РЕШЕНИЕ
№ 1779
гр. Бургас, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120107476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК в първа фаза – по
допускане на делбата.
Образувано е по искова молба (уточнена) на В. М. Д.- К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., против В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
за допускане на съдебна делба при равни квоти на следните съсобствени
между страните недвижими имоти:
- УПИ XI-217 в кв. 9, целият с площ от 540 кв. м. по плана на вилна
зона “Боровете”, землището на кв. Банево, гр. Бургас, община Бургас, при
граници: улица, УПИ XXXI-202, УПИ ХХХ-201, УПИ ХХХП-203, УПИ VIII-
2016, УПИ Х-218, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35/26.04.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот, от 30.11.2023 г., като поземлен имот с идентификатор 07079.705.2217,
с адрес: гр. Б., с площ от 552 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 217, квартал 9,
парцел IX, при съседи: 07079.705.2201; 07079.705.2750, 07079.705.3094,
07079.705.2216, 07079.705.2203, 07079.705.2202.
- Апартамент № 2, находящ се в гр. Б. (***), етаж 1 (първи
надпартерен), със площ от 63,35 кв. м. състоящ се от спалня, дневна, кухня,
баня, тоалетна, коридор и антре, заедно с избено помещение с площ от 7,68 кв.
1
м., заедно с 4,23 % идеални части от правото на строеж върху дворното място
и 4,23 % идеални части от общите части на сградата, нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект, от 11.10.2023 г., като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.610.444.1.9, с адрес: гр. Б.; находящ
се на етаж 1 в жилищна сграда с идентификатор 07079.610.444.1 с
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение; разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.610.444; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 63,53 кв. м.; прилежащи части: избено помещение от 7,68 кв.
м. и 4,23 % идеални части от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 07079.610.444.1.8,
07079.610.444.1.10, под обекта - 07079.610.444.1.33, 07079.610.444.1.32, над
обекта - 07079.610.444.1.13; стар идентификатор: 07079.610.444.3.9.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници по
закон (дъщери) на М.С.Д., починал на *** г., и А.В. Д., починала на *** г. Въз
основа договор за продажба от 23.01.1969 г. наследодателите на страните са
придобили правото на собственост върху гореописания апартамент. С
нотариален акт от 09.11.2009 г. А.В. Д., В. М. Д. и В. М. Д. били признати за
собственици при равни квоти на гореописания УПИ на основание чл. 587 ГПК
– въз основа на възникнало право на изкупуването му от страна на М.С.Д. от
Община Бургас, упражнено след смъртта му от трите му наследнички.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, която оспорва иска като неоснователен досежно искането за
допускане на делба при равни квоти. Не се оспорват изложените в исковата
молба обстоятелства, че страните са съсобственици на процесните недвижими
имоти и че до настоящия момент съсобствеността между тях не е прекратена.
Оспорва се искането за допускане на делба при равни квоти предвид
обстоятелството, че приживе А.В. Д. със саморъчно завещание, обявено с
Протокол на нотариус А.Д., peг. № 285 и надлежно вписано в Агенция по
вписванията - Бургас, е извършила завещателни разпореждания с
притежаваните от нея идеални части от горепосочените недвижими имоти,
като е завещала на всяка от страните, както следва: 4/6 ид. ч. от самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.444.1.9 за ответницата В. М. Д. и 1/3 ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор 07079.705.2217 за ищцата В. М. Д.. Моли
съда да допусне делба на гореописаните недвижими имоти, както следва: на
самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.444.1.9 при квоти 5/6 ид. ч.
за В. М. Д. и 1/6 ид.ч. за В. М. Д.; на поземлен имот с идентификатор
07079.705.2217 при квоти от 1/3 ид. ч. за В. М. Д. и 2/3 ид.ч. за В. М. Д..
С писмена молба от 22.05.2024 г. ищцата оспорва автентичността на
подписа и на изписания ръкописен текст в завещанието; прави възражение за
нищожност на завещанието по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 41, б. „б“ ЗН, тъй като не
2
съдържа означение действителната дата, когато е съставено; прави евентуално
възражение по чл. 13 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаемост на
завещанието поради това, че е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава, тъй като не е било способно
да действа разумно; прави евентуално възражение по чл. 30 ЗН за намаляване
на извършеното завещателно разпореждане в полза на ответницата до размера
на запазената част на ищцата; оспорва завещанието да е било обявено и
вписано в неговата цялост.
Предявен е конститутивен иск за делба с правна квалификация чл. 34 ЗС.
Не са спорни по делото, а и се установяват от приложените писмени
доказателства следните обстоятелства. Страните са наследници по закон
(дъщери) на М.С.Д., починал на *** г., и на А.В. Д., починала на *** г. Въз
основа договор за продажба от 23.01.1969 г. наследодателите на страните са
придобили правото на собственост върху гореописания апартамент. Със
смъртта на М.С.Д. на *** г. собствената му ½ идеална част от апартамента е
била наследена от съпругата му и двете му дъщери при равни квоти, при което
е възникнала съсобственост между тях при квоти 2/3 за съпругата и по 1/6 за
всяка от дъщерите. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот от
09.11.2009 г. А.В. Д., В. М. Д. и В. М. Д. са били признати за собственици при
равни квоти на гореописания УПИ на основание чл. 587 ГПК – въз основа на
възникнало право на изкупуването му от страна на М.С.Д. от Община Бургас,
упражнено след смъртта му от трите му наследнички. Следователно към
момента на смъртта си на *** г. наследодателката на страните А.В. Д. се
легитимира като собственик на 4/6 ид. ч. от процесния апартамент и на 1/3 ид.
ч. от процесния поземлен имот.
По делото е представено саморъчно завещание от 21.10.2022 г. на А.В.
Д., по силата на което тя завещава на дъщеря си В. М. Д. собствените си 4/6
идеални части от процесния апартамент, а на дъщеря си В. М. Д. – собствената
си 1/3 идеална част от процесния поземлен имот. На 05.09.2023 г. завещанието
е било предадено от С.Г.Г. за пазене на нотариус и е било вписано в регистъра
на саморъчни завещания.
Спорни по делото са обстоятелствата относно действителността на
завещанието с оглед наведените от ищцата възражения с молбата й от
22.05.2024 г.
Относно автентичността на завещанието:
По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице Р. по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че буквено-
цифровият текст е изписан от А.В. Д., както и че подписът в завещанието е
положен от А.В. Д.. Поради това възражението на ищцата за неавтентичност
на подписа и на ръкописния текст в завещанието се явява неоснователно.
Относно датата на съставяне на завещанието:
3
По възражението на ищцата за нищожност на завещанието по чл. 25, ал.
1 вр. чл. 41, б. „б“ ЗН тя носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване, че завещанието не е съставено на
посочената в него дата – 21.10.2022 г., като ангажира такива доказателства,
които изключват всякаква възможност саморъчното завещание да е било
съставено на посочената от завещателя дата (в този смисъл е практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на І
ГО на ВКС). По делото обаче не е проведено такова доказване, поради което
наведеното възражение се явява неоснователно.
Относно способността на завещателката да действа разумно:
По евентуалното възражение на ищцата за унищожаемост на
завещанието по чл. 13 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН тя носи доказателствената
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че към датата
на съставяне на завещанието, посочена в него – 21.10.2022 г.,
наследодателката не е била способна да завещава, тъй като не е била способна
да действа разумно.
В процесното завещание изрично е посочено, че завещателката го
съставя в пълно съзнание за значението на акта, който извършва. В
завещанието не се съдържат изрази или други индикации, които да породят
съмнение в способността на завещателката да действа разумно.
Ищцата представя по делото епикриза от 06.09.2023 г. от Отделение по
гастроентерология при УМБАЛ Сърце и Мозък – град Бургас за пациента А.В.
Д.. Тя е била доведена от екип на СПМП по повод болка в епигастриума
(горната централа част на корема) и дясно подбедрие, пожълтяване на
видимите лигавици и кожата, потъмняване на урината. От назначените
прегледи и изследвания е установен карцином в областта на папила Фатери
(част от жлъчния канал). Поради напредналата й възраст и отказ на близките
от провеждане на оперативно лечение, пациентката е изписана и насочена за
палиативни грижи.
По делото е изискана и постъпила справка от РЗОК Бургас за
посещенията на А. Д. при личния й лекар д-р Д. П. Р.. От нея се установява, че
А. е посещавала личния си лекар на 11.07.2023 г., 04.05.2023 г., 28.11.2022 г.,
18.11.2022 г., 03.11.2022 г. 01.03.2022 г., 10.02.2022 г., 04.02.2022 г., 18.05.2021
г. (както и в предходни години) с диагнози – контузия на предмишница,
бронхит, обрив, гонартроза, хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност. При прегледа на 23.01.2019 г. е вписана диагноза „вторичен
паркинсонизъм, неуточнен“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
А.И.К.Б., доведена от ищцата, С.Г.Г., доведен от ответницата, и пР.аната по
искане на ответницата свидетелка Д. В. П.-Р..
Свидетелката К.Б. е дъщеря на ищцата В. и племенница на ответницата
В., а завещаталката А. й е баба. Твърди, че предвид възрастта на баба й - 92 г.,
през последните години от живота й започнали рязко дегенеративни процеси.
4
Свидетелката заявява, че след като на 06.09 от УМБАЛ „Сърце и мозък“ й
поставили диагноза, „започнаха много неща да излизат“. Сочи, че след като
продали къщата в Камено през 2018 г. - 2019 г. баба А. спряла да работи,
останала си вкъщи и започнала да забравя. Случвало се на свидетелката баба
А. да й се обажда по телефона и да я нарича „Ани“, забравила защо й се
обажда. Веднъж й се обадила, след като починал бащата на свидетелката, да
пита как е той – тя го чувствала като син и те я лъжели благородно, че той е
жив. За последните две години се оплаквала, че забравя и свидетелката й
казала да ходи при джипито, но тя казвала, че са много тежки хапчетата за
оросяване на мозъка, които й дава. Когато била на погребението на баба А.,
свидетелката намерила писмо от баба й до брат й, който отдавна бил починал.
Свидетелката заявява, че около 2018 г. – 2019 г., й се обадил полицай от Трето
РУ в гр. Бургас да дойде да прибере баба си, която била пияна в морската
градина до паметника на Пушкин. Били намерили у нея патронче с мастика,
крещяла и се назовала с моминското си име. Свидетелката нямало как да
дойде от София, а леля й си била изключила телефона, затова се обадила на
леля Д.М. да я прибере, но вече някакъв приятел на дядо й я бил прибрал.
Свидетелката твърди, че баба А. последно била започнала да големи бутилки
от 2 литра бира вместо вода. Свидетелката казва, че баба А. не й е говорил за
завещание – говорили си най-често за внуците, тя ги бъркала постоянно,
наричала ги „манинките“, а те вече били големи, постоянно питала в кой клас
са, забравяла. Свидетелката сочи, че два месеца преди хоспитализирането й на
6 срещу 7 септември, идвала Бърза помощ, но баба й ги изгонила, защото си
била решила, че ще умира.
Свидетелят С.Г.Г. е съсед, живее на 200 метра, познава ответницата В. й
майка й Я. от 40 години, а В. е виждал случайно. В. имала заболяване – рак на
белия дроб, и поради инфекция на очите била почти сляпа. А. – дъщерята на
В., е 80% инвалид. Понеже В. и А. не можели да вдигнат А. от леглото, те се
обаждали на свидетеля да им помогне. И бившият съпруг на В. – Р., идвал да
помогне. Веднъж В. се обадила на свидетеля, че А. искала да говори с него.
Той отишъл и тя му споделила, че искала да му предаде завещание, което да
занеса на нотариус. Тя била на леглото, полуизправена, а завещанието било в
една черна чанта до нея. Тя му дала завещанието в един плик. Казала, че го е
подготвила преди година. Когато му предавала завещанието, А. била
адекватна, но говорела като човек, който няма сили. Според свидетеля А. е
извикала точно него да занесе завещанието й при нотариус, защото нямало
кой друг – В. и А. са болни, а А. не искала да вижда бившия си зет – Р.,
въпреки че и той идвал да помага. Това се случило няколко дни преди да я
закарат в болница „Сърце и мозък“ в началото на септември 2023 г. Тогава
свидетелят видял А. за последно, след това била в палиативни грижи около 15-
20 дни. Когато свидетелят ходел в дома на А., тя си говорела съвсем нормално,
по-бавно от умора, но съвсем разумно, била адекватна във всяко едно
отношение. Свидетелят не е забелязал промяна в А., след като тя е спряла да
ходи да работи в Камено – била си жизнена, щастлива, доволна, че се е
5
отървала от Камено. Според свидетеля, А. е била добре до края на месец
август, когато състоянието й се влошило. В края на август А. споделила на
свидетеля, че иска да умре, отказала храна и вода.
Свидетелката Д. В. П.-Р. е била личен лекар на А. Д.. Помни, че тя е била
възрастна жена, често посещавала кабинета, вдигала кръвно, залитала, имала
нестабилна походка заради оросяването или ако й падне рязко кръвното.
Свидетелката заявява, че когато посещавала кабинета, А. била адекватна,
ориентирана за време и място. Свидетелката я е питала коя година е и тя
отговаряла. Не помни А. да се е обърквала, на обичайните въпроси отговаряла
адекватно.А. била с високо кръвно, понякога на прегледите я придружавали
дъщеря й и внучка й. Оплакванията на А. били: „не съм добре“. Имало е
случаи А. да дойде с фрактура – един път била паднала в банята, разказвала
къде и как е паднала, разказвала спокойно, не говорела несвързани неща.
Свидетелката казва, че е възможно при преглед на 23.01.2019 г. да е вписала в
справката „Вторичен паркинсонизъм“, който може да се развие в резултат на
атеросклероза и лошо оросяване на съдове и да причини тремор на ръцете и
степажна походка. Уточнява, че болест на Паркинсон трябва да се установи с
ядрено магнитен резонанс и от комисия и щом след прегледа не е изписала
лекарства за Паркинсон, това означава, че А. не е имала Паркинсонова болест.
Свидетелката обяснява, че заради високото кръвно може да има съдови
изменения, но е категорична, че за съдова деменция в тежка форма, при която
А. да излезе невменяема, е абсурдно да се говори. Възможно е съдовете да са
увредени от хипертония, но не винаги увредените съдове водят до деменция.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че по
делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване твърдението
на ищцата, че към датата на съставяне на завещанието, посочена в него –
21.10.2022 г., наследодателката не е била способна да действа разумно.
Представената от ищцата епикриза от 06.09.2023 г. от Отделение по
гастроентерология при УМБАЛ Сърце и Мозък – град Бургас не сочи за
неспособност на наследодателката да действа разумно. Освен това
завещанието е съставено на 21.10.2022 г., а епикризата – на 06.09.2023 г.,
поради което не е годна да установи относими по делото факти относно
менталното състояние на завещателката към по-ранния момент на съставяне
на завещанието. Относим към предмета на доказване по делото е въпросът
относно завещателната способност на А. Д. към датата на съставяне на
завещанието, посочена в него – 21.10.2022 г., а не към датата на предаване на
саморъчното завещание за съхранение при нотариус – 05.09.2023 г., или към
датата на постъпването на завещателката в лечебно заведение – 06.09.2023 г.
(в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение №
207/21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г. на І ГО на ВКС). Именно по тези
съображения е оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за
допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор на
въпроса относно менталното състояние на завещателката въз основа на
епикризата от 06.09.2023 г.
6
Съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства също
не сочи за наличието на неспособност на завещателката да действа разумно
към 21.10.2022 г. Свидетелката К.Б. е дъщеря на ищцата В. и показанията й
подлежат на преценка при условията на чл. 172 ГПК. Показанията на тази
свидетелка не съдържат обективни данни за поведение на завещателката,
което да изключи нейната способност да действа разумно. Свидетелката
разказва за случаи с баба й А., които са типични за хора на нейната възраст –
да забрави, да обърка име, да обърка възраст на внуче, да мисли, че някой
покойник е жив, а в случая с бащата на свидетелката е била лъгана, че е жив и
затова е питала как е той. От показанията на свидетелката не става ясно кога е
бил случаят с алкохолното опиване на баба А. или кога е било съставено
писмото до покойния й брат, но и тези обстоятелства не доказват състояние на
невменяемост, което да изключи завещателната й способност. Свидетелите
Георгиев и П.-Р. от своя страна са абсолютно категорични, че към 2022 г.
завещателката е била напълно добре с ума си, адекватна, ориентирана,
държала се нормално за възрастта си, не е говорела несвързани неща,
включително при предаване на завещанието на свидетеля Георгиев в началото
на месец септември 2023 г. Самото обстоятелство, че баба А. е съобразила да
предаде съставеното от нея саморъчно завещание за пазене от нотариус на
подходящ човек, когото познава от 40 години и който помага в грижите за нея,
сочи, че е действала разумно с оглед конкретните обстоятелства – болестите
на дъщеря й и внучка и неприятните чувства към бившия й зет, както и
усещането, че наближава краят на дните й.
Въз основа на изложеното съдът приема за неоснователно възражението
на ищцата за унищожаемост на завещанието по чл. 13 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“
ЗН.
Относно накърняването на запазена част:
По евентуалното възражение на ищцата по чл. 30 ЗН тя носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване следните юридически факти: 1. Че е наследник по закон с право на
запазена част от откритото наследство; 2. Размерът на разполагаемата и на
запазената част от наследството, определен по реда на чл. 31 от ЗН; 3.
Извършен от наследодателя завет, който накърнява запазената част на ищеца.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата
част на наследодателя (чл. 28, ал. 2 ЗН). На основание чл. 29, ал. 1 ЗН
запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е
при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на
наследодателя. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
7
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове. Съобразно чл. 31 ЗН, за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Не е спорно, че ищцата е наследник по закон с право на запазена част в
размер на 1/3 от откритото наследство на А. Д.. От справката по персоналната
партида на наследодателката не се установява към момента на смъртта си тя
да е притежавала други недвижими имот освен процесните апартамент и
поземлен имот. По делото не се твърди и не се установява наличие на
задължения и увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, които да бъдат
извадени от наследството при определяне на разполагаемата и запазената част
от него, или пък на дарения, които да бъдат добавени.
По делото е прието заключение на вещото лице Г. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно изготвено. От него се установява, че пазарната стойност на
процесния поземлен имот с идентификатор към датата на откриване на
наследството - *** г., с площ 552 кв.м., с адрес: гр. Б. е в размер на 45 280
лева, а пазарната стойност на процесния самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.610.444.1.9 към датата на откриване на наследството -
*** г., с площ 63,35 кв.м., с адрес: гр. Б., е в размер на 98 280 лева.
По силата на процесното завещание с характер на завет
наследодателката завещава на ответницата В. собствените си 4/6 ид. ч. от
апартамента, а на ищцата В. – собствените си 1/3 ид. ч. от поземления имот.
При това положение наследствената маса възлиза на обща стойност 80 613, 33
лева (1/3 х 45 280 лева = 15 093, 33 + 4/6 х 98 280 = 65 520), а запазената част
на ищцата – на 26 871, 10 лева (= 1/3 Х 80 613, 33 лева). От нея следва да бъде
прихваната стойността на извършения в полза на ищцата завет – 1/3 ид. ч. от
поземления имот, т. е. сумата от 15 093, 33 лева (=1/3 х 45 280 лева), при което
чистата запазена част на ищцата възлиза на 11 777, 77 лева (26 871, 10 – 15
093, 33). При това положение разполагаемата част от наследството възлиза на
68 835, 56 лева (=80 613, 33 – 11 777, 77). Стойността на извършения в полза
на ответницата завет на 4/6 ид. ч. от апартамента възлиза на 65 520 лева.
Следователно запазената част на ищцата не е накърнена.
Въз основа на изложеното съдът приема, че евентуалното възражение на
ищцата по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователно.
Относно обявяването на завещанието:
Обявяването и вписването на саморъчно завещание имат само
оповестително действие за заинтересованите лица – те не са условие за
8
действителност на завещанието или за пораждане неговите последици. Поради
това възраженията на ищцата, че процесното завещание не е обявено и
вписано в неговата цялост, а само по отношение на ответницата, нямат
отношение в рамките на настоящото производство.
Предвид горните изводи за неоснователност на възраженията на ищцата
процесното завещание следва да се приеме за действително и изцяло
пораждащо и предвидените с него правни последици. Поради това делбата
върху двата процесни имота следва да бъде допусната между двете
съделителки при посочените от ответницата квоти, както следва: на
самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.444.1.9 при квоти 5/6 ид. ч.
за В. М. Д. и 1/6 ид.ч. за В. М. Д.; на поземлен имот с идентификатор
07079.705.2217 при квоти от 1/3 ид. ч. за В. М. Д. и 2/3 ид.ч. за В. М. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между В. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., и В. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., по
отношение на следните съсобствени между страните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.705.2217 по КККР на
град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35/26.04.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 30.11.2023 г., с адрес: гр. Б., с площ от 552 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 т), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 217, квартал 9, парцел IX, при съседи: 07079.705.2201;
07079.705.2750, 07079.705.3094, 07079.705.2216, 07079.705.2203,
07079.705.2202: при квоти: 2/3 идеални части за В. М. Д. и 1/3 идеална
част за В. М. Д.;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
07079.610.444.1.9 по КККР на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект, от 11.10.2023 г., с адрес: гр. Б.;
находящ се на етаж 1 в жилищна сграда с идентификатор 07079.610.444.1 с
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение; разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.610.444; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или
в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 63,53 кв. м.; прилежащи части: избено помещение от 7,68 кв.
м. и 4,23 % идеални части от общите части на сградата; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 07079.610.444.1.8,
07079.610.444.1.10, под обекта - 07079.610.444.1.33, 07079.610.444.1.32, над
обекта - 07079.610.444.1.13; стар идентификатор: 07079.610.444.3.9, при
9
квоти: 1/6 идеална част за В. М. Д. и 5/6 идеални части за В. М. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10