РЕШЕНИЕ №260005
гр. Враца, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева гр. дело № 345 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против действия на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ С.А., с район на действие - Районен съд - Враца, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5809/06.07.2020 г. по изп. дело № 425/2020 г. по неин опис, в частта, с която са определени такси, разноски и законна лихва.
Според жалбоподателя посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, представляващи такси, разноски и законна лихва, са незаконосъобразно определени и недължими. Като аргумент в тази връзка посочва, че съдебният изпълнител е иззел правомощията на съда, начислявайки законна лихва върху главницата от 1620,86 лева от датата на образуване на изпълнителното производство - 06.07.2020 г., до пълното погасяване на вземането. Позовава се на Директива 2011/7/ЕС относно определението за „проста“ и „сложна“ лихва и на съдебна практика по приложение на обезщетението за забавено плащане по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Цитира и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с което обосновава становището си, че такава лихва се дължи само ако е присъдена от съда. Счита, че съдебният изпълнител е посочил различен размер на дълга в първия и втория абзац от поканата за доброволно изпълнение, като цитира текста и посочва каква сума дължи съобразно посоченото в изпълнителното основание. Прави възражение, че не дължи посочената в поканата за доброволно изпълнение сума в размер на 208,72 лева, представляваща такса по чл. 53, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК /Тарифата/, тъй като задължението е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъдат отменени начислените такси, разноски и присъдената законна лихва от ДСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5809/06.07.2020 г. над сумата от 24,00 лева.
Препис от жалбата е връчен на другата страна - взискателя по изп. дело - Община Криводол, който не е подал писмено възражение по нея.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище за недопустимост на жалбата в частта й относно обжалване на определената с поканата за доброволно изпълнение законна лихва с аргументите, че същата се определя от закона и редът за оспорване на дължимостта й е друг. В останалата част счита жалбата за допустима, но неоснователна, като се мотивира, че изрично в поканата за доброволно изпълнение е упоменато, че такса по чл. 53 от Тарифата не се дължи при плащане на сумата в срока за доброволно изпълнение. Посочва още, че тъй като дълъг е платен в този срок, такава такса не е начислена и събрана.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, в мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по дело, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 425/2020 г., намира за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № **********-1/23.01.2020 г. на Г.Н.И. са установени задължения за данъци и такси в общ размер на 1849,90 лева, от които 1620,86 лева - главница, и 229,04 лева - лихва, изчислена към 23.01.2020 г., като по вид задължения са определени, както следва: данък върху недвижим имот за 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 4,30 лева - главница, и 0,39 лева - лихва; такса за битови отпадъци за 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 8,56 лева - главница, и 0,81 лева - лихва; данък върху превозни средства за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 1608,00 лева - главница, и 227,87 - лихва. Актът е връчен на адресата на 28.01.2020 г. и същият е влязъл с вила на 12.02.2020 г.
По молба на Община Криводол в качеството й на взискател е образувано изп. дело № 425/2020 г. по описа на ДСИ С.А., с район на действие - Районен съд - Враца, към която е приложен Акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК и справка за неплатените задължения. В съдържанието на молбата е посочен както общият размер на публичните задължения, а именно сумата от 1921,47 лева - главница и лихви за периода към 30.06.2020 г., така и същите са уточнени по вид и размер, както следва: данък върху недвижим имот в общ размер от 4,30 лева - главница, и 0,58 лева - лихва; такса за битови отпадъци в общ размер от 8,56 лева - главница, и 1,15 лева - лихва; данък върху превозни средства в общ размер от 1608,00 лева - главница, и 298,88 - лихва. Поискано е съдебния изпълнител да извърши справка за налични банкови сметки, трудови договори и регистрирани МПС и недвижими имоти, в случай, че задължението не бъде платен в срока за доброволно изпълнение, както и да бъде освободен от внасянето на разноски по изпълнителното дело.
На 13.07.2020 г. на длъжника по изпълнителното дело - Г.И., е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5809/06.07.2020 г., в която се съдържа името и адреса на взискателя, покана да изпълни в срок задължението си и предупреждение, че в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение. В съдържанието на поканата е уточнено, че задължението по изпълнителното дело възлиза към 06.07.2020 г. в общ размер на 2156,89 лева, като сумата се увеличава с размера на законната лихва върху главницата от тази дата до пълното погасяване на вземането. Размерът на задължението е посочен и поотделно, като главница в размер от 1620,86 лева, неолихвяема сума към 30.06.2020 г. в размер на 300,61 лева, разноски по изп. дело от 24,00 лева и такса по чл. 53 от Тарифата в размер на 208,72 лева. Указано е, че при плащане в срока за доброволно изпълнение, таксата по чл. 53 от Тарифата не се дължи.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение и в срока за него длъжникът е превел по указаната банкова сметка ***,90 лева.
С разпореждане от 22.07.2020 г. съдебният изпълнител е разпоредил в полза на Районен съд - Враца да се преведе сумата от 24,00 лева, а в полза на взискателя сумите от 4,69 лева - данък недвижим имот; 9,34 лева - такса битови отпадъци и 1835,87 лева - данък за МПС.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Въпреки това жалбата в частта, в която е насочена срещу определените в поканата за доброволно изпълнение законни лихви за периода от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, е недопустима. Това е така, защото разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно изброява актовете, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство, сред които не е акт/действие за определяне на законна лихва. Действително съдебният изпълнител няма правомощието да присъжда законна лихва при забавено изпълнение, но случаят не е такъв. Дължимостта на законната лихва произтича от разпоредбите на ЗМДТ, по-конкретно от текста на чл. 4, ал. 2, според който невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тълкуването на този текст не следва да бъде изолирано от разпоредбите, определящи срока за плащане на съответните задължения, които в настоящия случай са чл. 28, ал. 1, чл. 60, ал. 1 ЗМДТ и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в община Криводол. Именно тези обстоятелства дават основание да се приеме, че посочената в поканата за доброволно изпълнение лихва се основава на неизпълнено в срок парично задължение, последицата от което е определената в закона лихва, само събирането на която се извършва от съдебния изпълнител. В подкрепа е и аргументът, че дължимостта на тази лихва е изрично посочен и в Акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От тук идва и разликата в исканите суми по Акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК и поканата за доброволно изпълнение, тъй като при неизпълнено в срок задължение законната лихва продължава да се дължи и на това основание същата е изчислена и посочена в поканата за доброволно изпълнение като неолихвяема сума, представляваща сбор от размера на законните лихви към 30.06.2020 г. върху всяка една от главниците и с указание, че ще продължава да се дължи до окончателното изплащане на задължението.
Този извод не се разколебава както от цитираната съдебна практика, която макар да дава обяснения относно характера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касае приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при тези случаи. За неотносимо следва да се счете и позоваването на Директива 2011/7/ЕС както защото не е посочено конкретно оплакване относно приложението й, така и защото обхватът й, уреден в пар. 8 и чл. 1 от нея, отнася същата само до случаите на плащания по търговски сделки, по която причина са и направените с ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. изменения в Търговския закон.
В допълнение настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че оспорване наличието на основание за начисляване на лихва, щом като вече задължението е платено - от една стана, и компетентният за присъждането й орган - от друга, както и нейният размер, е въпрос, който не е обхванат от настоящия съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, а би бил допустим при оспорване на задължението.
Искането в жалбата не може да се възприеме и като такова срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати или приключи образуваното изпълнително дело, респективно да обуслови прилагане на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, доколкото не е налице такъв акт или действие от негова страна, нито подобни твърдения се навеждат в жалбата.
При тези
мотиви жалбата в частта, с която се иска отмяна на определените в поканата за
доброволно изпълнение законни лихви следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
В останалата й част, с която се иска отмяна на определените в поканата за доброволно изпълнение такси и разноски по изпълнителното дело, жалбата е процесуално допустима, доколкото е насочена срещу актове от изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство - постановления, с които съдебният изпълнител се е произнесъл по разноските по изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, в който смисъл са задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, според които на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата в тази част е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифата предвижда, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
Текстът на закона е ясен и приложим в настоящия случай, щом като от доказателствата по делото се установява, че длъжникът е платил по посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка *** от 1873,90 лева. Последната представлява общия размера на задължението, установено с Акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, а именно задължения за данъци и такси в общ размер на 1849,90 лева, от които 1620,86 лева - главница, и 229,04 лева - лихва, изчислена към 23.01.2020 г. В платената сума длъжникът е включил и такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 24,00 лева, посочена и в поканата за доброволно изпълнение.
Действително в поканата за доброволно изпълнение като част от дълга е включена и такса по чл. 53 от Тарифата. Видно обаче от направеното разпределение, а и от самото указание в поканата кога такава такса не се дължи, съдебният изпълнител, след като е установил размера на постъпилата сума и обстоятелството, че задължението е платено в срока за доброволно изпълнение, не е разпоредил да се преведе по сметка на районния съд сумата от 208,72 лева - такса по чл. 53 от Тарифата. По тази причина съдебният изпълнител правилно е приложил текста на чл. 53, ал. 2 от Тарифата, съобразявайки, че за сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такава такса не се събира.
Тези мотиви дават основание на съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно предприети действия по принудително изпълнение, по която причина подадената жалба в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против действия на ДСИ С.А., с район на действие - Районен съд - Враца, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5809/06.07.2020 г. по изп. дело № 425/2020 г. по неин опис, в частта на определените законни лихви за периода от 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против действия на ДСИ С.А., с район на действие - Районен съд - Враца, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5809/06.07.2020 г. по изп. дело № 425/2020 г. по неин опис, в останалата й част.
Решението, в частта, в която производството по делото се прекратява, има характер на определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването за него пред Апелативен съд - София.
Решението в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1
2