О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 595

10.04.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                

      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ 

                             ХРИСТО  И.

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №690  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във  връзка  с  чл.121  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на „Шоп маркет“  ООД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. Мадан,  ул.  „Обединение“  №16,  ЕИК  *********,  представлявано  от  управителя  В.С.Б.,  чрез  пълномощника  му по делото  адв.  П.  Г.,   против  Определение  №593  от  15.01.2020г.,  постановено  по    ч.гр.д.№486/2020г. по  описа  на  ПРС,  ХХII  гр.с.,  с  което е  прекратено  производството  по делото  и същото  е изпратено  по  подсъдност на   Районен  съд-  Мадан.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  в срок, от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  частната  жалба  е  неоснователна.

Първоинстанционният  съд е  бил сезиран  с  предявен  от  частния  жалбоподател „Шоп маркет“  ООД  против  „ЗАД  Булстрад  Виена  Иншурънс  Груп“  АД  иск  за  заплащане  на  обезщетение  по  сключен между  страните  застрахователен  договор.  С  обжалваното  определение  съдът е  приел,  че  дружеството-  ищец има  качеството  на  „потребител“  по смисъла  на  чл.113  от  ГПК,  поради което  и  съгласно  посочената разпоредба  искът  следва  да бъде предявен  пред  съда  по седалището  му-  Районен  съд-  Мадан.  Предвид  горното  съдът  е  прекратил  производството по делото  и  го  е изпратил  по подсъдност  на  Районен  съд- Мадан. 

Така  постановеното  определение  е  правилно, поради  което следва  да  бъде  потвърдено.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.113  от  ГПК исковете  на  и срещу  потребители  се  предявяват пред  съда,  в чийто район  се  намира  настоящият адрес на  потребителя, а при липса  на настоящ адрес-  по постоянния,  а  съгласно  разпоредбата  на  чл.119, ал.3  от  ГПК  възражение  за неподсъдност  на  делото  по чл.113  от  ГПК  може  да  се повдига  и  служебно  от  съда  до приключване  на първото  по делото  заседание.  В случая  първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с иск  на  потребител  на  застрахователни  услуги  по смисъла  на  чл.113  от  ГПК  във връзка с  чл.2, ал.2  от  Кодекса  на застраховането,  което  качество  съгласно  трайната  съдебна  практика, цитирана  в  обжалваното  определение,  ищецът притежава независимо,  че  е  юридическо  лице,  доколкото  е  ползвател  на  застрахователна  услуга съгласно  чл.2, ал.2  от  КЗ.  Тъй като  седалището  на  ищцовото дружество е  в  гр. Мадан,  то  съгласно  чл.113  от  ГПК  искът  е  следвало  да  бъде предявен  пред съда  по  седалището  му,  а  именно-  Районен  съд- Мадан.  Неоснователни  са  доводите  в частната  жалба,  че искът  бил  подсъден  на  Районен  съд-  Пловдив  по силата  на чл.115, ал.2  от  ГПК, тъй  като  застрахователното събитие  настъпило  в  гр. Пловдив.  Разпоредбата  на  чл.115  от  ГПК   урежда подсъдността  на исковете  за непозволено  увреждане,  като  в  ал.2 предвижда,  че исковете  за  обезщетение  по  КЗ  на  увреденото  лице  срещу  застраховател  могат  да се  предявят  и  по  местонастъпване  на  застрахователното събитие.  Тази  хипотеза  обаче  е  неприложима  в  настоящия  случай,  тъй  като  ищецът  не  е  увредено  от  непозволено  увреждане  лице и  предявеният  иск  не  е  за  заплащане  на  обезщетение  от  непозволено  увреждане,   а  на  обезщетение  по  сключен  между  страните  договор  за  застраховка,  основание  за  заплащането  на което  е  настъпването  на  предвидения  в договора  риск- наводнение  в резултат  на  проливен  дъжд.  В този смисъл  е  налице  и  формирана  съдебна  практика  /Определение  №87  от  21.02.2020г.  на  ВКС  по  ч.т.д.№2870/2019г.,  I  т.о./,  в която  се  приема,  че  особената  местна  подсъдност по  чл.115, ал.2  от ГПК  не се прилага по всички  искове  по  КЗ,  а  само по тези,  чиито  правопроизводящ  факт  е  непозволено  увреждане,  а  ищец  е  увреденото  лице, каквато  качество  няма  страната  по  застрахователен  договор,  претендираща  заплащане  на  обезщетение  при настъпило застрахователно събитие.       

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  се  потвърди.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №593  от  15.01.2020г.,  постановено  по    ч.гр.д.№486/2020г. по  описа  на  ПРС,  ХХII  гр.с.,  с  което е  прекратено  производството  по делото  и същото  е изпратено  по  подсъдност на   Районен  съд-  Мадан.

Определението  е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: