РЕШЕНИЕ
№ 3597
гр. Варна, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110108879 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано по предявени от Д. Г. Б. срещу О. В. обективно кумулативно съединени
положителни специални установителни искове с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата от 86.30 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, смесена порода, мъжки пол, тегло около 7 кг. с
черна къса козина, на възраст около 6-8 м., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 48,50 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, порода подобна на питбул, мъжки пол, тегло 18
кг., черно-бяло на цвят, къса козина, на възраст около 12 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
3./ сумата от 10,96 лева – представляваща лихва върху главницата в размер на 48,50
лв., за периода от 21.01.2020 г. до 12.04.2022 г.;
4./ сумата от 22.25 лева – главница, представляваща платена сума за закупуване на
медикаменти /Доксициклин 100/, за лечението на безстопанственото куче порода подобна на
1
питбул, предписани от ветеринарен лекар, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението;
5./ сумата от 4.94 лева – представляваща лихва върху главницата от 22,25 лв., за
периода от 03.02.2020 г. до 12.04.2022 г.;
6./ сумата от 48,50 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, смесена порода, женски пол, тегло около 10 кг.,
черно на цвят с бяло петно, дългокосместо, на възраст около 2 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
7./ сумата от 10,96 лева – представляваща лихва върху главницата в размер на 48,50
лв., за периода от 21.01.2020 г. до 12.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2482/15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4871 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-
ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е подала заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което такава е
издадена от съда. Сочи се, че в срока по чл. 414 ГПК ответникът оспорил вземанията,
материализирани в изпълнителното основание, което обуславяло интереса от иницииране на
настоящото исково производство.
Ищцата сочи, че на 15.08.2020 г. в ж. к. „Трошево“ е намерила безстопанствено куче,
което видимо се намирало в тежко здравословно състояние. Излага, че животното е било без
чип и същото не било кастрирано. Твърди, че незабавно го е завела във ветеринарен
кабинет, където били извършени преглед и изследвания с цел диагностицирането му, за
които услуги ищцата заплатила сума в размер на 80 лв. Сочи, че по-късно състоянието на
кучето се влошило, което наложило повторно посещение на ветеринарен кабинет, където
същото починало, а за прегледа ищцата заплатила сума в размер на 6,30 лв.
Твърди се, че на 06.12.2019 г. от екип И. Х. и Р. В. били уловени два броя кучета без
установена идентификация, които с Разпореждане № 1/27.11.2019 г. на директора на ОДБХ
– гр. Варна били отнети в полза на държавата, предоставени на О. В. и настанени за
временно отглеждане в общински приют за безстопанствени кучета в с. Каменар. Излага се,
че през този период не бил налице сключен договор с ветеринарен лекар, който да обслужва
приюта, което поставило в риск двете животни. Сочи, че поради бездействието на
ответника, ищцата ангажирала лекар, който да прегледа кучетата и да извърши
необходимите изследвания, с оглед на което на 23.12.2019 г. на територията на ОПДК-
Варна, от д-р Ц. Д., били извършени прегледи на двете кучета. Твърди, че от кръвната проба
на първото куче - порода подобна на питбул, мъжки пол, тегло 18 кг., черно-бяло на цвят,
къса козина, на възраст около 12 г., било установено наличие на Dirofillariosis и начална
форма на ХБН, поради което му било назначено лечение с Доксациклин. По отношение на
второто куче - смесена порода, женски пол, тегло около 10 кг., черно на цвят с бяло петно,
2
дългокосместо, на възраст около 2 г., бил извършен преглед и направено изследване за
Дирофилариоза. Сочи, че и на двете животни били поставени медицински препарати за
обезпаразитяване. Твърди, че разноските по извършените манипулации, ведно с
необходимите препарати, възлизали на 119,25 лв., но представителите на горепосочената
институция отказали да заплатят сумите, с оглед на което същите били заплатени от ищцата.
Последната поканила ответника да й възстанови направените разходи с покани от
21.01.2020 г. и от 03.02.2020 г., но до настоящия момент това не било сторено.
Излагат се твърдения, че задължението на О. В. да полага грижи за
безстопанствените животни, е предвидено в чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ. Сочи се, че като е поела
разходите за извършените прегледи и лечение на кучетата, ищцата е извършила чужда
работа по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, като същата е водена уместно и без
противопоставянето на заинтересованото лице, с оглед на което й се дължи обезщетение за
направените разноски.
По същество моли съдът да уважи предявените искове и претендира присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като
оспорва същите по основание и по размер. Сочи, че от изложеното в исковата молба не
ставало ясно кое лице е намерило кучетата, както и кога се е случило това. Твърди, че не е
доказана необходимостта от извършване на ветеринарномедицинските грижи.
Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв. С. В., чрез която поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 02.10.2023 г. поддържа отговора и моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От приложеното ч. гр. д. № 4871/2022 г. на РС-Варна е видно, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК за процесните суми. Заповедта не е влязла в законна сила, доколкото ответникът
е възразил в срока по чл. 414 от ГПК. В изпълнение на съдебните указания ищецът е
предявил по реда и в срока по чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове.
3
От ангажираното разпореждане на л. 6 от делото е видно, че на 27.11.2019 г. са
отнети в полза на държавата и предоставени на ответника за временно отглеждане в приют
за домашни любимци две кучета без установена идентификация, намиращи се в двора на
адрес **.
От ангажирания клиничен протокол на л. 8 от делото е видно, че на 15.08.2020 г. д-р
М. е прегледала смесена порода куче от мъжки пол, без микрочип и кастрация. Причината
за посещението на кучето била неговото влошено общо състояние след първоначален
преглед и оказана помощ от Д. Б.. При инспекция се забелязвали жълто-оранжеви
конюнктиви. Животното било в принудително легнало състояние, агонизиращо. При
аускултация на бял дроб се наблюдавали влажни хрипове, а на сърце – глух сърдечен тон, не
се долавяло разцепване и раздвояване.
Приобщена е фактура с доставчик „Е. В.“ ООД и получател Д. Б. за сумата от 6.30
лева, начислена за лечение на критично болно куче от дата 15.08.2020 г., ведно с фискален
бон на л. 10.
Представени са и още фактури и фискални бонове на л. 11 и следв. с доставчик „Т.
В.“ ООД и получател Д. Б. от 15.08.2020 г. за сумата от 80.00 лева, представляваща цената
на ветеринарно-медицинските услуги на безстопанствено куче. Фактура от 25.12.2019 г. за
сумата от 97.00 лева за преглед на куче, ПКК, биохимия, тест CHW, дирофилирия микр.
метод, цестал (+), дог. консепт с доставчик „П.-В.“ ЕООД и Д. Б.. Фактура от 27.12.2019 г. за
сумата от 22.25 лева за доксициклин 100 Стада.
Приобщена е покана от 27.12.2019 г., с която ищецът кани ответника да му заплати
сумата в размер от 97.00 лева във връзка с лечение на безстопанствено куче. Представена е и
покана от 21.01.2020 г. и от 03.02.2020 г., с които ищецът кани ответника да му заплати
сумата в общ размер от 129.25 лева във връзка с лечение на безстопанствено куче.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели,
допуснати по искане на ищеца.
В показанията си свид. Л. И. С. сочи, че редовно с ищцата посещават приюта в с.
Каменар, за да видят в какво състояние са животните. Сочи, че не се полагат достатъчни
грижи за животните, които се намират там. Едно от процесните кучета – черното куче, било
изключително слабо и лежало, не било в добро общо здравословно състояние. Ищцата
тогава се погрижила за него. Тя го е завела на ветеринарен лекар. Поела лечението му.
Довела лекар, купувала медикаменти.
В показанията си свид. д-р С. В. Я. сочи, че през м. август 2020 г. с мъжа й тръгнали
от работа и чули едно куче да скимти под прозорците на „К.“, в медицинския комплекс.
Доближили се и видели, че то е болно и се зачудили какво да правят. Тогава се обадили на
ищцата, понеже знаели, че тя се занимава с бездомни животни. Не си спомня за точната
порода на кучето, но сочи, че ищцата е откликнала на обаждането и дошла след около 15
минути и взела кучето. Казала, че има позната ветеринарна клиника, където го откарала.
Кучето било в много тежко здравословно състояние, дишало много трудно, очите му били
4
насълзени. Няма спомен за това дали е било маркирано кучето с чип. Предвид, че свид. Я. е
медицинско лице – зъболекар, сочи, че състоянието на кучето може да се определи като
агонизиращо. Ищцата била зъботехник по професия и често в служебните й разговори със
свид. Я. е споделяла, че помагала и на други улични кучета.
В показанията си свид. д-р Ц. Л. Д. сочи, че към края на декември 2019 г. е посещавал
приюта в с. Каменар по инициатива на ищцата във връзка с извършване на преглед на две
кучета. Лично той е кръстил едно от кучетата на „В.“, което е в унисон с представеното на л.
19 от делото лично досие рег. № 61/06.12.2019 г. Свид. Д. сочи, че становището от
23.12.2019 г., находящо се на л. 16 от делото, лично той го е писал. Кучето, което е лекувал
било около 30-35 кг, тигров цвят на козината. Сочи, че кучето вероятно е било използвано за
битки, доколкото имало счупени и износени зъби, липсвало долната му устна. Кучето било
на около 12 години. Свид. Д. е отстранил счупените зъби на кучето, а след като установили,
че кучето има дилофилариоза, е назначил и лечение с доксициклин, предписал е и лечение с
айвермектин. В приюта в с. Каменар при неговото посещение е нямал назначен ветеринарен
лекар. Сочи, че ищцата е заплатила прегледа на кучетата. Манипулациите, които са били
описани във фактурата от 25.12.2019 г., са били извършени от него.
По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената Съдебно –
ветеринарномедицинска експертиза, от което се установява, че направените лекарски
манипулации и изписаните лекарства са в съответствие с моментното състояние на кучетата
и отговарят на описаните в приложените по делото доказателства. Здравословното
състояние на животните не предполага осъществяване на спешна ветеринарномедицинска
помощ, но процесните кучета не са били в добро общо състояние към момента на случилото
се. Положените грижи били адекватни и от общ характер, каквито биха могли да получат от
добър стопанин, заедно с помощта на ветеринарен лекар и биха се възстановили до
нормално здравословно състояние, отговарящо на породата и възрастта им.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 60 от ЗЗД урежда последиците при водене на чужда работа без
пълномощие. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД предвижда също така, когато тази чужда
работа е била предприета уместно и в чужд интерес, то заинтересованото лице следва да
обезщети управителя на работата за задълженията, които той е поел, както и да му върне
необходимите и полезни разноски, които е сторил.
Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено
животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството
на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
В разпоредбата на ал. 2 от посочения текст е вменено в задължение на посочените органи да
съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на
5
животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 – 3 от цитирания законов текст.
От доказателствата по делото съдът приема, че на 23.12.2019 г. на територията на
приюта в с. Каменар са били извършени прегледите и лечението на две от процесните
кучета от д-р Д. по инициатива на ищцата, който факт се констатира от показнията на самия
ветеринарен лекар, разпитан в хода на процеса като свидетел, чиито показания са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, във връзка с останалите писмени
доказателства, включително и преки, доколкото свидетелят е възприел състоянието на
животните непосредствено, поради което се кредитират от съда. Този факт се установява и
от показанията на свид. С., която редовно ходила с ищцата до приюта, за да проверят
състоянието на животните. Прегледите и лечението на двете кучета от приюта се
установяват и от представените фактури и фискални бонове по делото. От показанията на
свид. Я., които съдът също кредитира като последователни и логични се установява, че през
месец август 2020 г. по обаждане на свидетеля ищцата се погрижила и за третото куче, за
което няма доказателства, които да обуславят извода, че животното е собственост на трето
на спора лице, т.е. същото се приема от съда, че е безстопанствено и което било закарано от
ищцата до позната нейна ветеринарна клиника, като показанията са в пълен унисон с
представения на л. 8 от делото клиничен протокол, изготвен от д-р М. и приложените
фактури и касови бонове.
От представената преписка с рег. № УСКОР20000168ВН/21.01.2020 г. съдът приема,
че ищцата в изпълнение на задълженията вменени в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, е
уведомила О. В. за извършените манипулации по отношение на процесните кучета. По
делото няма данни ответникът в изпълнение вменените й от закона задължения да
предприеме съответните действия.
Отговорността за разноските, които са сторени при лечение на безстопанствено
животно е пряко свързана със задължението, което произтича по силата на закона за
съответната администрация. В тази насока следва да бъде посочено, че на осн. чл. 40, ал. 3
от ЗЗЖ в задължение на съответните общински съвети е вменено задължението да приемат
програма за изпълнение на националната програма и план за овладяване популацията на
бездомни кучета, като организацията за реализиране на тази дейност е поверена на
кметовете на общини. Във връзка с изпълнение на законодателните разпоредби е приета от
О. В. програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета, който факт е
общоизвестен и достъпен на официалната интернет страница на ответната община, и
съобразно т. 2.3 от която в задължение на кмета на общината е вменено да организира
цялостното изпълнение на програмата, вкл. сключване на договори с приюти, изграждане на
общински център, като разходите посочени под формата на източници на финансиране по
смисъла на раздел VІІ следва да бъдат поети включително и от общинския бюджет. С оглед
изложеното следва извода, че отговорността вкл. и задължението за заплащане на
дължимите разходи, които следва да бъдат сторени по повод безстопанствените кучета,
които се намират на територията на общината е на самата община.
В процесния случай и след като съдът прие, че увредените кучета са
6
безстопанствени, то отговорността за тяхното лечение е на ответника. Той следва да
организира редът и начина, съответно да обезпечи и финансово дейността си във връзка с
изпълнение на план – програмата за овладяване на безстопанствените кучета, в която
дейност следва да бъде включено и тяхното лечение при необходимост. От доказателствата
по делото се установява, че за процесните кучета, ответникът е уведомен от ищцата, на осн.
чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ. Това, че кучетата се нуждаели от провеждане на медицинско лечение е
факт, който е доказан изцяло в хода на процеса. В хода на съдебното производство съдът
допусна и прие заключение на съдебно –ветеринарномедицинска експертиза, заключение по
която представи д-р. П., което се кредита от съда като компетентно изготвено, пълно, ясно и
неоспорено от страните, в което заключение изрично е посочено, че процесните кучета не са
били в добро общо състояние, като предприетите грижи са адекватни, каквито биха могли
кучетата да получат от добър стопанин с помощта на ветеринарен лекар и в резултат на
които биха се възстановили до нормално здравословно състояние, отговарящо на породата и
възрастта им, т.е. работата е била предприета уместно и добре управлявана, поради което
следва да бъде направен и извода, че ищцата е предприела дейност, за която отговорност
носи ответната община, тази дейност е осъществена в интерес на ответника, поради което и
последният в качеството му на заинтересована страна дължи да възстанови сторените
разноски по нея.
По изложените мотиви съдът намира, че елементите за заплащане на обезщетение
при гестия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД са доказани. Установи се доброволно
извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа, като
същевременно липсват по делото доказателства, че ищцата е надлежно натоварена от
задълженото за действия лице да извърши последните вместо него. Последиците от тези
действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, като за последния наличието
на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на закона.
Общата стойност на проведеното лечение на животните възлиза на 205.55 лева, които
разходи се установяват от представените по делото счетоводни документи – фактура за
осъществено медицинско лечение от 15.08.2020 г. /л. 9/, фактура от 15.08.2020 г. /л. 11/,
фактура от 25.12.2019 г. /л. 18/ и фактура от 27.12.2019 г. /л. 21/. Размерът на сторените
разходи съобразно изложението на вещото лице при приемане на заключението в съдебно
заседание съответства на проведените лечения, поради което съдът намира, че претенцията е
доказана както по основание, така и по размер, като Община Варна следва да бъде осъдена
да заплати на ищцата сумата, която тя е заплатила за лечение на трите безстопанствени
кучета. Върху уважената главница се дължи и обезщетение за забава съизмеримо със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
14.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение искането за присъждане на мораторна лихва за забава:
Воденото на чужда работа без натоварване е извъндоговорен източник на
облигационно отношение. Възникване на задължението за плащане на обезщетение при
водене на чужда работа без пълномощие настъпва със заплащане на разхода. Наред с
7
изрично законодателно уреждане на непозволеното увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), при което
длъжникът се смята в забава и без покана, то и в хипотезата на водена на чужда работа без
пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, такава не се изисква, доколкото изрично
законът е уредил това задължение като срочно такова. По изложените съображения
предявения акцесорен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 26.86 лева лихва за забава
върху дължимия размер на обезщетението, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на
размера на предявения иск съдът осъществи служебно изчисление с програмен продукт "А. -
Ф.", като намира същия за основателен в предявения размер.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
представените по делото доказателства за сторени разходи и списък по чл. 80 от ГПК, чийто
общ размер възлиза на 710.00 лева, от които 175.00 лева по ч. гр. д. № 4871/2022 г. на РС-
Варна и 535.00 лева по настоящото гражданско дело.
По отношение на дължимото възнаграждение за процесуално представителство,
същото е поискано при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв, поради което следва
да бъде определено от съда в полза на процесуалния представител указал безплатна правна
помощ на близък.
В съдебната практика и в частност Определение № 442/28.06.2019 г. по дело №
502/2019 на ВКС, ТК, II т. о., което напълно се споделя и от настоящия първоинстанционен
съдебен състав, се приема, че основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1 лица, които имат
право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да
окаже безплатна правна помощ и дали лицето е близък или не се извършва от самия адвокат
и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната
страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати.
В настоящата хипотеза материалния интерес е определен от стойността на
предявените искове, които са предмет на спора. Производството по делото протече в четири
съдебни заседания, в рамките на които се осъществиха процесуалните действия по събиране
8
на допуснатите доказателства. Съдът намира, че следва да определи възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 900.00 лева в полза на процесуалния
представител на ищеца, същото е определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 9 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че О. В.,
БУЛСТАТ **, с адрес: *** дължи на Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както
следва:
1./ сумата от 86.30 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, смесена порода, мъжки пол, тегло около 7 кг. с
черна къса козина, на възраст около 6-8 м., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
2./ сумата от 48,50 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, порода подобна на питбул, мъжки пол, тегло 18
кг., черно-бяло на цвят, къса козина, на възраст около 12 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
3./ сумата от 10,96 лева – представляваща лихва върху главницата в размер на 48,50
лв., за периода от 21.01.2020 г. до 12.04.2022 г.;
4./ сумата от 22.25 лева – главница, представляваща платена сума за закупуване на
медикаменти /Доксициклин 100/, за лечението на безстопанственото куче порода подобна на
питбул, предписани от ветеринарен лекар, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението;
5./ сумата от 4.94 лева – представляваща лихва върху главницата от 22,25 лв., за
периода от 03.02.2020 г. до 12.04.2022 г.;
6./ сумата от 48,50 лева – главница, представляваща платена сума за лечение на
безстопанствено куче в критично състояние, смесена порода, женски пол, тегло около 10 кг.,
черно на цвят с бяло петно, дългокосместо, на възраст около 2 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 14.04.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението;
7./ сумата от 10,96 лева – представляваща лихва върху главницата в размер на 48,50
лв., за периода от 21.01.2020 г. до 12.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2482/15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 4871 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-
9
ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, О. В., БУЛСТАТ **, с адрес: *** да заплати в полза на Д. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер от от 710.00 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които:
- 175.00 лева по ч. гр. д. № 4871/2022 г. на РС-Варна и
- 535.00 лева по настоящото гражданско дело.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, О. В., БУЛСТАТ ***, с
адрес: *** да заплати в полза адв. С. В. В., вписана в АК-гр. Варна, л. н. **, със служебен
адрес: ***, сумата в размер от 900.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10