Решение по дело №937/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по два съединени иска, предявени от Г. С Н., ЕГН *, и А.С. Н., ЕГН *, двамата от Г.Б. ул."Х.Д." № 4, против Г. С. Г., от Г.С. Ж."Л." Б...... ЕГН *, за заплащане на всеки един от тях по 5 500,00 лева/ 5 500 000,00 неденоминирани лева /, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираните суми считано от 10.10.1993 год. до окончателното им изплащане, с правно основание по чл.45 ЗЗД във вр. с чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, .

Ищците в исковата си молба твърдят,че ответникът Г. С. Г, кормувайки автомобил марка "Форд" с рег.№ 3809 АХ, на 10.10.1993 год.,/в независимо съпричинителство с лицето Р. А. Л., от с.П. общ.Б., кормувал л.а. марка "Мерцедес" с д.к.№ ...., на главен път София-Кулата, в Кресненското дефиле, в грубо нарушение на изискванията на ЗДП и ППЗДП допуснал ПТП, в резултат на което причинил смъртта на дъщеря им Ю. Г. Н., родена на 12.07.1971 год., в разцвета на младостта й. Със смъртта й рухнали всичките им родителски надежди в живота. Срещу ответника било образувано наказателно производство, което е приключило в хода на настоящето дело. Твърдят, че в резултат на непрежалимата загубата на детето си са преживели и продължават да преживяват дълбоки душевни страдания, поради което претендират ответника да им заплати на всеки от тях по 5 500 лева обезщетение. В подкрепа на исковете си представят писмени и гласни доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, прави възражение за изтекла погасителна даност, направено в съдебно заседание на 28.09.2009 год.. Твърди, че исковете са предявени след като е изтекъл 5 годишен давностен срок от настъпването на увреждането. Поддържа също, че производството по делото се е развило по нередовна искова молба, в каквато насока съдът е дал указания, но не е прекратил производството по делото. Поддържа също, че исковете са недоказани по основание и размер, тъй като ищците не са провели пълно и главно доказване, не са установили фактите и обстоятелствата, на които основават претецията си. Иска се отхвърляне на предявените искове и заплащане на направените разноски по делото.

Окръжният съд счита, че настоящето производство е образувано по редовна искова молба, като изложените в обратната насока доводи от срана на ответника се явяват неоснователни. В съдебно заседание на 13.04.1999 год. пълномощникът на ответника е направил изявление, че страната не получила препис от исковата молба с доказателствата/ л.23/. На 04.05.1999 год. пълномощникът на ищците с молба е приложил копие от исковата молба и доказателствата към същата/ л.25/. С разпореждане от 18.05.1999 год. съдията-докладчик е разпоредил преписа от исковата молба и приложеният да се изпратят на ответника.

На 08.06.1999 год. в съдебно заседание пълномощникът на ищците отново е представил копие от исковата молба. Съдът, като е поискал отлагане на делото до приключване на наказателното дело/ л.27/. Пълномощникът на ответника е заявил, че не е получил препис от исковата молба и приложенията, като е поискал исковата молба да се остави без движение до представянето на преписи от приложените към същата писмени доказателства. Съдът не е уважил това искане, а само е дал на страната седмодневен срок за представяне на преписи от писмените доказателства за ответника. На 09.07.1999 год. пълномощникът на ответника е сезирал съда за това, че ищците не са изпълнили дадените от съда указания за представяне на копие от посочените в исковмата молба доказателства, като е поискал от съда на основание чл.100 ал.2 от ГПК да върне исковат молба/ л.30/. Съдът не е върнал исковата молба, а с разпореждане от 16.07.1999 год. е уведомил пълномощника на ищците незабавно да представи копие от приложенията към исковата молба. Това разпореждане е изпълнено от пълномощника на ищците, който с молба от 19.07.1999 год. е представил копие от писмените доказателства, за които същият ден е разпоредено да се връчат на ответника/ л.28/. С писмо изх.№ 732/98 от 19.07.1999 год. до ответника са изпратени писмените доказателства. В съдебно заседание на 12.10.1999 год. пълномощникът на ответника е заявил, че доверителят му е получил приложенията към исковата молба, но тъй като това е станало след изтичане на определения от съда седмодневен срок, е поискал връщанте на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Съдът е отхвърлил това искане, като е приел, че не са налице препоставки за връщане на исковата молба, след което е продължил съдопроизводствените действия. След това производството по делото е спряно до приключване на наказтелното производство. Ето защо съдът счита,че наведените от ответника доводи за нередовност на исковата молба, се явяват неоснсователни.

Съдът като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че на 10.10.1993 г. около 14:00 ч. на главен път Е 79, Р. Л. А. и Г. С. Г. в независимо съизвършителство при ПТП по непредпазливост са причинили смъртта на Ю. Г.С.(Н. – дъщеря на ищците). Постановената срещу тях осъдителна присъда № 37/13.02.2008 год. по нох дело № 874/2006 год. на Окръжен съд Благоевград е отменена и наказателното производство прекратено поради изтекла абсолютна давност.

Ищците са предявили граждански искове за обезщетяване на причинените им болки и страдания, като иска е предявен на 08.10.1996 год., при действието на отменения ГПК.

Съдът счита, че исковете са предявени именно на 08.10.1996 год., т.е. в рамките на 5-годишния давностен срок. Това е видно от исковата молба, на която има входящ номер и дата, които са изписани от приелия молбата служител на съда. Завеждането на исковата молба към 09.10.1998 год. е станало в сътоветствие с изискванията на чл.10 от действащата по това време Наредба № 28/20.03.1995 год. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища. Съгласно чл.10 ал.1-3 от цитираната наредба всички книжа, по които се образуват дела, се приемат от административния секретар на съда. Административния секретар отбелязва върху тях само датата на постъпването им, събраната такса и се подписва. Получените книжа се предават същия ден на председателя или заместник-председателя на съда.

В настоящия случай е процедираното съобразно тези изисквания. Исковата молба е постъпила на 09.10.1998 год., който е ден петък от седмицата. Административният секретар е поставил датата и се е подписал. Молбата е била докладвана на заместник-председателя на съда. Тъй като с молбата е направено искане за освобождаване от държавна такса, правомощие само на председателя на съда, на 12.10.1998 год./ден понеделник/ заместник-председателят на съда с разпореждане е изпратил исковата молба на председателя на съда за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Председателят на съда, с разпореждане от 13.10.1998 год. е освободил ищците от внасянето на държавна такса. На 14.10.1998 год. по исковата молба е образувано настоящето гражданско дело, по което е определен докладчик от зам.председателя на съда. Ето защо е без значение обстоятелството, че в представените от пълномощника на ответника страници от входящ регистър на Окръжен съд Благоевград за 14.07.1998 год. и 09.1998 год. не е отразена като постъпила исковата молба на Георги и Анка Николови. Направеаните в обратната насока доводи следва да се оставят без уважение.

Окръжният съд счита, че петгодишния давностен срок не е изтекъл и на друго основание. Пътнотранспортното произшествие е станало на 10.10.1993 год.. Петгодишния давностен срок изтича на 10.10.1993 год., но тъй като това е ден събота-неприсъствен ден, съгласно разпоредбата на чл.33 ал.4 от ГПК/отм./ този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. Това е 12.10.1998 год.-ден понеделник, на която дата е поставена резолюция върху исковата молба от зам.председателя на Окръжен съд Благоевград, т.е. исковата молба е била внесена в съда.

Съдът счита, че петгодишния давностен срок не е изтекъл и на трето основание. С постановление от 20.08.1996 год. на следователя от ОСС Благоевград по сл.дело № 6310/1993 год на ОСС Благоевград, Георги Николов и Анка Николова са конституирани като граждански ищци/л.111/. Освен това на 05.10.1998 год. същите са подали граждански иск в наказателното производство/л.116 от сл.дело/, ведно с договор за правна помощ иадвокатско пълномощно от 05.10.1998 год./ л.115/. С тези си действия ищците са прекъснали изтичането на законоустановения давностен срок.

Разгледана по същество исковата претенция се явява основателна и доказана. От събраните по делото доказателства, безспорно е установено, че с присъда № 37 от 13.02.2008год., БОС по НОХд № 874/06 год. подсъдимите Р. Л. А. и Г. Г. са признати за виновни, че при независимо съизвършителство на 10.10.1993 г. при ПТП са причинили смъртта на Ю. Г. С. (Н.) и др.. С определение от 09.12.2008 г. постановено по ВНОХ дело №1125/2008 г. поради изтекла абсолютна давност присъдата е отменена и наказателното производство прекратено. По делото е безспорно установено, че ищците са родители на Ю.Н., починала на 10.10.1993г. вследствие увредите,получени при процесното ПТП. За установяване вредите,причинени на ищците от смъртта на дъщеря им, по делото са приети приобщените към нох дело № 874/06 г. на Окръжен съд Благоевград писмени доказателства.

От показанията на свидетелката Р. Д. се установя, че ищците и починалат им дъщеря са живеели задружно, като взаимоотношенията им били много добри. Родителите изживяли много тежко загубата на дъщеря си. След катастрофата се променил животът им, започнали да боледуват. Страданията им продължават и към настоящия момент, повече от седемнадесет години след пътнотранспортното произшествие.

С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, като водач на лекия автомобил, за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от пътно-транспортното произшествие. В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда и причинната връзка са установени (НОХ дело 874/06 г.). По делото е безспорно установено, че ищците са родители на Ю. Н., починала следствие допуснатото от ответника пътнотранспортно произшествие. Предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

С предявените искове ищците, като родители на починалата си дъщеря, претендират да им бъде заплатено от ответника обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер по 5 500 лева на всеки от тях. Обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява страданията понесени от увредения вследствие на увреждането.Размера на следващото се обезщетение се определя на принципа на справедливостта, като се търсят материални измерения на засегнатата част от емоционалната сфера на ищците. От показанията на разпитаната свидетелка Р. Д. се установиха отношения на голяма привързаност и обич на родителите към детето. Връзката и чувствата на привързаност и обич на ищците и дъщеря им определят твърде високия интензитет на претърпените страдания от трагичната й загуба, страдания които те ще търпят и в бъдеще до края на живота си. При определяне размера на обезщетенията следва да се отчетат и последиците от смъртта на детето върху цялостният им живот сега и в бъдеще . Тази загуба завинаги ги лишава от всички радости, надежди и очаквания които всеки родител изпитва при отглеждането на детето си, лишава ги от очакваната на старини негова опора. Поради това с оглед установения обем на понесените болки и страдания от ищците, които те ще понасят и в бъдеще до края на живота си, съгласно критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД,съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от ищците от загубата на детето им в резултат на процесното ПТП, е необходима сумата от 5 500,00/пет хиляди и петстотин/ лева за всеки от тях по отделно, т.е. предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер. Обезщетението следва да бъде пресъдено в нови лева.

Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението се съобразява с условията не към настоящия момент, а към момента на настъпилото застрахователно събитие - 1993 година. В този смисъл е и практиката на ВКС. От момента на ПТП до постановяване на решението е изтекъл твърде голям период от време, но компенсация за това голямо закъснение се явява законната лихва, която следва да се присъди върху определеното обезщетение, дължаща се от момента на настъпване на вредоносния резултат.

С оглед уважаване на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от последните съдебни и деловодни разноски в размер на 100,00/сто/лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата се държавна такса в размер на 440,00/четиристотин и четиридесет/лева, тъй като ищците са били освободени от внасянето й.

Водим от горното и на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. С. Г., от Г.С. Ж."Л." Б..... ЕГН * да заплати на Г. С. Н., ЕГН *, и А. С. Н., ЕГН *, двамата от Г.Б. ул."Х.Д." № 4, по 5 500,00/пет хиляди и петстотин/лева на всеки един от тях, които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ю.Г. Н., настъпила в резултат на ПТП на 10.10.1993 год. на главен път Е-79 София-Кулата, в Кресненското дефиле, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 10.10.1993 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 100,00/сто/лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. С.Г., от Г.С.Ж."Л...... ЕГН * да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на 440,00/четиристотин и четиридесет/лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред САС.

Председател: