Р Е Ш Е Н И Е
№ 1991 06.12.2017г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен
съд ХVІ-ти граждански
състав
на шести
ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия: Силвия Петрова
при секретаря Марина
Димова
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 6136
по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ВИА МЕДИА ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С, ул. „” № , ет., ап.,
представлявано С Г. М, против Ф.Г.Ф., ЕГН **********,***, с която се
претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 19692 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в имота на ищеца, придобит с постановление за възлагане на
недвижим имот от 21.07.2016г. на ЧСИ Т. Д, изразяващи се в увреждане на
подобренията в апартамента, изкъртване и изнасяне на такива, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.10.2016г.
до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Твърди
се, че ищецът „ВИА МЕДИА ГРУП” ЕООД е бил обявен като купувач на имот с адрес:
град Б, ул. „” № , ет., ап. с Протокол за публична продан от 14.07.2016г. на
ЧСИ Т. Д, тъй като е дал най-високо валидно наддавателно предложение за сумата
89876,14 лева, без ДДС. На основание чл.492, ал.3 от ГПК бил уведомен, че в
едноседмичен срок следва да внесе предложената цена, което изпълнил в законния
срок. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.07.2016г. по изп.д. №
20138010400020/2013г. по описа на ЧСИ Т. Д, горепосочения имот бил възложен на
„ВИА МЕДИА ГРУП” ЕООД за сумата от 89876,14 лева без ДДС, след като било
констатирано плащане на предложената цена. Постановлението влязло в законна
сила на 03.08.2016г. Ищецът не направил искане съдебния изпълнител да го въведе
в имота, тъй като след 17.08.2016 год. провел многократно разговори с Ф.Г.Ф.,
който обещал доброволно да предаде имота. На 30.09.2016 год. същият предал ключ
пред входната врата на апартамента. След посещение на имота било установено, че
има много увреждания на подобренията в апартамента, а някои били изкъртени и
изнесени, въпреки че били включени в оценката от експерта по изпълнителното
дело. Щетите са подробно описани в исковата молба. Сочи се, че оценителят В.Р.,
изготвил експертната оценка по изп. дело № 20138010400020/2013г. по описа на
ЧСИ Трифон Димитров е оценил апартамента като е приел, че пода в коридора и
кухненския бокс е с гранитогрес, пода в кът за хранене и кът за почивка -
ламинат, баня с тоалетна: под - теракот, стени - фаянс, таван с шпакловка,
коридор - стените и тавана шпакловани, в кът за хранене и кът за почивка
таваните и стените са с латекс; с изпълнена електрическа и ВиК инсталация в
цялото жилище, заедно с контакти, осветителни тела и ключове, в къта за отдих
има изградена камина, облицована с гранит и чугунено тяло, баните-тоалетни - 3
бр. - на първия етаж има две -бани-тоалетна - в едната имало ел.бойлер, мивка,
тоалетна и душ-кабина, а втората била с мивка, ел.бойлер, тоалетна и
душ-батерия, и баня-тоалетна на втория етаж - с ел.бойлер, мивка, тоалетна,
душ-батерия, мивка, с три броя климатици. Твърди се, че за нанесените щети в
имота отговаря ответникът и в резултат на неговото противоправно поведение
ищецът е получил имот в променено състояние и съответно на стойност различна от
заплатената от него. Ангажират се доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва иска по основание. Сочи, че имотът е бил собственост на
„Терастрой” ООД с ЕИК *********, а ответникът е само управител на това
дружество. Счита, че предмет на принудително изпълнение е само недвижимия имот,
но не и обзавеждането и оборудването, каквито са кухненското обзавеждане – 2
бр., климатици - 3 бр. и ел. бойлери - 3 бр. Същото касае и осветителните тела
и душ кабината. За камината се твърди, че същата е зидана и няма как да бъде
„взета” или преместена. Намира, че ищецът неправилно се позовава на оценъчната
експертиза по изпълнителното дело, а не на описа на ЧСИ. Експертизата е била
изготвена през лятото на 2013г., поради което счита, че е нормално след повече
от три години да са настъпили съществени изменения във физическите
характеристика на имота, като захабяване на боята, напуквания, повреди по
настилките и санитарния фаянс и др. подобни. Оспорва претенциите на ищеца и по
отношение на таванското помещение. Поддържайки становището си, че предмет на
публичната продажба е бил именно недвижимия имот, ответникът твърди, че е
предал същия в състоянието, в което е бил преди това. Към датата на описа и
изготвяне на оценката, както и при последващите огледи мазилките, шпакловките и
латекса по стените не са били в идеално състояние - същите са били стари,
захабени и зацапани. Ламинатът в едната стая бил подпухнал от наводнение, надут
и разместен. В санитарното помещение към сервизното таванско помещение никога
не е имало фаянс по стените или монтиран санитарен фаянс. Признава, че имотът
се е нуждаел от ремонт, но оспорва това да има връзка с неговото поведение. С
тези мотиви моли за отхвърляне на иска.
Предявената претенция е с правно основание
чл.51 във връзка с чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.486, ал.1 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът
„ВИА МЕДИА ГРУП” ЕООД е придобил на публична продан собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се град Бургас, ул. „Васил
Левски” № 46, ет.5, ап.5 с постановление на ЧСИ Т. Д, за възлагане на недвижим
имот по реда на публична продан.
Видно
от протокол за опис от 02.07.2013г., описът на недвижимия имот е извършен в
присъствието на вещото лице - В.Л.Р. и Ф.Ф., като имотът е оставен за
управление на Ф., който е поел задължението по чл. 486 от ГПК. В експертната
оценка, изготвена по изпълнителното дело е описано състоянието, в което се е
намирал и в което е оценен имота. В съдебно заседание експертът В.Л.Р. в
качеството си на свидетел също заявява, че е извършил огледа в присъствието на
ЧСИ Т. Д. и Ф.Ф.. Посочва, че към оценката са включени всички трайно прикрепени
оборудвания в имота - врати, оборудване на бани, тоалетни, в това число плочки
фаянс, теракота, мивка, тоалетно гърне. Навсякъде в апартамента имало врати,
които били включени в оценката. Бойлерите, подовите настилки също били включени
в оценката. Камината била облицована с мраморни плочки, имало котел отвътре. В
имота имало климатици. Спомня си, че в кухните е имало кухненско обзавеждане/оборудване
- шкафове по стената и по земята, включено в оценката, без електроуредите.
Съдебният изпълнител уведомил ответника, че може да изнася само движимите вещи
от имота и той не направил възражение. Изложеното се установява и от
показанията на свидетеля Б. М, който също излага възприятията си за състоянието
на имота преди публичната продан. Посочва още, че ответникът лично му е
пояснил, че в цената на имота се включват и бойлери, климатици, врати, ключове,
контакти, осветление, ламинат, плочки, бани, мивки, тоалетни с оборудване,
вградени гардероби, камина и кухни с оборудването им, тъй като били вградени
кухни, без ел. уредите.
Установява
се по делото от показанията на свид. Д. и свид. М, че имотът е бил предаден на
собственика в края на месец септември 2016г. – 30.09.2016г., като е констатирано,
че състоянието на жилището съществено се различава от това към момента на описа
и извършването на публичната продан. Показанията на разпитаните по делото
свидетели /свид. Динев и свид. Монев/ установяват нанесените увреждания на
имота и липси. Следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства
сочат, че липсващите вещи са били предмет на описа, ответникът е бил назначен
за пазач и на тези вещи, без възражения от негова страна, а стойността им е
включена в оценката на имота, респ. увеличили са цената на имота, заплатена от
ищеца. От друга страна в протокола за опис не са вписани възражения на
длъжника, нито заявени от трети лица права върху описаните вещи. Съгласно
разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато
от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. По
делото няма данни за предявени по надлежния ред права на трето лице, поради
което за целите на изпълнението правата остават принадлежащи на длъжника.Свид.
Д. и свид. М, дават подробни показания за констатираните различия в състоянието
на имота при предаването му през месец септември 2016г. в сравнение с огледа
преди публичната продан. Не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да разколебават изводите на съда досежно нанесените в имота щети и липси.
За
изясняване на делото от фактическа страна са назначени и изслушани основна и допълнителни
съдебно-технически експертизи. Съдът кредитира и възприема заключенията на допълнителните
експертизи, тъй като същите са подробни, обективни и обосновани. В
допълнителните заключения вещото лице коригира допуснати неточности в основното
заключение. От назначената по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, заключенията по която съдът изцяло кредитира, като изхождащи от
лице с нужните специални познания, неоспорени от страните се установява, че средната
пазарна стойност на уврежданията в самостоятелен обект: апартамент № 5, ет. 5 в
жилищна сграда в гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 46, с идентификатор
07079.615.229.2.13, с прилежащите тавански помещения № 1 и № 2, с оглед
отстраняването им и възстановяването на имота в състоянието, описано в
експертната оценка по изп.дело № 20/2013г. е 19 000 лева с ДДС. Съдът счита, че
не са налице основания за съмнения в правилността и обосноваността на
посочената експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение от страна
на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението
на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината
съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на
причинителя на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до
доказване на противното.
С
оглед горното, съдът приема за доказано по делото, че към момента на предаване
на имота през месец септември 2016г. – 30.09.2016г. в имота на ищеца, за пазач,
на който е назначен ответникът Ф.Г.Ф., са нанесени имуществени вреди. Вида на
вредите се установява от показанията на свидетелите Д. и М. Също така съдът кредитира
изцяло и допълнителните заключения на вещото лице инж. М., като компетентни и
обективно изготвени. Вещото лице е остойностило уврежданията в имота на
19 000 лева, поради което съдът намира претенцията за доказана до размера
от 19000 лева. Ето защо искът следва да се уважи за тази сума, като бъде осъден
ответникът да я заплати, а за горницата до 19692 лева следва да се отхвърли.
С оглед
уважаване на иска за сумата от 19000 лева в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху обезщетението, считано от подаване на
исковата молба – 17.10.2016г. до окончателното плащане.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски по
делото. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът трябва да бъде осъден
да заплати на ищеца 2670.73 лева разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Г.Ф., ЕГН **********,***, да
заплати на „ВИА МЕДИА ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С, ул. „” № , ет., ап. представлявано С. Г. М, сумата от 19 000 лева (деветнадесет хиляди лева)
представляваща обезщетение за причинените от ответника, в качеството му на
пазач по смисъла на чл. 486 от ГПК, имуществени вреди в имота на ищеца,
придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.07.2016г. на ЧСИ Т.
Д, констатирани при предаване на имота през месец септември 2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19000 лева от подаване на исковата молба – 17.10.2016г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 2670.73 лева (две хиляди
шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и три стотинки) представляващи
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 19 000 лева до пълния заявен размер от 19692
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.