РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Кърджали, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500043 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 325/15.12.2022 г., постановено по гр. д. № 419/2022 г., Районен съд –
Момчилград е изменил размера на присъдената с Решение № 63/10.03.2021 г. по гр. д. №
7/2021 г. на Районен съд – Момчилград месечна издръжка, която бащата Н. А. С. е осъден да
заплаща на непълнолетното си дете В. Н. С., чрез нейната майка и законен представител
А.Р.К., като я е увеличил от 250 лв. на 350 лева, считано от 02.09.2022 г. /дата на
предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини изменяващи или прекратяващи същата, като съдът е
отхвърлил иска в останалата му част, за разликата до пълния му предявен размер от 500 лв.,
като неоснователен и недоказан.
С решението ответникът-баща е осъден да заплати на детето В. Н. С., чрез нейната
майка и законен представител А.Р.К., сумата в размер на 400 лева, представляваща
разноски по делото, а по сметка на Районен съд - Момчилград сумата в размер на 144 лв.,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По реда на и при условията на чл.248 от ГПК, Момчилградският районен съд е
постановил по същото дело и Определение №20/24.01.2023г., с което е изменил
постановеното си решение в частта му за разноските, като е намалил размера на
присъдените на В. Н. С., чрез нейната майка и законен представител А.Р.К., разноски,
платими от бащата Н. А. С. от 400 лв. на 160 лв. и е допълнил същото решение отново в
частта му за разноските, като е осъдил В. Н. С., чрез нейната майка и законен представител
А.Р.К., да заплати на бащата Н. А. С. сумата от 200 лв., съставляваща разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала непълнолетната ищца В. Н.
С., действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.Р.К., която чрез
процесуален представител го обжалва в частта му, с която предявеният от нея иск с правно
1
основание чл. 150 от СК е отхвърлен за разликата от 350 лв. до 500 лв. В жалбата си излага
доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради допуснати
противоречия с материалния закон и със съдопроизводствените правила, и поради
необосноваността му. Твърди, че въпреки безспорно установеното, че с повишаване на
възрастта й са се увеличили средствата й за издръжка, то при отхвърляне от съда на иска й в
пълния му предявен размер, в производството се налагал извода, че това увеличение
следвало да бъде само за сметка на майка й. Сочи, че учи в хуманитарна гимназия в гр. К.,
отдалечена от Община Кирково, където живеят родителите й, на около 300 км., там тренира
в клуб по волейбол, израства изключително бързо, по два и повече пъти на година се налага
да сменя размерите на дрехите и обувките си, ходи на лагери и състезания, част от
разходите за които следвало да се поемат от родителите й, както и че поставените на зъбите
й брекети и направения ЯМР били плащани изцяло от майка й. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на жалбата от ответната по
нея страна – бащата Н. А. С..
Депозирана чрез процесуален представител от В. Н. С., действаща със съгласието
на законната си представителка и майка А.Р.К., е и частна въззивна жалба насочена против
постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №20/24.01.2023г., с твърдения за
недопустимост на самото искането по чл.248 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил чрез процесуален представител от
ответната страна – бащата Н. А. С., отговор на частната въззивна жалба, в който същият
излага съображения за нейната неоснователност.
Чрез процесуален представител е депозирана в производството въззивна жалба и от
ответника-баща Н. А. С., насочена против първоинстанционното решение в частта му, с
която е уважен предявеният от ищцата иск за разликата от 300 лв. до присъдения размер от
350 лв. В жалбата си същият излага съображения за неправилност на съдебния акт в
обжалваната му част, като несъобразен с приетия в т.19 на Постановление № 5/16.11.1970 г.
постулат, че исканото увеличение на размера на дължимата се месечна издръжка би било
основателно само, ако е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания,
или на възможностите на издържащия, което в казуса обаче не било налице, тъй като била
изминала едва година и половина от първоначалното определяне на размера на издръжка.
Жалбодателят претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил чрез процесуален представител от В. Н.
С., действаща със съгласието на законната си представителка и майка А.Р.К., отговор на
тази въззивната жалба, в който са изложени съображения за недопустимостта й, поради
обстоятелството, че е просрочена.
В съдебно заседание, жалбодателката В. Н. С., представлявана от нейната майка и
законен представител А.Р.К. и чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната
си въззивна жалба и оспорва предявената от бащата Н. А. С. въззивна жалба. В откритото
съдебно заседание оттегля депозираната си частна въззивна жалба, поради което с влязло в
сила протоколно определение № 43/08.03.2023г. въззивното производството в тази му част е
прекратено.
В съдебно заседание, жалбоподателят Н. А. С., лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната си въззивна жалба и оспорва тази на насрещната
страна.
Депозиран по делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане" - Кирково.
Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираните
жалби и след анализ на доказателствата, приема за установено следното:
След преценка на приетия от Тълкувателно решение № 12/11.03.2013г., постановено
по тълк.д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС задължителен постулат, въззивният съд намира
сезиращите го въззивни жалба, вкл. и тази на ответника в първоинстанционното
2
производство- бащата Н. А. С., за допустими, и като такива подлежащи на разглеждане по
същество.
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс за увеличение размера на ежемесечната издръжка, присъдената с Решение
№ 63/10.03.2021 г. по гр. д. N 1504/2017 г. по описа на Районен съд - Момчилград, която
бащата Н. А. С. е бил осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря В. Н. С., чрез
нейната майка и законен представител А.Р.К., от 250 лв. на 500 лв., считано от 05.01.2021 г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, променящи
или погасяващи издръжката, ведно със законна лихва при забава за всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от изрично релевираното в жалбите. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В така очертаната рамка на въззивния контрол, настоящата инстанция приема, че за
да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е необходимо да се констатира
изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена ( чл. 150 от СК). В тази
връзка релевантни са нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
В цитираната вече т. 19 на ППВС № 5/16.11.1970 г. е направено легално тълкуване
на понятието "изменение на обстоятелствата". Посочено е, че такова ще има когато е налице
трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна
във възможностите на издържащия. Предпоставките обаче са поставени при условията на
алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме,
че искът е доказан по своето основание. Освен това, не е необходимо и да има определена
продължителност от време между първоначално определения размер и искането за неговото
изменение. Искът може да бъде предявен винаги щом страната счита, че е налице промяна в
посочените обстоятелства.
Изхождайки от казаното, въззивният съд съобрази, че в производството не е спорно,
че с влязло в сила на 10.03.2021 г. Решение № 63/10.03.2021 г., постановено по гр. д. №
7/2021 г. по описа на Районен съд - Момчилград, е утвърдено споразумение, по силата на
което упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото
съжителство на А.Р.К. и Н. А. С. деца – В. Н. С. и Ю. Н. С., са предоставени на майката по
нейното местоживеене, определен е режим на лични отношения на бащата с децата, както и
че в тежест на същия са възложени ежемесечна издръжка от 250 лв., считано от 05.01.2021 г.
за В. Н. С. и ежемесечна издръжка от 200 лв., считано от 05.01.2021 г. за Ю. Н. С..
Не е спорно по делото и, че ищцата В. Н. С., навършила към датата на настоящото
произнасяне 16 години и навършваща към 28.04.2023 г. 17 години, през учебната 2022/2023
г. е ученичка в Х клас в Хуманитарна гимназия, гр. К.. Установено е в производството, а и
страните не спорят, че ищцата учи в населено място извън постоянното си местоживеене,
именно защото от три години тренира волейбол във Волейболен клуб - гр. К., че същата
израства бързо чисто физически /налагало се два и повече пъти в годината да сменя
номерацията на дрехи и обувки – св.показания-л.51 и л.52 от гр.д./ и спортно-технически /
подготвя се на спортни лагери и се явява на спортни състезания, вкл. и международни
такива – предстоящ турнир в Аржентина и Световно училищно първенство в Р.Сърбия -
соц.доклад - л.32-33 от в.гр.д./, и че част от средствата за това следва да се поемат от
родителите на детето. Установено по делото е и, че с оглед на това и голямата отдалеченост
на населените места /приблизително 190 км. в посока/, детето се прибирало в родния си край
един път месечно и през ваканциите. Установено безспорно от снетите свидетелски
показания /л.51 и л.52 от гр.д./, е и обстоятелството, че за покриване нужди на детето В.
майката всяка седмица изпращала по 100 лв., т.е., за месеца 400 лв.,и че къщите определено
не били достатъчни за така нарасналите нужди на детето /св.показания л.51,52 и 53 от гр.д./.
3
Установено е в производството и, че майката осъществява родителските права, респективно
осигурява и издръжка и грижи и за малкото дете, родено от фактическото съжителство на
страните, и че и бащата дължи издръжка на същото в доказания в това производство размер
от 200 лв.
Установено по делото е, че и двамата родители са в трудоспособна възраст, като
майката А.Р.К. като началник Отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Кирково за процесния
период от м.ноември 2021 г. до м. октомври 2021г.,вкл., е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 24 782.75 лв., а бащата Н. А. С. като шофьор на линейка в
ЦЦМП-К. е получил брутно трудов доход за същия период от м.ноември 2021 г. до м.
октомври 2022 г. в размер на 22 605.60 лв., т.е., средният размер на брутния трудов доход за
месец за бащата възлиза на 1 883.80 лв., а за майката на 2 065.22 лв. Така направената
съпоставка установява приблизителна съизмеримост на трудовите доходи на родителите,
респ. равностойност във възможностите им, като в превес на възнаграждението на майката
следва да се има предвид и установеното в производството обстоятелство, че същата е
ползвала чрез работодател и данъчно облекчение за 2021 г. за децата, по отношение на
които осъществява родителски права.
Друго обстоятелство, релевантно за настоящото производство, е изложеното във
въззивната жалба на бащата Н.С. твърдение за наличие на заболяване, което възпрепятства
възможността му да дава по-висока от 300 лв. месечна издръжка. В този смисъл съдът
съобразявайки представените непосредствено пред него и приети като имащи характер на
нови такива писмени доказателства, установи, че за вписаното в епикризата заболяване,
бащата Н.С. в периода от 08.02.2023 г. до 13.02.2023 г. е бил на лечение в УМБАЛ „Св.А.“-
С., че това му заболяване е с хроничен характер, регулируемо е с лекарствена терапия /най-
дългата от които е с препарата „Нолпаза“ на установена от представената фактура стойност
от 5.40 лв. с ДДС и с продължителност, която все още не е изтекла от 16 седмици/, но и че
същият е изписан с подобрение и с минимален риск от развитие на усложнения. А що се
касае до представената пред първоинстанционния съд епикриза, установяваща предприето в
периода 21.05.-29.05.2018 г. по отношение на същия в УБ- МБАЛ „Св.И.Р.“ ЕАД лечение,
следва да се приеме, че за релевантен за настоящото производство е изводът, отразен и в
самата експертиза, че същият е бил изписан в стабилно здравословно състояние. В подкрепа
на това е и отсъствието по делото на доказателства, установяващи настъпили в последващи
моменти усложнения. Или, от изложеното следва извод, че в производството не се установи
наличие на усложнено здравословно състояние на бащата, което при така реализираните от
него доходи, да го възпрепятства да дава по-висока от 300 лв. месечна издръжка на
непълнолетното си дете. Последното води до неоснователност на предявената от него в това
производство въззивна жалба.
От момента на първоначалното определяне размера на издръжката от 250 лв., до
настоящия момент са изминали над две години. В този аспект, а и с оглед установените
нараснали нужди на бързо развиващото се физически, спортно-технически и емоционално
/навършващо след месец седемнадесет години/ дете В., и настоящия съд, подобно на
първоинстанционния, намира, че в производството е налице трайно съществено изменение в
нуждите на издържания, което обуславя и основателност по съществото на направеното
искане за увеличение на първоначално определения размер на издръжката. И двамата
родители са трудоспособни хора в активна трудова възрасти, без трайни здравословни
проблеми, и могат и реализират доходи, които им дават възможност да се грижат за
непълнолетното си дете.
Или, отчитайки установените по-горе фактически положения, свързани с нуждите
на детето В., материалните възможности на родителя баща, отсъствието на здравословни
причини, възпрепятстващи го да дава издръжка в рамките на дължимите размери,
първостепенният съд е преценил, че бащата може да доставя издръжка в размер на 350 лева
за непълнолетното дете В.. Изложените до тук от въззивния съд фактически констатации,
както и установеното обстоятелство, че майката освен изискуемите се от нея неоценяеми
непосредствени грижи и внимание при упражняване на родителските права по отношение на
4
това непълнолетно дете, изпраща на същото всеки месец и парични такива в установен
размер от 400 лв., в своята съвкупност водят до извод, че същият такъв размер от 400 лв.
може да заплаща и бащата. Този размер при така констатираното му месечно
възнаграждение, дори и при съществуващото му задължение за издръжка на малолетното
дете Ю. от 200 лв., се явява във възможностите на бащата да го дава.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че изложените във
въззивната жалба на въззивника- баща доводи за влошена комуникация между него и детето,
определено не са предмет на настоящото производство, но могат да са следствие.
Този изход на делото и така определената нова дължимост на месечната издръжка,
води до отмяна на първоинстанционното решение, вкл. и на допълващото го Определение №
20 / 24.01.2023 г., в тази му част и в частта му, с която са присъдени на ответника разноски
за първоинстанционното производство за разликата над дължимите му се такива върху
отхвърлената част от иска, а именно за разликата от 120 лв. до присъдените му 200 лв.
При този изход на делото, се следват разноски на поискалата ги жалбодателка,
разбира се съобразно уважената част на депозираната й въззивна жалба, а именно в размер
на 133.33 лв. за въззивното производство и в размер на още 133.33 лв. за
първоинстанционното производство. Прочие, следват се разноски и на поискалия ги
ответник по уважената въззивна жалба, разбира се съобразно отхвърлената й част, а именно
в размер на 233.33 лв. Прочие следва да бъде осъден ответникът по жалбата да заплати по
сметка на КОС и сумата в общ размер от 108 лв., съставляваща дължима се във възивното
производство държавна такса, от която 72 лв. – държавна такса върху уважения размер на
присъдената издръжка, както и сумата от 36 лв., съставляваща държавна такса за
предприетото от същия частично въззивно обжалване.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 325/15.12.2022 г. и допълващото го Определение №
20/24.01.2023г., постановени по гр.д. №419/2022г. по описа на Момчилградския районен
съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. С., с ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител А.Р.К., против Н. А. С., с ЕГН
**********, иск за изменение размера на присъдената с Решение № 63/10.03.2021 г. по гр.
д. № 7/2021 г. на Районен съд – Момчилград, месечна издръжка, която бащата Н. А. С. е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете, за разликата от 350 лв. до 400 лв., както и
в частта, с която са присъдени на ответника Н. А. С. разноски за първоинстанционното
производство за разликата от 120 лв. до 200 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете В. Н.
С., чрез нейната майка и законен представител А.Р.К., с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер още на 50 лв. /или общо в размер на 400 лв. месечно/, считано от
02.09.2022 г.- датата на предявяване на иска, до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната
лихва при забава за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН **********, да заплати на непълнолетното си дете В. Н.
С., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.Р.К., с ЕГН
**********, сумата от 133.33 лв., съставляваща допълнително дължими се разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 133.33 лв., съставляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
А.Р.К., с ЕГН **********, да заплати на Н. А. С., с ЕГН **********, сумата в размер на
233.33 лв. –разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението, ведно с допълващото го определение, в останалата му
5
обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Кърджалийският
окръжен съд сумата в размер на 108 лв., съставляваща дължими се във въззивното
производство държавни такси.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6