№ 338
гр. Плевен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500589 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260436/11.06.2021г. Плевенски районен съд по гр. дело №
5565/2020г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл. 79, вр. чл. 266,
ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, „Ростов“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен ул.********* да заплати на „Вивапласт“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***********,
представлявано от Д.Й. - управител сумата от 6000,00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 26.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
дължима по Договор от 05.03.2020 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 6549,94 лева отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил предявения от „Вивапласт“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***********, представлявано
от Д.Й. - управител против „Ростов“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен ул.********* иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2331, 35 лв. неустойка по чл. 11 от Договор от
1
05.03.2020 г. като погасен чрез прихващане с вземането в размер на 2331, 35
лв. на „Ростов“ АД ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен ул.********* от Вивапласт“ ЕООД ЕИК ********* за неустойка по
чл. 10 от Договор от 05.03.2020 г.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ростов“ АД ЕИК******* да
плати на Вивапласт“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1441,18лв. направени
по делото разноски.
Осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Вивапласт“ ЕООД ЕИК
********* да плати на „Ростов“ АД ЕИК******* сумата от 512,59лв.
направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част по иска
по чл.79 вр. с чл.266 от ЗЗД за сумата от 549.94лв. и по чл.92 от ЗЗД за сумата
от 2331.35лв., както и в частта за разноските е подадена въззивна жалба от
„Вивапласт“ ЕООД ЕИК ********* – ищец в производството. В нея се правят
оплаквания, че решението в тези си части е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Развиват се доводи, че по отношение на сумата от 549.94лв. е
издадена надлежно фактура, която не е оспорена от насрещната страна. С нея
са фактурирани поставени и трайно прикрепени към основната конструкция
предмет на договора от 05.03.2020г. алуминиеви профили. Тези профили са
били изрично заявени от възложителя – ответник, за което са налице и
свидетелски показания. Счита, че изводът на съда, че тези профили са част от
цената на основния договор са неправилни. По отношение на сумата за
неустойка, счита, че изводът на съда, че обектът не е предаден в договорения
срок е неправилен. Първо приема, че съдът не е изчислявал срока в работни
дни, а е прилагал календарни. Същевременно твърди, че ако е налице
неизпълнение в срок то е само с шест дни, като дължимата в този случай на
насрещната страна неустойка е в размер на 401.62лв. с ДДС. Навежда доводи,
че с поведението си възложителят е препятствал изпълнението от на договора
от негова страна. Това се дължало на намаляване височината на
конструкцията и съответно необходимост от преработка на дограмата. Счита,
че поради тези промени в проекта и количествените сметки е сключен и
анекса от 07.05.2020г., с вече променените размери на дограмата. Счита, че от
датата на този анекс започват да текат предвидените в договора срокове.
Сочи, че и поради дъждовното време през месец май и юни не може да се
2
монтира на открито, поради опасност от злополуки. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните му части, като претендира и присъждане на
разноски, съобразно уважената част от исковете и за двете инстанции.
По тази жалба е постъпил писмен отговор от „Ростов“ АД ЕИК*******.
В него се изразява становище за неоснователност на жалбата. Развиват се
доводи, че издадената фактура за допълнителни работи, не представлява
самостоятелно основание за плащане и че тези допълнителни работи са
включени в стойността на самия договор, което е установено и от вещото
лице, а фактурата е надлежно оспорена. По отношение на неустойката счита,
че има право на неустойка по чл.10 от договора и направеното прихващане е
правилно, като въпросът не е свързан с оспорване вземането на ищеца.
Твърденията, че ищецът не е изпаднал в забава са несъстоятелни. Счита, че
липсата на анекс за уговаряне на нов срок или продължаване на вече
съществуващия е предпоставка да се приеме, че страните не са искали да го
променят и поради това срокът е този по договора. Моли решението в тази
част да бъде потвърдено.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба и от
„Ростов“ АД ЕИК******* – ответник в производството. С нея се правят
оплаквания, че решението в частта, в която е присъдена разликата над
3029.14лв. до присъдените 6000лв. е постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Счита, че именно тази разлика от
3604.14лв. която се извежда от начина на договорено плащане – „по единични
цени“, съобразно количеството и стойността на вложената дограма, от общата
стойност на договора, намалена със сумата от 575лв., като компенсация за
констатиран недостатък на работата е останала дължима. Заявява и представя
доказателство – платежно нареждане, че тази сума е заплатена по банков път
на ищеца-въззивник. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен в обжалваната част, като претендира присъждане на деловодни
разноски.
По тази жалба е подаден писмен отговор от „Вивапласт“ ЕООД ЕИК
*********. С него се оспорва жалбата. Развиват се доводи, че в чл.3 от
договора изрично е посочена общата му стойност и никъде няма единични
цени. По отношение на недостатъците, с които се претедира намаляване на
цената счита, че такива не са констатирани при приемане на работата и не се
3
установяват от вещото лице.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете жалби са неснователни.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
обжалваните му части. В осъдителната си част по иска с правно основание
чл.79 вр.с чл.266 от ЗЗД за сумата от 3029.14лв. решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства Рс-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно между страните е, че са сключили Договор за изработка от
05.03.2020 г., по силата на който Ростов АД в качеството си на възложител е
сключило договор с Вивапласт ООД в качеството му на изпълнител за
изработка възмездно със свои ресурси, качествено и в срок Алуминиева
дограма, подробно описана по спецификации за обект: "павилиони за
търговска дейност" По отношение на заявените спорни обстоятелства
относими са следните договорни клаузи:
4
Уговорения срок за изпълнение на договорените работи е както следва: -
алуминиева дограма - изработка, доставка и монтаж- 25 (двадесет и пет)
работни дни след получаване на авансовото плащане по този Договор, - бонд -
25(двадесет и пет) работни дни след монтиране на дограмата. (2) Всеки
дъждовен ден е неподходящ за монтиране на елементи от бонд, поради което
срокът на изпълнение се удължава съответно с периода на спиране. (3) При
спиране изпълнението на възложените работи по нареждане на възложителя,
държавен или общински орган, при настъпване на форсмажорно
обстоятелство или при настъпването на други обективни причини, за които
изпълнителят няма вина, срокът за изпълнение на настоящия договор се
удължава съответно с периода на спирането.
Стойността на изработката е определена общо на 22 313,47 лева без
ДДС, или 26 776, 17 лева с ДДС, като в тази цена са включени: изработка,
доставка и монтаж. Посочено е, че при промени в проектите, спецификациите
и количествените сметки, по искане на възложителя, заявените количества,
срокове и цени на отделните СМР се предоговарят между страните. По силата
на постигнато взаимно съгласие, последното следва да бъде изразено в
писмена форма, чрез допълнително подписани между страните Анекси, в
които задължително се отбелязват промените в суми, срокове на заплащане,
срокове на изпълнение на възложеното, както и в приложените към тях нови
количествено-стойностни сметки.
Плащането на договорената цена се извършва с аванс в размер на 50%
(петдесет процента) от общата стойност на Договора, равняващ се на сума в
размер на 13 388, 08 лева с ДДС, в срок от 5 (пет) работни дни от подписване
на Договора; а останалите 50% (петдесет процента) от общата стойност на
Договора, равняващ се на сума в размер на 13 388, 09 лева с вклюен ДДС в
срок от 5 (пет) работни дни, след доставяне на Договорените работи на обекта
и подписване на Приемо-предавателен протокол.
Страните се задължават да подпишат Констативен приемо-
предавателния протокол за окончателно завършване на договорените в чл. 1,
ал. 1 работи в срок от 3 работни дни от уведомяването на възложителя за
завършване на възложената работа. След приключване на монтажните работи
от страна на изпълнителя, заедно с възложителя или негов законен
представител подписват двустранен приемо-предавателен протокол, с който
5
се приема, че всичко отговаря на посочените в Договора изисквания и е
извършено в предвидените срокове, количество и качество. В случай, че
бъдат констатирани некачествено изпълнени работи или отклонения от
проектната спецификация, същите са вписват в протокола и се определя
разумен срок за отстраняването им за сметка на изпълнителя.
При забава за завършване и предаване на работата Договора в срока по
чл. 2, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0. 25% (нула цяло и
двадесет и пет процента) от общата цена на Договора за всеки календарен ден
закъснение, но не повече от 10% (десет процента) от общата стойност на
Договора. Аналогична е и отговорността на възложителя при закъснение от
страна на плащания по дължими за плащане фактури, изпълнителят има право
да спре изпълнението на договорените видове работи, а възложителят дължи
на изпълнителя неустойка в размер на 0.25% от общата цена на Договора за
всеки календарен ден закъснение, но не повече от 10% от общата стойност на
Договора.
Изрична е волята на страните, че изменения и допълнения към
настоящия Договор могат да се извършват само в писмена форма.
Към договора са приложени две спецификации - оферти, неразделна
част на договора, от които са видни видовете и количествата договорени
работи.
Също безспорно между страните е, че с Анекс № 1/07.05.2020 г., са
договорили да изменят сключения помежду им договор от 05.03.2020 г. за
изпълнение на работи по обекта, като възложителя възлага, а изпълнителя
приема да извърши срещу възнаграждение допълнителни работи. Работите,
предмет на настоящото допълнително споразумение представляват промяна в
размерите и конфигурацията на изработената вече алуминиева дограма. С
подписването на допълнителното споразумение страните определят цена на
възложените с това споразумение работи, като общата стойност възлиза на
2085 лв. без ДДС и 2502, 00 лв. с ДДС. Дължимото възнаграждение се
изплаща в срок от 3 дни след подписване на приемо-предавателен протокол
за изпълнени работи и издаване и представяне от страна на изпълнителя на
фактура. Отчитането и приемането на работите по настоящото споразумение
ще се извърши след изпълнението им по реда, предвиден в договора от
05.03.2020 г. Всички останали клаузи, включени в сключения между страните
6
договор запазват действието си и ще се прилагат към настоящото
допълнително споразумение.
Установява се от Приемо-предавателен протокол към Договор от
05.03.2020 г., на 22.06.2020 г. Ростов АД като приемаща страна и Вивапласт
ЕООД като предаваща страна, е приета доставката и монтажа на алуминиева
дограма 91,459 кв. м. по единична цена 141, 74 лв. общо 12963, 47 лв. и
доставка и монтаж на еталбонд 55 кв. м. по единична цена 17, 0 лв. общо 9350
лв., ДДС 4462, 70 лв., общо 26776, 17 лева. Посочено е, че приемащата страна
прие предаденото без възражения по отношение на количество и качество.
Видно от Приемо-предавателен протокол към Анекс № 1 от 07.05.2020
г., на 22.06.2020 г. Ростов АД като приемаща страна и Вивапласт ЕООД като
предаваща страна, е прието намаляване на височината на изработената по
Договор от 05.03.2020 г. алуминиева дограма за 1445 лв. и и замяна на
изработени по Договор от 05.03.2020 г. алуминиеви врати с нови неотваряеми
модули 2 бр. по 320 лв. общо 640 лв., ДДС 417, 00 лв., общо 2502, 00 лева.
Посочено е, че приемащата страна приема предаденото без възражения по
отношение на количество и качество.
От фактура № 1/05.03.2020 г. за сумата от 13388, 08 лв. и платежно
нареждане е видно, че е фактурирано авансово плащане 50% по договор от
05.03.2020 г., което е заплатено с платежно нареждане от 06.03.2020 г.
От фактура № 11/13.05.2020 г. за сумата от 2502, 08 лв. и платежно
нареждане е видно, че е фактурирано плащане по анекс № 1, което е
заплатено с платежно нареждане от 13.05.2020 г.
От фактура № 23/23.06.2020 г. за сумата от 13388, 09 лв. и платежно
нареждане е видно, че е фактурирано окончателното плащане по договор от
05.03.2020 г., като е заплатена с платежно нареждане от 08.07.2020 г. сумата
от 7388, 09 лв.
Издадена е фактура № 31/23.07.2020 г. за доставка и монтаж на
завършващи алуминиеви профили на обща стойност с ДДС 549, 94 лв.
По иска с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът по този иск твърди отрицателния факт, че договорената цена не
е платена изцяло от възложителя. Заявява, че по договора е останала
неплатена сумата от 6000лв., а за допълнителни дейности по уговорка с
7
представител на възложителя още 549.94лв.
Фактът, че сумата от 6000лв. не е заплатена се установява от
приложените по делото платежни документи. Общата договорена стойност по
договора е 26776, 17 лева, същата е следвало да бъде заплатена на два пъти –
авансово 50% - 13388, 09 лв., които са изплатени с платежно нареждане от
06.03.2020 г. и след съставяне на приемно-предавателен протокол още 13388,
09 лв. Приемно-предавателния протокол е съставен на 22.06.2020 г. На
23.06.2020г дружеството изпълнител е издало и фактура за това плащане, но с
платежното нареждане от 08.07.2020г. е преведена само сумата от 7388,09 лв,
т.е. 6000лв. по-малко. Именно толкова е и размерът на предявения иск. Към
момента на постановяване на първоинстанционното решение тази сума не е
била заплатена и следователно изцяло правилно е присъдена. Следва да се
посочи, че договореното с анекса възнаграждение за допълнителни работи от
2502,08 лв. е заплатено отделно с платежно нареждане от 13.05.2020 г.
Напълно неоснователни в тази насока са доводите и възраженията на
Ростов АД, че възнаграждението било уговорено по единични цени, че
следвало общата стойност по договора да бъде намалена с някаква сума,
която те изчисляват по квадратура на дограмата.
Договорът има силата на закон между страните. За съда няма никакво
съмнение относно формираната в чл.3 воля и ясната й недопускаща различно
тълкуване формулировка, че общата цена на договора е 26776,17 лева и
същата е следвало да бъде заплатена на два пъти по 13388, 09 лв – авансово
50% и при подписване на приемно-предавателния протокол още 50%. Никъде
в договора не е посочено, че тези цени са формирани като единични или, че
зависят от размера и единичната цена на съответните материали. Дори и да са
имали това като основа на формиране на цената, това не е отразено в самия
договор и не може да се приеме за определяне на възнаграждение по
единични цени. Нещо повече в ал.2 на чл.3 изрично е посочено, че страните
могат да променят отделни СМР или спецификации само с анекси подписани
от тях, в които се отразяват промени в сумите и сроковете за плащане и
изпълнение. Такива анекси не са представени, следователно фиксираната
цена в чл.3 ал.1 от договора е останала в сила, а с нея и начинът и на плащане
по чл.4.
От единствения представен анекс става ясно, че страните са договорили
8
допълнителни работи, които представляват промяна в размерите и
конфигурацията на изработената вече алуминиева дограма. С допълнителното
споразумение страните определят цена на възложените с него работи, на
общата стойност възлиза на 2085 лв. без ДДС и 2502, 00 лв. с ДДС, което
възнаграждение се изплаща в срок от 3 дни след подписване на приемо-
предавателен протокол за изпълнени работи и издаване и представяне от
страна на изпълнителя на фактура. Пределно ясно е, че тук не става въпрос за
възнаграждение з работи включени в първоначалния договор, а за
допълнителни такива. Поради това и стойността на тези работи не може да се
включва или изключва от общата стойност на първоначалния договор. По
него се дължи цената по чл.3, а за допълнителните работи стойността по
анекса, която е заплатена отделно.
Никъде в този анекс не се казва, че се намалява количеството на
вложената или изработена дограма или се изменя възнаграждението по
предходния договор. Също така този анекс не съдържа и некакво друга
уговорка освен за сумата от 2502, 00 лв. с ДДС, която несъмнено е платена.
Уговорка за плащане на претендираната от Вивапласт ЕООД сума от
549.94лв. не се установява от нито един документ по делото. Да за нея
ищцовото дружество е издало фактура, но при положение, че отношенията
между страните се уреждат от изричен писмен договор, а самата фактура не
носи подпис от страна на Ростов АД, не може да се приеме, като годно
доказателство за установяване наличност на отразеното в нея парично
задължение. Сами страните изрично са се уговорили да променят
параметрите по договора изрично писмено и за тях само тази форма е валидна
за действителност. Липсата на писмено споразумение за това допълнително
претендирано възнаграждение извън посочените в договора и анекса към него
предпоставя и недоказаност на претенцията за присъждането му.
Що се касае до възражението за некачествено изпълнение следва да се
има предвид, че в представените два броя приемно-предевателни протоколи
не са констатирани никакви недостатъци. Съгласно чл.264 от ЗЗД
„Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
9
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения,
работата се счита приета.“ Такива претенции не са отправени към
изпълнителя и след приемането – до завеждане на делото. Действително няма
пречка ответникът да се бори срещу ищеца по пътя на възражението, но
следва да докаже своите твърдения, както правилно е разпределил
доказателствената тежест в доклада РС-Плевен. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че описаните в отговора недостатъци
са явни и са били видими при приемане на работата. След като не са
направени своевременно с приемно-предавателния протокол, то работата се
счита за приета и се дължи цялото договорено възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд споделя изцяло изводите
на първата инстанция относно основателността и неоснователността на този
предявен иск.
Пред въззивния съд се представи платежно нареждане от 30.06.2021г.,
от което е видно, че на същата дата Ростов АД е превело на Вивапласт ЕООД
сумата от 3237.81лв., като основание е посочена фактура №23/22.06.2020г. и
решение по гр.д.№5565/2020г. на РС-Плевен. Независимо от разликата в
сумите по платежно нареждане /3237.91лв./ и въззивна жалба 3029.14лв.
въззивният съд счита, че се касае за плащане по решението в необжалваната
част, която не е предмет на настоящето производство.
По иска с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Претендира се неустойка от Вивапласт ЕООД за незаплатени
задължения по фактури по т.11 от договора, като се прави насрещно
възражение за прихващане с дължима на Ростов АД неустойка по чл.10 от
същия договор.
Изцяло правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са
изводите на РС-Плевен, че искът е погасен чрез прихващане и следва да се
отхвърли.
С оглед приетото по-горе несъмнено е налице неизпълнение на
задължението на възложителя Ростов АД да заплати договореното
възнаграждение на Вивапласт ЕООД, забавената сума е 6000лв., в
последствие частично погасена в хода на делото. Неустойката е 0.25% на ден
от общата стойност на договора, но не повече от 10%. Максималния размер
10
на неустойката се достига с изтичането на 40 календарни дни. Предвид
факта, че работата е приета на 22.06.2020г., а до подаване на исковата молба
26.10.2020г. не е извършено плащане и са изтекли повече от 40 дни, то
очевидно и дължимата неустойка от Ростов АД е в размер на 2677.62лв.
Дължима в същия размер се явява и неустойка от страна на Вивапласт
ЕООД по чл.10 от договора. Налице е забава за завършване и предаване на
работата в срока по чл.2. Този срок е 25 работни дни след получаване на
авансовото плащане по този Договор, а за бонд - 25(двадесет и пет) работни
дни след монтиране на дограмата. Авансовото плащане е станало на
06.03.2020г. Изпълнението изчислено в работни дни /тук е правилно
възражението във въззивната жалба на Вивапласт ЕООД за начина на
изчисляване/ е следвало да се извърши до 07.04.2020г., а бонда на 12.05.2020г.
От тази дата до датата на приемане – 22.06.2020г. са точно 40 вече
календарни дни и неустойката се дължи в пълен размер от 10%.
Независимо от изложените във въззивната жалба доводи, че през този
период много вали и следователно дъждовните дни следва да се изключат от
срока, съдът не може да направи този извод, тъй като по делото няма
представени доказателства колко са тези дни, следва ли да се увеличи срока и
т.н. Също така няма данни и за спиране изпълнението на възложените работи
по нареждане на възложителя, държавен или общински орган, при настъпване
на форсмажорно обстоятелство или при настъпването на други обективни
причини, за които изпълнителят няма вина, за да може да се прецени с колко
да се продължи този срок.
Що се касае до възражението, че с промяна на изискванията към
дограмата следва да се удължи и срокът за нейното преработване, може да се
посочи само, че това не е направено от страните с представения анекс, а
същевременно няма никакво друго писмено споразумение между тях след
подписване на договора. Поради това и предвид изричната клауза, че всяко
изменение, включително и в частта за сроковете за изпълнение следва да е в
писмена форма, то няма как да се приеме друг срок извън този по чл.2 от
договора от 05.03.2020г.
Поради това Окръжният съд приема, че предявения иск е погасен чрез
прихващане и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на двете жалби съдът счита, че разноски за
11
настоящето производство не следва да се присъждат.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона. Не са
налице основания за неговото изменение или отмяна и следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение №
260436/11.06.2021г., постановено от Плевенски районен съд по гр. дело №
5565/2020г. по описа на същия съд, в обжалваната му част като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12