Р Е Ш
Е Н И Е
№ 249
Гр. Перник, 30.06.2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 315 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Г.М. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник,
с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателя
твърди, че в оспорената заповед е неизяснена изложената фактическа обстановка. Моли
съда да я отмени, като незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
изискванията за съдържание, както и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 година жалбоподателя
В.Г.М. редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която
моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна
мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 година ответникът
по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В., която излага
доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2020
година, в 17:45 часа младши автоконтрольор А. Г.Г. при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието
на свидетеля /очевидец/ М.П.С.съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 195770 от 19.04.2020 година на В.Г.М. с ЕГН **********,*** за това, че в община Брезник, на път /София – Петрохан/ е предоставил
управлението на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № СВ 8872 МТ,
собственост на В.Г.М. – настоящ
жалбоподател, на лицето В. В. М. без да притежава СУМПС, представляващо
нарушение на разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Иззети са като
доказателства: СРМПС № ********* и 2 /два/ броя регистрационни табели с номер СВ 8872 МТ.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.2.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като
собственото ППС на настоящия жалбоподател е било предоставено за управление на лицето
В. В. М., което не притежава
свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година
на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на
ОДМВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за
установяване на административно нарушение.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон
и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:
Запознавайки се с
констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице
предпоставките на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек
автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е предоставил управлението на МПС на
лице не притежава СУМПС.
За принудителните
административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл.
22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат ПАМ. Според чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.
171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно – процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния случай, видно
от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед,
административният орган е приел, че е налице предоставяне управлението на МПС
от лице – водач, без да притежава свидетелство за управление, като нарушението
е квалифицирано по чл. 102,
т. 1 от ЗДвП.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз
основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен
начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в
оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година
императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на
предпоставките в разпоредбата, в случая управление от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като
е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното
МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото
обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането
на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките
относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на
същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата
обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2020
година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка,
която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на
вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ
по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден
и друг процесуален ред. Административната принуда, наложена с оспорената
заповед както се посочи по – горе е предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба
административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи.
В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния
представител на жалбоподателя в подадената жалба.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно
нарушение.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от
6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.
102, т. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.М. с ЕГН **********,*** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок
от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/