№ 897
гр. Русе, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105275 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, както и обратен
иск с правно основание чл. 500, ал.1 т.1 КЗ.
Постъпила е искова молба от Община Русе против ЗД „Бул Инс“ АД, в
която се твърди, че на 21.10.2018г. в гр. Русе, по бул. „Цар Освободител“, Ц.
Д. С. управлявайки лек автомобил марка *** с рег. № ***, негова собственост
е причинил пътно - транспортно произшествие, като несъобразявайки се с
широчината на пътното платно и атмосферните условия се блъска в
предпазна ограда, собственост на Община Русе, като уврежда части от същата
- 2 бр. железни колчета и 2 бр. оградни пана. За управлявания от него
автомобил към момента на произшествието е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. До последното
била отправена покана да заплати нанесените щети по имуществото на
Община Русе, за което били представени необходимите документи,
включително и калкулация за извършените разноски за възстановяване на
оградата. Тъй като застрахователната претенция не била уважена се моли да
бъде постановено съдебно решение, с което ответното застрахователно
дружество бъде осъдено да заплати на Община Русе сумата от 864,14лв.,
намалена в хода на производството на 719,77лв., представляваща
1
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди във връзка
с процесния инцидент. Претендира се и законна лихва върху обезщетението
считано от 27.05.2019г. до окончателното му изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на пътно-
транспортното произшествие, но се оспорва механизма на същото, както и се
твърди, че е налице случайно деяние, което не е основание за ангажиране на
отговорността както на водача на автомобила, така и на неговия
застраховател.
В условията на евентуалност се оспорва предявеният иск и по размер,
като се счита, че претендираната сума е завишена и не отговаря на
действителния размер на причинените вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил искане за привличане
на причинителя на пътно-транспортното произшествие Ц. Д. С. като трето
лице помагач на страната на ответника и срещу същият е предявен обратен
иск, който се основава на обстоятелството, че по време на процесното пътно-
транспортно произшествие същият е управлявал автомобила с концентрация
на алкохол в кръвта си над допустимата по закон, което давало основание
застрахователното дружество да предяви регресна претенция за
възстановяване на изплатеното обезщетение на пострадалото лице и
свързаните с това разноски.
Съдът е уважил направеното от ответника искане и е конституирал по
делото като трето лице помагач Ц. Д. С. и е приел за съвместно разглеждане
предявеният срещу него обратен иск.
В срока за становище по първоначалния иск и отговор по обратния
иск, особеният представител на ответника изразява становище за
неоснователност и недоказаност както на първоначалния иск, така и на
предявеният обратен иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2018г. водачът Ц. Д. С., при управление на лек автомобил
„***“ с рег. номер ****, негова собственост, е причинил пътно-транспортно
произшествие (ПТП) в района на кръстовище в гр. Русе между бул. „Цар
2
Освободител“ и ул. „Панайот Хитов“, не се е съобразил с широчината на
пътното платно, както и атмосферните условия, като се отклонява в ляво и се
блъска в предпазна ограда, собственост на Община Русе, като уврежда части
от същата - 2 бр. железни колчета и 2 бр. оградни пана.
За реализираното ПТП е съставен констативен протокол №*** от
21.10.2018г., в който служител от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Русе е описал местоположението на автомобила и видимите увреждания по
същия, както и установените материални щети по оградата на пътя. Видно от
констативния протокол водачът е изпробван с техническо средство за наличие
на алкохол в кръвта, като резултатът е бил положителен и му е издаден талон
за вземане на кръвна проба.
За допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и
довело до процесното произшествие, на Ц. Д. С. е реализирана
административно-наказателна отговорност с влязло в сила наказателно
постановление №****/19.11.2018г. на началника на Сектор „ПП“ при ОД
МВР – Русе, с което му е наложена глоба в размер на 200лв. за нарушение по
чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Във връзка с установената концентрация на алкохол в кръвта от 1,69
на хиляда, на водача Ц. Д. С., е реализирана и наказателна отговорност, като
по НОХД №****/2018г. по описа на РС – Русе е одобрена спогодба, с която е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба
в размер на 150лв.
Няма спор между страните, че към датата на процесното ПТП, за лек
автомобил „***“ с рег. номер **** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с „Бул Инс“ АД.
Община Русе е отправила застрахователна претенция до ответното
дружество по повод процесното ПТП, с която е претендирала обезщетение в
размер на 864,14лв., за което е представила съответните калкулации от
Общинско предприятие „Комунални дейности“. Претенцията е получена от
ответното дружество на 27.02.2019г. Няма спор по делото, че претенцията не
е удовлетворена.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, 2 бр. железни колчета и оградни пана е възможно да бъдат
3
увредени по описания в исковата молба начин. Разходите необходими за
възстановяване на увреденото имущество при произшествието вещото лице е
определило на 719,77лв.
По реда на чл. 214 ГПК исковата претенция е намалена на 719,77лв. За
разликата до първоначално предявения размер от 864,14лв. производството е
прекратено на основание чл. 232 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В конкретния случай не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства, че това изискване е
спазено – Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и е предоставила
банкова сметка за неговото превеждане. Няма спор по делото, че
извънсъдебната застрахователна претенция не е удовлетворена.
Съвкупната претенция на представените по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП, фотоснимки изготвени към него, издаденото и
влязло в сила наказателно постановление, реализираната наказателна
отговорност по НОХД №****/2018г. и заключението на вещото лице дават
основание да се приеме, че е доказан механизма на процесното ПТП, както и
виновното поведение на водача Ц. Д. С.. Констативният протокол за ПТП е
официален свидетелстващ документ за установеното от съставилото го
длъжностно лице състояние на пътя, местоположение и увреждания по МПС
участвали в произшествието, включително и на оградата собственост на
ищеца. Именно въз основа на тези констатации би могъл да бъде направен
извод за причините и условията при които е настъпило произшествието,
които изводи съвпадат с посочената от ищеца фактическа обстановка. На
следващо място констатациите на административно – наказващият орган не
са оборени в настоящото производство, поради което неоснователно се явява
и възражението на ответника за недоказаност на виновното поведение на
водача и за наличието на „случайно деяние“. Вещото лице също е дало
заключение, че уврежданията по оградата са получени при процесното ПТП и
е определило стойността на причинените имуществени вреди. Исковата
4
претенция е съобразена (изменена) съобразно дадената от вещото лице
оценка на щетите, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Върху присъдената сума е дължимо и обезщетение за забава. Съгласно
чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката. Според чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В случая ищецът е предявил претенцията си по предвидения от закона
ред на 27.02.2019г. В срока за произнасяне застрахователят не е изплатил
обезщетение и не е изискал допълнителни документи, които да са условие за
изплащане на такова. Поради това началният момент от който
застрахователят следва да дължи обезщетение за забава е изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ или от 27.05.2019г., каквото е и претендирано с исковата
молба.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на
50лв.платена държавна такса, 150лв. юрисконсултско възнаграждение и
300лв. за вещо лице, или общо 500лв.
По обратния иск:
Съгласно практиката на ВКС (в решение по т. д. № 877/2010 г. на ІІ т.
о., решение по т. д. № 814/2009 г. на І т. о, решение № 53 от 24.07.2020 г. на
ВКС по т. д. № 881/2019 г., II т. о.), по своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
евентуалност. Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач
подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца
против ответника и само до размера, до който първият иск е уважен. Касае са
за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на
5
ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за
произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и
граници на обратния иск.
Съгласно чл. 500, ал.1 т.1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от водача платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества
или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Представените по делото доказателства установяват всички
предпоставки за възникване на регресното право на застрахователното
дружество по отношение на ответника Ц. Д. С.. Одобреното споразумение по
НОХД №****/2018г. по описа на РС има правните последици на влязла в сила
присъда и съгласно чл. 300 ГПК и обвързва съда в настоящото производство
по въпроса, че по време на процесното ПТП водачът е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма – 1,69 на хиляда.
В полза на ищецът по обратния иск следва да се присъдят направените
от него разноски в настоящото производство в размер на 50лв. платена
държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 250лв. депозит за особен
представител, или общо 660лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на Община Русе,
Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ №6,
представлявана от кмета Пенчо Милков сумата от 719,77лв., дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени вреди на общинско имущество (пътна ограда) в резултат на ПТП
6
от 21.10.2018г. в гр. Русе, с лек автомобил „***“ с рег. номер ****,
управляван от Ц. Д. С., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение считано от 27.05.2019г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Община
Русе, Булстат:*********, с административен адрес гр. Русе, пл. „Свобода“
№6 сумата от 500лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Ц. Д. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 сумата от 719,77лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди
на общинско имущество (пътна ограда) в резултат на ПТП от 21.10.2018г. в
гр. Русе, с лек автомобил „***“ с рег. номер ****, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗД
„Бул Инс” АД изплати посоченото застрахователно обезщетение на
увреденото лице Община Русе, ведно със законната лихва считано от датата
на изплащане на обезщетението от ЗД „Бул Инс“ АД на Община Русе.
ОСЪЖДА Ц. Д. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на ЗД„Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 сумата от 660лв. разноски
по обратния иск.
Решението е постановено при участието на Ц. Д. С. ЕГН**********
като трето лице помагач на ответника ЗД „Бул Инс” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7