Решение по дело №315/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20207160700315
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

249

 

Гр. Перник, 30.06.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 315 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Г.М. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателя твърди, че в оспорената заповед е неизяснена изложената фактическа обстановка. Моли съда да я отмени, като незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията за съдържание, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.

В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 година жалбоподателя В.Г.М. редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 15.06.2020 година ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З.В., която излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2020 година, в 17:45 часа младши автоконтрольор А. Г.Г. при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля /очевидец/ М.П.С.съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 195770 от 19.04.2020 година на В.Г.М. с ЕГН **********,*** за това, че в община Брезник, на път /София – Петрохан/ е предоставил управлението на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № СВ 8872 МТ, собственост на В.Г.М. – настоящ жалбоподател, на лицето В. В. М. без да притежава СУМПС, представляващо нарушение на разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

Иззети са като доказателства: СРМПС № ********* и 2 /два/ броя регистрационни табели с номер СВ 8872 МТ.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж                 т. 1.2.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като собственото ППС на настоящия жалбоподател е било предоставено за управление на лицето В. В. М., което не притежава свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОДМВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е предоставил управлението на МПС на лице не притежава СУМПС.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице предоставяне управлението на МПС от лице – водач, без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на притежаваното МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение от 19.04.2020 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. , б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закона, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. , б. „а“ от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи по – горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172,             ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения Акт за установяване на административно нарушение.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.М. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000361 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 19.04.2020 година на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Съдия:/п/