Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038
гр.Габрово, 01.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №278 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците по делото А.К.М. и Н.К.М. против Решение №36/18.02.2020г. по гр.д.№442/2019г. на РС Севлиево, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4367,60евро-просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода 30.04.2019г.- до окончателното погасяване, сумата от 73,67евро такси, сумата от 19,77евроимуществени застраховки и сумата от 52,80лв.-нотариални разноски, както и сумата то 2126,82лв.-разноски по делото. С обжалваното решение е отхвърлен иска за сумата от 303,58евро договорна лихва.
В жалбата се твърди, че съдът следвало да намали претендираната от ищеца главница със сумата от 1400евро. Ако била настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както твърди ищеца, то неговото вземане е в размер на непогасения остатък от главницата, а претенциите за такси и разноски касаещи редовния кредит не следва да се присъждат, тъй като кредита бил превърнат от редовен в предсрочно изискуем. С внесената след завеждане на иска сума от 1400евро ищецът нямал право да прави погашения за разноски по спорни съдебни вземания, лихви по тях, такси и имуществени застраховки, дължими за редовния кредит, тъй като кредита вече бил обявен за предсрочно изискуем. Когато един кредит е обявен за предсрочно изискуем по него отпада дължимостта на всички такси и разноски. Процесуалният представител на жалбоподателите счита, че правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се прилага само когато според не е предмет на съдебно производство или когато съдебното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В противен случай щяло да се стигне до погасяване на претенции, които не са заявени от ищеца или са отхвърлени от съда. Моли съда да измени обжалваното решение, като намали размера на присъдената главница с внесените след завеждане на делото суми и отхвърли претенцията за заплащане на 73,67евро такси и 19,77евро имуществени застраховки.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение и да присъди направените в настоящото производство разноски. Оспорва възражението за недължимост на такси и имуществени застраховки, тъй като кредита бил обявен за предсрочно изискуем без да е прекратено действието на договора. При наличието на забавено изпълнение от страна на кредитополучателя съществувала опасност последния да изпадне в състояние на невъзможност да изпълнява задълженията си по договора и банката да не може да получи изпълнение. С обявяване на предсрочната изискуемост на кредита се засягала само една от уговорките в договора същият да се трансформира от срочен в безсрочен, но това изявление не засягало останалите елементи на договора и не водело до неговото прекратяване. Претендираните от ищеца такси и суми за застраховки били уговорени по силата на чл.5 от договора, поради което същите били дължими. Неоснователно било възражението на жалбоподателите, че внесената сума от 1400евро следвало да се отнесе към главницата. На осн. чл.76, ал.2 ЗЗД първо следвало да се погасят разноските, след това лихвите и най-накрая задължението за главница.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против да бъдат осъдени жалбоподателите - ответници по делото да заплатят на ищцовата банка сумата от 4367,60евро – главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008 от 08.04.2008г., за периода 11.04.2018 г. – 23.04.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата; сумата от 303,58евро – договорна лихва; сумата от 73,67евро – такси; 19, 7евро – имуществена застраховки и нотариални разноски в размер на 52,80лв.
С обжалваното предявеният иск е уважен за сумата от 4367,60евро-просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода 30.04.2019г.- до окончателното погасяване, сумата от 73,67евро такси, сумата от 19,77евро имуществени застраховки и сумата от 52,80лв.-нотариални разноски, както и сумата от 2724,41лв.-разноски по делото (след изменение на решението по чл.248 ГПК и е отхвърлен иска за сумата от 303,58евро договорна лихва.
Решението е обжалвано в частта, в която са присъдени главница и сумата от 73,67евро такси и 19,77евро имуществени застраховки. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.03.2019г. Първоинстанционният
съд приел, че няма данни оспорените като неравноправни клаузи от договора да са
били предмет на индивидуално уговаряне между страните при сключването му. Прието
е и че клаузата на чл.28, т.1 вр.с чл.29, т.2 ОУ, по
силата на които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неиздължаване на която и а е от дължимите вноски не е неточна, неясна или
нищожна.
Районният
съд приел, че основанията, посочени в клаузите на чл.13 и чл.13.2 от ОУ за
предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и за ремонт,
които позволяват на банката едностранно да променя размера на договорения
лихвен процент, приложим към процесната сделка и съответно на погасителния
план, са от обективен характер и не зависят от волята на търговеца, тъй като
касаят промяна в определения EURIBOR, или промяна в икономическата ситуация в
страната или чужбина или в законодателството в страната, както и промяна в
цената на паричния ресурс, която банката плаща за рефинансирането си на
междубанковия пазар. Липсвала обаче конкретизация какво се разбира под
съществени изменения в икономическата ситуация в страната или в чужбина и в
българското законодателство, които ще доведат до възникване в полза на банката
да промени едностранно договорения лихвен процент, като това създавало неяснота
за потребителя какви фактори ще доведат до промяна на месечната погасителна
вноска, като поставяло това изцяло в зависимост от волята на кредитора, който
при липсата на точно и изчерпателно изброяване е оставен сам да прецени кога ще
настъпи това. Освен това не е предвидена изобщо методиката и математическия
алгоритъм за начина на формиране на изменението на лихвения процент - не е
посочено по какъв начин и в какъв размер ще се извършва изменението на лихвата
и дали това ще става със същата стойност, с която се е променил съответният
обективен критерий, т.е. независимо от това, че в договора били посочени
обективни условия, при които ще възникне правото на банката едностранно да
изменя размера на лихвата и на месечната погасителна вноска, не бил предвиден
начина, по който ще стане това изменение, а упражняването на това право било
поставено изцяло в зависимост и единствено от волята на банката. От
заключението на изготвената експертиза се установявало, че при изчисляване на
лихвата по кредита банката била променяла лихвения процент, като от уговорените
3% била достигнала до 4,6%. Поради, което съдът приел, че клаузите на чл.13,
т.1 и чл.13, т.2 от ОУ на праводателя на ищеца са неравноправни
по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП и нищожни съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП и не са
породили правни последици.
Въззивният съд намира следното :
Банката ищец е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем, като е съобщила това на ответниците, чрез връчени по реда на чл.50 ЗННД, който препраща към реда по ГПК нотариални покани. Нотариуса е удостоверил, че поканите са връчени при условията на чл.50 ЗННД във вр. с чл.47 ГПК на 21.03.2019г., като е спазил всички законови изисквания за връчване на нотариалната покана, поради което кредитът е станал предсрочно изискуем от тази дата.
Съобразно приетото в т.2 от ТР№3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, т.е. считано от 21.03.2019г. ответниците дължат непогасения остатък от главницата, ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до изплащането му. Начислените до този момент договорни лихви, такси и разноски, които е уговорено, че са за сметка на кредитополучателя се дължат.
Следователно жалбоподателите дължат начислените суми за застраховки в размер на 19,77евро, начислени и неиздължени такси в размер на 73,67евро. Тъй като решението не е обжалвано в частта относно претендираните и присъдени нотариални такси и в тази част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за тяхната дължимост. По същите съображения не следва да се произнася и по дължимостта на претендираните от ищеца договорни лихви.
По делото вещите лица са установили, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем неиздължената главница е в размер на 4367,60евро. Не е спорно установеното от в.л. В., че след завеждане на иска от името на ответниците са правени погашения, както следва : на 16.05.2019г.-400евро, на 14.06.2019г.-400евро, на 15.07.2019г. -300 евро и на 19.08.2019г.-300евро. По делото не е установено, че след подаване на исковата молба са правени други погашения освен посочените по-горе, в общ размер на 1400евро. Безспорно така внесените суми не са достатъчни да погасят всичките му задължения в пълен размер.
Неправилно банката-ищец с внесените в хода на производството суми е погасявала спорни съдебни вземания. Тези вземания на банката са разноски, сторени от нея в производството по иска предмет на обжалваното решение и към настоящият момент същите все още не са изискуеми и ликвидни, тъй като присъждането на съдебни разноски е обусловено от изхода на делото, като едва след влизане в сила на съдебното решение присъдените разноски стават изискуеми в размера определен от съда. По тези съображения с внесените в хода на производството по настоящото дело суми не следва да бъдат погасявани разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Ал.2 указва, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Обременителността на едно задължение е негов признак само по отношение на друго задължение, т.е. само при сравняване на две задължения може да се каже, кое от тях е "по-обременително" спрямо другото. По-обременително би следвало да е това задължение, неизпълнението по което би се отразило по-тежко и по -неблагоприятно върху имуществото на длъжника и би предпоставило предполагаемата му воля да предпочете погасяването на това задължение пред останалите, които има пред същия кредитор. По-обременително е лихвоносното задължение, пред безлихвеното такова, както и онова, по което неустойката расте пред друго, което е с фиксирана като абсолютна стойност или пропорционална, но нерастяща с времето неустойка и прочие предпоставки, които би следвало да се обсъждат във всеки конкретен случай.
В случая дълговете на жалбоподателите за застраховки и такси не са лихвоносни, поради което по-обременително е задължението за главницата по предоставения кредит, поради което първо следва да се погаси то. Тъй като внесените суми не са достатъчни да погасят главницата и акцесорните вземания към същата, то по отношение на главницата и претенцията за заплащане на законна лихва от подаване на исковата молба следва да се приложи разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като се съобразят извършените плащания в хода на делото в общ размер на 1400евро.
За периода 30.04.2019г.(датата на образуване на делото) до 16.05.2019г.(направена вноска в размер на 400евро) върху неиздължената главница от 4367,60евро се дължи законна лихва в размер на 20,63евро. След погасяване на законната лихва е погасена и част от главницата в размер на 379,37евро. След това плащане непогасената главница е в размер на 3988,23евро.
За периода 17.05.2019г. до 14.06.2019г.(направена вноска в размер на 400евро) върху неиздължената главница от 3988,23евро се дължи законна лихва в размер на 32,13евро. След погасяване на законната лихва е погасена и част от главницата в размер на 367,87евро. След това плащане размера на непогасената главница е 3620,36евро.
За периода 15.06.2019г. до 15.07.2019г.(направена вноска в размер на 300евро) върху неиздължената главница от 3620,36евро се дължи законна лихва в размер на 31,18евро. След погасяване на законната лихва е погасена и част от главницата в размер на 268,82евро. След това плащане непогасената главница е в размер на 3351,54евро.
За периода 16.07.2019г. до 19.08.2019г.(направена вноска в размер на 300евро) върху неиздължената главница от 3351,54евро се дължи законна лихва в размер на 32,59евро. След погасяване на законната лихва е погасена и част от главницата в размер на 267,41евро. След това плащане непогасената главница е в размер на 3084,13евро, която не е погасена и до момента, поради което това е дължимият размер на непогасената главница. Тази сума се дължи ведно със законната лихва от 20.08.2019г.-датата следваща деня, в който е извършено последното плащане, до окончателното изплащане на сумата.
Поради изложеното по-горе, обжалваното решение, в частта в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4367,60евро- просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода 30.04.2019г.- до окончателното погасяване, както и в частта, в която са осъдени да заплатят разноски по делото за горницата над 1631,22лв. следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят сумата от 3084,13евро -непогасена просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода 20.08.2019г.- до окончателното погасяване на вземането. Предявеният иск за заплащане на просрочена главница за горницата над 3084,13евро до размера на 4367,60евро, ведно със законната лихва от 30.04.2019г. следва да бъде отхврълен поради плащане. Първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 66,90лв.- разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска.
Банката -ищец по делото следва да бъде осъдена да заплати на адв.Д. сумата от 798,57лв.- възнаграждение за особен представител във въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №36/18.02.2020г. по гр.д.№442/2019г. на РС Севлиево в ЧАСТТА, в която А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, на основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 4 367,60 евро (четирихиляди триста шестдесет и седем евро и шестдесет евроцента)– просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода от 30.04.2019г. до окончателното погасяване, и в ЧАСТТА, в която А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от по делото за горницата над 1631,22лв. (хиляда шестстотин тридесет и един лева и двадесет и две стотинки).
ВМЕСТО КОЕТО
ОСЪЖДА А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 сумата от 3084,13евро (трихиляди и осемдесет и четири евро и тринадесет евроцента) -непогасена просрочена главница по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт №102-57/2008 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва за периода 20.08.2019г.- до окончателното погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на просрочена главница за горницата над 3084,13евро (трихиляди и осемдесет и четири евро и тринадесет евроцента) до размера на 4367,60евро(четирихиляди триста шестдесет и седем евро и шестдесет евроцента), ведно със законната лихва от 30.04.2019г., поради плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №36/18.02.2020г. по гр.д.№442/2019г. на РС Севлиево в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 сумата от 66,90лв. (шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) - разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път №260 да заплати на адв.Д.Д. *** сумата от 798,57лв. (седемстотин деветдесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки) - възнаграждение за особен представител
във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението но страните, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :