Р Е Ш Е Н И Е
28.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V
Районен съд – Дупница състав
14.10. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1006 2019
дело № по описа за година.
,,ВАЛЕНТИТРЕЙД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Пирин“, №7, представлявано от управителя С.К.А. обжалва Наказателно постановление № 443836-F490171/24.06.2019г., издадено от директор офис ,,Кюстендил“ при ТД на НАП София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС му е наложена „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна поради маловажност на случая. Преди съдебно заседание депозира молба, с която представя писмени доказателства, поддържа жалбата с оглед на направените в нея доводи и искания.
Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител юрисконсулт Васева оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства - показанията на актосъставителя, свидетеля и писмените такива,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 16.04.2019 г. в ТД на НАП София, офис ,,Кюстендил“, фронт – офис Дупница при извършена проверка в базата данни на НАП е установено, че ,,ВАЛЕНТИТРЕЙД” ЕООД в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си чрез представителя си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец март 2019 г. в законоустановения срок. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. На основание чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и отчетните регистри се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. За период месец март 2019 г. декларацията е следвало да се подаде до 14.04.2019 г. Справката декларация за месец март 2013 г. не е подадена към момента на съставяне на АУАН. За констатирано нарушение по чл.125, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН F490171/03.06.2019г. Видно от отбелязване в разписка върху стр. 2 от АУАН направено актосъставителя, на 03.06.2019г. акта е бил връчен на упълномощен представител на нарушителя, като е приложен и препис от пълномощното цитирано в разписката. В тази връзка са приложени и 2 броя покани. Към датата на съставяне и връчване на АУАН не е била подадена от представител на дружеството нарушител дължимата данъчна декларация.
По-късно от страна на дружеството са подадени 3 бр. декларации по чл. 124 от ЗДДС, съответно за месеците Април, Май и Юни, същите са подадени в срок. Представен и Акт за дерегистрация по ЗДДС за дружеството жалбоподател с № 1009919014228609 от 05.06.2019 г., връчен на 07.06.2019 г., с който е прекратена регистрацията на дружеството като данъчнозадължено лице по ЗДДС.
Горната фактическа обстановка е доказана от събраните по делото доказателста, същата не се и оспорва от страна на жалбоподателя, който единствено навежда доводи, че случаят е единствен за него и поради липсата на задължения за внасяне на ДДС се явява маловажен.
По време на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Р.Т. и свидетелят по акта П.И., които с показанията си потвърждават констатациите в процесния АУАН. Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждават и от събраните в хода на съдебното следствие писмени документи, както и тези съдържащи се в административнонаказателната преписка, които напълно си кореспондират с показанията на горецитираните свидетели.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирано лице и в предвидения в закона срок. Разгледана по същество същата е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията за това са следните:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в съставения акт, така и в НП нарушението е описано с фактическите му признаци, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящия съдебен състав счита, че е спазена процедурата по ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН и НП. Връчването е извършено на упълномощено лице, което е разполагало с необходимата представителна власт за представителство на дружеството пред ТД на НАП, офис Кюстендил в образуваните срещу дружеството административнонаказателни производства, вкл. подписване и получаване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. В този смисъл относно връчването на пълномощник виж. Решение № 88/10.04.2018год., по к.а.н.д. №57/2018 г., по описа на АС-Кюстендил.
Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, както в акта, така и в постановлението. Налице е единство в описателната част на двата акта, доколкото е посочено ясно и недвусмислено нарушението – неподаване на справка декларация по ЗДДС за м. март 2019 г. в срок, а именно до 14.04.2019 г. Словесното описание на противоправното деяние /бездействие/ е отнесено правилно към разпоредбата на чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС, т.е. посочена е нарушената правна норма от закона във връзка с изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. От друга страна, при извършената служебна проверка съдът констатира, че административнонаказващият орган е допуснал друго нарушение на материалния закон, изразяващо се в налагане на наказание, което не е предвидено в закона за юридически лица, а именно наложена е на дружеството жалбоподател „глоба“, а не както превижда санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС - ,,имуществена санкция“ в минимален размер от 500 до 5 000 лева.
Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК, имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, а не „глоба“, както е сторено с обжалваното НП.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта ,,Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, която е след глава втора ,,Административни нарушения и наказания“.
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация, която в случая АНО не е приложил, макар да е бил длъжен.
В случая с налагането на глоба, а не имуществена санкция на юридическото лице жалбоподател е допуснато нарушение, свързано с неправилно приложение на материалния закон. Видът на наказанието следва да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за юридическо лице, то наказанието следва да е „имуществена санкция“ по арг. от чл. 179, ал.1 ЗДДС и чл. 13 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието. В този смисъл виж Решение № 177 от 21.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, като е наложено наказание на субект на нарушението, което не е предвидено в закона. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 443836-F490171/24.06.2019г., издадено от директор на офис ,, гр. Кюстендил“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на ,,ВАЛЕНТИТРЕЙД” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Пирин“, №7, представлявано от управителя С.К.А. е наложена „глоба“ в размер на 500,00 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: