№ 26
гр. Кнежа, 06.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело
№ 20231430100142 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищец П. Н. Й. – уведомена от предх. с.з., се явява лично и с адв. Н. М.
от САК, с пълномощно по делото.
Ответник И. П. К. – уведомен от предх. с.з., се явява лично и с адв. И. Ц.
от ПлАК, с представено по делото пълномощно.
Заинтересована страна Ц. Н. П. - уведомена от предх. с.з., се явява.
Заинтересована страна Р. Н. С. - редовно призована, не се явява.
Заинтересована страна Г. А. Р. - уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна В. А. Ц. - уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна Г. Г. Р. - уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна В. С. Р. - уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна Й. П. М. - уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна В. С. Р. - нередовно призован, не се явява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване на дл.лице по връчване на
книжата, че лицето е в чужбина и няма да се връща в страната.
Заинтересована страна С. П. С. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна И. Я. Р. - нередовно призован, поради невърната
1
призовка, не се явява.
Заинтересована страна В. Л. Р. - нередовно призована, поради невърната
призовка, не се явява.
Заинтересована страна Ц. Я. П. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна М. Я. Г. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна К. И. В. – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна Д. И. В. – редовно призована, не се явява.
Заинтересована страна К. Д. М. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна Т. И. Г. – нередовно призован, поради невърната
призовка, не се явява.
Заинтересована страна Н. Г. П. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна С. Г. Н. – уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Заинтересована страна Г. Л. Д. – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява.
Свидетел Д. И. А. – редовно призован, се явява.
В съдебната зала присъства нотариус В. Р..
В. Р.: Тъй като не мога да представям оригинали на документи,
представям и моля да приемете заверени копия на исканите документи, по
опис. Нося оригиналите за справка, ако е необходима такава.
С вх. № 4032/ 22.12.2023 год. е постъпила молба от И. П. К., чрез адв. И.
Ц. от АК – Пл., с която представят 1 бр. разходен касов ордер № 10 от
21.10.2020 год. издаден на името на Т. Й. П. и 1 бр. нотариално заверено
пълномощно от 05.03.2021 год. издадено от Т. Й. П.;
С вх. № 58/ 05.01.2024 год. е постъпило писмо от кмета на Кметство с.
Д. Л. – Д. А., с което представя следните доказателства: оригинал на
пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието с рег. №№
76 и 77, том I, акт № 8 от 11.03.2021 год., заверено от същия; заверено копие
от приложените към гореописаното пълномощно декларации с нотариална
заверка на подписа, по опис; оригинал на пълномощно с рег. № 80, том I, акт
№ 4 от 06.06.2019 год., заверено от Д. А., кмет на с. Д. Л.;
С вх. № 59/ 05.01.2024 год. е постъпила молба от адв. Н. М.,
2
пълномощник на ищцата П. Н. Й., с поставени допълнителни въпроси към
дактилоскопната експертиза;
С вх. № 108/ 10.01.2024 год. е постъпило писмо от УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ ЕАД Пл., с което уведомяват, че няма данни в информационната
им система лицето Т. Й. П. да е хоспитализиран в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“
ЕАД Пл.;
С вх. № 138/ 12.01.2024 год. е постъпило писмо от Регионална здравна
инспекция – Пл., с което изпращат заверено копие от мед. документация на
лицето Т. Й. П., съдържащо 18 листа;
С вх. № 255/ 23.01.2024 год. е представено удостоверение за
характеристики на поземлен имот в Земеделска територия издадено от
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пл. на П. Н. Й., ведно със 2
бр. в оригинал и копие Скици за поземлен имот № 15-45497/ 18.01.2024 год.,
2 бр. удостоверения за данъчна оценка на имот с ид.номер 22438.143.7.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Председателят на състава дава възможност на страните да вземат
становище по предварителния доклад и представените с исковата молба
писмени доказателства.
Съдът след като внимателно се запозна с исковата молба, счита, че е
предявен само един иск и трябва да бъде приет с правно основание чл. 31 от
ЗЗД.
Адв. М.: Поддържаме предявеният иск изцяло. Моля да бъдат приети
представените писмени доказателства. Не възразявам да бъдат приети
представените от трети лица писмени доказателства. Единствено по
отношение на представеното от УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – Пл.
удостоверение, с твърдението, че няма данни за хоспитализация в лечебното
заведение, моля да вземете предвид че към исковата молба е представено
удостоверение, именно от това лечебно заведение. Удостоверение № 6137/
06.12.2022 год., в което изрично пише, че лицето се води на диспансерен
отчет. В случай, че прецените, ще моля копие от така представеното
удостоверение, издадено именно от това болнично заведение, да бъде
изпратено в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – Пл. с искане да бъдат издадени
документи находящи се при тях. По отношение на направените исканията за
3
назначаване на експертизи, поддържам и двете. Поддържам така
депозираната молба с допълнителни задачи относно изследва не пръстовите
отпечатъци. Моля да бъдат допуснати до разпит доведените от нас свидетели,
допуснати от предходното съдебно заседание. Не възразявам по
предварителния доклад и моля същия да бъде приет.
Адв. Ц.: Оспорвам исковата претенция по основание. Моля да се
приемат всички представени писмени доказателства, от които ще се ползваме.
Оспорваме исканата психиатрична експертиза, като смятаме, че няма
основание да бъде направена такава след като лицето вече не е жИ.. Няма как
със свидетелски показания да се докаже една дееспособност. Моля, водените
от нас свидетели да бъдат допуснати да разпит и бъдат разпитани. Нямаме
други искания. Да се приеме предварителния писмен доклад за окончателен.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвеният по делото с определение от 06.11.2023 год.
предварителен доклад за окончателен, като същия е с правно основание чл. 31
от ЗЗД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените писмени
доказателства, описани по-горе, както и представените от нотариус В. Р. в
днешното съдебно заседание заверени копия на документи, по опис.
ДОПУСКА до РАЗПИТ и сне САМОЛИЧНОСТ на призования
свидетел и доведените от страните по двама свидетели, както следва:
В. П. И. на 77 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан;
Д. Ю. Й. на 34 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан;
Д. Илев А. на 47 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан;
Е. Г. Н. на 70 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан;
И. В. И. на 63 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан.
Председателят на състава им РАЗЯСНИ наказателната отговорност по
чл. 290 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което се
отстраниха от съдебната зала с изключение на свид. В. П. И..
РАЗПИТ на свид. В. И.: Познавам страните по делото и покойният Т. П.,
познавам. Аз живея в гр. С. в момента. Родом съм от гр. Кн. и съм живяла
много време в с. Д. Л.. Завършила съм средното си образование в Д. Л..
4
Познавам добре и двете семейства, защото бях съученичка със сестрите на П..
Доста отдавна съм напуснала Д. Л.. Последно бях в Д. Л. преди 5-6 години,
имах имот за продаване и тогава видях Т. П.. В селото си беше по центъра. По
всяко време и всеки можеше да го види. Познавам го от малък. Беше доста
изостанал в умствено отношение. Бяха го изпратили в дом за деца с
увреждания, не знам къде точно и тогава към 10 годишен го върнаха вкъщи.
Не можеше да говори и ходи. Беше болно момче. Той не можеше да чете и
пише, дори молив не можеше да държи. Нямаше нокти, ръцете му бяха
увредени, а и не можеше да ходи. Преди около 50 години беше това. Аз
тогава съм била на 16-17 години. Последните години той си живееше
самичък. От време на време се грижеха за него. Довеждаха го вкъщи, в моя
дом в гр. С.. П. го водеше, неговата братовчедка, мисля. Преспиваха в нас,
защото той беше трудно подвижен и трябваше да дойдат предишния ден да го
изкъпем и подготвим да го водим на лекар. Имаше увреждане на костите и
подуване на ръцете и краката, не можеше да ходи. Трябваше да го водим на
лекар да го освидетелстваме. Това беше преди 5-6 години. Аз нямам
роднинска връзка с Т. и П., ние сме съученика с нейните две сестри. Той,
когато го запитат нещо не беше по говоренето. Обикновено мрънкаше неща
като „аха; да; не”. Не говореше, повечето си мълчеше. Понякога разбираше
какво го питат, друг път не. Защото някои неща не са му ясни. Изглеждаше
глуповат. Имам предвид, че изглеждаше като глупав човек. Не знам какво му
е била диагнозата, нито съм виждала документи. В последствие имаше
заболяване „детски паралич”. Беше доста след другите му заболявания по
рождение. Получи и парализа, която съвсем го увреди и беше момче с трудно
говорене и общуване. Мисля, че олигофрения имаше. Имаше и допълнителни
уреждания на ръцете и краката. Последните години само П. ходеше да го
гледа, пере и чисти. Взимаше го при нея, в нас са били, но в повечето случаи
си беше самичък. Не обичаше да ходи никъде. Беше послушен и баща му
беше казал да не напуска дома си и той изпълняваше. Имаше си определени
изпълнителни думи на баща му. Ако падне къщата да не ходи никъде,
страхуваше се, че някой може да му навреди. Родителите му се грижеха за
него, доколкото им е било възможно. След като се пенсионираха имаха
повече време за него. Личи му, че е болен и не можеше да общува. Гледаше
си глуповато, седеше си по пейките и нито дъжд, нито вятър го спираха. Не
пушеше цигари. Не е обичал алкохола, но когато някой го почерпи е пиел по
малко. Аз даже съм го питала и на мен ми е казвал, че по малко е пиел, но не
беше такова момче. Беше тих, кротък. В последно време разбрах, че имал
имоти на дядо му или баща му и след като е единствен син, той е наследник.
П. плащаше всичките му разходи. Возеше го с такси от Д. Л. до С., защото
той не можеше да ходи, беше трудно подвижен и не можеше да пътува с
автобуси или влакове. Последния път като бяха в нас да го води П. по лекари,
5
му предложих, понеже къщата му имаше нужда от ремонт, да продаде нещо
като имаше имоти и той каза: „Не, баща ми не дава, аз не продавам имоти.”.
Казах му, че няма да има пари да си сложи климатик, да си направи баня и
тоалетна. Той не искаше да продава. Това му бяха думите. Последната ми
среща с него беше преди операцията му. Водихме го в клиника на лекар,
защото имаше подути крака. Не помня кога точно, но не е било по-рано
отпреди 5 години. Бях в чужбина и ме нямаше известно време. Идвали са
вкъщи и като мен ме е нямало. Аз съм си винаги вкъщи. Те идваха често. В
годината идваха поне два пъти, за да го заведем на лекар. Трябваше да го
къпем, имаше и въшки с извинение. Той винаги е бил в такова състояние, не
само преди 5 години. Знам от П., че се налага да му се правят операции, че
има проблеми със здравето. Аз не знам какви проблеми точно е имал, просто
идваха вкъщи само да преспиват. Аз не съм участвала в леченията и воденето
по лекарите. Аз знам, че П. закара там в Д. Л. мебели. Дивани, печки, маси и
след един месец изчезнаха. Откраднаха му ги и той нямаше нищо. Преди
време му беше измазала вътре с вар, но си трябваше много по-сериозен
ремонт. Не мога да кажа колко често е ходила в Д. Л.. Месечно ходеше да го
изпере, изкъпе, да му почисти. Т. спеше облечен на един дюшек без завивка.
Винаги е живял така. Ходила съм, защото си продадох моята лична къща в Д.
Л.. Видях го на центъра, беше излязъл, за да чака Боца комшийката да му
вземе пенсията. Аз продадох къщата и земята през 2020 година. Виждала съм
го, когато П. го е водила вкъщи и като съм пътувал до Д. Л., също съм го
виждала. Знам, че го е взимала в Х. да го гледа след операцията, защото не е
имало къде да отседне в неговата къща. Може би месец време е бил при нея,
не знам, или два месеца. Знам само, че го взе да го гледа, да му слага
инжекции, беше с ампутиран крак. След ампутацията не съм го виждала. Не
знам дали има официален човек, който го е гледал като се е прибрал в Д. Л.,
нито дали е поставян под някакво ограничение. Родителите му бяха грижовни
хора. Няма братя и сестри. Няма роднини.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ на Д. Й.: П. е баба ми. Познавам Т.. Той беше племенник на
баба ми. Като му отрязаха крака живееше в Х. с баба ми и мен, в едно
жилище. Ходил съм като малък в Д. Л. при Т.. Там сме стояли през деня,
защото нямаше условия за спане. Ходехме, за да може баба да го оправи,
изчисти. Аз съм играл в двора. Последно го видях жив като му отрязаха
крака. Дойде в Х. по средата на месец януари, раната му беше още отворена.
Баба ми го докара с две момчета. Това беше през 2021 година, януари. Дойде,
за да може баба да му промива раните. Един ден само ме остави с него да го
гледам, защото тя трябваше да отиде до нотариус да направи пълномощни.
6
Помощник-нотариуската дойде в края на месеца и донесе две пълномощни.
Едното беше, за да го представлява пред медицинските институции, пред
докторите, пенсията да му увеличи. Дойде нотариус от Х. вкъщи и го попита
кой е, той каза: „Т. Й.”, каза си имената. Той не е подписвал пълномощното.
Тя го попита дали може да чете и пише, той каза, че не може. Завери го с
пръстов отпечатък. Те му обясняваха за какво са тези пълномощни като на
малко дете. Примерно му казваха „кака ти да ти сложи крак; да ти изкара
документи” и т.н., защото той не разбираше всичко, имаше нужда от повече
обяснения. Второто пълномощно беше за имотите. Да може баба ми да
продава от негово име и той каза: „бащЪ ми не дава.”. След като
нотариуската му обясни за какво е, той директно отказа. Не го завериха
второто пълномощното. Не съм контактувал с него. С него не можеш да
водиш разговор. Визуално даже ме плашеше като го гледах. Самия болен
човек като гледаш е неприятно. Личеше му, че е болен. Не може да се води
разговор с него. Много трябваше да му се обяснява едно нещо. Той си знаеше
само едни работи, примерно това с баща му и това е. Докато беше жив нито
един от имотите му не се продаде. Нито ремонт даде да се направи, нито да
му се сложи климатик, само това, което баща му му е казвал, това е. Не знам
кой се грижеше за него. Взимаше си пенсия по болест, откакто е роден. Не
знам за какво я е ползвал. Знам, че взимаше пенсия по болест. Само баба ми
се грижеше за него. Пращала му е дрехи, контактуваше с кмета. Даже имаха
разговор с някакъв човек да му оправи къщата, да продадем една част от
имотите. Тя беше говорила с кмета това нещо да се случи. Т. отказа. Нищо не
знам за кмета след това. Той така и не се обади. Обади се като почина Т.. Не
бях на погребението на Т.. Не знам дали баба ми е била на погребението. За
последно го видях като дойде в Х. като му отрязаха крака. На втори трябваше
да идва до тук да му правят преглед. Двете момчета го докараха и го свалиха
с количка. Баба ми знае от къде са тези момчета. Не знам с какво дойдоха.
Качиха го до 6-тия етаж. Не знам кой им е платил за транспорта. Видях двете
момчета и Т. с количката, не съм контактувал с никой. Т. комуникираше само
с баба ми, когато тя ходеше в Д. Л.. Като го изписаха от болницата баба ми
беше там. Като го докара в Х. баба ми беше вкъщи. Не знам къде е била по
време на операцията. Не беше в Х.. Докараха го от ваша болница, не знам коя
точно. Тези уговорки са били само между тях. Между баба ми, Т. и кмета.
Баба ми комуникираше и с Кмета. Бях малък, по-малък от 10 годишен съм
бил, като ходих там за последно. Още тогава къщата беше развалина. Имаше
плъхове. На 2-ри февруари си тръгнаха. Мисля на 13-14-15 януари дойде Т.,
не си спомням преди 2 години какво е станало. Около 10 дни стоя. Ако
пълномощното се е направило на 26-ти януари, те си тръгват на 2-ри
февруари и си тръгна с баба ми. Не знам как го е транспортирала. Гледката не
беше приятна за гледане, имаше отворена рана. Само аз и баба ми живеем в
7
този апартамент.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ на Д. А.: Кмет съм на с. Д. Л. в момента, както и по времето,
когато Т. беше жив. Той почина през 2022 година. Познавам го. Познавам и
леля му П.. Нямаме родство. Познавам го от детските си години, аз съм си от
Д. Л.. Той си имаше увреждане в крайниците и беше със специфична походка
и затова съм го запомнил още от дете. До последно си го имаше това
заболяване, но излизаше, беше си подвижен. В ръцете беше здрав. Знам го,
защото цепеше дърва на хората от селото. Познавам го като непроблем човек,
спокоен, обслужваше се сам като по-млад. Относно психичното му състояние,
не знам, не съм специалист, но сме водили разговори. Адекватен човек,
нормален разговор можеше да се води с него. Не съм установявал да има
психични проблеми. Не знам да е боледувал от психични заболявания. Т.,
откакто аз се занимавам с него, мога да кажа, че не пиеше. Даже гарантирам.
Преди, като всеки нормален човек, е излизал, черпил се е, но никога не съм го
виждал пиян по улиците да се заваля и пада. Последните години, след
ампутацията на крайника, до преди това си се обслужваше сам. Само в края
на 2020 година получих информация, като кмет, от съседи, че Т. не излиза и е
в лошо здравословно състояние. След като разбрах оттам се ангажирахме,
знаехме, че не е семеен и няма нито жена, нито деца, нито братя сестри няма.
Аз лично не съм ходил тогава, но ми предадоха, че е опикан, осран, с
извинение. Оттам се наложи да викам личния лекар в Д. Л. и той каза, че
състоянието на крака му никак не е добро и си е направо за съдов хирург. За
подобряване на неговото здравословно състояние отначало се отзова
единствено П.. Стана ми по-леко като се отзова роднина, защото и преди
имах такъв случай за един човек от селото без никакви близки и е тежко.
Приведохме го във вид и замина за операция за ампутиране на крака, заедно с
П.. Оттам съдействах, тоест П. изиска от мен, тъй като каза, че ще си го гледа
в Х., искаше превоз, който да го транспортира от болницата „Сърце и мозък”
гр. Пл. до гр. Х.. Съдействах й като наех частно лице превозвач да ги закара
до Х.. Знам кой е арендатора не земите на Т.. Бяха му спрели и пенсията за
инвалидност и нямаше доходи освен от рентата. Човека изиска сума, ако не се
лъжа от 350-380 лева да иде да го закарат с още един придружител, в случая с
брат му. Аз ги помолих. Ответника е заплатил за превоза. Оставихме ги в Х..
Измина определен период от време, не повече от месец мисля, получих
обаждане от П., че Т. не иска да седи там, искал специални храни като
кюфтета и кебапчета, имала много разходи по него и й е трудно да се справя и
си го изпраща на Д. Л.. Аз изпратих същият автомобил пак до Х., пак
разходи, които бяха поети отново от ответника и го прибираме го в Д. Л..
8
Наехме жена, която да полага грижи за него. После имаше още разходи за
ТЕЛК, за лична карта, ходене по доценти и по прегледи, дюшеци, колички,
столове, след което после същата жена, която наехме го гледаше по програма
до смъртта му. Комисията дойде на място в неговата къща и 4-5 месеца
минаха. От месец февруари до месец юли, когато назначиха Е. по програма.
До този момент всички разходи се поемаха от И., после държавата плащаше
по инвалидност. Кметството съдействаше през цялото време. И други хора
идват. Нямам спомени П. да е идвала от 2021 год. насам. Т. не може да
напише трите си имена. За четене, не се е налагало да чете пред мен.
Предполагам, че като не може да пише, не може и да чете. След като се
прибра Т. от Х., се установи, че имаше проблем и с другия крак и се наложи
пак ходене по доктори. Инвалидната му пенсия беше спряна. Жената, която го
гледаше се наложи да й се плаща по 10 лева на ден или 300 лева на месец,
докато излезе ТЕЛК решението. И. ги плащаше. И. плати и двете "екскурзии”
до Х., лекарства. И. е арендатор на земите, които имаше Т.. Т. получаваше
рента. Тези пари, които даваше И., бяха от рентата на Т.. Март месец 2021
год. бяха пълномощните. След разговор с Т., че няма средства за плащане на
разходи които имаше по него, му обясних, Т. си беше в съзнание, че това са
разходи, които се правят за него и няма средства да се изпълнят тези неща.
След това той каза, че ще си помисли и на другия ден ми каза, че ще продаде
6 дка на И.. За този случай не помня да съм се обаждал на П.. Тъй като Т.
беше с ампутиран крак и нямаше как да дойде до кметството, аз като кмет
имам правомощия да отида на място. В случая Т. имаше опростен подпис,
изписваше едно „Т“ и „П“ печатно и тогава се полага палец на дясна ръка
пред двама свидетели от кметството в дома му. И. присъстваше и той. Аз
прочетох съдържанието на пълномощните и пред мен положи палеца на
дясната си ръка. В дома му стана това. Категоричен съм, че разбра какво
подписва. След два разговора първо каза, че ще помисли и после каза, че ще
продаде само парцела от 6 дка. На Т. съм заверявал и други пълномощни
преди това. За договор за аренда и откриване на банкова сметка и дебитна
карта, за да си получава пенсията и да се обслужва по-лесно. Комуникира се
нормално с него и не му личи да има някакви психични проблеми. Не знам да
е поставен под някакво ограничение. Парите от рентите сам си ги
получаваше. Аз издадох пълномощно само да се издаде карта. Със сумата
знам, че е закупена пералня, плащане на патронаж за храна и други основни
разходи за ток, вода, ходене по доктори. И. плаща тези разходи. Състоянието
на жилището беше зле. Имаше масивно почистване, когато Т. трябваше да се
прибере от Х., трябваше да се приведе във вид. Дърва се купиха. Вода
нямаше. Земята е продадена, за да се покриват разходи по лечението му, за
закупване на храна. Беше физически здрав и казваше, че храната от
патронажа не му стига и искаше и допълнително да му се купува храна.
9
Вафли, закуски са му купувани и носени.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Съдът прекъсва съдебно заседание в 11:30 часа и дава 15 минути
почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:45 часа.
РАЗПИТ на Е. Н.: С П., И. и Т. нямам родствени връзки. Познавам ги.
От много отдавна познавам Т.. От 1972 година съм женена и през 1973 година
си купихме къща до тяхната в Д. Л.. Беше си много добре момчето и с двата
крака. Откакто му отрязаха единия крак аз го гледах. 5 месеца И. ми плащаше
да го гледам. Това стана през 2021 година, февруари месец. Кмета ме
ангажира, дойде повика ме и аз му обещах, че ще го гледам. Гледала съм го
като мое дете. Има негова роднина в залата, тази негова роднина дойде и му
изгори дрехите и го остави гол. Ние с И. тръгнахме по магазини да му
купуваме дрехи. Карали сме го по доктори, насам-натам, трябваше да бъде
облечен, памперси му слагах. След тези 4 месеца, го гледах пак аз по
програма и така до смъртта му го гледах. Беше голяма мизерия в къщата.
След като И. дойде и видя стаята ми вика: „Не съм вярвал, че ще поддържаш
така къщата”. Аз гледах Т.. Той ходи на Х. при П. и си дойде с единия крак
отрязан, а другия наранен целия. Т. каза, че П. му е слагала хапчета във
водата да му оправи другия крак. Нормално си говорех с него. Ни си е губил
акъла, нито нищо. Вечерта преди да умре ми каза: „Ела, че чувствам, че ще
умра” и като отидох на другия ден сутринта в 07:30 часа видях, че е умрял. Т.
си говореше и с И.. И. го питаше: „Колко пари искаш да ти дам?” и Т. му
отговаряше примерно: „50 лева искам, ама ако може дребни.”. Взимаше
парите и ми даваше да му купувам неща. Аз му носех бележки. Не беше
неграмотен. След като му дам бележка и четеше сумите. Познаваше цифрите.
Можеше да брои стотинки. Само стотинки беше събрал в едно бурканче. Не
мога да си спомням на коя дата го докара братовчедка му и аз започнах да го
гледам. Аз самичка съм чистила дома му. Един не дойде да помогне. Стаята, в
която живееше имаше всичко. Имаше камина, маса на която ядеше, маса на
която му бяха памперсите и пелените, диван, който беше разпънат на две.
Имаше още една стая в къщата, но необитаема. Нямаше баня и тоалетна. И.
закупи пералнята. Казах му, че няма да пера на ръка и купи. Не знам с чии
пари. И. си даде от неговите пари. Т. имаше по 40-50 лева в него и аз му
пазарувах. Той не се е карал с никой, имаше добри отношения със съседите. С
И. бяха в много добри отношения. Докато бях аз там две години, не е идвал
никой. Кмета помагаше да дири превози да го водим по болниците. И.
плащаше. Според мен не боледуваше от нищо. Като мое дете го гледах, беше
ми кеф да го погледна, като го измия, да му сложа памперс, да му махна
10
старите чаршафи и да ги изпера. През ден съм го преобличала. Това е след
операцията. Преди операцията си ходеше сам по центъра с две патерици.
Никой не е идвал да му помага. Познавам П. много добре. Като го изписаха от
Х., тогава дойде. И. изпрати превоз да го вземе от болницата и да го откара до
Х. и като тя не искаше да го гледа повече, айде обратно. П. не е идвала,
докато аз съм била там като съседка очевидка. П. не живееше в селото. Може
да е идвала, но аз не съм я видяла. Ходи по комшии и приятелки. При моя
братовчедка е преспивала, само това знам. Не съм го изпитвала да чете, но
като познава парите мисля, че може да чете и пише. И. плащаше всички
разходи и на мен И. ми плащаше. И. идваше през ден до го види и да го пита
дали има нужда от пари. За периода от 2021 година до септември през 2022
година, около една година, до смъртта му. Не знам дали Т. е имал други
отношения с И. да арендува или продава земя. Получаваше пенсия и И.
имаше пълномощно да получава пенсията. За земята дето е дал на И. да гледа,
не знам. За продажба, не знам нищо. Кмета идваше да му направи
пълномощно за лична карта и другото пълномощно не знам за какво беше.
Била съм там. Кмета му прочете какво подписва. Да си направи лична карта,
защото нямаше. Другото пълномощно не знам. Не казах, че е можел да чете, а
че познава парите. Не съм го изпитвала да чете. Т. не можеше да се подписва
и си сложи пръста върху пълномощното. Всички документи, които са
подписвани от Т., все с пръст са подписвани. На 2-3 съм присъствала. Кмета
чете за какво става на въпрос. Другото беше за някаква земя, която дал на И.,
че се дава под рента. Третото пълномощно не си спомням за какво беше. Бях
свидетел по тези пълномощни, че Т. с палеца ги е подписал. Самичка бях. Аз,
кмета и И. бяхме. По цял ден съм била покрай Т.. Кмета питаше дали е
съгласен и той си даде съгласието. Разбра всичко след като му прочете кмета
написаното за личната карта и за арендата и Т. беше съгласен.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
РАЗПИТ на И. Игнатов: Нямам родство със страните, нито с покойния
Т.. Познавам Т., комшия ми е през улицата. В момента живея в Правец, но 30
години съм бил в Д. Л. и оттогава познавам Т.. Разбирахме се, говорили сме,
на пейката сме седели. Той си куцаше, имаше детски паралич навремето и
после му отрязаха крака. Не знам някой да се е грижил за него преди
ампутацията на крака. Той се грижеше сам за себе си. Взимаше пенсия и
рента от И.. Сам си живееше. Не съм бил там като са починали родителите
му. Сам си живееше и си грижеше за себе си. Като му отрязаха крака през
2021 година и тогава започнаха да се грижат за него. Виждах П. около 2-3
пъти да идва, а до колко се е грижила, не знам. Кмета и И. го настаниха в
болницата. След като му отрязаха крака ходи при братовчедка си и оттам си
11
дойде. Не е искал да седи там повече. Помагах да изчистим къщата преди да
си дойде от Х.. С ремарке от съвета изкарахме всичкия боклук. Беше мизерия.
Имаше един креват, в гардероба нямаше нищо. В болницата не знам колко
престоя, но мисля, че колкото е траяла операцията. В Х. седя няма и месец.
Искаше да се прибира. Кмета беше помолил едно момче Светлин да го
транспортира. Сваляхме го с количката като си дойде. Имаше прегледи и
един, два пъти го караха до Пл.. Пак този Светлин, на частно му се заплащане.
Братовчедка му не беше в Д. Л. като го карахме по прегледи. Всичко се
движеше от Кметството и И.. След операцията на свободни начала го гледа Е.
около 3-4 месеца. Влизал съм в къщата. Работя във ВиК, вързах му пералня,
която му бяха купили. Кмета ме помоли, за да го перат. Виждал съм го да
излиза, имаше количка. Ставаше си. Всички грижи бяха от Кметството и от
И.. Не знам от къде са били средствата. Може би от рента, от земя,
получаваше пенсия, но не знам колко. Той си беше с акъла. Не беше
грамотен. Беше комуникативен и можеше да води спокоен разговор. Той си
беше малко гявол. Разбираше ги работите, можеше да си направи сметката.
Взимаше си парите от И. и си ходеше по центъра. Преди да се разболее, си
пазаруваше сам. Не взимаше кой знае какво за ядене, хляб и нещо друго. Не е
имало човек да го обслужва. Но откакто се разболя го обслужваха. Кмета
изпрати трактора и работници. Изхвърлихме всичко, беше гнило. Пружини,
табли. Е. му палеше печката, от патронажа му носеха ядене. Ядеше си. Влизал
съм. То и той с количката ходеше да си слага дърва. Преди да му отрежат
крака си го е имал този детски паралич, още от дете. Движеше си краката, но
ги влачеше. Не знам да е имал психически заболявания. Визуално изглеждаше
добре. Не съм го карал да пише и не знам дали може. Познаваше парите. Не
съм присъствал на тези пълномощни, но казаха че има такива. И. да се грижи
за него. От Т. разбрах. Мисля той ми каза, че И. ще се грижи за него. Баня и
тоалетна нямаше в къщата.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси. Не възразявам свидетелите да бъдат
освободени.
Адв. М.: Нямам повече въпроси. Да се освободят свидетелите.
Съдът освобождава свидетелите от съд. зала
Адв. Ц.: Моят доверител желае да даде обяснения.
Ответника И. К.: Откакто дойде Т., с кмета и Е. поддържаме жИ.т там,
защото няма кой да се грижи за него. Тогава решихме за продажбата на тези 6
дка. Открих му сметка в банка „ДСК”, защото не можеше да си взима
пенсията и да му се превеждат инвалидните и пенсията в тази сметка. От
сметката никога не са теглени пари. Аз имах пълномощно, но не съм ходил да
взимам дебитната карта, защото имаше средства от земята. Никога не съм
теглил пари. Пълномощното е представяно единствено, когато да открия
12
сметката. Познаваме се, виждали сме като е излизал и е идвал е до нас за пари
от наема на земята. Аз съм арендатор. Даваме рентата след 1-ви октомври, но
се е случвало да му давам пари и преди тази дата. Колкото иска, 30-50-100
лева. Силно казано да е бил грамотен, не можеше да пише и чете.
Подписваше се на касовия ордер като слагаше 2 букви „Т” и „П”. Парите от
рентата си ги знаеше. Като седнехме да си му дам рентата и даже съм го
пробвал, винаги е знаел какво съм му дал и какво има да взима.
Комуникативен беше. Разбира като го питаш нещо и ти отговаря.
Комуникацията ни преди това основно беше за наема на земята. Не знаех че е
опериран. От кмета научих. Кмета ме извика и каза, че ще докарат Т. от Х. и
някой трябва да се грижи за него, да се викне жена да го гледа. Аз поех
останалото, за парите, за нуждите, за лекар, за хапчета, за транспорт. Видях
го като дойде от Х.. Като го докараха, Е. започна да го гледа и го записахме
на социален патронаж, който аз плащах в началото. Аз плащах на Е. по 300
лева на месец. За периода от началото на февруари, докато я назначиха като
социален асистент, около 4-5 месеца, след това държавата плащаше. Само
една пералня дето му купихме и дърва, но нищо не е и искал. Питали сме го
за климатик да му сложим, каза че не иска. Т., като не можеше да идва до нас,
ако закъсаше за пари, или аз като ходех ми казваше или чрез Е.. Кмета дойде
със секретарката си, която е на работа там и Т. положи палец пред него.
Прочете му пълномощното, бях с тях в стаята, в която живее. Той нямаше да
продаде земя на никой друг, на мен ми имаше доверие. Лъган е бил преди от
друг арендатор и като си премести земята при мен, разбра, че може да ми се
доверя и ми се доверяваше. Бяха му спрели пенсията, а и дори да не беше
спряна, тя е 200 лева. Трябваше да се плаща на жената, която го гледаше, да
се купуват лекарства и други разходи. Средствата трябваше да дойдат от
някъде. Правеше си сметка колко пари има да взема и да дава. Имаше
спомени. Не познавам неговата братовчедка. Не съм я виждал никога. Не е
търсила контакт с мен. Аз, Кмета и Е. организирахме погребението на Т.. На
погребението присъстваха още и четиримата гробари. Три пълномощни ми
подписа Т., за продажба на земята, за арендата и за банковата сметка. Парите
са стигнали до към 6 и нещо. Всичко му е платено за тази земя. Давани са за
нуждите, които е имал след изписването от болницата до назначаването на Е.
като асистент. Май месец дойде писмо от НОИ и може би от юли месец е
назначена Е. като социален асистент. От февруари до назначаването й го
гледаше и плащах аз. Около 5-6 месеца са. Около 50-60 лева на декар е
арендата, но тя се е менила през годините. 32 дка са общо по 1 800 и нещо
лева. Давах му тези пари преди. Откакто му отрязаха крака не съм му давал
парите. Всичко е при мен. Парите от продажбата не съм ги давал също,
защото не искаше да държи толкова пари при него, защото през нощта беше
сам. Пенсията и инвалидните му се превеждат по сметката. Видимо, което
13
мога да кажа, е детския паралич, друго не мога да кажа относно външния му
вид. Не знам да има психическа болест. Получавал съм нотариално заверена
покана от П. Н. Й. след смъртта на Т.. Забравил съм какво пишеше, но беше
покана за изпълнение за плащане на земята при мен. Отговорих й в писмен
вид и си уговорихме среща в гр. Пл. и й казах да донесе удостоверение за
наследници и да уредим плащането. Да й платя, което й се полага. Тя не се
появи в Пл. да получи рентата на своя наследодател. Рентата е при мен.
Разходите за гледането на Т. съм ги направил безвъзмездно.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Адв. М.: Нямам повече въпроси. Моята доверителка П. Й. също желае
да даде обяснения.
Ищцата П. Й.: Т. беше нещастно момче, болно. Не съм получила нищо
от арендатора. Канили са ме, но аз не бях готова и ме нямаше тук в България.
Гледах правнучката си и бях в Испания и затова не съм дошла. Питала съм Т.
защо си е дал неговата земя и моята всичката, която имах му бях дала и той ги
беше дал в Кооперацията. Той ми каза, че щели да му дават всеки ден по 5
лева. Не ми ги беше дал, но щял да ми ги даде. Щели да му дават много пари.
Така и не ми каза колко пари. Личеше му, че е болен. Роди се недоносен,
свидетел съм, че се роди в седмия месец. Тогава аз бях 10-годишна, 10 години
ни е разликата и помагах на стринка ми да го гледа. Отказваше да ходи в
болницата. Бяха му подути краката и трябваше да го заведа на лекар. Той
отказа. Мислеше си, че ще го водя в старчески дом и отказа. Обадих се на И.
и му казах да иде и да го посрещне, защото Т. отказва да ходи на доктор.
Беше в Л., в дом за умствено изостанали деца. Там седя 3 години. Чичо ми
плачеше пред баща ми със сълзи, че са му съсипали детето там. Т. не
разбираше какво прави. Не знаеше защо са му подути краката и споделяше, че
го болят. Лежал е в психиатрично заведение с диагноза „Тежка олигофрения”.
Личеше му визуално, че страда от такова заболяване. Каза, че са го водили в
Пл. в съда и каза, че не бил страшен. Оказа се, че бил в Кн.. Не знае къде
отива. Предлагах на Т. да оправим това жилище да има къде да преспивам.
Сестра ми, малката, е строителен техник ВиК и можеше да направи чертежи и
да направим един хубав ремонт, тоалетна и баня да се къпе и една стая да
преспиваме да го гледаме. „Баща ми не дава”, казваше. Категорично отказа и
си скри ръцете под юргана. Молех го да го направим този ремонт да има къде
да преспивам, той не искаше. Аз от Х. дойдох с него и го заведох на
контролен преглед. Кмета каза, че е имал надежда да остане в Х.. Обаждаха
ми се комшии и ми казваха, че не излиза навън и няма да устиска. Имам
братовчедка там. 1974 година е бил в болница.
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси
14
Адв. М.: Държа на двете експертизи и моля делото да се отложи за
друга дата и час, за да бъдат извършени.
Адв. Ц.: Не се протИ.поставям да бъдат назначени експертизите.
Съдът счита направеното искане от процесуалния представител на
ищцата за процесуално допустимо и основателно.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ :
НАЗНАЧАВА А. П. Г. от гр. Кн., ул. „***“ № **, да извърши съдебно-
почеркова дактилоскопна експертиза, която след като се запознае с
материалите по делото да отговори на въпросите поставени в исковата молба
и допълнително поставените такива в молба с вх. № 59/ 05.01.2024 год. от
адв. М., при депозит 350 /триста и петдесет/ лева, вносими от ищцовата
страна в 10-дневен срок от днес.
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, като определя експерт
д-р И. И. Н. от гр. Ч. бр., ул. „***“ № *, психиатър, който след като се
запознае с материалите по делото да отговори на поставените в исковата
молба въпроси, при депозит 350 /триста и петдесет/ лева, вносими от
ищцовата страна в 10-дневен срок от днес.
Адв. М.: За нуждите на експертизата, представям и моля да приемете
оригинал на пълномощно подписано от покойния Т. Й. П. в гр. Х., което да
послужи за сравнителен материал.
Адв. Ц.: Да се приеме представеното пълномощно в оригинал.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представеното от адв. М.
пълномощно в оригинал от Т. Й. П. на П. Н. Й. от дата 26.01.2021 год. на
нотариус Г. В. с район на действие РС – Х., рег. № 660 на Нотариалната
камара.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.04.2024 год. от 10:30 часа, за
която дата и час, на присъстващите в залата се съобщава, а редовно
призованите и неявилите се заинтересовани лица се считат за редовно
призовани по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призоват нередовно призованите заинтересовани лица, чието
присъствие не е задължително в залата, но следва да знаят, предвид
роднинските връзки, за предмета на делото и вещите лица след внасяне на
определените депозити, които следва да изготвят заключенията
последователно, като се съобразят един друг с графика си.
15
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 12:44
часа.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
Секретар: _______________________
16