№ 2829
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100508117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6881 от 03.05.2023 г. по гр.д. № 56866/2022 г. Софийски
районен съд, 128 състав осъдил „З.А. Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Б. И. Г., ЕГН **********, сумата 4 650 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 0801-0030-35/2022-01 от 31.05.2022
г. за настъпило ПТП на 29.05.2022 г. в гр. София между собствения на ищеца
л.а. „Хонда“ с рег. № ******* и застрахования при ответника л.а. „Шевролет“
с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022 г., до окончателното й
изплащане, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4 800 лв. Съобразно изхода на спора са разпределени
разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.А.
Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, който го обжалва в осъдителната му част с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд неправилно приел за недоказано възражението за съпричиняване на
1
вредите от страна на ищеца. Последният нарушил правилата на ЗДвП, като не
спрял на знак „Стоп“ и с висока и несъобразена с пътните условия скорост не
се убедил, че движещото се срещу него МПС не е подало сигнал за изменение
посоката си на движение, като при предприемане на неправилната маневра
„разминаване“ не осигурил достатъчно странично отстояние между своето и
маневриращото наляво от главния път ППС, с което допринесъл за
настъпването на ПТП. Освен това САТЕ не дала категоричен отговор какъв
точно е механизмът на увреждане на МПС „Хонда“, вещото лице посочило
някаква хипотетична верига от събития, която би могла да доведе до
увреждане на автомобила. При изготвяне на заключението вещото лице се
водило единствено от изложеното в исковата молба. Поради това
заключението на САТЕ не следвало да се кредитира от съда в частта му
относно механизма на настъпване на уврежданията по процесното МПС. Във
връзка с това не били доказани пълно и главно нарушенията, извършени от
страна на застрахования при ответника водач, което да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Не били доказани нито
механизмът на ПТП, нито изключителната вина на водача, застрахован при
ответника, налице били съществени противоречия между ДКП и
свидетелските показания. Поради това моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск, евентуално – да намали размера на обезщетението съобразно
доказаното съпричиняване от водача на л.а. „Хонда“ и „доказаната
прекомерност“ на претендираното обезщетение. Претендира разноски за
двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б. И. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
2
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и
да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди,
пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Вината
се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване
на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са
допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
3
Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за
вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента,
а другата – от увредения. В доказателствена тежест на ответника, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките на съпричиняването.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че към датата на
ПТП между ответника и собственика на лек автомобил „Шевролет Авео“, рег.
№ *******, е бил налице валиден договор по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства -
двустранен констативен протокол за ПТП, описи по щета № 0801-0030-
35/2022-01 от 31.05.2022 г., показанията на свидетелите Д.К., Н. М. и Д.С. и
неоспореното заключение на САТЕ се установява по безспорен начин
механизмът на процесното ПТП и причинените в резултат на същото
имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил „Хонда“ с рег. №
*******. От тях се установява, че на 29.05.2022 г. в гр. София водачът на
МПС „Шевролет Авео“, рег. № *******, се движи по Околовръстен път, и
преди достигане района срещу бензиностанция „Лукойл“, кв. Суходол,
преминава с маневра от дясно на ляво, пресича платното за
насрещнодвижещите се автомобили, като пресича непрекъсната маркировка,
навлиза в района на бензиностанцията, при което осъществява удар в
излизащия от локалното платно към Околовръстен път, посока Горна баня,
МПС „Хонда HR-V“, рег.№ *******. Вещото лице е посочило, че вредите по
двете МПС съответстват на механизма на ПТП и от техническа гледна точка
вредите по собствения на ищеца автомобил е възможно да бъдат получени
при така настъпилото произшествие, т.е. от техническа гледна точка са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Съдът кредитира заключението на САТЕ като обективно и компетентно.
Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Противно на поддържаното в жалбата, заключението не е изготвено на база
твърденията в исковата молба, а въз основа на всички приети по делото
писмени доказателства, снимков материал и свидетелски показания.
Пак противно на поддържаното от въззивника, не е налице
противоречие между установеното от свидетелите и описаното в двустранния
4
констативен протокол. При разпита му като свидетел водачът на л.а.
„Шевролет Авео“ С. потвърждава, че той е написал лявата част на протокола
и го е подписал, като е признал вината си.
Пресичането на непрекъснатата маркировка, преминаването през
насрещното платно за движение и навлизането оттам в локалното платно за
движение от водача на л.а. „Шевролет Авео“ несъмнено съставлява
противоправно поведение, в пряка причинна връзка от което собственият на
ищеца лек автомобил е бил увреден. При доказателствена тежест за
ответника, същият не е доказал с поведението си ищецът да е допринесъл за
настъпване на ПТП. Не се установява наличие на знак „Стоп“ на мястото на
настъпване на удара (преди края на локалното платно); Не се установява и
същият да се е движил с несъобразена скорост (съгласно заключението на
САТЕ, скоростта на движение на л.а. „Хонда“ е била около 20 – 30 км/ч, а
тази на л.а. „Шевролет“ около 50 – 60 км/ч). Предвид установеното
извършено нарушение от страна на застрахования при ответника водач –
пресичане на забранителна линия, навлизане в лентата за насрещно движение
и навлизане в локалното платно, не може да се приеме, че за водача на л.а.
„Хонда“ е съществувало задължение да предвиди нарушението на ЗДвП от
страна на водача на л.а. „Шевролет“ и да предприеме действия, с които да
предотврати произшествието. Обстоятелството, че ищецът не се е движел
пътно в дясната част на локалното платно също не може да обуслови извод за
съпричиняване на вредите.
Същевременно от заключението на САТЕ се установява, че размерът на
причинените щети по собствения на ищеца л.а. „Хонда“ по средни пазарни
цени към датата на настъпване на ПТП е 7 785.11 лв., а действителната му
стойност към същия момент - в размер на 6 200 лв. Налице е тотална щета,
като след приспадане на запазените части от 25 % дължимото от ответника
обезщетение възлиза на 4 650 лв. До този размер предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
5
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защитна и
съдействие от 05.07.2023 г. Възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно. Съгласно
задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №
1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Съобразявайки
обжалваемия интерес, но и липсата на фактическа и/или правна сложност на
делото в настоящата инстанция и извършеното от пълномощника на
въззиваемия, въззивният съд намира за справедливо възнаграждение в размер
на 500 лв.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение е допусната
очевидна фактическа грешка относно ЕИК на ответното дружество – посочен
е ЕИК ******* вместо правилния *******. Поради това
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено при посочване
на тази грешка, а след връщане на делото същата следва да бъде
отстранена от СРС по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6881 от 03.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 56866/2022 г. на Софийски районен съд, 128 състав в обжалваната
част, с която „З.А. Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* (при допусната очевидна
фактическа грешка относно ЕИК – посочен ******* вместо правилния
*******), е осъдено да заплати на Б. И. Г., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата 4 650 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по щета № 0801-0030-35/2022-01 от 31.05.2022 г. за настъпило ПТП на
29.05.2022 г. в гр. София между собствения на ищеца л.а. „Хонда“ с рег. №
******* и застрахования при ответника л.а. „Шевролет“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 19.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.А. Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на Б. И. Г., ЕГН
6
**********, гр. София, ж.к. *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 500.00
лв. (петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 56866/2022
г. на Софийски районен съд, 128 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7