Р Е Ш Е Н И Е
№ 117 от
18.03.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 86
по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Троянски Районен съд е образувано гр.дело №86/2018г. по описа на съда,
по предявена искова молба от А.В.А. ***, чрез
проц. представител адв.Х.В. от АК-Ловеч, против Кооперация „***” ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.Ч.О., община Троян, обл.Ловеч,
представлявана от председателя Н.М..
Ищцата
твърди, че е работила в ответната кооперация по силата на сключен трудов договор № 18 от 15.04.2014 година,
където е заемала длъжността „Оператор дървообработващи машини". Излага, че
на 29.09.2015 година, в 08.10 часа, при изпълнение на трудовите си задължения,
подавайки листове фурнир към лепило нанасящата машина, лявата й ръка попаднала
между валовете на машината, при което получила сериозно увреждане на 2-ри,
3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка, които били премазани. Твърди, че
получила медицинска помощ първоначално в
„МБАЛ -Троян" ЕООД гр. Троян, където постъпила по спешност в
хирургичното отделение на болницата, за да й бъде извършена спешна хирургична
обработка на лявата ръка. Излага, че от деня на злополуката - 29.09.2015 година
до 25.07.2016 год. е била в състояние на временна неработоспособност по мнение
и заключение на здравните органи, към
момента на депозиране на исковата молба - в състояние 70% трайно намалена
работоспособност съгласно ЕР № 1494 от проведено заседание № 139 на 04.10.2016
год. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ - Троян" ЕООД, а към момента на
приключване на настоящото производство - 60% трайно намалена работоспособност,
пожизнено, съгласно Експертно решение № 1166 от проведено
заседание № 123 на 02.09.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ Троян” ЕООД.
Твърди,
че във връзка с описаното по-горе увреждане на здравето и отправена претенция
за обезщетяване от работодателя на претърпени неимуществени вреди от страна на А.
е било образувано гр. д. № 329/2016 год. по описа на PC Троян, по което е постановено решение, което е
обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч /в. гр. д. № 7/2017 год. /
Излага, че наложилата се ампутацията на пръстите на
лявата й ръка предизвикват, както
спазване на специален и щадящ режим на активност, така и неудобство от външния
вид на ампутираната ръка и от постоянното взиране на хората в нея, което
обстоятелство твърди, че влияе върху
качеството й на живот, предвид сериозния козметичен дефект, който тя ще търпи
до края на живота си.
Излага, че и е необходимо да бъде изработена 1.35
лява подлакътна козметична протеза с твърда длан, козметични ръкавици за твърда
длан, адаптор за твърда длан, модул - твърда гилза от ламинация, както и
козметични ръкавици по т. 4 - 3 бр., за което със Заповед № ZIHU42/D-OB-TR/175 от 29.12.2015 год. на основание чл. 42, ал. 2 от
ППЗИХУ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ и
били отпуснати 1692.00 лева социално подпомагане за изработване и
закупуване на модулна подлакътна козметична протеза за горен крайник и 3 бр.
козметични ръкавици за протези за горен крайник, които средства за социално
подпомагане и били изплатени съгласно фактура № **********/17.02.2016 год.,
издадена от Медико-Технологическа Лаборатория - Център за протезиране ООД гр.
София на стойност 1620.00 лева, за изработената протеза на горен крайник.
Твърди, че със Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ-ТР/152 от
17.03.2017 год. на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ, във вр. с чл. 44, ал. 2
от ЗИХУ са и били отпуснати 1325.00 лева социално подпомагане за смяна на
ръкавица за модулна подлакътна козметична протеза за горен крайник, смяна на
твърда гилза за модулна подлакътна козметична протеза за горен крайник, като на
17.02.2017 година отпуснатите от държавата средства за социално подпомагане
били изплатени по фактура №**********/20.11.2017 год., издадена от
Медико-Технологическа Лаборатория - Център за протезиране ООД гр. София на
стойност 1325.00 лева, за извършената смяна на твърда гилза за модулна
подлакътна протеза и смяна на ръкавици за модулна подлакътна протеза.
Излага, че ремонта на гилзата и модулната подлакътна
протеза, извършен през ноември месец 2017 година, е определен на една година,
съгласно гаранционният срок на, като след този момент ще се наложи отново
подмяна и ремонт на модули от протезата и ново нагодяване на чукана на
ампутирания крайник към ремонтираната протеза. Твърди се, че ползването на тази
протеза създава неудобства и несигурност на А.А. в бита и ежедневието й, като не
е без значение и естетическия вид на протезата, която е груба и разпознаваема с
просто око от околните.
Твърди се, че съществуват силиконови протези за длан
със силиконова приемна гилза, която счита, че е най-подходяща за нея и чиито
външен вид ще бъде максимално приближен до вида на изгубените части от нейния
горен ляв крайник. Излага се, че такъв
вид протеза е от по-висок клас, със значително по-добри технико-експлоатационни
и естетически качества и с по-дълъг период на годност.
Представена
е по делото оферта от 21.11.2017 година на Центъра за протезиране на
Медико-технологическа лаборатория - гр. София, според която, изработката на
силиконова протеза за длан със силиконова приемна гилза струва 19 800.00 лева.
Твърди се, че с новия вид протеза ще бъде облекчено
неразположението в чукана на лявата ръка и ще бъде постигната по-добра
стабилност при помощни движения, осъществявани с нея. Излага се, че годността
на протеза от този вид по световен стандарт е 4-5 години и съобразно
установената от статистически данни на НСИ в Република България средната
продължителност на живота на населението по области и пол в Република България
към 2016 година, което е 77,86 години за жените в Област Велико Търново, е
достигнато до математическото изчисление, че тази възраст ищцата ще достигне
през 2068г., до който момент на нея ще са и необходими 11 броя протези, всяка
на стойност 19800 лева.
Претендира
заплащане на обезщетение в размер на 217 800 лева, представляващо разходи за закупуване на 11 броя протези до
края на живота й, респективно до навършването на 78 годишна възраст, съобразно
средностатистическите данни за продължителността на живота при жените по данни
на Националния статистически институт, всяка една от тях със стойност 19 800.00
лева, като стойността за първата протеза ще е дължима към датата на предявяване
на исковата молба в съда, а стойността на всяка следваща, през период от пет
години от тази дата - най-късно до съответната такава през 2068 год. или до
настъпването на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на
задължението за плащане, ведно със законната лихва за забава от датата на
изискуемостта до изпълнение на задължението.
При
предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК на ответника е изпратено
копие от исковата молба и доказателствата към нея. В законовия едномесечен срок
е постъпил отговор, с който считат иска за допустим, но неоснователен, като намира,
че не са ангажирани доказателства за пожизнено увреждане, което е предпоставка
за присъждане на претендираното обезщетение за бъдещ период. Отделно
от това твърди, че искането за присъждане на претендираната сума от 217
800 лева обезщетение за бъдещо протезиране до
Счита,
че от доказателствата приложени към ИМ е
видно, че срокът за ползване и подмяна
на ползвана в момента от ищцата протеза
не е изтекъл, а присъждането на бъдещи вреди е обусловено от доказване
на тяхното настъпване и техният размер
следва да е предвидим.
В
подкрепа на твърдението за неоснователност на исковата претенция излага
аргументи, че присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от трудова
злополука, може да бъде определено само в срока на инвалидизация, определен с
решението на ТЕЛК, т.е допустимо
е при наличие на доказана трайна
нетрудоспособност на работника, като се позовава на практика на ВКС / решение
№1866 от 09.11.2000 г по гр.д.488/2000 г на III г.о. на ВКС и решение №319 от
22.06.2010 г по гр.д.№204/2009 III г.о. на ВКС/, а от приложеното към исковата
молба експертно решение №1494/04.10.2016 г на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ-Троян
е вписано, че А.А. има 70% намалена работоспособност за срок от три години- до
01.10.2019 г.
В хода на проведените по делото съдебни заседания,
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното: Не
се оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето на 29.09.2015 год., в резултат на
трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, приета за такава с
Разпореждане № 51041022 от 12.11.2015 година на ТП на НОИ, гр. Ловеч, както и
че към момента на трудовата злополука - 29.09.2015 год. ищцата е била в трудово
правоотношение с КООПЕРАЦИЯ „О." с ЕИК ***, където е заемала длъжността
„Оператор дървообработващи машини" и е изпълнявала трудовата си функция по
силата на сключен с работодателя трудов договор № 18 от 15.04.2014 година. Не
се оспорва обстоятелството, че от деня на злополуката до 25.07.2016 год. ищцата
е била в състояние на временна неработоспособност по мнение и заключение на
здравните органи.
Не се
оспорва, че ищцата е в състояние след посттравматична ампутация на ниво карпо -
метакарпален ред от 2-5 лъч и лезия на н. медианус на лява ръка, което увреждане на здравето е станало през време и
във връзка с извършваната работа.
Не се
оспорва, че във връзка с описаното по-горе настъпване увреждане на здравето и
отправена претенция за обезщетяване от работодателя на претърпени неимуществени
вреди, по депозирана от ищцата искова молба е инициирано производството по гр. д. № 329/2016 год. по описа на PC Троян, по
което е постановено решение, влязло в законна сила на 18.01.2018 год.
след обжалването му пред ЛОС и ВКС /В. гр. д. № 7/2017 год. по описа на Ловешки окръжен съд и К. гр. д. № 2041/2017 год., разгледано от III гр.
о. на ВКС/
Представен е протокол по чл. 24, ал. 1, т. 3 от
ПУОРОМЕРКМЕ към 2011 год., с № 1148/14.12.2015 год., на основание чл. 40, ал. 1
към Приложение № 7 от ППЗИХУ и Заповед № РД- 01/319 от 02.04.2008 год. на МТСП,
СЛКК по ортопедия и травматология към МЦ „БУЛ ПРО" ЕООД от който е
установено, че на ищцата е било необходимо да бъде изработена 1.35 лява
подлакътна козметична протеза по т. 1в с твърда длан, козметични ръкавици за
твърда длан, адаптор за твърда длан, модул -твърда гилза от ламинация, както и
козметични ръкавици по т. 4 - 3 бр.
Представена е Заповед № ZIHU42/D-OB-TR/175 от 29.12.2015 год. на основание чл. 42, ал. 2 от
ППЗИХУ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ от която е видно, че на ищцата са били отпуснати 1692.00 лева социално
подпомагане за изработване и закупуване на модулна подлакътна козметична
протеза за горен крайник и 3 бр. козметични ръкавици за протези за горен
крайник, която сума е изплатена по фактура № **********/17.02.2016 год.,
издадена от Медико-Технологическа Лаборатория - Център за протезиране ООД гр.
София със стойност 1620.00 лева, за изработената протеза на горен крайник.
Представено е платежно нареждане от 22.02.2016 год. ,
от което се установява, че ищцата е възстановила на Д"СП" гр. Троян
сумата от 72.00 лева, която надвишавала стойността на изработената й протеза.
Представена е Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ-ТР/152 от 17.03.2017
год. на основание чл. 42, ал. 2 от ППЗИХУ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ от
която се установява, че на ищцата са били отпуснати 1325.00 лева социално
подпомагане за смяна на ръкавица за модулна подлакътна козметична протеза за
горен крайник, смяна на твърда гилза за модулна подлакътна козметична протеза
за горен крайник, които средства са изплатени на 17.02.2017 година по фактура №
**********/20.11.2017 год., издадена от Медико-Технологическа Лаборатория - Център
за протезиране ООД гр. София със стойност 1325.00 лева, за извършената смяна на
твърда гилза за модулна подлакътна протеза и смяна на ръкавици за модулна
подлакътна протеза.
Представено
е експертно решение №1494/04.10.2016 г на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ-Троян
е вписано, че А.А. има 70% намалена работоспособност за срок от три години- до
01.10.2019 г.
Представено е Експертно решение №
1166 от проведено заседание № 123 на 02.09.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания към
„МБАЛ Троян” ЕООД, в което е отразено състояние 60% трайно намалена работоспособност пожизнено
съгласно чл. 69, ал. 4 от НМЕ
2018год.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля В.А.В. / баща на
ищцата /, от показанията на който се установява, че след
инцидента се е стигнало до ампутация на пръстите, при което се наложило
поставяне на протеза. Излага, че с
протезата „…си стои постоянно, като си
помага с нея, придържа си… В градината си работи, дърва си носи, разпалки си
прави, печките си пали…..“, но „….Неудобство изпитва пред чужди хора, тъй като
те се заглеждат в нея. …..Много пъти е споделяла с мен, че е притеснена
постоянно….“, като уточнява, че дори и с протезата личи, че „…самата ръка не е
на мястото си…“ Свидетелят твърди, че ищцата,
след инцидента се затворила в себе си, „….Не разговаряше, беше
променена…. не е това момиче, което беше…“. Съдът
внимателно анализира показанията на свидетеля с оглед евентуална
заинтересованост, предвид родствената връзка с ищцата, но счита, че същите
следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като от
една страна са непротиворечиви, логически свързани и си кореспондират изцяло с
останалия събран по делото доказателствен
материал, а от друга- свидетелят е от кръга лица, които имат преки
впечатления от поведението и състоянието на ищцата преди и след инцидента.
По делото са реализирани две СТЕ – основна и допълнителна, с участието
на вещите лица – Д-р Д.В. и Д-р М.М.. От заключението на вещото лице Д-р В.
се установява, че „…В момента смятам, че А. няма нужда от нова протеза.
Протезата й е много добра в момента, но не знам какво ще стане след 5 години.
За тази жена, свидетелят каза, че си цепи сама дърва, върши домашна работа…“, като
уточнява, че „….Силиконовата протеза е по-добра от естетическа гледна точка, а
и от функционална. Силиконът, като материал е по-добър, по-лек, а и е
по-естетическа и красиво изглежда….“.
По искане на ищцовата страна, във
връзка с направеното оспорване на заключението по първоначалната експертиза
досежно въпроси № 4, 5, 7, 8 и 9, по делото е допусната повторна
съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице Д-р
Марчев се установява, че при силиконовата протеза, „….Естетиката безспорно е
доста по-добра от сега ползваната протеза. И второ, функционалността на тази
протеза, въпреки че те са от един функционален клас, ще бъде по-добра поради
голямото щастие, че при ампутацията е запазен палеца…….Индивидуалната
силиконова протеза, тя може да се направи в по-функционална позиция, с
по-сгънати пръсти, така че максимално
захват с този подвижен палец да се облекчи пострадалата. Това е голям плюс за
тази ръка. Изключително голям….“. Експертите са единодушни, че силиконовата
протеза е по-добра, защото освен, че е по-естетична е и по- лека…..“.
Съдът счита, че изготвеното от в.л. д-р В. заключение не следва
да бъде ценено в частта, в която липсват отговорите на въпроси, отнасяща се до
„какви по вид и функционалност протези би могла да бъде заместена липсващата
част от ръката на ищцата?“ ; „Към кой
вид от описаните в отговора на предходния въпрос протези спада сега ползваната
от ищцата протеза, а именно: лява подлакетна козметична протеза с твърда длан,
с козметични ръкавици за твърда длан, с адаптор за твърда длан, с модул -
твърда гилза от ламинация?. Липсва
отговор и на първата част от въпроса: “Протезата, описана в Оферта на
Центъра за протезиране от 21.11.2017 год., подходяща ли е за протезирането на
горния ляв крайник на ищцата?“. Експерта не е отговорил и на въпроса: Каква е
стойността на силиконова протеза за длан със силиконова приемна гилза от вида,
посочен в офертата на Център за протезиране от 21.11.2017 год.?, които
непълноти не бяха отстранени и от дадените в с.з. бланкетни обяснения, а именно: „….Не съм
правил изследване, но в Горна Баня е най
– евтино, а всичкото друго е частно и цените се вдигат. В Горна Баня се плащат
и се определят по друг начин цените. А в частните фирми всичко е скъпо….“. В становището си Д-р В.
счита, че протезата, която използва ищцата в
момента „… е малко по-груба, но донякъде по-устойчива….“, като уточнява, че от
значение е какво ще работи ищцата и как ще използва тази протеза….“…..Едно е да работи на
бюро, а друго е, както каза свидетелят, да цепи дърва, да прави разпалки, да
върши домакинска работа….Ако я използва така само да стои, може да издържи и 10
години….“
Съдът счита, че следва да кредитира
с доверие изготвеното от в.л. Д-р М.М. заключение, като компетентно, пълно,
обективно и обосновано. Според становището на експерта, „…. с тази протеза, която има в момента, тя
едва ли може да направи такъв захват за брадвата, за да отсича нещо.
Най-вероятно при сеченето на разпалки или цепенето на дърва, тя може да си
държи частично дървото или да го слага и
да удря със здравата ръка. Няма толкова здрав захват. От гледна точка на
захвата на ръката, който е от изключителна важност за такава по-груба работа,
при функционалната силиконова протеза, когато пръстите могат да бъдат
по-сгънати, могат да бъдат оставени при това положение, важна е опозицията на
палеца, при подобряване на този захват ще бъде по-ефективна ръката в по-груба
работа.…“. Становището на вещото лице, е че силиконовата протеза е по-ефикасна
/не само от естетична гледна точка/, а и от функционална, тъй като „….Ключовият
момент във функцията на ръка е в захвата…“
и при силиконовата протеза, пръсти могат да се направят в по-сгънато
положение, при което позицията на палеца ще позволи да се осъществи добър захват,
за разлика от сегашната протеза, при която „…. тази позиция на пръстите не дава
възможност на палеца да застане срещу тях, когато тя трябва да хване нещо. Ако
тя натисне тези пръсти, те са подвижни. …“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното: Заявената
искова претенция касае имуществените
вреди, които се претендират като периодични плащания за в бъдеще време. Между страните не се спори, а това се установява и от
събраните доказателства, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето на 29.09.2015 год., в резултат на
трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, към който момент е била в
трудово правоотношение с КООПЕРАЦИЯ „О." с ЕИК ***, където е заемала
длъжността „Оператор дървообработващи машини" и е изпълнявала трудовата си
функция по силата на сключен с работодателя трудов договор № 18 от 15.04.2014
година.
При трудова злополука, обезщетение
за бъдещи вреди се дължи, когато е доказана трайна нетрудоспособност на
работника, настъпила в резултат на трудовата злополука. В настоящия казус е
установено по безспорен и категоричен начин, че от деня на злополуката до 25.07.2016
год. ищцата е била в състояние на временна неработоспособност по мнение и
заключение на здравните органи, а към момента на приключване на съдебното
дирене е вече в състояние 60% трайно намалена работоспособност пожизнено
съгласно чл. 69, ал. 4 от НМЕ 2018
год., според отразеното в ЕР № 1166 от проведено заседание № 123 на 02.09.2019
год. на ТЕЛК общи заболявания към „МБАЛ - Троян" ЕООД, което е прието като
доказателство по делото. В
практиката на ВКС е прието, че „
обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те
произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им –
установим.
Безспорно и доказано в процеса е обстоятелството, че в резултат на
трудовата злополука, на ищцата е причинена трайна нетрудоспособност, т.е., последиците
от увреждането със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия
ищец.
Вредите обаче, макар и за бъдеще
време, не трябва се предполагат, а следва да бъдат установени, като при
разпределена доказателствена тежест на ищцовата страна, същата при условията на
пълно и главно доказване не успя да докаже техния размер, поради следните
съображения:
Ищцата претендира
обезщетение по чл. 200
и сл. от КТ, във вр. с чл. 51 от ЗЗД, за имуществените
вреди, които търпи в резултат
на трудова злополука, настъпила на 29.09.2015 год., изразяващо се в стойността
на 11 броя протези до
края на живота й – до навършването на 78 годишна възраст, всяка една от тях със
стойност 19 800.00 лева, възлизащи общо на 217 800.00 лева (двеста и
седемнадесет хиляди и осемстотин лева), като стойността за първата протеза - 19
800.00 лева е дължима към момента на предявяване на исковата молба в съда
-30.01.2018 год., ведно с лихвата за забава върху сумата от 19 800.00 лева от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а
стойността на всяка следваща протеза, всяка от тях, възлизаща на 19 800.00 лева
е дължима през период от 5 години, най-късно до 2069 год. или до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва
за забава от датата на изискуемостта на съответното задължение, до момента на
неговото изпълнение.
За да обоснове претенцията си, ищцата се
позовава на оферта за изработка на
силиконова протеза за длан, със силиконова приемна гилза от „Център за
протезиране – Медико-техническа лаборатория“. Офертата е подписана от Д-р Д., в
качеството и на управител на
Медико-техническа лаборатория на 21.11.2017г., като изрично е упоменато,
че офертата важи 90 дни от датата на издаването, т.е. до 21.02.2018г.
Първото заключение по допуснатата СТЕ е от 10.09.2018г.
/л.92/, допълнителното заключение – по ел. поща ТРС на 10.01.2020г., като в
хода на процеса, до приключване на заседанието по същество, ищцата не е
ангажирала релевантни доказателства, имащи отношение към оценката на въпросните
имуществени вреди.
При изслушване на в.л. Д-р М., в
проведеното на 20.01.2020г. открито съдебно заседание, на зададения от
проц.представител на ищцата въпрос: „…По ваша преценка тези 19 800 лева,
реална цена ли са за такъв вид силиконова индивидуална протеза, от вида описан
в тази оферта?“ експерта счита, че „….Според тази оферта /от 21.11.2017г./ цената е реална и се включва в този диапазон
от 10 000 до 20 000 лева…..Диапазона е различен, защото този вид протези
индивидуални силиконови не се изработват
самостоятелно в България. Ползват се услугите от чужди лаборатории и в
зависимост от това дали една протеза ще се изработва в Германия, Франция,
Чехия, Унгария и т.н., стойностите са различни. Важен е и материалът и
индивидуалното оцветяване….Специално д-р Д. и нейният Център, за този тип
протези работят с Прага, Чехия…“, като вещото лице уточнява, че за в бъдеще е възможно тази цена, която е
дадената като оферта да претърпи промени….“.
Съдът счита, че към датата на приключване на съдебното дирене, ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин
размера на цялата претенцията, представляваща имуществена вреда и тъй като
бъдещите увреждания са прогнозируеми и за определяне на тяхната парична
стойност трябва да се изходи от стойността на стоките и услугите към датата на
изготвяне на заключението, съответно към датата на формиране на силата на
присъдено нещо по делото, което в настоящия казус не е налице. Настоящия състав
счита, че следва да приеме за доказана претенцията на ищцата за един брой
силиконова протеза, на стойност 19 800 лева, дължима към момента на предявяване на исковата молба
в съда -30.01.2018 год., в едно със законната лихва върху тази сума, до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер - 217
8000 лева, най-късно до 2069г., като неоснователен и недоказан да отхвърли,
поради следните съображения: От една страна съдът съобрази заключението на
вещото лице и изразеното от Д-р М. становище/ в проведеното на 20.01.2020г.
открито съдебно заседание/, според което експерта счита, че към момента на
изготвяне на офертата, /от 21.11.2017г./
цената е реална и се включва в този диапазон от 10 000 до 20 000
лева. …В момента се създава такава лаборатория в България, може би до края на
годината ще бъде организира, като с нея ще се спести пътуването на хората в
чужбина и тази комуникативна връзка с чуждите лаборатории…“.
Макар и срока на офертата да е изтекъл към
датата на изготвяне на заключението /10.01.2020г./ експерта е категоричен, че
към настоящия момент / датата на изслушване на вещото лице в с.з. на 20.01.2020г./, цената е реална.
От друга страна съдът счита, че
присъждането на обезщетение за един брой силиконова протеза е справедливо. Въпросът за справедливостта като източник на гражданското право е спорен
и според някой автори е правило за поведение, което е адресирано към
правоприлагащия орган /съда/, който имайки предвид това правило и своята
представа за правилно, се произнася.
Именно на тази плоскост, настоящият състав счита, че е справедливо, т.е.
правилно, ответникът да заплати на ищцата стойността на една функционална силиконова
протеза, която безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че от
гледна точка на захвата на ръката, който е от изключителна важност , когато
пръстите могат да бъдат по-сгънати, ръката ще бъде по-ефективна, т.е. нейната функцията ще се подобри, или както вещото лице
Д-р М. се изрази в съдебно заседание: „…тези
млади хора, които са претърпели тази ужасяваща травма на ръката заслужават да
се чувстват по- комфортно и да си гледат децата…“.
На
основание чл. 359 от КТ работниците /служителите не заплащат такси и разноски в
производството.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество дължи заплащане на
държавната такса за водене на делото в размер на 792 лева,
представляваща 4 % държавна такса върху
уважения размер на предявения иск, както и 733.00 лева, възнаграждение за
вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като ищцата е
освободена от нея по силата на закона /чл.83 ал.1 т.1 от ГПК/.
Пред
РС Троян ищцата е извършила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7100
лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Предвид
обстоятелството, че размера на претенцията е уважена частично, възнаграждение се дължи единствено за
уважената част 19800 лева, предявен за
сумата 217800 лева. При така уважената част от претенцията (9% от пълния заявен
размер), пропорционално на ищцата следва да бъдат възстановени 9% от
уговореното за защитата по този иск адвокатско възнаграждение, а именно 639.00
лв. (9% от 7100 лв.).
Видно
от представените пълномощни и договори за правна защита и съдействие, хонорарът
за процесуалния представител на ответника е изрично уговорен и платен в размер
на 7030 лв., поради което тази сума е меродавна при изчисляване размера на дължимите
на ответника разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК пропорционално
следва да му бъдат заплатени 6397.30 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „О." със седалище и адрес на управление:
с. Ч.О., ***, с ЕИК *** представлявана от председателят В.П.К.да заплати на А.В.А.
с ЕГН ********** стойността на 1-един брой протеза на
стойност 19 800.00 /деветнадесет хиляди и осемстотин/ лева, дължима към момента
на предявяване на исковата молба в съда - 30.01.2018 год., ведно с лихвата за
забава върху сумата, до окончателното плащане, представляващи обезщетение по чл. 200 и
сл. от КТ, във вр. с чл. 51 от ЗЗД, за бъдещи
имуществените
вреди, които А. А. търпи в резултат на трудова злополука, настъпила
на 29.09.2015 год., като за разликата до пълния претендиран размер - 217 800 /двеста и седемнадесет хиляди
и осемстотин лева/, представляваща стойността на още 10-десет протези, всяка на
стойност 19 800 лева, най-късно до 2069 год. или до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва за забава от
датата на изискуемостта на съответното задължение, до момента на неговото
изпълнение, като недоказан
отхвърля.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „О." със седалище и адрес на управление: с. Ч.О., ***, с
ЕИК *** представлявана от председателят В.П.К.да заплати на А.В.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата
639.00– шестстотин тридесет и девет
лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ
„О." със седалище и адрес
на управление: с. Ч.О., ***, с ЕИК *** представлявана от председателят В.П.К.да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ТРС сумата 792.00 – седемстотин деветдесет и два лева,
държавна такса върху уважения размер на предявения иск, както и 733.00 –
седемстотин тридесет и три лева, възнаграждение за приетите съдебно медицински
експертизи.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на КООПЕРАЦИЯ „О." със седалище и адрес на управление: с. Ч.О., ***, с
ЕИК *** представлявана от председателят В.П.К.сторените по делото разноски за
един адвокат в размер на 6397.30 – шест хиляди триста
деветдесет и седем лева и тридесет стотинки.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Районен
съдия: