Решение по дело №3330/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение №2057 от 22.11.2021 г. по а.н.д.№ 3330 по описа
на РС Пловдив за 2021 г., ХХ н.с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено постановление на РП-Пловдив за
освобждаване от наказателна отговорност с налагане на админисративно
наказание по отношение на обвиняемия М. Д. И. за това че в периода от
26.02.2021 г. до 01.05.2021 г. в гр.Хисаря, обл.Пловдив при условията на
продължавано престъпление, не изпълнил заповед за незабавна защита № 21,
издадена на 23.02.2021 г., постановена по гр.д. №3479/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, с която е бил задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на Д. Ив. Ил., ЕГН **********, да се
приближава до пострадалото лице Д. Ив. Ил., жилището, което тя обитава,
местоработата и местата за социлани контакти и отдих- престъпление по
чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа
внесеното обвинение, като счита, че същото е доказано от събраните по
делото доказателства.
Упълномощеният защитник на обвиняемия адв. Г.И. от АК-Пловдив
счита, че деянието, осъществено от подзащитния му се отличава с явна
незначителност на обществената му опасност, поради което моли да бъде
оправдан.
Обвиняемият М. Д. И. в дадената му възможност за лична защита и
право на последна дума се присъединява към казаното от своя адвокат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Св.Д. Ив. Ил. - пострадала по делото, живеела и пребивавала на адрес в
*** заедно с болната си майка, която била на 96 г. От около пет години при
тях живеел и синът й - обв.М. Д. И.. От началото на 2021 г. поведението на
синът й спрямо нея се променило. Първоначално започнало само с отправяне
на обиди спрямо нея,с лед което започнал да й посяга с удари в областта на
главата, по тялото,като тези действия били насочени и спрямо болната й
майка. Вследствие на така упражняваното психическо и физическо насилие,
пострадалата св.Д.И. подала молба за търсене и защита от упражняваното й
домашно насилие пред РС-Пловдив. В закрито заседание на 23.02.2021 г. била
издадена Заповед за незабавна защита № 21 по гр.дело № 3479/2021г по описа
на Районен съд-Пловдив, с която М. Д. И. е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Д. Ив. Ил.
ЕГН:**********, да се приближава до пострадалото лице Д. Ив. Ил.,
жилището, което тя обитава, местоработата и местата за социални контакти и
отдих.
1

На 26.02.2021 г. на св. Г. - *** към РУП-Хисаря, било възложено да
връчи на М. Д. И. писмо от РС-Пловдив, ведно с копие на заповед за
незабавна защита, издадена от РС-Пловдив от 23.02.2021 г. в полза на Д. Ив.
Ил.. За целта полицейският инспектор и други негови колеги посетили адреса
в ***, където въпреки така издадената заповед установили, че пребивава
обв.М. Д. И.. Провели разговор с него, предявили му заповедта за незабавна
защита и му я разяснили, като му дали възможност да я прочете. Пред тях той
установил, че е разбрал съдържанието на тази заповед и ще започне да събира
личните си вещи. За целта бил съставен и протокол за преудпреждение, който
той подписал лично. На обв.И. е бил даден срок от два часа да напусне
жилището на този ден. В 16.00 ч. на същия ден полицейските служители
отново посетили адреса на пострадалата Д.И. , където установили ,че той все
още се намира на това място. И. бил изведен лично от полицейските
служители от жилището.
На 07.04.2021г било насрочено гр.дело № 3479/2021г по описа на
Районен съд-Пловдив, но делото било отложено за друга дата-10.06.2021
г.,тъй като М.И. се явил без адвокат, като му се предоставила такава
възможност. След делото,св.Д.И. се прибрала в дома си и на няколко пъти,
като не можела да си спомни конкретните дати, обв.М.Д. И. влизал в
жилището й на адрес ***. Тя била принудена да търси съдействието на
органите на реда, но когато те се установявали на адреса, той бягал. На
30.04.2021 г. св. И. и майка й, останали да преспят в жилището на тяхна
приятелка-М.К.. На 01.05.2021 г. те двете се прибрали в дома си, заключили
входната врата, за да не може да влиза свободно обв.М.И.. На същия ден
обаче той позвънил по телефона на майка си -св.Д.И., като й заявил, че се
налагало да посети санитарния възел на дома им и поради това ще влезе
вътре. Тя се противопоставила на това му изявление и категорично му заявила
да не влиза в дома й. Нещо повече- отново позвънила на органите на реда, за
да получи съдействие,както и за да предотврати други по-неблагоприятни
последици напуснала жилището. Пристигналите полицейски служители
огледали къщата, но не открили М.И. в него.Това се случило около 10.00ч.
След това тя и майка й се прибрали в дома им и св.Д.И. започнала да храни
възрастната си майка. По същото време и място отново по телефона позвънил
обв. М.И. и й заявил, че слизал от втория етаж на къщата. Св.Д.И. оставила
майка си вътре в къщата, излязла на двора и отново се обадила в полицията.
При това второ поред посещение на органите на реда в дома на св.Д.И.,т е
също и действително установили, че обв.М.И. се намирал на това място и по-
конкретно на втория етаж от къщата.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство и пред съда устни и писмени
доказателства – показания на св. Ив. Хр. Вр., Д. К. Г., К. Т. И.., Д. Р. Г., СТ. Г.
Г., ИЛ. В. В., Д. Ив. Ил., М. П. К., обяснения на обвиняемия , копие на заповед
за незабавна защита № 21 от 23.02.2021 г., постановена по гр.д. №3479/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, протокол за предупреждение от 26.02.2021
2

г., съставен от св. Д.Г., протокол за предупреждение от 30.04.2021 г., съставен
от св. К.И., докладна записка от 30.04.2021г., съставена от св. К.И. , заповед
за задържане от 01.05.2021 г., копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №138, том 8, дело
№ 2706/1996 г. , протоколно определение от 10.06.2021 г. по гр.д.
№3479/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, копие на нотариален акт за
дарение на недвижим имот №192, том 64, дело № 16050/1997 г., копие на
нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот ,
вписан под № 178, т.14, дв.вх.рег.№ 6481 от 05.03.2021 г. по описа на АВ-
Пловдив.
От приложените по досъдебното производство и приети по делото
писмени доказателства по реда на чл.283 от НПК - копие на нотариален акт за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №138,
том 8, дело № 2706/1996 г. , копие на нотариален акт за дарение на недвижим
имот №192, том 64, дело № 16050/1997 г., копие на нотариален акт за
учредяване право на ползване върху недвижим имот, вписан под № 178, т.14,
дв.вх.рег.№ 6481 от 05.03.2021 г. по описа на АВ-Пловдив, както и показания
на св. Д. Ив. Ил. се установява, че св. Д. Ив. Ил. обитавала първи етаж от
къща, нахояща се в г***.
От материалите по гр.д. №3479/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив и показания на св. Д. Ив. Ил. се установява, че до издаването на
процесната заповед в жилището на св. И. живеела и нейната майка и синът й,
обвиняемият М. Д. И..
Установява се от приложеното и прието по делото по реда на чл.283 от
НПК като писмено доказателство копие на заповед за незабавна защита № 21,
че на 23.02.2021 г. Районен съд Пловдив издал процесната заповед по гр.д.
№3479/2021 г. в полза на св. Д.И.. От съдържанието на издадената заповед се
установява, че М. Д. И. е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Д. Ив. Ил. ЕГН:**********, да се
приближава до пострадалото лице Д. Ив. Ил., жилището, което тя обитава,
местоработата и местата за социални контакти и отдих.
От показанията на полицейския служител св. Д. Р. Г., дадени в хода на
досъдебното производство и пред съда се установява, че на 26.02.2021 г.
около 13:40 ч. след възложена писмена резолюция свидетелят посетил адреса,
обитаван от обвиняемия М. Д. И. и майка му - Д. Ив. Ил. за връчване на
издадената заповед за незабавна защита. На обвиняемия била връчена
заповедта срещу подпис, разяснено му било и нейното съдържание и
последиците от неспазването на тази заповед. На същия му бил даден срок от
два часа същия ден да събере необходимите вещи и да напусне жилището. На
същата дата около 16:00 ч. адресът бил посетен отново от св.Г. за проверка,
където още се намирал обвиняемият. В присъствие на св. Г. обвиняемият
напуснал жилището. Съдът дава вяра на показанията на св. Д. Р. Г., като
намира същите за последователни, логични, непротиворечиви и
3

кореспондиращи с писмените доказателства по делото - протокол за
предупреждение от 26.02.2021 г., съставен от св. Д.Г., материали по гр. д.
№3479/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, от последните се
установява, че от съда било разпоредено връчване на процесната заповед и
чрез съдействие органите на полицията. Издадената от съда заповед за
незабавна защита била връчена и от съда с призовка, получена от обвиняемия
на 01.03.2021 г.
От показанията на св. К. Т. И., дадени пред съда и в хода на
досъдебното производство се установява, че на 30.04.2021 г. след получен
сигнал, подаден от св. Д.И., свидетелят посетил адреса, обитаван от нея
около 18.30 ч. Вътре установил св.И., нейната майка и св. М. П. К.. По данни
на св. И. след издаване на заповедта обвиняемият пордължавал да обитава
жилището с нейно разрешение до момента, в който между тях възникнал
скандал и тя отново се обърнала за съдействие от полицията. От показанията
на св. И. се установява, че в този час обвиняемият не бил на адреса, което
наложило да бъде повикан по телефона, за да му се направи предупреждение,
че следва да изпълнява издадената заповед за незабавна защита. От
показанията на св.И. се установява, че обвиняемият обещал да изпълнява
издадената заповед.
Показанията на св.И. са в съответстввие с тези, дадени от св. СТ. Г. Г.
пред съда и в хода на досъдебното производство, според който на 30.04.2021
г. около 18.30 ч. след подаден сигнал посетили адреса на Д.И., вътре не бил
установен обвиняемият, но поради необходимостта да бъде предупреден да
спазва издадената срещу него заповед бил повикан и му било разяснено
повторно нейното съдържание.
Отново от показанията на св. И. се установява, че на същата дата
30.04.2021 г., в по-късен час 21.00 ч. отново бил получен сигнал , подаден от
св. Д.И., че обвиняемият не спазва заповедта. Св. И. установил обвиняемия
пред входа на къщата, където отново бил предупреден за задължението му да
спазва заповедта и за последиците от нейното неизпълнение. След
предупреждението обвиняемият взел отново лични вещи и напуснал къщата.
Показанията на св. И. са в съответствие с дадените такива пред съда и в
хода на досъдебното производство от св. ИЛ. В. В., също полицейски
служител, който посетил адреса на св.И. заедно с колегата му св. И. след
подаден втори сигнал от св.И. на дата 30.04.2021 г. Св. В. потвърждава, че
пред входа на къщата установили обвиняемия, на когото било направено ново
предупреждение да спазва заповедта, след което същият напуснал къщата.
Според показанията на св. Ив. Хр. Вр. на 01.05.2021 г. в РУ-Хисаря
отново получили сигнал с искане за съдействие от страна на св.Д.И.. Адресът
бил посетен на посочената дата около 10.30 ч., където срещу къщата в
училищния двор се намирала св. И.. След проверка във вътрешността на
къщата не бил установен обвиняемият. На същата дата според св. В. отново
бил получен сигнал, подаден от св. И.. На място около 14.50 ч. на втория етаж
4

от къщата бил установен обвиняемият, който обяснил, че дошъл на адреса
след разрешение от майка му ,за да си вземе лични вещи. И двамата били
отведени в сградата на районното управление да дадат обяснения.
Показанията на св.В. са в съответствие с показанията на св. Д. К. Г.,
който потвърди, че адреса бил посетен два пъти на посочената от св. В. дата
01.05.2021 г.от двамата свидетели , като след второто посещение
обвиняемият бил отведен в сградата на полицията за даване на обяснения.
Показанията на двамата свидетели са последователни,
взаимнодопълващи е и логични, както и в пълно съответствие с издадената
заповед за задържане на обвиняемия от същата дата.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на
полицейските служители, тъй като същите са в пълно съответствие с
издадените заповед за незабавна защита, протокол за предупреждение от
26.02.2021 г. , протокол за предупреждение от 30.04.2021 г., съставен от св.
К.И., докладна записка от 30.04.2021г., съставена от св. К.И., заповед за
задържане от 01.05.2021 г., които писмени доказателства отразяват
хронологията на събитията в писмен вид и обективират извършените от
посочените свидетели действия. Действително част от тези свидетели не
успяха да посочат датите, на която са посетили адреса на св. И., което наложи
прочитането им по предвидения в закона ред, но този пропуск в техните
показания съдът намира, че се дължи на изминалия период от време. В
обощение след подаван сигнал свидетелите са оказвали съдействие на лицето,
в чиято полза е била издадена заповедта и са предупреждавали
обвиняемия,срещу когото заповедта е била издадена.
В потвърждение на показанията на св. И. и В. са и показанията на св.
М. П. К., според която по молба на св. И. отишла в дома на последната на
30.04.2021 г., тъй като отново имала проблеми със сина й, който се намирал у
тях. Пред съда св. К. отрече да е била очевидец и да е съставян
предупредителен протокол на обвиняемия. Тази част от нейните показания
съдът не кредитира, тъй като същите се опровергават както от показанията на
св.И. и В., така и от приетия като писмено доказателство протокол от същата
дата.
Показанията на св. Д.И., дадени в хода на досъдебното производство и
пред съда съдът кредитира във всичките им части. Те са в пълно съответствие
с показанията на останалите свидетели и с писмените доказателства по
делото. От тях отново се потвърждава, че св. И. се е обаждала на полицията
във връзка с посещенията на сина й след издаване на заповедта, установява се
и това, че същата се е съгласявала да влиза в къщата й въпреки издадената
заповед. За 30.04.2021 г. св. И. уточнява пред разследващите органи, че също
е дала такова съгласие, но двамата отново се скарали, след като тя го
провокирала и това наложило, появата на полицията. Единствено
противоречиви са нейните показания относно случилото се на 01.05.2021 г.,
наложило появата на полиция отново. Според показанията й , отнасящи се за
5

тази дата, дадени в хода на досъдебното производство, обвиняемият отново се
е намирал в дома на св.И. , като няма данни да му е давала съгласие за това.
Пред съда св. И. уточнява, че причината била не нейното несъгласие и страх
от присъствието на сина й в дома й, а желанието й чрез съдействието на
полицията да бъде превъзпитан. Констатираната противоречивост в нейните
показания, довело до съмнения относно тяхната обективност пред съда и
наложило прочитане на показанията й пред разследващ орган в хода на
досъдебното производство, съдът приема, че се дължи главно на заявеното и
от нея пред съда съжаление към сина й от една страна, а от друга желанието й
да се поправи. Тези изводи на съда се потвърждават и от процесуалното
поведение на св.И. пред гражданския съд, издал процесната заповед. От
материалите по образуваното срещу обвиняемия гражданско дело се
установява, че същата впоследствие по своя воля е оттеглила процесната
заповед.
За изясняване на обективната истина по делото беше и изискано и гр.
№3479/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив. От материалите по делото се
установява, че с протоколно определение от 10.06.2021 г. по гр.д.
№3479/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив издадената по молба на св.
И. заповед за незабавна защита е била обезсилена, а производството по делото
е прекратено.
Обясненията на обвиняемия съдът кредитира, тъй като с тях той не
отрича, че е посещавал дома на майка си след издадената заповед, но го е
правил със съзнание, че действа с нейно съгласие.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
направи следните правни изводи:
Престъплението по чл.296, ал.1 от НК е престъпление против
правосъдието. Престъплението е формално, на просто извършване.
С това престъпление се защитават обществените отношения,
гарантиращи изпълнението и спазването на съдебните актове, защитаващи
строго лични права.
Заповедта за незабавна защита представлява съдебен акт, създаващ
забрана за определено лице да се въздържа от определено поведение спрямо
друго лице, тя гарантира правата на лицето, в чиято полза е издадена.
С оглед строго личния характер на правата, които гарантира заповедта,
обществената опасност на деянието е налице тогава, когато лицето, срещу
което е издадена, по собствено желание и инициатива нарушава процесната
заповед и не я изпълнява.
Изпълнителното деяние на този вид престъпление се осъществява с
действия, нарушаващи въведените с издадената заповед забрани.
В процесния случай се установява, че повечето пъти обвиняемият е
имал съгласието на жертвата да вземе лични вещи, което означава, че
давайки съгласието си, тя не се е считала за заплашена. След като деецът е
6

получил съгласието на майка си, у него е липсвало съзнание за нарушение на
заповедта.
Действително заповедта е акт, който се издава от съда, но нейното
съществуване е предпоставено главно от волята на лицето, в чиято полза е
издадена. Неслучайно и при оттегляне на молбата на молителя, същата се
обезсилва от съда. Намесата на държавата е допустима и съответна
единствено, когато е налице реална заплаха за сигурността на лицето, за
което е издадена. При дадено съгласие от страна на жертвата при наличието
на издадена заповед, не е налице обществена опасност на деянието, която да
обоснове ангажиране на наказателна отговорност. Не е налице и умисъл за
нарушаването й, след като лицето, в чиято полза е издадена заповедта, е дало
съгласието си, което означава, че не се е чувствало заплашено.
Механизмът на изпълнителното деяние включва различни по вид
действия на лицето, нарушаващи въведените забрани, описани в заповедта.
Следва да се отбележи, че строго формално до момента на обезсилване на
заповедта на 26.02.2021 г. вечерта непосредствено след връчване на заповедта
обвиняемият е бил в дома на св.И., за да събере лични вещи и му е било
дадено разрешение от органите на полицията да организира събирането на
вещите си, на 30.04.2021 г. вечерта е установен не в жилището на св.И., а пред
къщата, а на 01.05.2021 г. се е намирал на втория етаж от къщата, а
жилището на св.И. / предвид съдържанието на приложените нотариални
актове/ представлява първи етаж, който бил обитаван от нея, т.е. тълкувайки
строго съдържанието на заповедта обвиняемият не се е намирал в жилището,
обитавано от св. И..
Не на последно място следва да се отбележи, че с обезсилване на
заповедта са отпаднали с обратна сила всички процесуални действия на съда,
издал процесната заповед и същата не съществува в правния мир. Поради
обезсилване на заповедта се счита, че същата не е породила правно действие.
С оглед всичко изложено съдът прие, че обвиняемият не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1
от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което го оправда по повдигнатото от него
обвинение.
С оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.1 от НК съдът
постанови сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

Районен съдия :…………………

7

Номер на акта:	2057
Дата:	22 ноември 2021 г.
Съдия:	Поля Петрова Сакутова

Дело:	20215330203330
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Решение по дело №3330/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите