№ 276
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 292 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по
Жалба вх. № 2119/22.06.2021 г., подадена от К.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
чрез пълномощника й адв. Г.Р.Г. ***, срещу Заповед № 5101-13-11#5/26.05.2021
г. на главен инспектор по осигуряването на ТП на НОИ – П., с която е спряно
производството по квалифициране на декларираната злополука вх. №
5101-13-11/09.03.2021 г. /на ТП на НОИ – Перник/ от осигурителя „.***“ ЕАД с
ЕИК ***.
Жалбоподателката
счита оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна и моли за нейната
отмяна. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. Твърди, че на
01.03.2021 г., по време на работа и докато е изпълнявал служебните си
задължения по охрана на локомотив 55-173.9, собственост на „.***“ ЕАД, е настъпила
смъртта на Г. Г.Г., който е нейн съпруг. Това било описано в Декларация за
трудова злополука № 4/09.03.2021 г. с вх. № 5101-13-11/09.03.2021 г. на
изпълнителния директор на „.***“ ЕАД, поради което задължавало административния
орган – главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Перник да проведе
производство по квалифициране на декларираната злополука. В тази връзка се
сочи, че образуването на ДП № 19/2021 г. по описа на ОСлО при ОП – Х.***,
пр.пр. № 352/2021 г. по описа на ОП – Х.*** за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е неотносимо към крайния извод и не може да служи като основание за спиране
на производството по реда на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Сочи, че в чл.58 от КСО
се съдържа правна регламентация, която обуславя провеждането на независимо
разследване за наличие или отсъствие на трудова злополука с участие на органите
на НОИ, а воденото разследване по реда и правилата на НПК от органите на
досъдебното производство стои вън и независимо от разследването на трудова
злополука по смисъла на КСО. Според жалбоподателката, приключването на
наказателното производство за престъпление по чл.123, ал.1 от НК не би довело
до промяна в крайните изводи за наличие или не на трудова злополука.
Ответникът по
жалбата – главен инспектор по осигуряването на ТП на НОИ – П., редовно
призован, се представлява от гл.юрисконсулт Йонита С.***, която оспорва жалбата
и моли за оставянето й без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателката.
Заинтересованата
страна по делото Г.Г.Г., не се явява и не изпраща представител. Становище по
съществото на спора не изразява.
Заинтересованата
страна „.***“ ЕАД с ЕИК ***З, представлявано от изпълнителния директор Н.П.***,
счита жалбата за неоснователна. В представено по делото Възражение вх. №
2622/04.08.2021 г. излага становище по съществото на спора.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе
предвид доводите и възраженията на страните, на основание чл.168, ал.1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК и намери за
установено следното:
Жалбата
срещу Заповед № 5101-13-11#5/26.05.2021 г. на главен инспектор по осигуряването на
ТП на НОИ – Перник
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт на основание чл.118, ал.1 от КСО, от страна, която има право
и интерес от обжалването
му.
Разгледана по същество е
основателна.
Съображенията
са следните.
По
делото не се спори, че жалбоподателката е бивша съпруга и наследник на
починалия на 01.03.2021 г. Г. Г. Г.. Негов наследник е и заинтересованата страна
по делото Г.Г.Г.. Съгласно чл.58, ал.4 от КСО, при разследване на злополуката
пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват лица
от кръга на изчерпателно изброените в т.1-4, а според ал.5, правата по ал.4
имат наследниците на
починалия при трудова злополука.
Безспорен
е факта, че Г. Г., считано от 15.12.2017 г., е работел на пълно работно време в
„.***“ ЕАД. Първоначално бил назначен на длъжност „машинист – локомотивен,
влакова работа“, с място на работа: Район по железопътен транспорт – Д.***, а
от 14.12.2017 г. е преназначен на длъжност „помощник машинист, локомотивен“ в
звено „Експлоатация локомотиви“ при Район по железопътен транспорт – Д.***. На
01.03.2021 г., Г. Г. се явил на работа съгласно график за м.март, за да
извършва охрана на локомотив 55-173.9 от 17:00 ч. до идването на пълна
локомотивна бригада в 23:00 ч. Посоченият локомотив се намирал на осми отправен
коловоз, до стълб 232-10, от страната на приемното здание на гара Д.***. Около
09:07 ч. се чул силен гръм, за който впоследствие се установило, че е причинен
от токов удар. По това време Г. Г. вероятно се намирал върху локомотива и
поради протичане на електрически ток, след попадане под напрежение 25 КV от
контактната мрежа на гр. Д.***, той загива на място.
За
инцидента на 01.03.2021 г., изпълнителният директор на „.***“ ЕАД подал
Декларация за трудова злополука, заведена с вх. № 5101-13-11/09.03.2021 г., и
така изпълнил задължението си по чл.57, ал.1 от КСО. Образувано е
административно производство по разследване и установяване на трудова
злополука.
По
повод смъртта на Г. Г.Г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Х.***
е образувано следствено дело № 19/2021 г. по описа на отдела. Същото е за
разследване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Данни за това са постъпили и
при главния инспектор по осигуряването при ТП – Перник на НОИ, който е счел, че
е налице основание по чл.54, ал.1, т.3 от АПК за спиране на воденото от него
административно производство по квалифициране на декларираната злополука,
поради което издал Заповед № 5101-13-11#5/26.05.2021
г., с която е спряно производството по квалифициране на декларираната злополука
вх. № 5101-13-11/09.03.2021 г. /на ТП на НОИ – П./ от осигурителя „.***“ ЕАД с
ЕИК ***.
Административната
процедура по разследване и квалифициране на трудовите злополуки е уредена в
чл.58 и сл. от КСО. Съгласно чл.58, ал.1 от с.к. „Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите
и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая
разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила
увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има
основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност“. Според ал.3,
разследването на трудовата злополука трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване
на трудовата злополука; 2. вида
на уврежданията; 3. други
сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния
осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
Резултатите от разследването
се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на
противното. Същевременно, разпоредбата на чл.60, ал.1 от КСО съдържа
изрично задължение за длъжностното лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в
информационната система по чл. 33, ал.5, т.7 в 14-дневен срок от декларирането да
издаде разпореждане за
приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Административното
производство по разследване на трудова злополука се отличава от наказателното
производство, което се образува и води по реда на НПК. Не случайно чл.7, ал.4
от Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите
злополуки изрично указва, че производството по разследване на трудова злополука се
открива независимо от това дали злополуката
се разследва от органите на прокуратурата
или от други компетентни органи. Образуваното наказателно производство по никакъв начин
не следва да се идентифицира с т.нар. „престъпни обстоятелства, чието
установяване е от значение за издаването на акта“ по чл.54, ал.1, т.3 от АПК и
поради това не може да послужи като основание за спиране на административното
производство, както е приел ответника. В този смисъл, възражението на
жалбоподателката, че разследването по НПК от органите на досъдебното
производство стои вън и независимо от разследването на трудова злополука по
смисъла на КСО, е основателно.
Съгласно
чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. За да бъде определена една злополука като трудова трябва
кумулативно да са налице всички елементи на фактическия състав: 1. увреждане на
здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на
човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да
води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната
работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена
в интерес на предприятието.
В
настоящия случай е установено,
че злополуката с Г. Г. е станала
по време на работа, на работното му място и по време, по което същият е бил
дежурен да изпълнява трудовите си задължения. Тази фактическа обстановка е непротиворечива с оглед
събрания доказателствен материал.
Установените по делото данни за поведението на пострадалия преди и по
време на инцидента не
дават основание да се приеме че е налице хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО, а именно: че
пострадалият умишлено е увредил здравето си. Още по-малко същите дават
основание да се приеме, че увредата е настъпила вследствие на негово престъпно
поведение.
С оглед
на гореизложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, тъй като
отсъстват сочените материалноправни предпоставки за нейното издаване. Налице е
отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
Заповедта
е несъответна и на целта на закона, който в случая и с оглед значимостта на
засегнатите обществените отношения, предвижда бързина при произнасянето с крайния
административен акт и задължава административния орган, в 14-дневен срок от декларирането на
злополуката, да издаде разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
С оглед
на гореизложеното съдът намира,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което
следва да бъде отменена.
Предвид
извода относно резултата от съдебния спор, искането на жалбоподателката
за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Същата е
заплатила ДТ 10,00 лв. за образуване на делото, както и 800,00 лв. адвокатски
хонорар. Последният надвишава минимално предвидения такъв по чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но от материалите по делото е видно, че пълномощникът на
жалбоподателката, макар да не се е явил лично в съдебно заседание, е вземал
отношение по всички извършени от съда процесуални действия, заявил е
доказателствени искания и е вземал становище по направените такива от ответната
страна, ангажирал е писмени доказателства, изразявал е становище по съществото
на спора и е осигурил адекватна правна помощ и съдействие на доверителя си. По
тези съображения адвокатското възнаграждение следва да се присъди в пълен
размер. На основание чл.143, ал.1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт, а в случая това е Националният осигурителен
институт, който е юридическото лице, в чиято структура се намира ТП - Перник на
НОИ.
Воден
от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 5101-13-11#5/26.05.2021 г., издадена от главен инспектор по
осигуряването на ТП на НОИ – Перник, с която е спряно производството по
квалифициране на декларираната злополука вх. № 5101-13-11/09.03.2021 г. /на ТП
на НОИ – П./ от осигурителя „.***“ ЕАД с ЕИК ***.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт – гр. С.***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 810,00 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.119 от КСО, подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/