№ 1265
гр. Варна, 03.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500510 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Ф., ЕГН **********, срещу
Решение №3635/10.11.2023г. по гр. дело №3414/2022г. на ВРС, 40-ти състав,
в частите, с които:
1/ е прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между А. Н. Ф., ЕГН ********** и Д. В. Ф., ЕГН **********, сключен
на 15.06.2009г. и прекратен с развод от ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн.
чл.49, ал.3 от СК;
2/ е осъден Д. В. Ф., ЕГН **********, да заплаща на детето Валери
Д.ов Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н.
Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до 350.00лв. месечно, а на
детето Никол Д.ова Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. Н. Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до
300.00лв. месечно, платими до пето число на месеца, за който се отнасят, по
банкова сметка с титуляр А. Н. Ф., IBAN: BG41STSA93000014374170, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на
иска – 17.03.2022г., до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в остА.лите му части – по
развода и фамилното име, както и по предоставянето на родителските права
на майката, режима на лични срещи на бащата с децата и отхвърлената част
от издръжката.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изводът, че за дълбокото и
1
непоправимо разстройство на брака имат вина и двамата съпрузи, е формиран
при неправилен А.лиз на събраните доказателства. Фактическата раздяла е
настъпила през януари-февруари 2021г. без скандали и заплахи, но причината
за нея била поддържА.та от години комуникация на съпругата с мъж на име
Ренато от Перу, когото тя била посетила тайно преди време, като твърдяла, че
е на командировка в Англия. През този период Д. Ф. гледал децата,
обгрижвал ги изцяло и осигурявал тяхната и на семейството издръжка. Скоро
след раздялата с Ф. А. Ф. дори заживяла на семейни начала с Ренато, който
дошъл в България за това. Това морално укоримо поведение на съпругата по
време на брака всъщност причинило разстройството му, поради което се
претендира прекратяването на брака да бъде по вина само на А. Ф.. По
отношение на издръжките се поддържа, че присъденият от ВРС техен размер
е прекомерен, тъй като децата нямат повишени разходи и нужди; тъй като
майката реализира високи доходи, а бащата получава само малко над
минималната работна заплата. Освен това последният редовно се грижи за
децата, помага при отглеждането им, води ги на училище и на други
занимания. Поради всичко това моли за отмяна на решението в частта за над
признатите по 250лв. на дете до определените от ВРС 300лв., респ. 350лв., със
съответно разпределение на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата стрА. депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Не оспорва, че
напуснала семейното жилище през м.02.2021г., както и че е пътувала до Перу,
но твърди това да се е случило през м.08.2021г., т.е. много след раздялата. Не
оспорва и че от м.08.2021г. имала връзка с мъж на име Ренато от Перу, с
когото заживяла на семейни начала, но връзката с него започнала след
раздялата, а и от 10 години съпрузите нямали нито интимни, нито други
близки отношения. Ето защо счита, че всеки от съпрузите е допринесъл за
отчуждаването им. По иска по чл.143 от СК поддържа за доказани нуждите на
децата от издръжа в размер на определения от ВРС, както и възможностите на
бащата да я заплаща, при отчитане, че регистрираните от него доходи са
занижени от реалните. Оспорва и бащата да съдейства редовно при воденето
на децата на училище или на други занимания. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна стрА., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Представените с отговора 2 бр. самолетни билети и
договор за наем, всички от 2021г., не следва да бъдат приемани, тъй като
касаят вината за разстройството на брака (не интересите на децата) и за тях не
са налице предпоставките по чл.266 от ГПК.
2
Други искания не са отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.05.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ф. за приемане по делото
на 2 бр. самолетни билети и на договор за наем, всичките от 2021г.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3