите са могли
да бъдат избегнати при инсталиране от страна на застрахования на защита на
собствените му съоръжения след границата на собствеността е неоснователен.
Както правилно е посочил и първостепенният съд осигуряване на по-висока
категория осигуреност на електрозахранването е възможност, а не задължение на
потребителя и не изключва гореочертаните такива на ответното дружество като
доставчик. Не се доказа в производството прекъсването на електроснабдяването да
се дължи на авария или случайно събитие, изключваща отговорността на
доставчика.
По изложените съображения следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към ответника
за изплатеното на застрахования застрахователно обезщетениев размер на сумата
от 1 359 лева. По същество, въззивният съд намира, че решението на СРС по
отношение на главния иск е правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде потвърдено.
С
оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, която в случая, доколкото задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение и длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД от момента на поканата за плащане, се дължи от
29.06.2018 г., когато изтича тридесетдневният срок от получаване на поканата,
която видно от известието за доставка е получена на 28.05.2018 г. Лихвата за
забава върху главница от 1 359 лева за периода 29.06.2018 г. до датата
предхождаща депозиране на исковата молба, а именно 10.09.2019 г., възлиза на
165,73 лева, както правилно е определил първостепенният съд.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има
право на разноски пред настоящата съдебна инстанция. На основание чл.78, ал.3
вр. ал.8от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски пред въззивната инстанция, които в настоящия случай представляват
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание цитираните разпоредби исъобразно
вида и количеството на извършената дейност, правната и фактическа сложност на
делото, определя в размер на 100 лева.
При тези
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1584 от 06.01.2020 г. по гр. д. №
52885/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление ***, Бенчмарк Бизнес център, да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление ***,на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за представителството пред СГС.
Решението в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от „Г.З.“ ЕАД срещу „Ч.Р.Б.“ АД иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 165,73 лева до пълния предявен размер от
178,18 лева и за периода 29.05.2018 г. - 28.06.2018 г. и за 11.09.2019 г. -
12.09.2019 г., като необжалвано от страните
е влязло в сила.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.