ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 423 22 февруари 2021 година град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
като разгледа административно дело номер 347 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.Б. ***,
против „отказ за връщане на свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ след
изтърпяно наказание „лишаване от право за управление на МПС“.
Твърди, че е налице изричен отказ по смисъла на чл.197 АПК административният орган да разгледа по същество отправеното до него искане
за извършване на административна услуга-връщане на отнетото СУМПС след изтичане
на срока на наложеното му наказание, по което органът дължи изрично
произнасяне. Иска да се отмени отказа. Претендира разноски.
Жалбата е
недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен за оспорване
административен акт, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на 21.06.2020
г. на Б. е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/№293305 за това, че в гр.Камено, по ул. „Христо Ботев“ на
кръстовището с ул. „Царевец“, управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А5“, рег.№**** след употреба на алкохол, констатирано с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510“, отчел 0.79 промила алкохол в издишания въздух.
Издаден му е талон за изследване и след анализ на кръвна проба е установено
наличие на етилов алкохол в кръвта 0.54 промила/л.35 от делото/. Иззети са
СУМПС и регистрационните табели на автомобила. Въз основа на цитирания АУАН е
издадено наказателно постановление №20-7779-000457/01.07.2020 г. от началника
на Районно управление/РУ/Камено, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.174, ал.1,
т.1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца/л.34 от делото/.
На
23.06.2020 г. началникът на РУ Камено е издал заповед №20-7779-000137, с която
на основание чл.171, т.2а, б „б“ ЗДвП, на П.Б. е приложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6/шест/
месеца/л.37 от делото/.
Жалбоподателят
е оспорил наказателното постановление, което с решение №260433 от 10.11.2020
г., постановено по административнонаказателно дело №2658/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, е отменено/л.28-31 от делото/.
С решение
№174 от 08.02.2021 г. по касационно административнонаказателно дело №2558/2020
г., Административен съд Бургас е отменил решението на районния съд и е
потвърдил наказателното постановление/л.17-19 от делото/.
На
22.01.2021 г. Б. се явил в сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, поискал
да му бъде върнато СУМПС, защото срокът на наложеното наказание бил изтекъл. СУ
не получил, тъй като не представил решението на съда.
Последвали
посещения в сектор „ПП“ ОД МВР на 04.02.2021 г./л.3 от делото/ на 11.02.2021
г./л.16 от делото/ и на 16.02.2021 г./л.22 от делото/. По препоръка на
процесуалния си представител поискал среща с началника на сектора, която не се
осъществила, тъй като приемният му ден бил в сряда.
Жалбоподателят
твърди наличие на изричен отказ по чл.197 АПК и иска произнасяне по реда на
чл.197-202 АПК.
Съобразно
нормата на чл.197 АПК, изричният отказ на административния орган
да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален
или общ административен акт, може да се обжалва чрез него пред съда от лицето,
направило искането в 14-дневен срок от съобщаването му.
В случая,
не е налице изричен отказ на административния орган да разгледа по същество
отправено до него искане за издаване на
индивидуален административен акт, още по -малко на общ такъв, т.е. не е
изпълнена хипотезата на чл.197 АПК.
Искането
не е такова за прекратяване на действия на началника на сектор „Пътна полиция“,
ОД МВР Бургас, което не се основава на акт или закон по смисъла на чл.250 АПК,
както и не е искане за прекратяване на неоснователно бездействие по смисъла на
чл.256 АПК. С последното съдът не е сезиран.
В
подадената жалба и последвалите след нея още две молби, жалбоподателят твърди
изричен отказ административният орган да се произнесе по искането му, каквото
данните по делото не сочат.
Дори и да се приеме, че е се касае фактическо
бездействие, то защитата срещу него е по реда на чл. 256 АПК, която е различна от тази срещу
незаконосъобразен изричен отказ по реда на чл.197-202 АПК.
Освен това, административният орган изрично сочи, че
към момента на подаване на жалбата-04.02.2021 г., не са били налице основания
за връщане на СУМПС на Б.. Впоследствие, на 08.02.2021 г. е постановено
решението на Административен съд Бургас, с което е потвърдено цитираното вече
наказателно постановление и срокът на наказанието действително е изтекъл. Няма данни обаче жалбоподателят да е заплатил
наложеното му с наказателното постановление административно наказание „глоба“ и
разходите за извършените химически експертизи в общ размер на 159.96 лева,
съобразно правилото на чл172а, ал.3 ЗДвП.
Липсва абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждане на жалбата, а именно наличие на годен предмет за обжалване. Лицето,
подало жалбата е сезирало съда с недопустимо искане.
При това положение, жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този
резултат разноски на жалбоподателя не се следват.
Мотивиран така и на основание чл.159, т.1 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Б. ***, против „отказ за връщане на свидетелство за управление на
МПС/СУМПС/ след изтърпяно наказание „лишаване от право за управление на МПС“.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
номер 347/2021 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-
седем дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :