Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 705                               29.04.2010 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесет и осми април                                                        Година 2010

В открито заседание в следния състав:

 

               Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова- Вълкова гр. дело № 1681 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 18 от ЗЗДН.

Образувано е по повод молбата на А.Н.Ю. за налагане на мерки за защита против домашно насилие, осъществено спрямо нея от съпруга й С.М.М.. В молбата се твърди, че на 21.02.2010 г., около 18 ч., молителката се прибрала от работа и заварила съпруга си в дома им, като последният бил пиян. Още щом влязла, съпругът й започнал да я рита в областта на бъбреците, за да му даде пари за алкохол. След като молителката не му дала пари, той започнал да я обижда и да я заплашва, че ще я убие. В молбата си А.Ю. твърди, че ежедневно е подлагана на физическо и психическо насилие от страна на съпруга си, както и че желае да се разведе с него, но се страхува, тъй като той многократно се е заканвал, че ще я убие. Заявява, че не желае съпругът й да обитава жилището им, което е нейна собственост. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Молителката се явява лично в съдебно заседание и поддържа молбата си. Ангажира гласни доказателства.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован, не изразява становище по съществото на молбата, не ангажира доказателства.

С оглед посочената в молбата дата на твърдяния акт на осъществено домашно насилие и на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН съдът намира молбата за допустима.

След преценка на представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че страните са съпрузи.

Към молбата, с която е сезиран БРС, е приложена декларация на А.Ю. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същата потвърждава факта на извършеното спрямо нея насилие от страна на ответника.

По делото е разпитана свидетелката В. Б. (първа братовчедка на молителката), която заявява, че живее срещу А.Ю. и че вижда почти всеки ден С.М. да ходи в дома й. Свидетелката твърди, че на 21.02.2010 г. молителката й се обадила по телефона, за да я извика в дома си. Когато свидетелката отишла, сварила там С., който държал нож, а А. се опитвала да се предпази от него. Свидетелката също така заявява, че тогава ответникът ударил молителката в нейно присъствие, след което Б. го бутнала навън. В двора ответникът започнал да псува и да хвърля камъни по къщата, а след това си тръгнал. След два-три дни С.М. отново отишъл в къщата на А. и тя пак повикала свидетелката, като й казала, че ответникът иска да я убие. Според свидетелката, С.М. редовно тормози А.Ю., бия я с каквото свари, рита я, като заявява също така, че лично е виждала молителката насинена след побой от страна на С..

От изисканата по служебен ред справка за съдимост се установява, че С.М.М. е бил осъждан три пъти, като по едното осъждане е амниситран, а по другите две е реабилитиран, т.е. следва да се счита неосъждан, но наличието на предходни осъждания следва да се вземе предвид от съда при постаняване на решението с оглед личностната характеристика на дееца. До настоящия момент на ответника не са били налагани мерки по ЗЗДН, както и същият не се води на психиатричен отчет в ОДПЗС “Проф. д-р Ив. Темков” ЕООД- гр. Бургас.

С оглед на така събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и предвид представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът намира за установено, че на 21.02.2010 г. вечерта С.М. е осъществил акт на физическо насилие спрямо А.М., като е ударил същата, при което на молителката са били причинени болки и страдания, като тези действия на ответника по съществото си представляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Ответникът също така е обиждал молителката с нецензурни думи, както и я е заплашвал с убийство. Съдът намира, че в случая следва да се отчете и предходното поведение на ответника, установеното от свидетелските показания, а именно, че същият системно осъществява физическо и психическо насилие над съпругата си, макар конкретни други случаи да не са предмет на делото.

С оглед на всичко изложено до тук, както и предвид представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която сама по себе си е достатъчна за налагане на мерки за защита, ако доказателствената сила на същата не е опровергана от други събрани по делото доказателства (а в случая такива липсват), съдът намира, че по делото се доказа факта на осъществен спрямо А.Ю. акт на домашно насилие от страна на нейния съпруг С.М., поради което и счита, че са налице условията за предоставяне на исканата от нея защита. Ето защо молбата за налагане на мерки за защита е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена, като според съда адекватни в случая са следните мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, отстраняване на същия от съвместно обитаваното с молителката жилище, както и забрана на ответника да приближава на по- малко от 100 метра молителката и нейните жилище, месторабота и места за социални контакти и отдих, като последните две мерки следва да се наложат за срок от 12 месеца.

На осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200 лв.

С оглед крайния изход на спора по делото и на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН С.М. следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 50 лв. 

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

НАЛАГА мерки за защита на А.Н.Ю., ЕГН **********,***, срещу осъществявано спрямо нея домашно насилие от страна на С.М.М., ЕГН **********,***, като:

ЗАДЪЛЖАВА С.М.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Н.Ю..

ОТСТРАНЯВА С.М.М. от съвместно обитаваното с А.Н.Ю. жилище, находящо се на адрес:***, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ЗАБРАНЯВА на С.М.М. да приближава на по-малко от 100 (сто) метра А.Н.Ю., както и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на А.Н.Ю., за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С.М.М., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

НАЛАГА на С.М.М., ЕГН **********,***, глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Да се издаде заповед за защита.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи, че следва да следят за изпълнението на издадената заповед за защита.

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на БРС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 50,00(петдесет) лв.

Решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

СА