Решение по дело №13612/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5483
Дата: 24 юли 2017 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100113612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

 

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                      гр. София, 24.07.2017 год.

 

                                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН Д.

 

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 13612 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ/отм./.

Ищцата В.П.Д. ЕГН **********  е предявила против Г. Ф.*** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания, получени вследствие на ПТП в размер на 26 000 лв. /частичен от 38 000 лв./ ведно с лихва върху тази сума считано от 26.03.2015 год.  до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ищцата твърди, че на 26.03.2015 г, около 09.30 часа, в гр. Стара Загора, на кръстовището образувано от ул. „Д-р Т. Стоянович“ и ул. „Цар Калоян“ е пострадала вследствие настъпило ПТП. Твърди,че произшествието е настъпило по вина на водач на неидентифициран лек автомобил , който я ударил със задната част на МПС-то, след което напуснал местопроизшествието, като вследствие на описаното ПТП е получила счупване на лявата лъчева кост в долната и част.

Твърди,че по случая е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител, който и към настоящия момент не е установен, а делото е спряно поради тези причина.

моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в посочения размер , ведно със законната лихва от датата на увреждането и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът Г. Ф.оспорва иска - по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на ищцата. Прави възражение за съпричиняване,поради неправилно пресичане на пострадалата. Претендира разноски. 

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.03.2015 год. , от който е видно,че В.П.Д. като пешеходец е пострадала,като при пресичане на пешеходна пътека била блъсната от неизвестен автомобил при движение на заден ход.

От представеното по делото постановление от 09.07.2015 год. за спиране на наказателно производство по ДП № 1228-ЗМ-95/2015 г. по описа на ОДП на МВР - Стара Загора, пр.пр. № 1410/2015г. по описа на РП- Стара Загора се установява,че е било образувано досъдебно производство,за това че на 26.03.2015 г, около 09.30 часа, в гр. Стара Загора, на кръстовището образувано от ул. „Д-р Т. Стоянович“ и ул. „Цар Калоян“  В.П.Д. е била блъсната от неидентифицирано МПС и са й нанесени телесни увреждания.  Досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните се установява,че ищцата е получила  счупване на лявата лъчева кост в долната й част. Тази фрактура е позната в ортопедията като „фрактура на Coles“ и много често се среща при пешеходци, които по различни причини при падане на пътното платно тежестта на тялото им е била пренесена върху дланта на ръката. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Спешния център на УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“  ,където й е била поставена гипсова лонгета за срок от 30 дни. На 14.04.2015г. гипсовата лонгета е била отстранена. Претърпяното счупване на лявата лъчева кост е довело на пострадалата В.П.Д.  трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за срок до 2,5 месеца.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото се установява,че вероятно пешеходката В.П.Д. е предприела пресичане на пътното платно на ул. "Д-р Т.Стоянович" по пешеходната пътека с посока от запад на изток, като по време на пресичането е била ударена от неустановен таксиметров автомобил намиращ се непосредствено до пешеходната пътека, който по време на пресичане на пешеходката потегля с маневра на заден ход и от удара пешеходката е изведена от равновесие с последващо падане върху терена.

По делото са представени писмени доказателства, че ищцата е сезирала Гаранционния Ф.с искане за изплащане на обезщетение, след което ответникът е поискал представянето на допълнителни документи.

По предявения иск и при така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, от неустановено моторно превозно средство с неустановен водач, от него да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт и да е налице предпоставката по чл.288, ал.11 от КЗ (отм.) .

На общо основание тук важи изискването по отношение на неустановения водач на МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, вкл. негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Г. Ф.ще бъде основателна.

От събраните в производството доказателства не можа да се установи по категоричен начин твърдението на ищцата,че е получила увреждания от неизвестен автомобил при ПТП на 26.03.2015 год. По делото няма нито едно пряко доказателство,че счупването на лявата лъчева кост в долната й част е настъпило при ПТП .

Следва да се отбележи във връзка със становището на адв.К. ,че протоколът за ПТП издаден от органите на МВР, действително е официален свидетелстващ документ и на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила , но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП.

Дори да се приеме,че все пак е налице произшествие на въпросното място и час , при което да е пострадала ищцата, няма никакви доказателства за наличие на противоправно деяние от страна на водача на неидентифицираното МПС. За разлика от вината, за противоправността няма презумпция и това ясно е указано на ищцата с определението по чл.140 ГПК. След като последната не е ангажирала доказателства  за наличието на ПТП, неговия механизъм и противоправно поведение на водача на автомобила, то съдът следва да приеме,че тези факти не са установени по делото и оттук,че не е налице деликт и съответно основание за отговорност на ответника за обезщетяване на търпените от пострадалата вреди.

 Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и за експертиза в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът        

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от  В.П.Д. ЕГН ********** със съдебен адрес:***0 чрез адвокат П.К. САК против Г. Ф.*** иск с правно основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата от 26 000 лв. /частичен от 38 000 лв./ представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 26.03.2015 г. в гр.Стара Загора като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.         В.     Д. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф.*** сумата от 250 лв.  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: