Р Е Ш Е Н И Е
№ 447/14.6.2019г. 14.06.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 11.06
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2321 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М.И.И., че дължи на ищцовото
дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г.
на ЯРС, като с молба от 05.07.2018 год. претенцията е оттеглена в частта относно законна лихва за
забава в размер на 39,19 лв. и в тази част производството е прекратено.
В исковата молба се посочва, че на 20.03.2017 год. между праводателя
на ищеца – Банка „ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за стоков кредит №*** в размер на 1133,96 лв. за закупуване на
стоки/услуги и еднократна застрахователна премия, която сума следвало да бъде
върната на 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва. На
кредитополучателя била представена преддоговорна
информация, бил запознат с тарифите на банката, както и приел ОУ – неразделна
част от договора. По кредита не били извършени никакви плащания. Предсрочната
изискуемост била обявена на 29.11.2017 год.Съгласно чл. 6 от договора
ответникът дължал договорна лихва и мораторна лихва – чл.12.1 от договора. На 29.09.2017 год. било сключено рамково
споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от 10.11.2017 год., по
силата на които ищецът придобил вземането на банката срещу ответника с всичките
му привилегии и обезпечения. Иска се
уведомлението за цесия да бъде връчено с преписа от исковата молба. Иска
се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор иска се оспорва по
основание и размер. Посочва се, че договорът не е подписан от представител на
банката. Излагат се подробни съображения , поради които се счита, че цесията не
е надлежно съобщена на длъжника. Освен това не били представени доказателства
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.
Липсвали и доказателства сумата да е преведена по сметка на продавача на
стоката . Освен това договорът за кредит бил нищожен – чл. 22 от ЗПК /липсвала преддоговорна информация, ОУ не били подписани, не се
съдържала методика за изчисляване на референтния лихвен процент. Прави се и
възражение за нищожност на клаузи поради противоречието им с добрите нрави.
Иска се отхвърляне на иска .
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. Т.к. длъжникът е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за стоков кредит № *** от 20.03.2017 год., сключен между праводателя на ищеца и ответника, по силата на който на последният е отпуснат стоков кредит в
размер на 1133,96 лв. за закупуване на посочена стока с цена 999 лв. и
еднократна застрахователна премия в размер на 134, 96 лв. Уговорено е кредитът
да се погаси за срок от 24 месеца на вноски, съобразно приет погасителен план,
фиксиран лихвен процент от 39,59 % и годишен процент на разходите – 47,63 %. В чл.
9 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му
е връчена своевременно преддоговорна информация по
чл. 5 от ЗПК и ОУ. В чл. 12 е посочено, че неразделна част от договора са ОЯ,
връчени и приети от кредитополучателя.
Видно от приетата фактура сумата от
999 лв. е преведена по сметка на продавача на стоката на 20.03.2018 год., като
в същата фигурира неоспорен подпис на ответника.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 29.09.2017 год., сключен
между „“Банка ДСК“ЕАД – цедент и ищеца, в качеството
на цесионер, по силата на който страните са се
споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни
вземания по договори за стокови кредити, Видно от приетото Приложение 1.1. от 10.11.2017 год. вземането по процесния
договор е прехвърлено на ищеца. Прието е и Потвърждение за извършената цесия.
Към исковата молба е приложено още
уведомление за извършена цесия изходящо от ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента /видно от представеното
пълномощно/.
С писмо от 27.03.2019 год. „Банка
ДСК“ЕАД е уведомила съда, че процесния стоков кредит
не е обявен от банката за предсрочно изискуем.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че по договор за стоков
кредит от 20.03.2017 год. не са извършвани плащания. Посочени са два варианта
относно размерът на непогасените задължения в зависимост от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, включително размерът на законната лихва
за страната.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя
по реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване дължимостта
на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост
на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидни облигационни отношение по
повод сключен договор за стоков кредит. Тук
следва да се посочи, че ответникът не е оспорил, че е положил подпис под договора и останалите
приети по делото писмени доказателства. Оспорено е валидното подписване на
договора и ОУ от представител на кредитодателя, което
оспорване е останало недоказано в процеса, предвид липсата на каквито и да е
доказателства в тази насока. Оспорено е и предаването на сумата, което също
остава недоказано, още повече, че не е оспорена приетата фактура за закупуване
на стоката, от която се установява , че сумата е заплатена точно по уговорения
начин – безкасово на продавача на стоката, включително с подписа на ответника.
Тук е мястото да се посочи, че договорът
между страните, който е за стоков кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и
разбираем начин. Следва да се отбележи и че в чл.9 от договора ответникът е заявил, че
своевременно е получил преддоговорната информация в
съответствие със ЗПК. Действително, липсват данни тази информация да е
предоставена под формата на стандартния европейски формуляр по чл.5 ,ал.2 ЗПК,
но отсъствието на този формуляр не е основание по чл.22 ЗПК договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен./така Решение по в.гр.д.№
*** г. на ЯОС/. Освен това в договора ясно е записано, че общата дължима сума е
образувано от сбора на закупената стока и размера на застрахователна премия,
като предвид , че с полагане на подписа
си ответникът се е съгласил с посочения факт, то обстоятелството че не са
представени писмени доказателства относно сключената застраховка не може да
доведе до извод за различен размер на дълга.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. Според
Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина,
формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се
извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано
като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до
ответника, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на ответницата чрез
процесуалния му представител в хода на процеса. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде
заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са
издадени от съда, а не от цедента, нито от негов
пълномощник, но получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на
чл.290 ГПК./ При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Без значение за
горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият
е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.101.2017 год. по в.гр.д. №270 /
2017 г. и др.
По
отношение възражението, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно
съобщена на длъжника, съдът намира, че действително по делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства твърденият факт да е бил доведен до знанието на
ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Според най- новата
практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2017 год.,и Решение
от 17.04.2019 год. по гр.д. № 1831/2017 год. – допустимо е предявеният иск по
чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта по договор
за банков кредит /включително небанкова финансова институция/ да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
съобщена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В този случай претенцията следва да бъде уважена за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. В процесния случай към тази дата обаче е настъпил уговореният
в договора краен падеж- 19.03.2019 г., т.е. настъпил е падежа по отношение на
всички вноски по погасителния план, който факт следва да бъде отчетен от съда.
Във
връзка с многобройните възражения на ответника касаещи недължимостта
на претендираната в процеса договорна лихва за периода
20.04.2017 – 10.11.2017 год. в размер на
286, 82 лв., съдът намира за необходимо да посочи, че действително в практиката
си ЯОС /така Решение по в.гр.д.№ ***год./ приема, че когато договорът
не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент
(чл. 11,
ал. 1, т. 9а ЗПК), това е достатъчно за
съда да приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като
тази недействителност е особен вид, с оглед на последиците й, визирани
в чл. 23 ЗПК. Безспорно се установи също в хода на процеса, че
уговорения фиксиран годишен лихвен процент надвишава трикратния размер на
законната за страната лихва.
Според горецитираната
тълкувателна практика- в производството по чл. 422 от ГПК съдът е обвързан от
посочения в петитума на исковата молба размер и
период на претенциите за главница и лихви. Поради това, присъждайки вноските с
настъпил в хода на процеса падеж, съдът следва да съобрази дали възнаградителната лихва представляваща компонент от тези
вноски е включена в общия заявен размер
и период . Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като
предсрочно изискуема, а възнаградителната лихва е
поискана само за периода до настъпване на твърдяната от него предсрочна
изискуемост /както е в настоящия случай/, съдът не може да присъди
възнаградителна лихва , чиято изискуемост ще настъпи в хода на процеса. Поради
това от вноските с настъпил падеж в хода на процеса ще следва да се присъди само
частта съставляваща главница.
С оглед на всичко изложено
до тук, съдът приема, че иска е основателен и доказан за сумата от 1133, 96 лв.
– главница и неоснователен в частта относно претенцията за възнаградителна
лихва от 286, 82 лв.
По
разноските:
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в намален
размер, предвид частичното предявяване на претенцията и частичното й уважаване,
а именно – 178,02 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 655, 10 лв. – заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И., ЕГН **********,
че дължи на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД- гр. С. с ЕИК: *** сумата от 1133,96 лв. – главница, представляваща задължение
по договор за стоков кредит от 20.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до изплащане на вземането, като иска за сумата
286, 82 лв. – договорна лихва за периода 20.04.2017 – 10.11.2017 год., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** да
заплати на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД-
гр. С. с ЕИК: *** сумата от 178,02 лв. – разноски за заповедното
производство и 655,10 лв. - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: