РЕШЕНИЕ
№ 164 дата 11 февруари 2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание на 27 януари 2022г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар:
Й. Б.
Прокурор:
Христо Колев
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело
№ 2753 по описа за 2021г. и за
да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния
кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.К.Б. ***, подадена чрез чрез адв. С.Г.
от САК, против Решение № 37/02.11.2021г., постановено по АНД № 192/2021г. по
описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 21-0320-000327/12.07.2021г. издадено
от началника на Районно
управление гр. Поморие, с което, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з,. на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на
1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на производствените правила (чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК). Касаторът не споделя мотивите на съда, обосновали потвърждение на
НП, като възразява, че неправилно е приел допуснатото нарушение при описанието
на фактическата обстановка относно управлявания автомобил за маловажно. Сочи
също така за липса на произнасяне по въпроса за начина, по който е посочена
установената от органа концентрация на алкохол. Иска се отмяна на съдебния акт
и на потвърденото НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация също не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна,
в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а
съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния
закон.
Касаторът Б. е санкциониран за това, че на 03.07.2021г., в 04,30ч., в
гр. Поморие, по ул. „Княз Борис I”, до супермаркет Билла, е установен от контролни
длъжностни лица при РУ-Поморие да управлява собствения си лек автомобил „Ауди
А4 Аванти“ с рег.№ СВ 0081 МС под въздействие на алкохол с концентрация 0,97 ‰,
измерени в издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер
7410+ ARSM-0078. За деянието,
квалифицирано като нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП,
с което е ангажирана отговорността на водача на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. Районният съд по същество е приел, че деянието е безспорно доказано,
като не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната
процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП и е приел, че правилно е
ангажирана отговорността на Б.. Обосновал е извод, че допуснатото неточно
описание на нарушението, в частта относно марката и номера на лекия автомобил,
не касае признаците на състава му, не е съществен порок и не би могъл да наруши
правото на защита на наказаното лице, поради което е счел, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение. Приел е за правилна определената от органа
правна квалификация на нарушението, както и съответните за него наказания,
поради което е потвърдил наказателното постановление.
Касационната проверка е в пределите на чл.218 от АПК и е обвързана с
наведените касационни оплаквания.
Решението е правилно, постановено съобразно материалния закон и
процесуалните правила и не страда от сочените в касационната жалба пороци.
Касаторът не оспорва факта на
управление на МПС след употреба на алкохол, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, а възраженията му се свеждат до
допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо разминаване при посочване
на марката и номера на управлявания автомобил. Видно от съставения АУАН
констатирано е управлението на автомобил
Ауди А4 Аванти с рег.№ СВ 0081 МС. Впоследствие, при издаване на
наказателното постановление наказващият орган е посочил в първото
изречение - водач на лек автомобил –
Ситроен Берлинго с рег. № СВ 0081 НС, но след това, при описание на
обстоятелствата е посочил – управлява собствения си лек автомобил Ауди А4
Аванти с рег.№ СВ 0081 МС. Както с основание е приел въззивния съд, касае се за
техническа грешка в първото изречение на наказателното постановление, но това
по никакъв начин не ограничава правото на защита на лицето до степен да не може
да разбере кой автомобил е управлявал, респ. не засяга правнозначимите за
ангажирането на отговорността факти, още повече, че по безспорен начин се
установява, че към момента на проверката касаторът е управлявал собствения си
л.а. „Ауди А4 Аванти“ с рег.№ СВ 0081 МС, а не погрешно посочения л.а.
„Ситроен Берлинго“ с рег.№ СВ 0081 НС,
което обстоятелство е безспорно, тъй като при проверката са били свалени
регистрационните табели именно на автомобил Ауди, както и е било иззето
неговото СРМПС, както и именно за управлението на този автомобил е била
издадена и ЗПАМ № 21-0320-000121/04.07.2021г. за процесното нарушение.
Неоснователни съдът намери и
възраженията за липсата на правна регламентация на посочената от
административнонакзаващия орган концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително. Управлявайки МПС след употреба на алкохол с
концентрация 0,97 промила, установено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ ARSM-0078, С.Б. е осъществил състава
на вмененото му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма
забранява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, но санкционната норма на чл.174, ал.1 от с.з. прави две разграничения
на концентрацията, в зависимост от което се налагат различни наказания. По
смисъла на санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В този смисъл посоченият
диапазон на съдържанието на алкохол в кръвта не само намира законова опора
противно на твърдението на касатора, но и правилно наказващият орган при
определяне на наказанието е приложил съответната нормативна хипотеза.
На основание изложените мотиви и
поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва
да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 37/02.11.2021г., постановено по НАХД № 192/2021г. по описа на Районен
съд – Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: