Р Е Ш Е Н И Е
№ 265/30.07.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 637/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл.284 от ЗИНЗС, във вр. чл.203, ал.1 от АПК.
Образувано е по искова молба (уточнена с допълнителна молба с вх. № 4 от
04.01.2021 г.) на И.Е.И., ЕГН **********,***, с която срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” - град София е предявен иск за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди (силно негативно влияние върху психиката и здравето му,
чувство на безнаказаност, физически и психически дискомфорт, безсъние, раздразнителност,
сърбежи, обриви, апатия, нервно напрежение, тревожност, гняв, неудобство и
несигурност) в резултат на противоправното бездействие на администрацията в следствения арест в
град Добрич за периода от 04.05.2018 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че по време на престоя на И. в ареста не
са му били осигурени необходимото медицинско
обслужване, достатъчна жилищна площ и минимално обзавеждане в килията (липса на маса, столове и шкаф в
помещенията), пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветрение, нормално изкуствено осветление, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за пълноценен сън и
почивка, нормални битови и санитарно - хигиенни условия (наличие на
дървеници и хлебарки в килията и неосъществяване на дезинфекция и
обезпаразитяване), възможност за поддържане на
елементарна хигиена в килията и общите помещения (непредоставяне на препарати и средства за почистване на килиите), чисти чаршафи и дрехи; условия за поддържане на косата и бръснене, условия за двигателна активност и престой на открито, възможност за провеждане на телефонни разговори
(през дните от понеделник до
петък било разрешено само по един път на ден, а по време на почивните дни било забранено). Твърди се,
че килиите, в които ищецът бил настанен, били с размери 3 м на 1,80 м и не
разполагали с тоалетна и мивка. В тях имало само по една двойна вишка и един
нар. Нямало шкаф за личния багаж, дори кошче за отпадъци. Хигиенизирането на
помещенията се осъществявало само с подръчни средства. И. бил вписван в книга
за преглед при лекар и дентален лекар, но след това никой не го викал. В
резултат от поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС
ищецът е претърпял физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на
елементарен битов стандарт се е отразила негативно върху психическото и
физическото му здраве. Породила е стрес, тревожност и безсъние у него и е
довела до влошаване на общото му здравословно състояние. Твърди се, че
администрацията в ареста не е изпълнила законовите си задължения (чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, чл.151, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, чл.128,
ал.3 от ЗИНЗС и др.) да обезпечи нормални битови и хигиенни условия за
съществуване на И., с което е накърнила човешкото му достойноство и е нарушила правата
му, защитени от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКПЧ, КРБ. Поради това се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди за
исковия период. В съдебно заседание И. лично и чрез назначения му на основание
чл.26, ал.2 от ЗПП процесуален представител – адв. К.К., поддържа предявения иск
и моли да бъде уважен в пълния му размер.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в писмен
отговор доводи и съображения. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл.284, ал.1, във вр. чл.3 от ЗИНЗС – незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на специализирания орган по
изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност,
реално претърпяна вреда, обективирана в неправомерно засягане на правната му
сфера, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия
и настъпилата вреда. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на
подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са
настъпили неблагоприятни последици за него. Счита, че не е налице надхвърляне
на минималния предел на ограничения, водещо до нарушаване на правата на ищеца,
предвид на характера на институцията и причината за престой в ареста. В ареста
има изградена организация и график, които дават възможност на всеки задържан до
поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават правилата за престой. Твърди,
че на задържаните лица, вкл. и на ищеца са осигурявани оптимални условия, при
пълно съобразяване с личностовите им особености, поради което спорното
отношение не е достигнало минималноизискуемата сериозност, за да попадне в
обхвата на чл.3 от ЕКПЧ. Счита, че по делото няма данни за конкретно увреждане
на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като
последица от престоя му в ареста в гр.Добрич, поради което предявеният от него иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Добричка окръжна
прокуратура дава заключение за доказаност на иска по основание, но не и по
размер. Счита, че е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че при престоя си
в следствения арест ищецът е бил поставен при неблагоприятни санитарно – битови
и хигиенни условия, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, но
намира, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което той следва
да бъде определен по справедливост от съда.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените от ответника
справки, че И.Е.И. *** с мярка за неотклонение ”задържане под стража” за
периода от 04.05.2018г. до 11.07.2018 г. Ищецът е бил настанен в спално
помещение № 6, което е поделял с две, а понякога и с три други задържани лица. В
помещението няма санитарен възел и течаща вода. Ползването на санитарен възел
се осъществявало покилийно при спазване на принципа за неотваряне на две килии
едновременно. Площта на помещението е с размери 1,60м/3,08м/2,63м, площ 4, 94
кв.м. На вратите на килиите са направени отвори с метални решетки, през които
се осъществява достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци са
отделени от вратите на помещенията от арестния коридор. Монтирана е
вентилационна система по дължината на арестния коридор над вратите на килиите.
Отворите за проветрение са монтирани над вратата на килията, вкопани в стената,
с метална предпазна решетка. В ареста не се провеждал престой на открито.
Задържаните лица в ареста се държали в постоянно заключени помещения. Времето
от 06, 00 часа до 11, 30 часа се ползвало от задържаните лица за личен тоалет,
почистване и подреждане на килиите едновременно с цел обезпечаване сигурността
на ареста. Времевият интервал за ползване на санитарния възел бил според броя и
нуждите на настанените в едно спално помещение лица. Времето от 17, 30 часа до
22, 00 часа се ползвало от задържаните лица за вечеря, тоалет и хигиена.
Ползването на санитарен възел след 22, 00 часа се осъществявало по всяко време
на денонощието. Арестът в гр. Добрич не разполагал с техническа възможност за
изграждане на каре за разходка на открито, поради което не се провеждал престой
на открито. Разходката на задържаните лица се извършвала в арестния коридор,
където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация, осигурена от
монтираните вентилатори на прозорците, като се удължавало времето за престой
при ползване на тоалет покилинийно. За времето на задържане на И. е извършена една
дезинсекция с препарат Солфак – в тази насока е и приложен протокол за
извършени услуги от 21.05.2018 г., издаден от „Д.Д.Д. – 1“ ООД, град
София.
От приложената по делото бланка за вторични медицински прегледи (л.56) се
установява, че през процесния период И. се е оплаквал шест пъти от главоболие,
напрегнатост и безсъние, в резултат на което му е било предписано лечение с болкоуспокояващи
лекарства (аналгин и др.).
В хода на производството по искане на ищеца е разпитан
св. П.Р.П..
В показанията си свидетелят сочи, че е бил настанен в една килия с ищеца
през целия период на престоя му в ареста. Около два месеца били заедно.
Условията били мизерни. Уринирали в туби, понякога ползвали и кофи по голяма
нужда. Навсякъде имало буболечки, паяжини. В килията имало само един нар и две
вишки. През повечето време били трима, а понякога даже и четирима. В килията нямало
вентилация. Не влизала никаква светлина. Хигиената била много зле, колкото
можели, си почиствали. В края на коридора имало една тоалетна, една мивка и
една баня. Сутрин изчаквали килия по килия да се изредят, докато дойде техният
ред. Тогава ходели с тубите и кофите да хвърлят „мизериите“. Понякога се
налагало да стискат и да чакат. В помещението имало дървеници, които хапели
постоянно и не ги оставяли да спят. Вечер се размножавали най-много. Старшините
не ги изкарвали на доктор, когато искат, казвали им да чакат. И. получил
възпаление на очите, не можел да чете, да вижда. Някои се изнервяли. Всеки се
изнервял без светлина в една „котурка“ 2 на 3 метра с трима – четирима
човека.
Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви. П.
няма роднински връзки с ищеца. Показанията му са резултат от преките му наблюдения
и впечатления, не са оспорени от ответника по делото и съответстват на
останалите доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на
чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Текстът на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата
за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в
закона. В общата разпоредба на чл.43, ал.2 от с.з. изрично е посочено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Следователно
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, са
длъжни да осигурят на лицата по чл.241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на
правата и достойнството им.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на чл.16, ал.1 от закона
са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Следователно отговорността на ответника произтича пряко от
закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и
наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със
статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията
да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той
носи отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените
в състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на
дейността на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Основателността на иска за вреди по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС изисква наличието на три кумулативни предпоставки - акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на
основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
В случая вредите се претендират вследствие
на лошите битови и санитарно-хигиенни условия в спалните помещения в ареста в
град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на
минимално обзавеждане на килиите, липса на естествена светлина и проветрение, липса
на възможност за двигателна активност и престой на открито, липса на възможност
за поддържане на елементарна хигиена в килиите, липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, неосигуряване на безпрепятствена възможност за
ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, неосигуряване на
медицинско обслужване, наличие на дървеници и хлебарки в килиите, ограничаване
на възможността за провеждане на телефонни разговори.
От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че са налице незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС. От съдържанието на представената от ответника справка е видно, че престоят
на ищеца през исковия период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. Спалното
помещение, в което И. е пребивавал, е с площ под 5 кв.м., като през повечето
време той е съжителствал с още две или три задържани лица. Това неминуемо
означава, че минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал през целия исков
период, е била под 2 кв.м., което е в противоречие с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС,
приложим на основание чл.240 от ЗИНЗС. От данните по делото е видно, че в
сградата на ареста в гр.Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са
извеждани навън само при ползването на общата баня и тоалетна, което е в
нарушение на изискването по чл.256, ал.1 от ЗИНЗС. Не е спорно и това, че
килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да осигуряват непосредствен
достъп на свеж въздух и естествена светлина за настанените в тях лица, а
изкуствената светлина е изключително слаба, с което не е спазен чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС. Налице са категорични доказателства и за това, че през исковия период спалните
помещения в ареста са били пълни с дървеници. Насекомите хапели денонощно задържаните
лица и не ги оставяли да спят. От данните по делото е видно, че през исковия
период администрацията в ареста е третила само веднъж спалните помещения със
специален препарат, което очевидно е крайно недостатъчно за изпълнение на
задължението за осигуряване на добри хигиенни условия. По делото е безспорно и
това, че килията, в която е бил настанен И., не разполага със санитарен възел и
течаща вода, което е в нарушение на изискването по чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода да се
осъществява в спалните помещения, както и на изискването по чл.151, ал.1, т.2
от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на
задържаните лица. От свидетелските показания се установява, че ищецът не е имал
постоянен достъп до общия санитарен възел. Извън тези периоди той и останалите
задържани лица са били принудени да удовлетворяват естествените си нужди в шише
или в кофа в килията. Наличието на изградена организация и график за покилийно
ползване на общата баня и тоалетна в коридора в определени часове от
денонощието не може да замести изискването санитарният възел да е разположен в
самите спални помещения.
Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Неоснователно
е възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили неблагоприятни последици
за ищеца, защото те се презумират по силата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Ответникът е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил
настанен И. за изтърпяване на мярката за неотклонение, са били различни от твърдените
в исковата молба, което той не е сторил, поради което следва да се приеме, че са
налице нарушения по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, които са въздействали
негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от
него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди са вреди,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи, и се изразяват в причинени болки и страдания. Безспорно недостатъчната
жилищна площ, липсата на възможност за двигателна активност, липсата на
санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и
течаща вода, извършването на физиологичните нужди в шише или в кофа в общото
спално помещение в присъствието на другите задържани лица, липсата на свеж
въздух и възможност за проветрение, неосигуряването на пряк достъп на
естествена светлина и нормално изкуствено осветление, наличието на насекоми в
спалните помещения, нарушаващи нормалния нощен сън, не отговарят на критериите
за хуманната среда и са предизвикали психически и физически дискомфорт у ищеца,
който се е отразил негативно върху общото му здравословно състояние. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява единодушно, че неблагоприятните
условия на задържане са причинили стрес, напрежение и изнервеност у И.. От
медицинската документация от престоя му в ареста е видно, че той често се е
оплаквал от главоболие, напрегнатост и безсъние и е приемал болкоуспокояващи
лекарства за това. От показанията на св. П. се установява, че се е влошило и
зрението му вследствие липсата на светлина. Действително по делото не се
доказват твърденията за неосигуряване на необходимата медицинска помощ.
Показанията на св. П. са недостатъчни, за да се направи такъв извод, а и от медицинската
документация се вижда, че ищецът е преминал няколко вторични медицински прегледа
по време на престоя си в ареста. Не се доказват и твърденията за ограничения на
телефонните разговори на задържаните лица. Сведения за това не се съдържат нито
в справките на ответника, нито в показанията на св. П.. Недоказването на тези
обстоятелства обаче не изключва наличието на неблагоприятната жизнена среда в
ареста, граничеща с нехуманност. Неизпълнявайки административното си задължение
да осигури на ищеца елементарни битови и санитарно - хигиенни условия, ответникът
е нарушил признатите му по чл.3 от ЗИНЗС права, което е предпоставка за ангажиране
на отговорността му по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно практиката на Съда по
правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, както и че по отношение на практическите
изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното състояние на
лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно
битовите и санитарните условия в ареста в гр.Добрич са несъвместими с
критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на
страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл.3
от Конвенцията и минималните изисквания по чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, поради което ищецът
следва да бъде овъзмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът
на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който те са били претърпени. От данните по
делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, са оказали
негативно влияние върху състоянието му. Те са засегнали физическото му здраве
(ухапвания от дървеници, главоболие, безсъние, липса на възможност за
двигателна актиност, влошаване на зрението вследствие липсата на светлина) и
психическото му здраве (напрегнатост, изнервеност, безпокойство). Налице са
доказателства за това, че преживените ограничения и неудобства в ареста са
причинили емоционален дискомфорт на ищеца. Същевременно липсват доказателства,
които да установяват, че условията в ареста са довели до някакво трайно
увреждане на психическото и физическото му състояние, налагащо медицинска
намеса. Като се има предвид естеството и продължителността на търпяните негативни
последици, възрастта на ищеца и жизненият стандарт в страната, съдът намира, че
следва да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева. Това
обезщетение ще компенсира най-точно причинените на ищеца емоционални и
физически страдания съобразно обществения критерий за справедливост, поради
което искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата до пълния
предявен размер от 12 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от
ищеца лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2020 г.,
съгласно пощенското клеймо върху плика, с който е подадена исковата молба.
Ицещът не е претендирал разноски,
поради което и съдът не се произнася по дължимостта им. По аргумент от чл.284, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на И.Е.И., ЕГН **********,***, сумата от 700 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) за периода от 04.05.2018 г. до 11.07.2018 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 12000 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд – Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: