РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 587/18.3.2021г.
гр.Пловдив, 18 .
03 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на четвърти март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2594/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
1. Жалбата на Р.С.М.,***
с пълномощник адв.Д., против Ревизионен
акт /РА/ № Р -16001617005853-091-001/05.12.2018г., в потвърдената и изменената
му част с
Решение № 116 от 25.02.2019г. на Директор Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, се разглежда повторно, поради отмяна на Решение № 2686/17.12.2019г. по адм.д.№
1416/2019г. на АС – Пловдив с Решение № 12430/08.10.2020г. на ВАС, постановено
по адм.д.№ 2087/2020г.
РА е потвърден в частта за следните задължения : данък по
чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2011г. – 1 762,76лв. главница и 1 183,20лв. лихви; данък по
чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2013г. – 22,92лв. главница и 10,71лв. лихви; ЗО за 2011г. –
622,40лв. главница и 433,64лв. лихви; ЗО за 2013г. – 220,80лв. главница и
117,86лв. лихви; ЗО – м.01.-м.07.2017г. – 128,80лв. главница и 19,96лв. лихви
РА е изменен в частта за : ЗДДФЛ за 2014г. – от 101,16лв.
на 69,84лв. главница и от 36,97лв. на 25,53лв. лихви; ЗДДФЛ за 2016г. – от 333,74лв.
на 239,20лв. главница и от 53,96лв. на 38,81лв. лихва; ЗО за 2012г. – от
546,76лв. на 201,60лв. главница и от 326,58лв. на 130,29лв. лихва; ЗО за 2014г.
– от 259,27лв. на 201,60лв. главница и от 109,49лв. на 88,41лв. лихва; ЗО за
2015г. – от 211,22лв. на 201,60лв. главница и от 70,45лв. на 67,92лв. лихва; ЗО
за 2016г. – от 392,80лв. на 201,60лв. главница и от 78,32лв. на 47,71лв. лихва.
РА е отменен в частта по ЗДДФЛ за 2012г. и за 2015г.
Според
задължителните указания на ВАС : „Безспорно е установено, че ревизионното производство е
образувано с издаването на ЗВР № Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г. от Г.Ч.
на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, в качеството му на
заместник на В.И.. Органите, които са компетентни да издават заповеди за
възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени от директора на
ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП със заповед №
РД-09-1/03.01.2017 година. Съгласно тази заповед, при отсъствие на В.И. -
началник сектор за неин заместник е определена М.Л.. Установява, че В.И. е
отсъствала на 04.09.2017г. - датата на издаване на ЗВР. По делото са
представени две заповеди от териториалния директор на ТД на НАП - Пловдив, а
именно - Заповед № А-7693/18.08.2017 г., с която Г.Ч. е определен като
заместник на М.Л. за периода 28.08.2017 г. до 11.09.2017 г. и Заповед №
7693/21.08.2017 г., с която на М.Л. е разрешено да ползва годишния си отпуск.
Действително, процесната ЗВР е следвало да бъде издадена от М.Л., но при
доказано нейно отсъствие, не съществува пречка същата да бъде заместена от друг
орган, определен от териториалния директор на НАП – Пловдив. Основателно е
възражението на касатора, че когато органът, възложил ревизията от НАП е
началник-сектор, ревизията е надлежно възложена от орган с правомощията по чл.
112, ал. 2, т. 1 ДОПК, т.е. орган по приходите определен от териториалния
директор на компетентната териториална дирекция, и орган по приходите, който
разполага с материална компетентност по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7,
ал. 1, т. 4 ЗНАП, надлежно оправомощен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. …На
основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото
съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС.“.
2. Становища
на страните :
-
Жалбоподателят счита
оспорения ревизионен акт /РА/ за незаконосъобразен и необоснован – установява
неверни факти и обстоятелства относно имущественото състояние на ревизираното
физическо лице по общия ред за провеждане на ревизии. Счита се, че верността на
констатациите за облагане с пряк данък е разколебана по причина – неправилно
възприемане на паричните постъпления по банковата сметка на лицето за
ревизирания период. Неправилно се приема, че началното салдо на ревизираното
лице /РЛ/ е нулево чрез отхвърляне на всички негови обяснения за фактите и
обстоятелствата по случая, като известно признание за това се забелязва в
Решение № 116/25.02.2019г. Твърди се, че за периода на ревизията не са събрани
доказателства за това – Р.М. да е придобил движимо или недвижимо имущество,
стойността на което явно и съществено да превишава размера на приходите и
доходите и съществено да превишават размера на декларираните получени средства.
Прието е, че към 01.01.2011г. лицето не разполага с налични парични средства в
брой, без да е направен анализ на доходите и разходите му за приемлив назад във
времето период от 2, 3 или 4 години преди ревизирания. Не са обективни
констатациите, свързани с възрастта и физическото състояние на родителите,
респект. за липса на техни парични средства, отчитайки общоизвестното
положение, че тези лица са били трудоспособни цял живот и са полагали труд до
пенсионирането си. Поддържа се, че разходното перо при преценката на
имущественото състояние на лицето е неправилно – взети са разходи за живот,
които РЛ не е направило и на тази база се разколебава изводът за недостиг на
парични средства, респект. превишение на разходите над приходите. Приложените
към възражението от 21.11.2018г. документи доказват този факт - заявление от
21.06.2017г. до ВиК, жалба до ЕВН от 21.06.2016г. и заявление до кмета на
с.Злати Трап от 27.06.2016г., посредством които лицето посочило, че макар
юридически закупен недвижимият имот, предишните обитатели го владеят и ползват
/Х.Х. и С.П./, тоест разходите са техни, а не на ревизираното лице, което
положение е непроменено и към момента. Все още няма извършен въвод във владение
на имота, предмет на Постановление за възлагане от 11.12.2012г. Заявено е, че
не без значение е и обстоятелството, че разходите по ревизията не са разделени
на две, след като е прието в РД, че лицето съжителства фактически на семейни
начала със С.Г.. Счита се, че обясненията в хода на ревизията за уравняване на наследствени
дялове във фамилията М. са отхвърлени без мотивировка, а житейски дадените
обяснения са издържани и обосновани. Презюмираните констатации за развивана
трудова дейност за ревизирания период по повод установените „доходи от други
източници“ по чл.35 т.6 ЗДДФ, се считат за недоказани. Събрани са данни именно,
че лицето не е упражнявало трудова дейност за периода, поради което е поискано
да се отменят задълженията и за ЗОВ. Изложено е твърдение за изтекъл срокът по
чл.109 ДОПК за установяване на задълженията за данъци и ЗО за периода от
01.01.2011г. до 01.11.2011г. Поискана е отмяна на РА в потвърдената и изменена
част, с който са установени допълнително задължения : по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за
периода 2011г., по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за периода 2013г., вноски за ЗО за 2011г.,
вноски за ЗО за 2013г., както и вноски за ЗО за м.01-07.2017г., както и
допълнително установените задължения по изменителния диспозитив на решението –
по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за периода 2014г., 2016г., вноски за ЗО за периода 2012г.,
2014г., 2015г. и 2016г., ведно с лихвата за забава.
В ход по същество при първото разглеждане на жалбата адв.Д.
е заявил искане за присъждане на направените по делото разноски.
- Ответникът Директор Д ОДОП –
Пловдив се представлява от ст.юрисконсулт П. и оспорва жалбата. Счита я за
неоснователна и подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмени съображения по същество се поддържат доводите в
решението на Д ОДОП – Пловдив. Заявено е ,че ССч.Е, приети в съдебното производство,
не установяват нови обстоятелства във вр. със спорните факти по делото и
представляват преизчисление на паричния поток на жалбоподателя с включени суми,
които не са приети при ревизията, тъй като са счетени за недоказани. Относно
свидетелските показания е посочено, че са ненадежден източник на вярна
информация, като единия свидетел е „свързано лице” с жалбоподателя по см. на §1
т.3 б.”а” ДР ДОПК.
- Окръжна прокуратура гр. Пловдив не участва
по делото.
3. Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срок от страна с правен интерес. Упражненото процесуално право на оспорване е
по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
3.1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г. /л. 15/, издадена от Началник сектор при
ТД на НАП – Пловдив, Г.Н.Ч., в качеството на заместник на В.И., на основание
чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение
жалбоподателя с обхват: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г; здравно осигуряване за самоосигуряващи
се, за периода от 01.01.2011г. до 31.07.2017г., с определен срок от три месеца
от връчване. ЗВР е връчена лично на М., на 24.04.2018г., л.16. В ЗВР от
04.09.2017г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Т.И.К. –
гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и Г.Т.Н., гл. инспектор по
приходите. Със ЗВР от 13.07.2018г., издадена от В.И., срокът на ревизията е
удължен до 24.09.2018г., без промяна във видове задължения и периоди /л.615,
616 – връчена на 13.08.2018г., т.2/.
За компетентност на органа, издал ЗВР е представена
Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., с Приложения № 1 и № 2, в обхвата на които
са Г.Ч. и В.И. – т.1 и т.2. Представени са и последващи заповеди – от
10.01.2017г. и от 11.07.2017г. – за изменение на заповедта от 03.01.2017г.;
РД № Р-16001617005853-092-001/08.10.2018г. /л.67 и сл.,
адм.д.№ 1416 от 2019г./ е изготвен и подписан от Т.К. /гл.инспектор по
приходите и ръководител на ревизията/ и Г.Н. /гл.инспектор по приходите/ с
електронни подписи.
РА № Р-1600**********-091-001 от 05.12.2018г. /л.50 и сл.,
адм.д.№ 1416 от 2019г./ е издаден от В.И., началник сектор и възложил ревизията
и Т.К., гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание
чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи.
Представените пред касационната инстанция писмени
доказателства, приети по делото, обосноват извод за издаване на РА от
компетентни органи.
Преписката съдържа извлечение от удостоверяващ орган
Борика-Банксервиз АД /л.12/ за валидност на електронния подпис на Т.К. от
30.09.2015г. до 29.09.2016г. /неотносимо спрямо срок на ревизията/; извлечения
за : Т.К. /срок на валидност – от 26.09.2016г. до 26.09.2017г.; от 25.09.2017г.
до 25.09.2018г. и от публичен регистър на електронни подписи, професионален
КУКЕП от 19.09.2018г. до 19.09.2019г., л.13-15, д. 1416 от 2019г./; В.И. / от
26.09.2016г. до 26.09.2017г.; от 25.09.2017г. до 25.09.2018г.; публичен
регистър – професионален КУКЕП – от 19.09.2018г. до 19.09.2019г.; л.19-Професионален
КУКЕП, валиден, срок на валидност от 19.09.2018г. до 19.09.2019г./; Г.Н. /30.09.2015г.
до 29.09.2016г.; 26.09.2016г. до 26.09.2017г.; 25.09.2017г. до 25.09.2018г.19.09.2018г.
до 19.09.2019г., л.16 и сл., л.21- публичен регистър, професионален КУКЕП/. В
хода на делото е представен диск с информация за валидност на електронните
подписи на издателя на ЗВР, съставителите на РД и лицата, издали РА /плик,
номериран 627/. Съобрази се, че съгласно чл.25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на
електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено
на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията
за квалифицирани електронни подписи. В случая не е заявено оспорване на
електронните подписи.
3.2. Ревизионният акт е обжалван
изцяло по административен ред /л.41 и сл., д.1416 от 2019г./. Решаващият орган
потвърдил, изменил и отменил частично РА, съдържащ аргументация по възражението
против РД. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват
мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане
към РД, който съдържа описание на извършените от ревизиращия екип процесуални
действия. Съдържанието на РА изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. №
5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито са налице в обжалвания ревизионен акт.
Против РД е подадено възражение,
описано и обсъдено в РА : Относно началното салдо приходните органи са се
позовали на искания до РЛ от 11.09.2017г. – приложение № 1 към РД, в които е
посочено М. да декларира с какви налични парични средства в брой е разполагал
на 01.01.2011г., какъв е техния произход и къде са били съхранявани същите,
вкл. е поискано представяне на писмени доказателства за произхода на
средствата. Освен това е поискано РЛ да декларира какви парични средства в брой
е имало към края на всяка от ревизираните години – 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г. Във вр. с искането не са били представени обяснения и
документи. Допълнително в т.2 от искане /31.07.2018г. – приложение № 3 към РД,
е поискано РЛ да декларира с какви налични парични средства в брой е
разполагало на 01.01.2011г., какъв е произхода им и къде са били съхранявани,
ведно с представяне на писмени доказателства за произход на средствата. Отново
не били представени доказателства. Предвид това, както и факта, че не е
установено РЛ да е работило по трудови и извънтрудови правоотношения и не е
подавало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периодите след 1999г., ревизията приела нулево
начално салдо на паричните средства в брой към 01.01.2011г. и към началото на
всяка една от ревизираните години. Към тази част от възражението не са
представени доказателства, а се е поддържало, че са отхвърлени обясненията на
РЛ за фактите и обстоятелствата по случая.; По отношение разходите за живот :
приходните органи са приели за такива само установените след описани
процесуални действия : Във вр. с искания от 01.06.2018г. и от 04.06.2018г. до
БТК ЕАД /л.489 и сл./, същото предоставило информация на 10.07.2018г. –
Приложение № 16 към РД, според която РЛ е клиент на дружеството – отразени са
платени общи суми по години /2011г. – 299,32лв.; 2012г. – 473,62лв.; 2013г. –
771,30лв.; 2014г. – 852,13лв.; 2015г. – 774,77лв. и 2016г. – 837,11лв./.
Описани са и данни по искания от 01.06.2018г. и от 04.06.2018г. до ВиК ЕООД –
информация е представена от ВиК ЕООД на 22.06.2018г. /Приложение № 17 към РД;
л.475 и сл., т.2/, отразени са сумите по години за ревизирания период /общо
858,90лв./. Информация от Електроразпределение Юг ЕАД е постъпила на
19.06.2018г. по искания от 01.06.2018г. и от 04.06.2018г. /Приложение № 19 към
РД/ - РЛ е клиент с две места на
потребление – с.Златитрап и гр.Асеновград /данни, л.459, т.2/ и са отразени две
плащания по фактури от 08.04.2013г. – 23лв. и от 26.05.2016г. – 23лв., вкл. са
налице данни за две продажби от дружеството към М. - на Нива ВАЗ 2329 от
17.11.2016г. за сума 2040лв., л.462. Именно отразените данни са приетите за
установени. ; За частта от възражението за разделянето на разходите на две
поради съжителство на семейни начала с лицето С.Г. – посочено е, че такива
разходи не са изследвани, тъй като РЛ не представя документи, показващи такива
разходи, вкл. – имотът, на който РЛ е регистрирано в гр.Пловдив /***/ е
собственост на С.Г. и друго лице. Тоест, такива разходи не са включвани в
потока на приходите и разходите за периода на ревизията на Р.М..
3.3. Решаващият орган отхвърлил
възражението за изтекла давност по отношение данъчните задължения за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2011г. : задължението за данък върху дохода на
физическите лица за доходи за 2011г. подлежи на деклариране в срок до
30.04.2020г., като от 01.01.2013г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 ДОПК и
изтича на 31.12.2017г. ЗО за доходи от 2011г. подлежат на деклариране в срок до
30.04.2012г., като от 01.01.2013г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 ДОПК,
изтичащ на 31.12.2017г. ЗВР от 04.09.2017г. е връчена на 24.04.2018г., но посредством
способите по чл.29 ДОПК, след което и съдействие от органите на МВР. В тази вр.
преписката съдържа четири протокола за посещение на адрес – от 14.09.2017г., от
26.09.2017г., от 02.10.2017г. и от 30.10.2017г. РЛ е открито със съдействие на
органите на МВР и ЗВР от 04.09.2017г. е връчена лично на 24.04.2018г. Прието е,
че с предприемането на активни действия от страна на приходната администрация
за връчване на ЗВР се обосновава прекъсване на давността, тъй като действията
доказват активност на администрацията за започване на административното
производство спрямо лицето и не е налице бездействие на носителя на
материалното право да го упражни. Счита се, че датата на връчване на заповедта
е дата на започване на производството само в случай, че не са доказани предприети
действия с по-ранна дата. Предприемането на действия по връчване на ЗВР следва
да се приеме като първо процесуално действие, с което започва производството,
респект. е прекъсната давността по установяването на публичното задължение.
3.4. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при
обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощие да го отмени при констатирани
от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката
на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
4.
Според
данните от ревизионната преписка :
ЗДДФЛ – Р.М. е местно физическо лице и данъчно задължено
лице на основание чл.3 т.1 и чл.6 ЗДДФЛ – за доходите, получени от него през
годините в обхвата на ревизията. РЛ не е подавало ГДД по ЗДДФЛ и не е
получавало доходи от трудови правоотношения. За ревизирания период живее на
семейни начала със С.Г. и има пълнолетен син - К.М..
Присъединени с протокол /л.104 и сл./ са документи и
доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства за имущественото състояние на жалбоподателя, ведно с
доказателства от предходна ревизия на Р.М..
Според информация от предоставени от РЛ банкови
извлечения за наличностите и движението по разкритите му банкови сметки, са
установени получени преводи, направени от К.М. /син/, К.А. и Д.К. /справки в
РД, стр.30-37/. РЛ поддържа, че паричните средства са преводи за закупуване на
имот и за различни покупки /мебели/ на роднини.
- Искането за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от 11.09.2017г. е връчено по реда на
чл.32 ДОПК /л.603 и сл./, както и лично на РЛ – на 24.04.2018г. – л.602. Във
вр. с искане от 31.07.2018г. – л.578 /с отразени постъпили суми в сметката на
РЛ на съответна дата и размер, с основание – захранване на сметка, превод,
изп.лист, изп.дело/, РЛ дало следните писмени обяснения /л.576 и сл./ : Всички
суми, преведени от К.А. – съпруг на сестрата на жалбоподателя, на стойност 21
450лв., са от спестявания на родителите на М.. Сумите са предоставени
безвъзмездно. Сумите били използвани от М. за наплащане на имот /апартамент в
гр.Асеновград/, имот в с.Златитрап, съдебни разходи, за данъци, закупуване на
строителни материали за ремонт, вкл. за закупуване на строителни материали за
ремонт на жилището, в което живеели родителите на РЛ. В тази вр. били преведени
още 1400лв. от братовчед на РЛ – Д.К.. Преводът от 421,72лв. е за щета върху
МПС. Сумата от 700лв. била преведена от М.К. – братовчедка на РЛ и сестра на Д.К.
за закупуване на мебел от гр.Пловдив за нейна нужда. Сумата от 400лв. била
дадена от П.М. /братовчед на бащата на РЛ/ - като заем на бащата, без договорни
отношения относно връщането й. Суми от 503,97лв. и 1160,88лв. към ТД на НАП
Пловдив са разходи на РЛ и сина му относно делбено дело вр. със закупени от М.
имоти. Сумата от 500лв., преведена от К.Ц. е капаро за закупуване на автомобил
от Н.Н. за предаване на продавача. Така и относно сумата от 80лв. Сумата от 4
887,45лв. е от С.Г., безвъзмездно, за закупуване на един от имотите в
с.Златитрап. Сумата от 5000лв. е дадена безвъзмездно от сина на РЛ – К.М., за
имот в с.Златитрап. Сумата от 560лв. е от сестрата на РЛ – Е.А., за закупуване
на мебели. Сумата от 489лв. от А.Б. е за закупуване на тенис -ракета.
- Искания до трети лица /банки и застрахователни
институции/ се съдържат в т.2 , л.306-389 и т.1 – л.106 и сл., вр. с
присъединени доказателства, събрани при ПУФО.
- В Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ от
11.09.2018г. /л.391 и сл./ са документирани факти и обстоятелства относно Ц.К.,
дала писмено обяснение, според което /л.393/ : Всички суми, преведени от К.А. –
съпруг на дъщерята на К. – Е.А., „са дадени от нас спестявания, които
безвъзмездно са преведени на сина ми Р.С.М., а така също и сумата от 1400 лв.,
преведена от Д.И.К., син на наш братовчед”. За преведените суми на М. имало
банкови документи, които са унищожени след потвърждение от него за получаване
на сумите. Спестяванията били съхранявани лично и са в резултат на 50г. трудов
стаж, ведно с изплатените при пенсиониране дванадесет заплати. Ц.К. не е
представила документация към писменото си обяснение, изискана с ИПДПО от
21.08.2018г. /л.395/. В ПИНП е отразено, че К. е пенсионер от 01.04.1998г. и
няма подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода от 2007г. до 2017г.
- В Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ от
03.08.2018г. /л.399 и сл./ са документирани факти и обстоятелства относно Д.К.,
дал писмено обяснение, според което /л.403/ : „Понеже ежедневно пътувам от Ново
село до Видин, бащата на Р.С.М., а именно С.М. ме помоли да изпратя на сина му Р.
сумата от 1400лв. като ми даде данни за неговата сметка и съответната сума пари
/1400лв./. Още същият ден преведох парите на Р., както обещах на баща му.
Банковият документ за превода дадох на С.М. още същата вечер в уверение на
това, че съм изпълнил уговорката.”. Във вр. с искането /л.404/ не са били
представени документи - договори, платежни документи и др., във вр. и с
основанието за банковия превод на паричните средства.
- В Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ от
08.08.2018г. /л.406 и сл./ са документирани факти и обстоятелства относно К.А.,
дал писмено обяснение, според което /л.410/ : „Р.С.М. е брат на съпругата ми Е.С.А.,
с която съжителстваме в брак от 1985г. до момента. Не притежавам документи,
които се изискват с искането, тъй като сумите, които е получавал не са мои
средства, както и никога не съм му давал суми в брой. През годините посочени в Искането, като зет на С.М.К. и Ц.Ц.К. и
във връзка с работата си, която е свързана с често пътуване до град Видин съм
вършил услуги по тяхна молба, да преведа пари в ЦКБ на въпросното лице. По
твърдение на тъста ми, са били негови спестявания и пращал сумите за да помогне
на сина си. Дори след като почина тъста, тъща ми продължи да ме моли да му
превеждам суми, за да помага на сина си. По този повод, дори влошихме
взаимоотношенията си със съпругата ми. От около две години не съм извършвал
подобни услуги на тъща си, защото не ми е приятно да се грижи за сина си, а за
семейството на дъщеря си не. Издържам и изхранвам семейството си сам и не желая
да бъда свързван с каквито и да са финансови проблеми на Р.С.М..”. Към
писменото обяснение не са приложени документи за потвърждаване на изложените
факти, като в искането е отразено изискване за обяснение относно основанието за
банковите преводи на паричните средства.
- Е.А. представила писмени обяснения /л.434, т.2/ според
които : На 10.12.2013г. е направен банков превод в размер на 560лв. на брат й
Р.М. за закупуване на мебелно оборудване на жилището на А. в с.Ново село.
Покупката е направена от брат й в Пловдив и доставена на по-късен етап. По този
начин били спестени разходи за отиване в Пловдив. В периода 01.01.2011г.-31.12.2016г.
А. не е предоставяла заеми или други суми, които подлежат на връщане, на брат
си, но при необходимост от покупка на вещи за бита и дома – му е предоставяла
суми за тази цел. Същите не са заеми и не подлежат на връщане. А. не разполага
с документи за предоставяне на сумите. Произходът на средствата за закупуване
на предмети за домакинството са от трудови договори.
- А.Б. представил писмени обяснения /л.412/, според които
Р.М. му е роднина и на 04.02.2015г. Б. му изпратил сума от 480лв. за закупуване
на тенис -ракета. Не е запазил касовата бележка, вкл. не е посочено дали е
закупена ракетата. П.М. /л.420/ заявил писмено, че с Р.М. са близки роднини и
бил в Пловдив през м.август 2016г. Били му необходими 400лв., които му били
дадени от съпругата на М.. След като М. се прибрал в София, изпратил 400лв.
банков превод. Н.Н. представил следните писмени обяснения /л.427, т.2/ относно
получена сума от 500лв. на 16.11.2012г. от Р.М. : Същата била по повод намерение
на Н. да закупи МПС от гр.Пловдив, за което се свързал с М., с който били в
много добри отношения и го помолил да предаде парите от негово име на
собственика на МПС. Сумата от 500лв. са лични средства на Н. от заплата.
Наредител на банковия превод била К.Ц., която извършила услуга на Н.. След това
той пратил още 80лв. за собственика на МПС, тъй като не намерил време да отиде
да си прибере автомобила и за да възстанови сума на собственика за разходи по
отписване на автомобила от регистрация в КА. Това станало към 25.02.2014г. След
това Н. решил, че автомобилът не му трябва и не пази документи от извършените
плащания. До момента не си е прибрал автомобила и не си е търсил парите, които
са предадени от М. на собственика, нито имало покупко-продажба. К.Ц. потвърдила
посочените данни от Н. относно сумата от 500лв., преведени по банкова сметка, ***
/л.441/.
- С.Г. заявила писмено /л.451/, че е превела по банкова
сметка ***.М. сумата от 4 887,45лв. на 10.12.2012г. С него живее на съпружески
начала. Сумата е от лични спестявания при работа на трудов договор. Сумата му е
дадена безвъзмездно – без уговорки и без документи, за закупуване на семеен
имот в с.Златитрап. Според данни от Община Родопи /л.506 и сл./ - недвижим имот
в с.Златитрап е деклариран на 31.10.2006г. и на 19.07.2013г.
5. С анализ на данните за
ревизираните години и съпоставка между доказаните приходи /доходи и извършените
разходи, е констатирано несъответствие за 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г.,
което несъответствие е квалифицирано като доход с неустановен произход.
Определена е основа за облагане на РЛ по чл.17 ЗДДФЛ, равна на преведените
парични средства по банковите сметки и установеното превишение на разходите от
извършената съпоставка на приходите/доходите и разходите на Р.М.. На тази база
е определен допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа
на РЛ е определена по общия ред на ЗДДФЛ, поради което твърденията при
административното оспорване за паричен поток, вкл. калкулиране на налични
парични средства в началото на периода и изтеглени парични средства, са
квалифицирани за неоснователни и неотносими към приложения механизъм за
определяне основата за облагане в РА.
Според приходните органи
събраните доказателства в хода на ревизията, ведно с присъединените,
обосновават възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на
материалния закон – установеният доход е от категорията на т.нар. „други
източници на доходи” по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, доколкото не попада в изрично
изброените източници на доходи в чл.10 ал.1 ЗДДФЛ. Съобразено е, че ЗДДФЛ не
съдържа определение или легална дефиниция на понятието „доход”, като видовете
доходи в зависимост от източника им са изброени в чл.10 ЗДДФЛ, а в чл.13 и
чл.24 ал.2 ЗДДФЛ са регламентирани доходите, които не подлежат на данъчно
облагане или са освободени от облагане, вкл. какво не се счита за доход, както
и нормата на чл.12 ал.1 ЗДДФЛ. Посочено е, че съгл. чл.35 т.6 ЗДДФЛ вр. с чл.10
ал.1 т.6 ЗДДФЛ, брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни
данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход. В тази
вр., когато се установи, че доходът не може да бъде причислен към изброените
конкретни видове доходи, същият следва да се третира като доход от други
източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ – в случая доходът на РЛ е придобит вследствие
на неизяснена дейност и това обстоятелство е прието за относимо към определяне
на източника на дохода в обхвата на т.нар. „други източници на доходи по чл.35
т.6 ЗДДФЛ.
При административното
оспорване е прието, че без конкретни мотиви ревизиращите органи са определили
налични парични средства в размер на 0,00лв. към 01.01. на всяка от ревизираните
години и, че при установяване на наличните парични средства следва да се има
предвид нормата на чл.164 ГПК и възможността да се докажат получени парични
средства в случаите, когато не е необходим писмен акт като форма на доказване
на сделката чрез декларация по реда на чл.34 АПК, изходяща от лицата –
участници в правната сделка. Предвид това, определеният доход с неустановен
произход за 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г. е намален със сума в размер на
5000лв. в началото на периода и установеното
превишение на разходите над доходите : 2012г. - от 4 728,60лв. на 0,00лв.;
2014г. – от 370,91лв. на 0,00лв.; 2015г. – от 2 162,52лв. на 0,00лв.; 2016г. –
от 1 130,22лв. на 0,00лв. Решаващият орган приел за основателна жалбата в
частта против непризнаването на сумата от 5000лв., получена през 2012г. от сина
на РЛ, поради което е изменил от 5000лв. на 0,00лв. определената основа за
облагане на лицето по чл.17 ЗДДФЛ, равна на преведените парични средства по
банковите сметки за 2012г.
В резултат на преценката е
изменен данъкът по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за : 2012г. – от 968,18лв. на 0,00лв.; за
2014г. – от 101,16лв. на 69,84лв.; за 2015г. – от 210,13лв. на 0,00лв.; 2016г.
– от 333,74лв. на 239,20лв. Дължимите лихви са изменени : 2014г. – от 36,97лв.
на 25,52лв. и за 2016г. – от 53,96лв. на 38,81лв.
ЗО – с проверка в
информационната система на НАП е установено, че за ревизирания период Р.М. няма
регистрация в качеството на самоосигуряващо се лице или осигурител по КСО, като
РЛ не е подавало ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и няма сключен трудов договор. Констатирано
е също, че М. е с прекъснати здравноосигурителни права. С позоваване на чл.40
ал.5 т.1 ЗЗО и Наредба № Н-8/29.12.2005г., е посочено, че РЛ не е подал
декларация обр.7 и в нарушение на чл.40 ал.5 т.1 ЗЗО – не е внесъл дължимите
здравноосигурителни вноски. С РА са установени дължими месечни авансови
здравноосигурителни вноски /по 16,80лв. за периода 2011г. – 2016г. и по 18,40лв.
за периода м.01.-м.07.2017г./ и задължения за окончателни здравноосигурителни
вноски за годишно изравняване върху осигурителния доход, определен въз основа
на установения с ревизията доход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ.
Посочено е, че задълженията за
здравно осигуряване са установени в чл.33 ал.1 т.1 ЗЗО – задължителност в
осигуряването на всички български граждани от влизането на закона в сила
/01.01.2000г., чл.34 ал.1 ЗЗО/, като размерът на дължимата вноска се определя
от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /чл.29 ал.3 ЗЗО/ и се
определя върху доход от приложимата хипотеза за всеки отделен случай от обхвата
на чл.40 ал.5 ЗЗО. С арг. от текста на чл.40 ал.5 ЗЗО е вписано, че ако лице,
подлежащо на осигуряване по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО има получени доходи,
подлежащи на данъчно облагане, следва да извърши годишно изравняване на
осигурителния си доход за здравно осигуряване на база този доход. Уточнено е,
че тези доходи не са осигурителни по см. на нормативната уредба за ДОО, но се
включват в годишното изравняване на дохода за целите на здравно осигуряване и
то единствено за лицата, които провеждат здравното си осигуряване по реда на
чл.40 ал.5 ЗЗО.
В тази част от РА е съобразено
установеното превишение на извършените от РЛ разходи над паричните му постъпления
за 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г., както и постъпления по банкови сметки за
2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. Поради непредставяне на
доказателства от РЛ за източника на недекларирания доход и невъзможността му да
бъде отнесен към изрично изброените в закона, същият на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ е квалифициран като доход, придобит от всички други източници, които не
са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са необлагаеми или не са обложени с окончателни
данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ. Предвид
установения с ревизията облагаем доход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, който е в по-висок
размер от дохода, върху който се дължат авансовите здравноосигурителни вноски
/ЗОВ/, в съответствие с чл.40 ал.5 ЗЗО – за всяка от ревизираните години са
установени и задължения за ЗОВ за годишно изравняване с лихви за невнесените в
законоустановения срок ЗОВ /чл.107 ЗЗО вр. с чл.175 ДОПК/.
Предвид изменението на
установения с ревизията облагаем доход, са изменени и установените задължения
за ЗОВ за 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г. Тъй като липсва облагаем доход, който
да е над минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО
за съответната година, за дължими са приети само авансово дължимите от РЛ
здравноосигурителни вноски.
6. При първото разглеждане на
жалбата са приети писмени доказателства относно К.А., разпитан в качеството на
свидетел. Писмените доказателства касаят извършвана от К.А. земеделска дейност,
ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2011г. – вкл. доходи от стопанска дейност като ЕТ, за 2012г.,
2013г., 2015г., 2016г. /л.630-634; л.638 и сл./. К.А. заявил като свидетел /съдебно
заседание от 12.09.2019г., л.711 и сл., д.1416 от 2019г./, че Р.М. му е шурей и
са израснали заедно от деца в с.Ново село. А. се занимава със земеделие –
производител. През 2011г. А. дал на М. безвъзмездно пари, за да си откупи
собственото жилище от наследниците – наследствен имот. Сумата била около 11
000лв., с банков превод. През 2011г. доходът на А. бил 119 000лв., облагаеми.
Освен на жалбоподателя, А. давал пари и на сина му, около 5-6 хиляди лева
безвъзмездно, без да си спомня коя година е било това. Свидетелят не е искал да
му се връщат парите, в добри и семейни отношения са.
С.Г. от 2006г. живее с Р.М. на семейни начала в нейно
жилище. През 2012г. му е предоставила 4870лв. за закупуване на къща в
с.Златитрап. Предоставените пари били изтеглени от свидетелката от ЦКБ и после
възстановени. Целта на кредите била закупуване на жилище – къща в с.Златитрап. Не
е запазила документите за кредите, тъй като ги е унищожила. Приета е Експозиция
на клиент на ЦКБ на името на С.Г. – л.716, т.3. Отразени са данни за кредит в
размер на 5000лв. от дата 16.10.2012г.
ССч.Е /л.787 и сл., д.1416 от 2019г./
: Представен е паричния поток на РЛ относно констатирани приходи и разходи за
2011г., относно които приходните органи са приели, че сумите получени по
банкова сметка ***.А. и Д.К. през 2011г. в общ размер 18 250лв. /16 850лв. – К.А.
и 1 400лв. – Д.К./ представляват доход с неустановен произход, който следва да
се третира като доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва
в определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Според определената
данъчна основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за 2011г. : недекларираните доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ са
18 250лв.; ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО е 622,40лв.; данъчната основа на
общия годишен доход за 2011г. за облагане е 17 627,60лв. и дължимият данък
е 1 762,76лв. същият не е внесен и се дължи изцяло.
При съобразяване свидетелските
показания на К.А. в съдебно заседание от 12.09.2019г., експертизата приема, че
получените по банковата сметка на жалбоподателя от К.А. суми, са с изяснен
произход, поради което не следва да се третират като доход от други източници
по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участват при определяне на годишната данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ. Предвид поставените въпроси към експертизата, е
посочено, че с неизяснен произход остава сумата, получена по банковата сметка
на жалбоподателя, от Д.К. през 2011г., в общ размер на 1 400лв. При тези изходни данни е преизчислена
данъчната основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2011г. и допълнително дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ : недекларирани
доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ представлява само сумата от 1 400лв.;
ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО са 201,60лв.; данъчната основа на общия годишен
доход за 2011г. за облагане и 1 198.40лв.; дължимият данък е в размер на
119,84лв. Същият не е внесен и се дължи изцяло.
Задълженията по ЗДДФЛ за
2012г. и за 2015г. са отменени с решението на Д ОДОП – Пловдив, поради което е
представен паричен поток за 2013г. – л.790. В същият е отразена сума от 450лв.
– получени средства по банкова сметка ***.А., която сума е възприета от
приходните органи за доход с неустановен произход, който следва да се третира
като доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в
определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. В определената данъчна
основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2013г. – недекларираният доход на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ е 450лв.; ЗОВ по
чл.40 ал.5 ЗЗО е 220,80лв.; данъчната основа на общия годишен доход за 2013г.
за облагане и 229,20лв. и дължимият данък е 22,92лв. Не е внесен и се дължи
изцяло. Тъй като в паричния поток за 2013г. само сумата от 450лв. е възприета с
РА за доход с неустановен произход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, не е имало основание за
преизчисления – ако тази сума е била призната, не би имало дължим данък.
По идентичен начин е подходено
при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г. – в паричния поток е отразена сума от 900лв. –
получени средства по банкова сметка ***.А., която сума е квалифицирана на
недеклариран доход на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ; ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО
са в размер на 201,60лв.; данъчната основа за облагане е 698,40лв. и дължимият
данък е 69,84лв. Тъй като в паричния поток за 2014г. само сумата от 900лв. е
възприета с РА за доход с неустановен произход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, не е имало
основание за преизчисления – ако тази сума е била призната, не би имало дължим
данък.
По същия начин е подходено при
определяне на данъчната основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 ЗДДФЛ за 2016г. – в паричния поток е отразена сума от 2600лв. –
получени средства по банкова сметка ***.А., която сума е квалифицирана на
недеклариран доход на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ; ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО
са в размер на 201,60лв.; данъчната основа за облагане е 2 398,40лв. и
дължимият данък е 239,84лв. Тъй като в паричния поток за 2016г. само сумата от
2 600лв. е възприета с РА за доход с неустановен произход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ,
не е имало основание за преизчисления – ако тази сума е била призната, не би
имало дължим данък.
Допълнителна ССч.Е /л. 23 и сл;
л. 29 и сл. / : При съобразяване с тезата на приходните органи –
получените суми по банковата сметка на жалбоподателя от К.А. и Д.К. за 2011г.,
2013г., 2014г. и 2016г. представляват доход с неустановен произход, който
следва да се третира като доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и
да участва в определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, е
определена данъчна основа за облагане с данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 ЗДДФЛ, в.л. е възприело поставената задача за преизчисления, основани на
свидетелските показания на К.А. относно предоставени от него парични средства
на жалбоподателя без да иска да му се връщат парите. В тази насока получените
по банковата сметка на жалбоподателя суми от К.А. са определени като такива с
изяснен произход, които не следва да се третират като доход от други източници
по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участват в определяне на годишната данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ. В тази хипотеза е дължим данък за 2011г. в размер на
119,84лв., като законната лихва върху тази сума е в размер на 106,75, считано
от 01.05.2012г. до 19.01.2021г. При указания за краен момент на изчисляване на
лихвата – дата на издаване на оспорения РА /05.12.2018г./, размерът на лихвата
е посочен във втора допълнителна експертиза : 80,44лв. за главница от 119,84лв.
– данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2011г. и 151,19лв. за главница от 201,60лв. –
вноски за ЗО за 2011г.
7. Жалбоподателят
е данъчно задължено лице на основание чл.3 т.1 и чл.6 ЗДДФЛ, за доходите,
получени от него през данъчните години. Размерът на данъка върху общата годишна
данъчна основа се определя съгласно таблицата в чл.48 ал.1 ЗДДФЛ. В
ревизионното производство са проверени доходи на РЛ от продажба на недвижим
имот и МПС, описано е притежаваното недвижимо и движимо имущество от лицето,
осъществени са действия за установяване на притежаваните от лицето парични
средства. Описани са установените
направени от РЛ разходи /л.85 и сл., РД/ - заплатени местни данъци и такси;
заплатени разходи за ел.енергия, ВиК, телефон и издръжка на живот; разходи за
придобиване на недвижими имоти и МПС и др. Според ревизиращите органи,
събраните доказателства водят до извод, че декларираните получени доходи от РЛ
през 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г. не са достатъчни, за да покрият необходимите
разходи, направени през този период. РЛ не предоставило доказателства за
източника на дохода, които да бъдат приети от ревизията, л.91 гръб.
В РД е
представена таблично информацията от банкови сметка на РЛ в ЦКБ АД – движения и
наличности, за всяка от ревизираните години. По отношение банковите преводи от К.А.
към Р.М. основанието е „превод” и „захранване на сметка” в 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г.,2016г. , съответно – от Д.К. – „захранване на сметка” – в 2011г.
/л.76 и сл./. Банковият превод от сина на РЛ в размер на 5000лв. е с основание
„захранване на сметка” – 2012г. и попада в обхвата на отменения РА.
В частта за
задълженията по ЗДДФЛ са изготвени парични потоци, в които действително са
отразени данни за превишение на разходите над приходите – за 2012г. и за
2015г., в които части РА е отменен, вкл. за 2014г. и за 2016г. За 2011г. и за
2013г. не е установено превишение на разходите над приходите на РЛ /л.88 гръб и
сл./.
За 2011г. данъчната
основа за облагане обхваща сумите, получени по банкова сметка ***.А. и Д.К. в
общ размер 18 250лв. /16 850лв. – К.А. и 1 400лв. – Д.К./ - квалифицирани на
доход с неустановен произход, който следва да се третира като доход от други
източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в определяне на годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Според определената данъчна основа за облагане с
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2011г. : недекларираните
доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ са 18 250лв. – дължимият данък е в
размер на 1 762,76лв. /л.92/. Посочено е, че на основание чл.36 ЗДДФЛ,
годишната данъчна основа на доходите от други източници се определя като
облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с
вноските, които лицето е задължено да прави през данъчната година за своя
сметка по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО. В тази вр., от недекларираните доходи на
основание чл.35 т.5 ЗДДФЛ – 18 250лв., е изваден размер на ЗОВ по реда на чл.40
ал.5 ЗЗО – 622,40лв. и полученият резултат – 17 627,76лв. представлява
данъчната основа на общия годишен доход за 2011г. за облагане., върху която е
изчислен дължимият за внасяне данък от 1 762,76лв. Данъкът се дължи ведно със
законните лихви на основание чл.175 ДОПК – 1 154,80лв., изчислени за периода от
01.05.2012г. до 08.10.2018г. – дата на съставяне на РД, респект. 1 183,20лв.
към дата на издаване на РА – 05.12.2018г., л.52.
За 2012г.
РА е отменен в частта по ЗДДФЛ.
За 2013г. данъчната
основа за облагане обхваща сумата, получена по банкова сметка ***.А. в размер на
450лв. - квалифицирана на доход с неустановен произход, който следва да се
третира като доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в
определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. Дължимият данък е в
размер на 22,92лв. На основание чл.36 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа на
доходите от други източници се определя като облагаемият доход по чл.35,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави през данъчната година за своя сметка по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО. В тази вр., от недекларираните доходи на основание чл.35 т.5 ЗДДФЛ –
450лв., е изваден размер на ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО – 220,80лв. и
полученият резултат – 229,20лв. представлява данъчната основа на общия годишен
доход за 2011г. за облагане., върху която е изчислен дължимият за внасяне данък
от 22,92лв. Лихвите върху главницата към дата на издаване на РА са в размер на
10,71лв.
За 2014г. в
РД е отразено, че недекларираните доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ са сбор
от две суми : 900лв., която е получена по банкова сметка ***.А. - квалифицирана
на доход с неустановен произход, който следва да се третира като доход от други
източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в определяне на годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и
установеният недостиг на средства в размер на 370,91лв. – резултат от
съпоставка на извършените разходи с получените приходи от РЛ за 2014г. или общо
1 270,91лв. От тази сума е изваден размер на ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО, с
резултат – 1 011,64лв. – данъчна основа на общия годишен доход за 2014г. за
облагане, върху която е изчислен дължимият данък от 101,16лв. Описаният подход
за определяне размерът на недекларираните доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ е
коригиран от решаващият орган с резултат : за 2014г. е премахната сумата от 370,91лв., за която бе посочено, че
представлява установен недостиг на средства. Данъчната основа на общия годишен
доход за 2014г. за облагане е 900лв. - получени по банкова сметка ***.А. и
представляващи доход с неустановен произход, който следва да се третира като
доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в определяне на
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. От 900лв. са извадени коригираните ЗОВ
по чл.40 ал.5 ЗЗО за 2014г. в размер на 201,60лв. и основата за облагане е
698,4 лв., върху която е определен дължимият данък в размер на 69,84. Същият се
дължи ведно със законни лихви, считано от 01.05.2015г. до 05.12.2018г. /дата на
издаване на РА/ - в размер на 25,53лв. /л.38/.
За 2015г.
РА е отменен в частта по ЗДДФЛ.
За 2016г.
подходът на приходните органи, отразен в РД е идентичен като този за 2014г. - недекларираните
доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ са сбор от две суми : 2 600лв., която е
получена по банкова сметка ***.А. - квалифицирана на доход с неустановен
произход, който следва да се третира като доход от други източници по см. на
чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и установеният недостиг на
средства в размер на 1 130,22лв. – резултат от съпоставка на извършените
разходи с получените приходи от РЛ за 2014г. или общо 3 730,22лв. От тази сума
е изваден размер на ЗОВ по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО, с резултат – 3 337,42лв. –
данъчна основа на общия годишен доход за 2016г. за облагане, върху която е
изчислен дължимият данък от 333,74лв. Описаният подход за определяне размерът
на недекларираните доходи на основание чл.35 т.6 ЗДДФЛ е коригиран от
решаващият орган с резултат : за 2016г.
е премахната сумата от 1 130,22лв., за която бе посочено, че представлява
установен недостиг на средства. Данъчната основа на общия годишен доход за
2016г. за облагане е 2 600лв. - получени по банкова сметка ***.А. и
представляващи доход с неустановен произход, който следва да се третира като
доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и да участва в определяне на
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. От 2600лв. са извадени коригираните
ЗОВ по чл.40 ал.5 ЗЗО за 2016г. в размер на 201,60лв. и основата за облагане е
2 398,4 лв., върху която е определен дължимият данък в размер на 239,20лв.
Същият се дължи ведно със законни лихви, считано от 01.05.2015г. до
05.12.2018г. /дата на издаване на РА/ - в размер на 38,81лв. /л.39/.
В частта по
ЗЗО РА е коригиран от решаващият орган – последица от корекцията в частта по
ЗДДФЛ за 2014г. и за 2016г., както и в частта за отмяната на РА за 2012г. и
2015г. Решаващият орган е изложил съображения, предвид което е намалил
размерите на ЗОВ за 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г. с краен извод – „Поради
липса на облагаем доход, който да е над минималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година, то като дължими
остават само авансово дължимите от лицето здравноосигурителни вноски”. Същите
са в размер на 201,60лв. – за всяка от годините – 2012г., 2014г., 2015г. и 2016г.,
дължими ведно със законните лихви. За периода
м.01.-м.07.2017г. ЗОВ са определени по посочения начин – за 2017г. не е
установено данъчно задължение по ЗДДФЛ. В тази част от спора са съобразени
нормите на чл.33 ал.1 ЗЗО – „Задължително осигурени в Националната
здравноосигурителна каса са: 1. всички български граждани, които не са граждани
и на друга държава;”; чл.40 ал.5 т.1 ЗЗО – „Лицата,
които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от
1.01.2013 г.) внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък
от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите
се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване -
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват
годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната
декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното
подаване”, а преди 01.01.2013г. – до 10-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят; чл.40 ал.5 т.2 ЗЗО – от 01.01.2013г. вр. с чл.3 ал.4
от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица; чл.40 ал.7 ЗЗО – „Максималният
размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната
вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване.”.
7.1. Основата
за облагане на РЛ по чл.17 ЗДДФЛ е равна на преведените парични средства по
банковите сметки и установено превишение на разходите от извършената съпоставка
на приходите/доходите и разходите на Р.М., коригирана от решаващия орган. За
установеният доход е прието да е от категорията на „други източници на доходи”
по чл.35 т.6 ЗДДФЛ, доколкото не попада в изрично изброените източници на
доходи в чл.10 ал.1 ЗДДФЛ – придобит е вследствие на неизяснена дейност. За ЗОВ
е прието, че са установени в чл.33 ал.1 т.1 ЗЗО, определящ задължителност в
осигуряването на всички български граждани от влизане на закона в сила – 01.01.2000г.,
чл.34 ал.1 ЗЗО, като размерът на дължимата вноска се определя със Закона за
бюджета на НЗОК за съответната годна – чл.29 ал.3 ЗЗО и се определя върху
доход, посочен в приложимата към всеки отделен случай хипотеза на чл.40 ал.5 ЗЗО и се внасят в предвидения в закона срок. Възприето е, че ако лицето,
подлежащо на осигуряване по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО има получени доходи,
подлежащи на данъчно облагане, то следва да извърши годишно изравняване на
осигурителния си доход за здравно осигуряване на база на този доход и е
посочено, „…тези доходи не са осигурителни по смисъла на нормативната уредба,
регламентираща ДОО, но се включват в годишното изравняване на дохода за целите
на здравно осигуряване и то за лицата, които провеждат здравното си осигуряване
по реда на чл.40 ал.5 ЗЗО.”. По отношение ЗОВ е относима корекцията, извършена
с решението на Д ОДОП – Пловдив в изменителната част на РА.
Съобрази
се, че според чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на
местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни
източници - чл. 10 ал. 1 ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35 т. 6 ЗДДФЛ - изброяването
на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва
разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото
лице. Превишението на разходи над приходи не представлява облагаем доход по чл.
35 т. 6 ЗДДФЛ. Превишението има правно значение само в производство по чл. 122
и сл. от ДОПК при наличие на основание по чл. 122 ал. 1 ДОПК за извършване на
ревизията по особения ред, в който случай е приложим чл. 123 ал. 1 т. 2 ДОПК,
позволяващ превишението на разходите над приходите на лицето да се смята до
доказване на противното за облагаем доход.
Несъответствието между констатирани доходи и източници на финансиране с
направените разходи е основание за прилагане на оборимата презумпция на чл. 123
ал. 1 т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода, а
го презюмира извън тези обстоятелства.
Както бе посочено, в частта за
задълженията по ЗДДФЛ са изготвени парични потоци, в които действително са
отразени данни за превишение на разходите над приходите – за 2012г. и за
2015г., в които части РА е отменен, както и за 2014г. и за 2016г. За 2011г. и
за 2013г. не е установено превишение на разходите над приходите на РЛ.
Последица от корекцията на решаващият орган е изключване на описаните по - горе
суми, които са квалифицирани на превишение на разходите над приходите и
данъчната основа е определена от доход от други източници по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, участващ в определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ - без
установеният недостиг на средства. Тоест, като резултат е възприето, че
приходните органи неправилно са квалифицирали разликата между установените за
ревизираното лице разходи и получените от него приходи като облагаем доход по
смисъла на чл. 35 т. 6 ЗДДФЛ. Посочената разпоредба изисква наличието на доход,
който да е получен от „други източници“, разбирани като конкретни
правоотношения, по силата на които съществува връзка платец на доход -
получател на доход. Несъответствието между разходите и приходите не е източник
на доход в посочения смисъл, защото конкретно посочен източник няма, поради
което същото може да формира облагаема основа само на основание презумпцията на
чл.123 ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода /Решение №
14353/2020г., ВАС и др./.
В чл. 10 ЗДДФЛ са уредени
видовете доходи, включително и тези по чл. 35 ЗДДФЛ – чл.10 ал.1 т.6. Общата
годишна данъчната основа съгласно чл. 17 ЗДДФЛ следва да включва годишните
данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12 ал. 1 ЗДДФЛ, на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не
разходи. В ЗДДФЛ са
посочени следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения,
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска
дейност /вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/,
доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците,
посочени в чл.35 т.1-5 ЗДДФЛ, както и доходи по чл.37–38 от закона. Анализът на
разпоредбите, уреждащи тези видове доходи, води до извод, че те се получават
въз основа на съществували, съществуващи и/или развиващи се правоотношения, по
повод на които, за съответното лице се поражда притезание за оценимо в пари
право, като, от друга страна, по силата на тези правоотношения е породена
корелационна връзка платец на доход - получател на доход. Т.е. понятието
„източник на дохода“ предполага наличието на правоотношение, по силата на което
за съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право, и/или
прехвърлящо такова имуществено право лице или лица, които от гледна точка на
данъчния закон се квалифицират като платец на дохода. Императивно
изискване на разпоредбата на чл. 35 т. 6 от закона, е доходът да е от източник,
който не е изрично посочен в този закон, което означава в констатациите на
обжалвания РА да залегне изрично основанието за получаването на такъв доход.
Разпоредбата на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, освен
наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от „други
източници“. Понятието „източник на доходи“ не е дефинирано изрично в ЗДДФЛ : От
една страна, понятието представлява класификационен критерий по чл.10, въз
основа на който са изброени такива доходи, като с препратка е посочено, че по
този критерий, доходи са и тези по чл.35 ЗДДФЛ, а от друга страна, в чл.8 от
закона е посочено за кои източници на тези доходи се счита, че се намират на
територията на Република България. Следва да бъде съобразено посоченото императивно
изискване на разпоредбата на чл.35 т.6 ЗДДФЛ - доходът да е от източник, който
не е изрично посочен в този закон, което означава, че при мотивиране на РА,
следва да се посочи изрично какво е нормативното или облигационно основание за
получаването на такъв доход. В случая това не е направено, а е възприета
квалификацията ”доход с неустановен произход” по отношение сумите, преведени по
банковата сметка на РЛ от К.А. и Д.К.. Тези лица са посочили в писмени
обяснения, че сумите са от родителите на Р.М. и само са изпратени по банков път
от тях. Майката на РЛ също е твърдяла, че е предавала суми на двете лица за
изпращането им на Р.М. по банков път. РЛ е поддържал, че всички суми, преведени
от К.А. – съпруг на сестрата на жалбоподателя, на стойност 21 450лв., са от
спестявания на родителите на М. и предоставени безвъзмездно. Твърденията за
произходът на изпратените по банков път суми от К.А. и Д.К. са отречени с
проверка за финансова възможност на родителите в ревизираните данъчни години да
предоставят конкретен размер парични средства, които да бъдат изпратени на РЛ
/аргументи в РД, л.84, 85 – Ц.К. е пенсионер от 01.04.1998г. и няма подадени
ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2000г.-2017г. Отразен е размерът на доходите от
пенсия на лицето на годишна база за периода 2005-2020г., който общо е
9002,61лв. С.К. е починал на 21.01.2012г. и е бил пенсионер от преди 1999г.
Няма подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода от 2001г. до 2012г. на годишна база
размерът на доходите на лицето за периода 2005г.-2010г. е общо 19 773, 93лв. По
данни от АВп. родителите на РЛ нямат вписани продажби на недвижими имоти.
Извършена е съпоставка на доходите на родителите на Р.М. и разходите за живот
на едно домакинство по данни от НСИ за периода 2005г.-2010г., като
отрицателният резултат мотивирал приходните органи да приемат, че родителите не
са имали възможност да подпомогнат сина си финансово със сумите общо в размер
на 22 850лв. за периода 2011г. до 2016г., постъпили по банковата сметка на
РЛ./. Не са възприети и твърденията за спестявания на родителите при 50годишна
трудова дейност. Банковите преводи от лицата Д.К. и К.А. са квалифицирани на
доходи с неустановен произход, вкл. не е възприет поддържан източник на доход.
Вярно е, че посочените банкови преводи
не съдържат основание, но след като приходните органи не приемат тезата за
парични средства от родителите на РЛ, предоставени безвъзмездно, а ги определят
на доходи с неустановен произход, е следвало да приложат особения ред за
провеждане на ревизионното производство. При прилагане на оборимата презумпция
на чл. 123 ал. 1 т. 1 и т. 2 ДОПК, не се изисква установяване на източник на
дохода /в смисъл на права по развило се или съществуващо правоотношение и/или
на констатиран платец/, а се презюмира извън тези обстоятелства. В случая
органите по приходите не са се позовали на тази презумпция, за да формират
данъчна основа по реда на чл. 122-123 от ДОПК, а ревизионното производство е проведено по общите процесуални правила,
които изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения
да се установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията
- § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 170 ал. 1 АПК. Констатацията за получени суми по банковата
сметка на жалбоподателя, на самостоятелно основание не води на извод, че същите
тези суми представляват доход. Наличие на последното обстоятелство следва да
бъде доказано от данъчните органи с установяване на правоотношението, по което
посочената сума е постъпила /Решение № 14377/2019г. по адм.д.№ 4867/2019г.;
Решение № 2131 / 2016г. по адм.д.№ 1867/2015г.; др./. Вместо това, след
направените констатации за постъпилите средства по банковата сметка на РЛ,
приходните органи са ги квалифицирали като „доходи с неустановен произход” и са
ги обложили като такива „от други източници“ по смисъла на чл. 35, т.6 от ДОПК
– „…неустановеността на средствата, вкл. на съществуването на източник на
доход, не съставлява доход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.” според
цитираното Решение № 14377/2019г. на ВАС. Следва извод за незаконосъобразност
на РА за определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011г., 2013г., 2014г. и
2016г.
Предвид извършената корекция от
решаващия орган по отношение задълженията за здравноосигурителни вноски за
2012г., 2014г., 2015г., 2016г. , както и поради способа за определянето им за
2013г., м.01-м.07.2017г., следва да бъде прието, че не са формирани в резултат
на установените с РА доходи от неустановен произход. В хода на ревизията е било
установено, че за периода 01.01.2011г. -31.07.2017г. РЛ не е работило по
трудови и извънтрудови правоотношения. Считано от 01.01.2010г. задължително се
подава декларация №7 в компетентната ТД на НАП. Р.М. не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периодите от 1999г. до 2017г., вкл. не са подавани декларации обр.1 с
данни за осигуряване на РЛ за ревизирания период. Установено е, че лицето не се
е осигурявало здравно на основание чл.40 ал.5 ЗЗО и е с прекъснато
здравноосигурителни права. Не е подавана и декларация обр.7 „данни за
възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания
осигурителен доход на основание чл.40 ал.5 т.1
ЗЗО” за това, че ще осигурява здравно като безработно лице по реда на
чл.40 ал.5 ЗЗО, в компетентната ТД на НАП до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл.40
ал.5 т.1 ЗЗО. За ревизирания период няма внесени здравноосигурителни вноски. В
нарушение на чл. 40 ал.5 ЗЗО не са внесени дължимите здравноосигурителни вноски
за ревизирания период, поради което задълженията са установени с РА, ведно със
съответните лихви.
7.2. За възражението по чл.109 ал.1 ДОПК относно задълженията за 2011г.
: Съгласно чл.109 ал.1 ДОПК в действаща редакция – „Не се образува производство
за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация.”. Този срок не е
давностен, а преклузивен. С изтичането му се препятства възможността на
органите по приходите да установяват данъчните задължения. Срокът се прилага
служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на
задълженията за данъци.
Според правилото на чл. 112
ал. 1 ДОПК - ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за
възлагане на ревизията. Задължението за данък върху дохода на физическите лица
за доходи за 2011г. подлежи на деклариране в срок до 30.04.2012г., като от
01.01.2013г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, който изтича на
31.12.2017г. ЗО за доходи от 2011г. подлежат на деклариране до 30.04.2012г. и
от 01.01.2013г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, изтичащ на
31.12.2017г. Със ЗВР № Р-16001617005853-020-001 от 04.09.2017г. е образувано
ревизионното производство. ЗВР от 04.09.2017г. е връчена на 24.04.2018г.
Според разпоредбата на чл. 171
ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Съгласно нормата на чл. 172 ал.1 т.1 ДОПК давността спира, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година. За разлика от преклузията по чл.109 ДОПК,
която свързва началото на течене на срока с образуване на производството, в
случая и двете цитирани норми, свързват спирането на давностния срок със
започване на административното производство по установяване на съответното публично
задължение. Двата термина са различни и с тях се обозначават два различни
юридически факта, с различно естество и значение. Възприето е, че ревизията
започва след връчване на възлагателния акт, следователно от този момент нататък
е възможно спиране на теченето на давностния срок /лицето, в чийто патримониум
е възникнало субективното непритезателно право да откаже изпълнение на парично
задължение, трябва да го упражни, а за да може да направи това, то трябва да е
уведомено, че неговият кредитор е предприел действия по събиране на вземането/.
В тази вр. според чл. 114 ал. 1 ДОПК – „Срокът за извършване на ревизията е до
три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.”.
В тази вр. според чл. 216 ал. 1 ДОПК /преди изм./ - недействителни по отношение
на държавата, съответно на общините, са изрично посочени видове сделки,
сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения.
ЗВР е връчена на 24.04.2018г.
и като правноирелевантни се възприемат в съдебната практика предприетите
действия за посещения на адрес, обективирани в : Протоколи от 25.10.2017г., от
26.09.2017г. и от 13.09.2017г. за
посещение на адрес – гр.Пловдив, бул.Никола Вапцаров № 64, ет.5, ап.13 /л.607;
л.611; л.613/; Протокол от 02.10.2017г. за посещение на адрес – с.Златитрап,
ул. 5-та № 14 /л.609/. Съобщението за връчване по чл.32 ДОПК от 27.09.2017г.
/л.606/ - на ЗВР № Р-16001617005853-020-001/04.09.2017г. е свалено на
24.04.2018г. /л.603/, не в 14 дн. срок по чл.32 ал.6 ДОПК, вкл. отсъстват данни
за публикуване на съобщение в интернет. В
искане до ОД МВР – Пловдив от 30.10.2017г. е посочено, че не може да се приложи
особения ред за връчване по чл.32 ДОПК, защото РЛ не е търговец /л.571/. Давностният срок от 5 години относно
установените задължения на жалбоподателя по чл. 35 т.6 ЗДФЛ за отчетната 2011г.
изтича на 31.12.2017г., поради което установените с ревизионен акт данъчни
задължения в тази му част за 2011г. са били погасени по давност. Същото се
отнася и за определените с РА задължителни осигурителни вноски за 2011г. При
издаване на ЗВР на 04.09.2017г. срокът по чл.109 ал.1 ДОПК не е изтекъл, но
съгл. чл.114 ал.1 пр.1-во ДОПК – „Срокът за извършване на ревизията е до три месеца
и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.”. Следва
извод, че в конкретния случай срокът е започнал да тече на 24.04.2018г., към
която дата е изтекъл срокът по чл.109 ал.1 ДОПК, поради което ревизионното
производство в тази си част е проведено незаконосъобразно, тъй като не е имало
основание за образуването му. Съставът се позовава на Решение № 10580/2015г. на
ВАС, постановено по адм.д.№ 11458/2014г. : „Процесното ревизионно производство
е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1205977/12.12.2012 г. на
Началник Сектор „Ревизии“ в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП [населено място] с
връчване на жалбоподателя на 02.01.2013г., като правноирелевантни са
предприетите действия-посещения на адрес, обективирани в Протокол от 21.12.12г.
Според чл.114, ал.1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца
и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. ЗВР от
12.12.2012 г. е връчена на жалбоподателя А. Б. на 02.01.2013 г. Именно от тази
дата на връчване следва да се приеме, че е започнало производството за
установяване на публичните вземания, по смисъла на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК и
установените с процесния ревизионен акт данъчни задължения по чл.35 от
ЗОДФЛ/отм./ за отчетната 2006г. са били погасени по давност.… Ревизията е започнала от връчването на заповедта за възлагането й на
02.01.2013 г., а не от датата на издаване на заповедта, както правилно е приел
съдът., по смисъла на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК. С оглед на разпоредбата на чл.
109, ал. 1 от ДОПК не са били налице процесуални предпоставки за образуване на
ревизия по отношение на задълженията за 2006 г.,...”, вкл. Решение №
5291/2015г. на ВАС по адм.д.№ 7597/2014г. Не е приложима нормата на чл.160 ал.4
пр.2-ро ДОПК.
Следва извод за отмяна на РА в
частта за установени данъчни задължение по чл.35 т.6 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2011г. – на
посоченото самостоятелно основание.
7.3. По отношение
свидетелските показания на лицето К.А. : При въвеждане на факти, различни от поддържаните в хода
на ревизията, доказателствената тежест за установяването им е върху лицето,
което ги твърди /чл.154 ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК/.
Принципът на служебното начало /чл.5 ДОПК / не означава, че приходните органи
трябва да предполагат възможни твърдения, каквито не са заявени и да събират
служебно доказателства спрямо хипотетична теза. В случая се съобрази, че св.А. е потвърдил предоставяне на собствени
парични средства на жалбоподателя посредством банков превод – само по отношение
2011г. Заявеният
факт на приятелски отношения с жалбоподателя, преценен по правилото на чл.172 ГПК, не отрича показанията поради възможност от заинтересованост, тъй като са
налице писмени доказателства за финансовата възможност на свидетеля за
предоставяне на паричните средства. От друга страна, при съпоставка с писмените обяснения на К.А.,
в които лицето е заявило – „Не притежавам документи, които се изискват с
искането, тъй като сумите, които е получавал не са мои средства, както и никога
не съм му давал суми в брой. Издържам и изхранвам семейството си сам и не желая
да бъда свързван с каквито и да са финансови проблеми на Р.С.М..” , следва, че
се въвеждат нови факти, за които свидетелските показания не са убедителни
поради несъответствие с писмените обяснения на лицето - свидетел, представени в
хода на ревизията.
При тези данни следва извод за основателност на жалбата в частта на РА
за установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, ведно с лихвите, както и за ЗО за
2011г., ведно с лихвите. Съответно – жалбата не е основателна за останалата
част от спора, в частта за ЗО за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
м.01.-м.07.2017г., ведно с лихвите. Разноски се дължат на страните съразмерно
на отменената част от РА в размер на 4 409,01лв. при общо задължения по РА – 6
037,16лв. - спрямо жалбоподателя и отхвърлената част от жалбата в размер на 1
628,15лв. - спрямо ответника. Жалбоподателят е направил разноски общо в размер
на 1 680лв. : 10лв.
д.т.; 300лв., 20лв., 150лв.
– ССч.Е или общо 470лв.
; 1200лв. – адв.хонорар –л.798, д.1416/2019г. Ответникът е направил разноски за
д.т. при касационното обжалване – 48,30лв., ведно с прилагане на чл.8 ал.1 т.3
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран с изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт № Р-16001617005853-091-001/05.12.2018г.,
в потвърдената и изменена част с Решение № 116 от 25.02.2019г. на Директора
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, за : данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2011г. – 1
762,76лв. главница и 1 183,20лв. лихви; ЗО за 2011г. – 622,40лв. главница и
433,64лв. лихви; данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2013г. – 22,92лв. главница и
10,71лв. лихви; данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2014г. – 69,84лв. главница и
25,53лв. лихви; данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за 2016г. – 239,20лв. главница и
38,81лв. лихва.
Отхвърля жалбата против Ревизионен
акт
№ Р -16001617005853-091-001/05.12.2018г., в потвърдената и изменена част с
Решение № 116 от 25.02.2019г. на Директора Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, за : ЗО
за 2013г. – 220,80лв. главница и 117,86лв. лихви; ЗО – м.01.-м.07.2017г. – 128,80лв.
главница и 19,96лв. лихви; ЗО за 2012г. – 201,60лв. главница и 130,29лв. лихва;
ЗО за 2014г. – 201,60лв. главница и 88,41лв. лихва; ЗО за 2015г. – 201,60лв.
главница и 67,92лв. лихва; ЗО за 2016г. – 201,60лв. главница и 47,71лв. лихва.
Осъжда Р.С.М.,***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция ОДОП – Пловдив сума в размер на 183,64 лв. – съдебни разноски.
Осъжда Дирекция ОДОП –
Пловдив да заплати на Р.С.М.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на
общо 1 226,4лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :