Р Е Ш Е Н И Е
№ 3260/17.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19742 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца „В.2“ ООД ЕИК ===== със седалище и
адрес на управление *** срещу ответника „З.А." АД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление:*** осъдителен
иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за осъждане
на ответника да заплати на ищеца , както следва:
сумата от 100,00 лв.
, представляваща частичен иск от сумата в размер на 445.36 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на
калник преден десен, от които - 2 лв. за труд от общо 108 лв., за боя и
материали - 2 лв. от общо 100 лв. и за възстановяване на врата предна дясна, от
които - 2 лв. за труд от общо 107.36 лв., за боя и материали - 2 лв. от общо
100 лв., както и за тониране - 1 лв. от общо 10 лв., за ускорено сушене
/бояджийска камера/ - 1 лв. от общо 20 лв., като са причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 0306Х0193860/22.03.2016 г. за застраховка
„Каско" на лек автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В ==== ВС,
настъпило на 18.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание
чл.214 ГПК е допуснато изменение
в размера на предявения иск посредством увеличаване на размера на същия, като
същият се счита за предявен за сумата в размер на 369,20 лв.,
представляваща окончателен иск.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: излага ,че на 22.03.2016 г.,
в гр.Варна е сключил Застраховка „Каско"
на фирмения автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В ==== ВС, с ответника ЗАД
„Армеец", със срок на действие от 26.03.2016г. до 25.03.2017 г.
Твърди се, че на 18.03.2017г.,
отивайки до автомобила, който е бил паркиран на паркинга на магазин
„Кауфланд", е било
установено, че преден десен калник и предна дясна врата са увредени. Сочи се , че процесното застрахователно събитие е настъпило
при действието на застрахователния договор , сключен между страните на
22.03.2016г., обективиран в Застрахователна полица № ....... със срок на
действие от 26.03.2016г. до 25.03.2017г. На 21.03.2017г. е уведомен ответника ЗАД „АРМЕЕЦ" за настъпилото
застрахователно събитие.
Твърди се, че служители на ответника са извършили оглед на автомобила, както и са изготвили снимков материал и съставили Опис -
заключение по щета № 13017030102054/21.03.2017г. В описа, като увредени детайли са били описани, както следва:
калник преден десен и врата предна дясна.
Сочи се , че като застрахователно обезщетение ищецът получил
сумата в размер на 287.68 лв. Счита се, че сумата не може да покрие
настъпилите щети. След
направено проучване се установило, че сумата , необходима за възстановяване на
автомобила , е в размер на 733.04 лв.
Счита се, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната
уредба , дължимото застрахователно обезщетение, поради което за ищеца се
поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Счита се, че сумата, която
застрахователят е следвало да изплати като обезщетение, е в по голям размер
на 733.04 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента
сума в размер на 287.68 лева, или сумата, която следва застрахователят да
заплати на ищеца, е в размер на 445.36 лева.
Във връзка с гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от завеждане
на настоящия иск.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество „З.А."
АД, ЕИК ......със седалище и адрес на управление:*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.
Не се оспорва обстоятелството, че
на 15.03.2017 г., ответното дружество е сключило застрахователен договор с
ищцовото дружество, обективиран в полица № 0306X0280915.
Излага се, че на 21.03.2017 г.,
представител на ищеца е депозирал Уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС", с което е декларирал, че на 18.03.2017 г. сутринта е бил
паркирал на паркинга на „Кауфланд" и е констатирал, че застрахованият лек
автомобил е бил одраскан в областта на предния десен калник и предна дясна
врата. Ответното дружество е извършило опис на уврежданията по автомобила. По
уведомлението е образувана преписка по щета № 13017030102054.
Твърди се, че междувременно на 16.11.2017 г. е настъпило ПТП, с
което застрахованият автомобил е увреден тотално. Ответното дружество е
образувало преписка по щета № 13017030109168 и е определило, че автомобилът е
тотално увреден, като е платило извънсъдебно сумата от 12775,40 лева, с
платежно нареждане с уникален регистрационен номер П11715697 от 22.03.2018 г. С
посоченият документ са платени и други щети, заведени на основание полица №
0306X0280915, в общ размер от 704 лева, от които е и образуваната щета
№13017030102054. Излага се,че ищцовото
дружество е предявило искова претенция пред Районен съд Варна, по която е
образувано гр. д. № 9545 от 2018 г. По посоченото гражданско дело има влязло в сила
съдебно решение, от което е видно, че автомобилът е увреден тотално. Твърди се, че съдът е отчел, че е извършено посоченото
извънсъдебно плащане, като е намалил стойността на обезщетението с
обезщетението по предходни щети в размер на 703,59 лева и стойността на
запазените части в размер на 2200 лева, като по този начин е осъдил ответното
дружество да заплати остатъка от обезщетението за тотално увреждане на
застрахованият автомобил в размер на 5321 лева. На 17.06.2019 г., ответното
дружество е изплатило присъдените суми по горепосоченото гражданско дело, чрез
плащане по ИД № №20198950401058 по описа на ЧСИ Людмил Станев, с район на
действие - Окръжен съд Варна.
Във връзка с горното се прави
възражение за изчерпан по полицата лимит, тъй като с плащането на тоталната
загуба на автомобила, и с допълнителното плащане по посоченото по-горе
гражданско дело е изчерпан и лимита на отговорност, въведен от страните по
застрахователното правоотношение в размер на 21100 лева. Отделно от горното ,
ищцовото дружество не е съобразило, че размерът на твърдяното обезщетение е
включен в размерът на изплатеното застрахователно обезщетение за тотална щета
на застрахованият автомобил, с оглед на което претендираната от него сума се
търси неоснователно.
В този смисъл и имайки предвид,
че ищцовото дружество не е оспорило размера на обезщетенията, платени по полица
№ 0306X0280915, както и имайки предвид, че
в производството по посоченото гражданско дело е счетено за безспорно, че
ответното дружество е заплатило обезщетение при условията на тотална щета,
установена с влязло в сила съдебно решение, се счита, че искът е неоснователен
и сумата, която ищецът претендира , не му
се следва. Излага се,
че ищецът е получил обезвреда
за целия автомобил и имайки предвид, че автомобилът не може да бъде
възстановен, то претенцията е неоснователна.
Излага се, че следва да се съобрази, че на основание т. 76
и сл. от Общите условия на застраховката, считано от датата на настъпилото
застрахователно събитие, от което е произтекла тоталната щета , е прекратен
договорът за застраховка „Каско на МПС". Отделно от горното застрахователят е поел задължение
да изплати застрахователно обезщетение при тотална загуба на автомобила, но не
повече от лимита на отговорността, заложен в застрахователния договор. В този
смисъл претенцията е неоснователна и на това основание, доколкото лимитът на
отговорността по полицата е изчерпан.
Предвид изложеното се моли да се
отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представената
по делото Застрахователна полица № ....... е видно , че ищцовото дружество е
застраховало по Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек автомобил при
ответното дружество със срок на действие от 00:00 часа на 26.03.2016 г. до
24:00 часа на 25.03.2017 г. Съгласно застрахователната полица,
застрахователната сума е в размер на 26000 лв., а дължимата премия е в размер
на 1352,52 лв.
Приети по делото
са Общи условия към застраховка „Каско на моторно превозно средство", приложими
към процесната застрахователна полица № 0306Х0193860/22.03.2016 г.
Представена е
квитанция за изплатена в цялост застрахователна премия в размер на 1352,52 лв.
от ищцовото дружество по процесната застрахователна полица № 0306Х0193860/22.03.2016
г.
Прието по
делото е Уведомление –декларация за щета
по застраховка „Каско на МПС“ от 17.11.2017г. по застрахователна
полица № 0306Х0193860/22.03.2016 г. от ищеца
до ответника.
Представен по
делото е Опис на претенция № 13017030102054/21.03.2017 г. по процесната застрахователна полица относно настъпилото процесно ПТП, в който са описани настъпилите увреждания на процесния
лек автомобил, посочени в исковата молба.
За безспорно установено и и
за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че 1/ между ищеца и ответника е сключен валиден договор за имуществена
застраховка „Каско" на фирмения автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В
==== ВС, с ответника ЗАД „Армеец", със срок на действие от 26.03.2016г. до
25.03.2017г., обективиран в застрахователна полица № .......; 2/ че ищецът е изправен по отношение на
поетите от него задължения по договора за застраховка; както и 3/ че ответникът З.А." АД, ЕИК ......със
седалище и адрес на управление:*** е изплатил сумата от 287,68 лева, по щета №
13017030102054/21.03.2017г. , на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Видно от
представеното Решение № 1820/30.4.2019 г. , постановено по Гражданско дело №
9545/2018 г. по описа на Районен Съд - Варна, Гражданско отделение, влязло в
законна сила на 30.5.2019г. , ответникът ЗАД „Армеец", ЕИК: ......със
седалище и адрес на управление:*** е осъден да заплати на „В.2" ООД, ЕИК: =====
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Н.М., сумата от
5321 лв. /пет хиляди триста двадесет и един лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 16.11.2017г.
ПТП, по Републикански път 1-4, София - Варна, посока към гр.Варна, след
бензиностанция „Лукойл", на километър 145, застрахователно събитие по
договор № 0306X0280915 от 15.03.2017г. за застраховка „Каско" на лек
автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В ==== ВС, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.06.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ. Въз основа на
влязлото в законна сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист ,
представен по делото и образувано
изпълнително дело № 20198950401058 по
описа на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, peг. № 895, с район на
действие ОС Варна.
Прието по делото е
Свидетелство за регистрация на МПС – част І №*********/29.10.2015г. относно лек
автомобил марка“ Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№В ==== ВС, с направено
отбелязване на 11.01.2018г., че е автомобилът е с прекратена регистрация ,
поради тотална щета.
Видно от уведомление
от ответното дружество до ищцовото дружество от 18.12.2017г. , за процесната
щета № 13017030102054 е определена за
изплащане сумата в размер на 287,68 лв. Представена е
платежно нареждане от 22.03.2018г. за изплащане от ответното дружество в полза
на ищцовото дружество на сумата в размер на 13479,00 лв., с посочено основание
за превод- щета 13017030102056 , 2055 ,2054 , 9168.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение
на вещото лице А.Х.В. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и обосновано, реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - пряк контакт с предмет движещ се покрай
автомобила, докато последният е в покой. Настъпилите увреждания по процесния
лек автомобил са следните: Калник преден десен - боядисване, Врата предна дясна
- боядисване. Според експерта, уврежданията,
който са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя обичайно се получават в паркирано състояние, от обект движещ се
покрай автомобила. Вещото лице, след съпоставяне на механизма на произшествието
и установените увреждания формира извод, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Фолксваген Пасат",
с peг. № В ==== ВС и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие. Вещото лице посочва, че общата стойност на настъпилите
увреждания на процесния лек автомобил възлиза на 656.88 лв.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В
процесния случай съдът намира за установено, че между ищцовото дружество и ответното
дружество е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от ищеца лек
автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В ==== ВС, обективиран в
застрахователна полица № ......., със срок на действие от 00:00 часа на
26.03.2016 г. до 24:00 часа на 25.03.2017 г., която застраховка е валидна към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 18.03.2017г.,
както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП на процесната дата 18.03.2017 г.
В
резултат на произшествието са нанесени описаните в исковата молба материални
щети на процесния лек автомобил, собственост на ищеца. Доказването на посочения
механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, както и от приобщените към доказателствения
материал писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания
по увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с писмените
доказателства обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП
и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Съдебният
състав , след преценка на съвкупния доказателствен материал, намира за недоказано твърдението на ответното
дружество, че е изчерпан лимитът по процесната застрахователна полица в размер
на 26000лв., т.к. от доказателствата по делото за извършени плащания е видно,
че същите не надвишават този лимит, както и намира за недоказано твърдението на
ответника, че размерът на претендираното обезщетение по делото е включен в
размера на изплатеното застрахователно обезщетение за тотална щета на
застрахования автомобил, т.к. последната касае застрахователно събитие , което
е настъпило в по-късен момент – на 16.11.2017г.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ, т.е. при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като за възстановителна
стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята стойноста за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 369,20 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да
се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата , възприет от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 656.88 лв., която
сума е необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил, от
която сума ответното дружество е изплатило на ищеца сумата в размер на 287,68
лв., вследствие на което остава дължима сумата в размер на 369,20 лв.
Вследствие
на изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен по делото и претендира присъждане на следните суми в общ размер
от 650,00 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса; 240,00 лв. – депозит за
вещо лице и 360,00 лв.– изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за
правна защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК
......със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „В.2“
ООД ЕИК ===== със седалище и
адрес на управление *** сумата в размер на 369,20 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка Фолксваген Пасат, с ДК № В ==== ВС, застрахован по договор за застраховка „Каско”
, обективиран в застрахователна полица № ......., изразяващи се в увреждане на калник преден десен и врата предна
дясна, причинени в резултат на
настъпило на 18.03.2017 г. застрахователно събитие , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК
......със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „В.2“
ООД ЕИК ===== със седалище и
адрес на управление *** сумата от 650,00 лв., представляваща реализирани от
ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: