№ 1022
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3082/18.05.2020 г., постановено по гр.д. № 16477/2018 г.,
Софийски градски съд, І-24 състав е признал за установено по предявените
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Л. В. Ш. срещу Е. С. К., че
Л. В. Ш. не дължи на Е. С. К. следните суми:
- 32 899, 99 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за
която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. № 1527/2008г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив,
- законната лихва върху сумата от 32 899, 99 лв., дължима за периода
от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г.
по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези
задължения са погасени по давност преди датата на образуване на
изпълнително дело № 608/2018г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. № ***.
Признал е за установено по предявените искове с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК от Т. В. Ш. срещу Е. С. К., че Т. В. Ш. не дължи на Е. С. К.
1
следните суми:
- 91 497, 49 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за
която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. №1527/2008 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив,
- законната лихва върху сумата от 91 497, 49 лв., дължима за периода
от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г.
по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези
задължения са погасени по давност преди датата на образуване на
изпълнително дело № 608/2018г. по описа на ЧСИ М. О. с рег. №***.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба на
ответника Е. С. К..
Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е изцяло неправилно
поради противоречие със закона и задължителната съдебна практика и е
необосновано, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил със задна
дата последиците на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по-специално т.10. Поддържа се, че от
приетите по делото изпълнителна дела се установява, че в периода след
28.09.2012 г. материалноправните вземания на наследодателя на
жалбоподателката С. К. са били предмет на изпълнение едновременно по три
изпълнителни дела, като по нито едно от тях преди влизане в сила на ТР №
2/2015 г. не са настъпили юридически факти, от осъществяването на които да
е започнала да тече давност. Твърди се, че до 25.07.2018 г., когато е
образувано новото изпълнително дело № 608/2018 г. при ЧСИ М. О., не би
могъл да е изтекъл относим към делото период на погасителна давност.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново
решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове, като присъди на въззивницата направените разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци и чрез своя
процесуален представител депозират отговор. Поддържат, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което молят съда да го
потвърди, а въззивната жалба като неоснователна да остави без уважение. В
2
отговора се развиват подробно доводи по същество на спора. Претендират се
разноските за въззивната инстанция.
Предмет на настоящото производство и е частната въззивна жалба на
ответницата срещу Определение № 273095/26.08.2021 г. по гр.д. №
16477/2018 г. на СГС, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й по
чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, а именно: в частта с която ответницата е осъдена да заплати
държавна такса в размер на 9297,07 лв. и в частта, с която е осъдена да
заплати на адвокат Л. сумата от 4020 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответниците по частната жалба депозират отговор, с която оспорват
същата като неоснователна.
По тази частна жалба съдът ще се произнесе в зависимост от изхода на
спора.
В открито съдебно заседание въззивницата - ответница чрез
процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба по
подробни съображения изложени в нея. Претендира направените разноски, за
което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемите-ищци, чрез своя
процесуален представител молят съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното решение по съображения
подробно изложени в отговора на въззивната жалба. Претендират разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК,
предявени от Л. В. Ш. и Т. В. Ш. против Е. С. К..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Производството по изпълнително дело № 751/2009 г. по описа на ЧСИ
М. О. с рег.№ *** на КЧСИ е образувано на 20.07.2009 г. по молба на
взискателя С. М. К., починал в хода на изпълнителното производство на
3
29.04.2018 г. /установява се с удостоверение за наследници от 14.05.2018 г. на
Столична община, район Оборище/ и явяващ се наследодател на единствения
му наследник по закон - ответницата Е.К., за принудително събиране на
сумите по изпълнителен лист от 15.07.2009 г., издаден въз основа на невлязло
в сила въззивно Решение № 1157/24.06.2009 г., постановено по в.гр.д.№
1527/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІІ гр.състав и Решение №
3/25.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 831/2000 г. по описа на Пловдивски
районен съд, VІ състав, с което и за уравнение на дялове Л. В. Ш. е осъден да
заплати на С. М. К. сума в размер на 32 899,99 лв., а Т. В. Ш. сума в размер на
91 497,49 лв.
Така постановеното решение е влязло в сила на 20.05.2010 г. Заверено
копие от същото е представено по изпълнителното дело с молба на взискателя
от 24.06.2010 г. /л.321, том ІІ от изпълнителното дело/.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
изпълнителен способ-опис и публична продан на недвижимо имущество на
двамата длъжници.
С постановление от 15.09.2009 г. съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор върху дял от търговско дружество на длъжниците СД
„Ш. и сие“. Запорите са наложени на 29.09.2009 г. /л.112 и 113 том І от
изпълнителното дело/.
На 23.10.2009 г. е наложен запор върху МПС, собственост на Т.Ш.-
л.а.м. „Фиат Регата“ с рег.№ ***. На същата дата са наложени и запори върху
моторни превозни средства, собственост на длъжника Л.Ш..
С разпореждане от 16.11.2009 г. съдебният изпълнител е разпоредил
налагане на запор на трудовото възнаграждение на Т.Ш., получавано като
управител в Сдружение „Спортен клуб по културизъм“ /запорът не е
осъществен, тъй като от управителя на сдружението е върнато съобщението
за запора с отбелязване, че лицето вече не работи към сдружението-л.252, том
ІІ от изпълнителното дело/, запор на трудовите възнаграждения на Т.Ш. и
Л.Ш., получавани като управители на „Бест-2009“ ООД /този запор също не е
реализиран, поради невръчване на съобщението до третото лице-
работодател/. На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил и налагане
на възбрани върху притежавани от двамата длъжници недвижими имоти.
Възбраните са осъществени с вписването им на 20.11.2009 г. /л.211-213, том
4
ІІ от изпълнителното дело/. На 09.12.2009 г. е вписана възбрана върху
недвижим имот, собственост на СД „Ш. и сие“, представлявано от управителя
Т.Ш.. На 13.12.2010 г. е вписана възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника Т. В. Ш.. На 05.08.2011 г. е извършен опис на
възбранените имоти. На 28.09.2012 г. взискателят К. е подал молби по
изпълнително дело № 243/2012 г. по описа на ЧСИ А. А. с искане да бъде
присъединен като взискател за вземането, което има срещу длъжника Л. В.
Ш. и по изпълнително дело № 244/2012 г. по описа на ЧСИ А. с искане да
бъде присъединен като взискател за вземането, което има срещу Т. В. Ш..
Молбите са уважени от ЧСИ А. на 08.10.2012 г., след внасяне от взискателя
на необходимите такси. На 22.02.2013 г. взискателят е поискал, а съдебният
изпълнител М. О. с разпореждане от същата дата е разпоредил налагането на
запор върху вземанията на длъжниците в качеството им на взискателя по
изпълнителни дела №№ 46/2013 г. и 47/2013 г. по описа на ЧСИ А. А..
Запорът е наложен на 28.02.2013 г. , на която дата съобщението е връчено на
ЧСИ А. А.. След тази дата и в продължение на две години, взискателят не е
искал, съответно по делото не са извършвани изпълнителни действия. На
23.09.2015 г. взискателят е депозирал молба по изпълнителното дело с искане
да бъде присъединен за принудително изпълнение изпълнителен лист,
издаден на взискателя К. срещу същите двама длъжници. Изпълнителният
лист е издаден на 26.06.2015 г. за законните лихви върху двете главници,
предмет на изпълнителния лист от 2009 г., дължими от датата на влизане на
решението в сила 20.05.2010 г. до окончателното изплащане на сумите. В
молбата не е посочен изпълнителен способ. С разпореждане на съдебния
изпълнител от 17.06.2016 г. е разпоредено изпращането на съобщение до
взискателя да посочи способ за изпълнение, получено от взискателя на
21.06.2016 г. С молба от 09.10.2017 г. взискателят е поискал, а с
разпореждане от 10.10.2017 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането
на запор върху лек автомобил, придобит от двамата длъжници. Запорът не е
наложен, защото е установено, че към м.октомври 2017 г. длъжниците не са
собственици на автомобила, тъй като са се разпоредили с него с договор за
покупко-продажба от 18.07.2017 г. С молба от 09.07.2018 г. ответницата Е. С.
К. е поискала да бъде конституирана в изпълнителното производство в
качеството си на единствен наследник по закон на починалия взискател. С
молбата е поискано установяване на банкови сметки на длъжниците и
5
налагане на запор върху тях. С постановление от 16.07.2018 г. съдебният
изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело, поради
настъпила перемция.
С молба от 25.07.2018 г. ответницата е депозирала двата изпълнителни
листа и е поискала образуване на изпълнително дело. С молбата на съдебния
изпълнител и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е възложено пълно проучване
на имущественото състояние на длъжниците и определяне на подходящ
способ за изпълнение на задълженията. Въз основа на тази молба е
образувано второто по ред изпълнително дело № 608/2018 г. по описа на ЧСИ
М.
О..
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
Искът е процесуално допустим, тъй като ищците се позовават на
новонастъпили след влизане в сила на съдебното решение факти и
обстоятелства.
От доказателствата по делото се установява, че съдебното решение въз
основа на което са издадени двата изпълнителни листа, съответно от
6
15.07.2009 г. и от 26.06.2015 г., е влязло в сила на 20.05.2010 г.
От тази дата-20.05.2010 г. и спрямо длъжниците – ищците по делото е
започнала да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със
сила на пресъдено нещо, на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че първото изпълнителното дело № 751/2009
г. е образувано на 20.07.2009 г., първият въпрос на който следва да се
отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от
същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на
давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено с Решение № 252/17.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС,
ІV г.о.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, съобразно
която съдебните състави на ВКС са приели, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
7
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината,
така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015
г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
В конкретния случай и от изброените по-горе хронологично действия
на взискателя се установява, че давността за вземанията на ответницата е
започнала да тече от 20.05.2010 г., когато е влязло в сила съдебното решение.
Следва да се посочи, че първото изпълнително дело е образувано за
принудително събиране на суми по издаден изпълнителен лист въз основа на
невлязло в сила въззивно решение. Следователно и за периода от образуване
8
на изпълнителното дело- 20.07.2009 г. до датата на влизане в сила на
съдебното решение-20.05.2010 г. давност не е текла на основание чл.116,
б.“б“ от ЗЗД, поради наличието на висящ исков процес, относно вземането,
след което и както е посочено по-горе на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД и
считано от 20.05.2010 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Безспорно с доказателствата по делото и хронологично проследените от
съда изпълнителни действия осъществени по първото изпълнително дело се
установява, че последното валидно изпълнително действие е извършено на
28.02.2013 г.-датата на която съобщението за наложения запор е връчено на
съдебния изпълнител А.. От тази дата и в продължение на две години, не са
искани, респ. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което и на 28.02.2015 г. е настъпила перемция и производството по
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. И тъй като този факт
се е осъществил, /осъществен е състава по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ към дата,
която предхождаща датата 26.06.2015 г. – постановяването на ТР № 2/2015 г.
на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД е започнала да тече не от датата на последното валидно изпълнително
действие-28.02.2013 г., а от датата на изтичане на релевантния (двугодишен)
срок, т.е. от 28.02.2015 г.-датата на прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като до тази дата и съобразно ППВС № 3/18.11.1980 г.
давност не е текла.
След датата 26.06.2015 г. перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено по-горе, тя е имала значение
при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
С оглед на горното считано и както бе посочено по-горе новата
петгодишна давност е започнала да тече от 28.02.2015 г. и е прекъсвана, както
следва:
1.на 09.10.2017 г. с молбата на взискателя, съдържаща искане за
налагане на запор върху л.а.м. „Фиат Типо“ с рег.№ ***. Тази молба и
въпреки не реализирането на запора, е прекъснала давността, защото
9
поискания запор не е осъществен, но не по вина на взискателя. Същият е
внесъл дължимите такси за осъществяване на способа, но той не е реализиран
по причини, не зависещи от поведението му,
2.на 09.07.2018 г. с молбата на ответницата в качеството й на наследник
по закон на починалия междувременно взискател, с която е поискано
установяване на банкови сметки на длъжниците и запор върху тях,
3.на 25.07.2018 г. с молбата на ответницата за образуване на ново
изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, както и
последващите след това по второто изпълнително дело предприети
изпълнителни действия.
Следователно, както към датата на предявяване на исковата претенция
15.10.2018 г., както и към настоящия момент сумите по двата изпълнителни
листа не се погасени по давност, поради което и предявените искове се явяват
неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Като е стигал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, поради което същото ще следва да бъде отменено
изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
въззиваемите страни ще следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивницата
– ответница разноските направени от нея и пред двете съдебни инстанции,
както следва: 4020 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС, съобразно представения пред
първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие от
28.01.2020 г., който има характер на разписка, в частта удостоверяващ
заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой, както и
разноските направени пред настоящата въззивна инстанция: 2 487,72 лв.
внесена държавна такса, 15 лв.-внесена държавна такса за обжалване и 4020
лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
09.06.2022 г., който има характер на разписка, в частта удостоверяващ
заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в брой, или общо
разноски пред САС-6522,72 лв.
10
С оглед отмяната на първоинстанционното решение, то за ответницата
Е.К. отпада правния интерес от разглеждане на подадената от нея частната
въззивна срещу Определение № 273095/26.08.2021 г. по гр.д. № 16477/2018 г.
на СГС, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК,
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а
именно: в частта с която ответницата е осъдена да заплати държавна такса в
размер на 9 297,07 лв. и в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат Л.
сумата от 4020 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, поради което тази жалба ще
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено,
поради отпадналия правен интерес.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3082/18.05.2020 г., постановено по гр.д. №
16477/2018 г., Софийски градски съд, І-24 състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Л. В. Ш.,
ЕГН **********, гр.***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 32, адвокат Л. срещу Е. С. К., ЕГН
**********, гр.***, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Лавеле“ № 32, ет.5, офис 5, адвокат Д. Д., с които се иска да бъде установено
в отношенията между страните, че Л. В. Ш. не дължи на Е. С. К. в качеството
й на наследник на взискателя С. М. К. следните суми:
- сумата от 32 899, 99 лв. /тридесет и две хиляди осемстотин деветдесет
и девет и 0,99 лв./, представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е
издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. № 1527/2008 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив,
- законната лихва върху сумата от 32 899, 99 лв., дължима за периода
от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г.
по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като погасени по
давност.
11
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Т. В. Ш.,
ЕГН **********, гр.***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 32, адвокат Л. срещу Е. С. К., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Лавеле“ № 32, ет.5, офис 5, адвокат Д. Д., с които се иска да бъде установено
в отношенията между страните, че Т. В. Ш. не дължи на Е. С. К. в качеството
й на наследник на взискателя С. М. К. следните суми:
- сумата от 91 497,49 лв. /деветдесет и една хиляди четиристотин
деветдесет и седем и 0,49 лв./, представляваща сума за уравнение на дяловете,
за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009 г. по в.гр. д. № 1527/2008
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
- законната лихва върху сумата от 91 497, 49 лв., дължима за периода
от влизане в сила на решението в сила на 20.05.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015 г.
по гр. д. № 831/2000 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Л. В. Ш., ЕГН **********, гр.***, бул. „***“ № ***, ет. ***,
ап. *** и Т. В. Ш., ЕГН **********, гр.***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***,
и двамата със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. „Петко Каравелов“ № 32,
адвокат Л. да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Е. С. К., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Лавеле“ № 32, ет.5, офис 5, адвокат Д. Д. сумата от 4020 лв. /четири хиляди и
двадесет лв./ разноски направени пред СГС и сумата от 6 522,72 лв. /шест
хиляди петстотин двадесет и два и 0,72 лв./ разноски направени пред
настоящата въззивна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради липса на правен интерес
частната въззивна жалба на ответницата Е. С. К. срещу Определение №
273095/26.08.2021 г. по гр.д. № 16477/2018 г. на СГС, 24 състав, с което е
оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно: в частта с
която ответницата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 9 297,07
лв. и в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат Л. сумата от 4020 лв. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА и прекратява производството по нея.
12
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване от страните с частната жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок, считано от получаване на препис от съдебния акт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13