Решение по дело №426/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260461
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20213110200426
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    ……../……………., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ШЕСТИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Красимира Манасиева - Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 426 по описа на Варненски районен съд за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Х.П. ***, ЕГН ********** срещу НП № 209/06.10.2020год. на зам. кмета на Община Варна, с което на основание чл. 62, ал.5 от Наредбата за обществения ред на Община Варна му е било наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, навежда доводи както за нарушение на материалния закон (оспорва изобщо да е извършил нарушението за което е санкциониран), така и за допуснати съществени нарушения на процес. правила (в АУАН липсвал подпис на свидетел, в АУАН и НП липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението от обективна и субективна страна и доказателствата които го подкрепяли, не били посочени и обстоятелствата при които е било извършено нарушението, АНО не бил извършил преценка за редовността на АУАН, както и за евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН). Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент че повдигнатото адм.наказателно обвинение е изцяло недоказано. В условията на евентуалност отправя искане за приложението на чл.28 от ЗАНН.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Д.С., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата, сочи че нарушението било безспорно доказано и не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че не били допуснати нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждането и на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В условията на алтернативност и в случай, че се претендират разноски от ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минималния предвиден в Наредба №1/09.07.2004год. за минималните адвокатски възнаграждения отправя искане за намаляване на същото до предвидения в наредбата размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите К. и Д. били старши полицаи в група „Общинска полиция“ към ОД на МВР Варна. На 30.08.2020год. през деня двамата изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. При обход на патрулния си участък двамата забелязали група лица (момчета и момичета) седнали на беседка в детска площадка, находяща се зад бл. 9а на ул. „Царевец“ и ул. „У.Гладстон“, собственост на Община Варна. На масата около която били седнали лицата имало храна, както и 2л. бутилки с бира. Имало и пластмасови чашки пълни с бира. Полицаите попитали лицата кой е пил бира и момчетата вдигнали ръце. След това събрали личните карти на момчетата и започнали да им съставят АУАН. Едно от момчетата бил въззивникът П.. На същият св. К. съставил АУАН № 0004971/30.08.2020год. в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.5 от наредбата за обществения ред на Община Варна, тъй като на 30.08.2020год. около 16:30ч. в гр.Варна, на детска площадка зад бл. 9а на ул. „Царевец“ и ул. „У.Гладстон“ употребявал алкохолни напитки в предназначени за общо ползване детски и спортни площадки собственост на Община Варна.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал вписвайки в него като възражение, че той алкохол не е пил, не е пушил цигари и всички от приятелите му могат да го потвърдят.

На 23.09.2020год. св. К. изготвил докладна записка до началника на група „Общинска полиция“.

На 06.10.2020год., въз основа на акта, зам. кмета на община Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.5 от НОР на Община Варна и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 300лв.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителят Т.К. и свидетелят вписан в акта Д.Д., които в показанията си възпроизвеждат обстоятелствата които са възприели на 30.08.2020год.. И двамата сочат, че лично са видели лица в детската площадка, обозначена с табели на Община Варна както и бира в чашки и бутилки на масичката около която са били лицата. Категорично заявяват, че те лично не са възприели нито едно от лицата да консумира алкохол, а са съставили актове на момчетата, тъй като те били вдигнали ръка на техен въпрос кой е пил алкохол.

Като писмени доказателства към АНП са приложени докладна записка от мл. Инспектор Т.Н.К. относно АУАН № 0004971, както и Заповед № 0505/07.02.2020го. на кмета на община Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното  следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42, и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените м жалбата възражения в тази насока. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в акта и НП дава яснота досежно нарушението за което е привлечен към отговорност въззивника и съответно е наказан в НП, а именно че на 30.08.2020год. около 16:30 часа консумирал алкохол в детска площадка (с конкретизирано местонахождение) собственост на община Варна.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивникът е наложено наказание за нарушение на чл. 65, ал.2 от Наредбата за обществения ред на Община Варна извършено на 30.08.2020год..

Цитираната разпоредба въвежда забрана за Употребата на алкохолни напитки и тютюнопушене в предназначените за общо ползване детски и спортни площадки, собственост на община Варна.

По делото не е спорно, а и се доказва от събраните по делото гласни доказателства, че на посочената дата въззивникът се е намирал на детската площадка описана в НП. Не е спорно и това, че тази площадка е била за обществено ползване и е била собственост на Община Варна. В горната насока са показанията на двамата разпитани по делото свидетели, а в жалбата си въззивникът потвърждава, че се е намирал на площадката когато са дошли полицейските служители.

В същото време обаче по делото не са налице доказателства които по безспорен и категоричен начин да установят, че докато е бил на площадката въззивникът е консумирал алкохол. Липсват преки, както и съвкупност от косвени доказателства, които да установят авторството на вмененото нарушение.

В показанията си пред съда и двамата разпитани по делото свидетели (актосъставителят и свидетеля по акта) сочат, че не са възприели въззивникът да консумира алкохол. Сочат, че на масичката около която са били всички лица е имало чашки с бира и друга храна и боклуци, но приели, че той е употребил алкохол защото бил вдигнал ръка при зададен въпрос в тази насока. Заявяват, че на зададения въпрос момчетата на площадката вдигнали ръка и те им съставили актове.

Вдигането на ръка обаче само по себе не е достатъчно да установи по какъвто и да било начин, още повече по безспорен такъв, авторството на нарушението и то при положение, че на масата не е бил само въззивника, а е имало около 10 души, а въпросите са били задавани от униформени полицаи по отношение на лица в тийнейджърска възраст. Отделен е въпроса, че дори и да се приеме, че вдигането на ръка е някаква форма на самопризнание, то само по себе си не може да обуслови безспорен и категоричен извод за авторство на деянието от страна на въззивника доколкото обвинението и присъдата (в случая НП) не могат да се основават само на самопризнанието (чл.116, ал.1 от НПК). В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика. В случая други доказателства, които да подкрепят самопризнанието на въззивника, което освен всичко останало се отрича от него още на място, в момента на съставянето и връчването на АУАН, отрича се и с въззивната жалба, не са налице. При това положение повдигнатото на въззивника обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. В случая следва да се отбележи, че не нарушителят следва да доказва, че е невинен, а АНО следва да докаже по безспорен и категоричен начин повдигнатото адм. наказателно обвинение. Отделен е въпроса, че както бе посочено по-горе в мотивите, още в АУАН въззивникът е написал, че той алкохол не е употребявал и не е пушил и това може да бъде потвърдено от неговите приятели. Горното, при положение, че по време на проверката на място са били констатирани множество лица, в това число и момичета за които е безспорно установено, че не са им били съставени АУАН, да бъде проведено допълнително разследване при което да бъдат снети обяснения от тези лица, а не проформа да се представя докладна записка от актосъставителя, чието съдържание последният преповтаря и пред съда и която по никакъв начин не опровергава направеното още в акта възражение.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно, но с оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) се явява неоснователно, поради което и разноски на тази страна не следва да се присъждат.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 209/06.10.2020год. на зам. кмета на Община Варна, с което на Х.П.П. ЕГН ********** ***, на основание чл. 62, ал.5 от Наредбата за Обществения ред на Община Варна е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: