О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 1463 12.05.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 12 май 2020
г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 6045 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 04.01.2017 г., П.М.П.
(като Кредитополучател) сключил договор за потребителски паричен кредит №
2576248 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, получил екземпляр от Общите й условия, бил запознат с тях и безусловно
ги приемал.
При условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит в размер на 6 500,00 лева, която сума била
преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.01.2017 г.
Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или
общия размер на кредита бил 7 146,11 лв., който представлявал сборът от
следните компоненти: чиста стойност на кредита 6 500,00 лв., такса за разглеждане
на кредита 195,00 лв. и застрахователна премия 451,11 лв. Таксата за
разглеждане на кредита и застрахователната премия, Кредитополучателят се
задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни части, които били включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за
целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1 333,78
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на
договора за кредит била в размер на 9 125,98 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит била платима на 60 броя анюитентни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 152,10 лева (последната в размер на 152,08 лв.), като
първата погасителна вноска била дължима на 01.02.2017 г., а последната с падеж
на 01.01.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
На 18.12.2018 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу П.М.П., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2576248/4.01.2017 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, изпратено било известие за доставяне.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 01.01.2022 г. (датата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план), но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не бил изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“
от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до
кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с което му било
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от 23.01.2019 г. (датата на получаване на уведомлението). Уведомлението
за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на
23.01.2019 г.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 381,93 лв. за периода от 1.06.2018 г. до датата на входиране на задължението
в съда.
Кредитополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е
в размер на 2 889,73 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 1 211,92лв., главница: 1 579,67лв. и лихва за забава 98,14 лв.
Предвид изложеното за «Агенция
за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК: ********* възниквал правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендират от П.М.П.,
като Кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2576248,
сключен на 04.01.2017 г., да заплати: главница: 5 566,44 лв., възнаградителна
лихва: 174,23 лв. и обезщетение за забава в размер на 283,79 лв. или сума в общ
размер на: 6 024,46 лева.
С оглед посоченото, подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и било
образувано ч.гр.д. № 3453/2019 г. по описа на PC Стара Загора. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което им било указано
да предявят иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК. Разпореждането било получено на 23.10.2019 г.
Молят съда да ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.М.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите в размер на:
6 024,46 лева (шест хиляди
двадесет и четири лева и 46 ст.), представляваща както следва: 5 566,44 лева -
представляващи главница по 44 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., по отношение на които на основание чл.
13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост; 174,23 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
18.12.2018 г.; 283,79 лева - обезщетение за забава за периода от 1.06.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането; 195,49 лева (сто деветдесет и пет лева и
49 ст.) - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които:
120,49 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че искът с правно
основание чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен, в условията на евентуалност, молят съда
да постанови решение, с което да осъди П.М.П., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, в качеството на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ (Потребител) по Договор за
потребителски паричен кредит № 2136225/19.01.2016 г., да заплати на ЦЕСИОНЕРА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* общата сума в размер на 6
024,46 лева (шест хиляди двадесет и четири лева и 46 ст.), представляваща както
следва:
- 5 566,44 лева - представляващи главница по 44 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост; 174,23 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г.
до 18.12.2018 г.; 283,79 лева - обезщетение за забава за периода от 1.06.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на вземането.
Молят, да им бъдат присъдени
също и направените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.М.П., чрез назначения му особен
представител адв. М.Т., в който заявява, че предявения иск е недопустим и не
следва да бъде разглеждан от съда.
След като се запознал с
материалите по настоящото дело (исковата молба с приложенията към нея) и след
извършени справки по Ч.Гр.Дело № 3453/2019 г. по описа на РС-Стара Загора,
установил следното:
Ищецът твърдял, че вземането му
произтичало от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
18.12.2018 г. /сред които прехвърлени вземания били и тези по посочения Договор
за потребителски паричен кредит № 2576248 от 04.01.2017 г. сключен между
дружеството ’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника по настоящия иск П.М.П..
Видно от документите приложени
по настоящото дело, както и тези приложени по посоченото Ч.Гр.Дело № 3453/2019 г.
по описа на РС-Стара Загора, процесното вземане произтичащо от посочения
договор за паричен заем било прехвърлено на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Това прехвърляне е станало въз основа на Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г.
За това прехвърляне на
вземанията по договора за паричен заем, ответникът, когото представлявал в качеството си на особен
представител не бил редовно уведомен.
Съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Счита, че в конкретния случай -
не било налице валидно уведомяване на длъжника /ответник по делото/ от страна
на предишния кредитор за прехвърлянето на вземанията по посочения договор за
кредит. Уведомлението не било достигнало да знанието на длъжника. Връчването на
уведомителното писмо, с които длъжника се уведомявал за прехвърлянето на
вземането, не отговаряли на изискванията на закона и съдебната практика и
поради това не следвало да се приема, че било налице връчване, тъй като длъжникът
не получил процесното уведомително писмо.
След като не било налице
валидно уведомяване на длъжника, то съответно за него прехвърлянето нямало
действие. Кредитор и към настоящия
момент продължавал да бъде дружеството ’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Счита, че с оглед факта на
неуведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, активно процесуално
легитимиран да води настоящия иск бил ’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, а не
настоящия ищец. За ищеца не било налице активната процесуална легитимация да
предяви настоящия иск.
Счита, че за настоящия ищец не
бил налице правен интерес да претендира едно чуждо вземане. Това било така,
защото по отношение на длъжника настоящия ищец все още не е станал кредитор,
тъй като не били надлежно уведомени за станалото прехвърляне.
Затова счита иска за недопустим
и моли съда да прекрати производството по същия. Именно поради всичко изложено
по-горе счита, че така предявения иск е недопустим.
Относно основателността на иска,
счита че, предявения иск Е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Заявява, че искът е неоснователен,
тъй като в конкретния случай можело да се направи извода, че първоначалният
Договор за потребителски паричен кредит № 2576248 от 04.01.2017 г. Е НИЩОЖЕН.
Нищожността на договора била обусловена от това, че същият противоречи на
императивни разпоредби на нормативните актове, регулиращи материята на
банковите и потребителските кредити. Нищожността на договора предполагала, че били
нищожни всички клаузи и договорки относно начисляваните и дължими лихви
/възнаградителни и обезщетителни/ и неустойките за просрочие и забава.
Нищожността била изначална. Това предполагало връщане на направените престации
по договора.
В конкретния случай, не било
видно, че кредиторът изпълнил задължението си и предоставил договорената сума,
и че съответно длъжникът да е усвоил тази сума. Тъй като договорът за заем бил
реален договор и липсата на доказателство, че сумата била предоставена на
длъжника/ответник/ водило до недействителност на договора. Следователно,
длъжникът не можел да дължи връщане на сума, която не бил получил. В конкретния
случай - освен, че заемната сума не била предадена на длъжника, което правило
договора за паричен заем недействителен, счита, че вземането на кредитора от
длъжника за главницата по нищожния договор било погасено поради изтичане на
предвидената от закона погасителна давност. В тази връзка прави изрично изявление,
че вземането било погасено по давност.
Дори и да се приемело, че бил
налице валиден договор за паричен заем, то не можело да се приеме за безспорно,
че кредитополучателят по този договор не изпълнил в пълен обем задълженията си
по същия.
Липсвали представени от ищеца
доказателства, от които да се установява размера на дължимата по делото сума,
освен посочения договор за който твърди, че бил недействителен спрямо
представлявания от него длъжник, тъй като сумата по договора не била предадена.
Счита, че всички разпоредби от допълнителните споразумения, с които изтеклите
лихви, такси и застраховки били капитализирани /приобщени към главницата/ били
нищожни. С капитализиране на лихвите били компрометирани първоначалните
договорки за погасяване на кредита, като неправилно били определени размерите
на анюитетните вноски и евентуалното съдържащо се в тях съотношение между
главница и възнаградителна лихва. Олихвяването на изтекли лихви било подчинено
на специален правен режим, като съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД,
същото ставало съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо било само доколкото
законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт.
Уговарянето на лихва върху лихва било допустимо в отношенията между търговци —
чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва било недопустимо,
съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит
така и към този момент, законодателство. Следователно уговорките, въз основа на
които било осъществено олихвяването на изтекли лихви били нищожни поради
противоречие със закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и не пораждали действие, предвид
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
От друга страна всички
представени допълнителни споразумения били нищожни, поради факта, че същите
противоречали на императивни разпоредби на нормативните актове регулиращи
материята на банковите и потребителските кредити, вкл. и поради факта, че
кредиторът по тези допълнителни споразумения нямал статута на банка.
Предвид горното прави изрично
възражение за нищожност на сключените допълнителни споразумения, с които била
извършена капитализация на дълга по кредита със сумите по просрочените лихви,
такси и застраховки.
На следващо място - от представените
по делото два броя уведомления ставало ясно, че нямало едностранно изявление на
кредитора ’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
В конкретния случай - не било
налице валидно уведомяване на длъжника /ответник по делото/ от страна на твърдения
нов кредитор /ищеца по делото/ за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по посочения договор за паричен заем. Липсвало такова
доказателство в кориците по делото, от което да е видно, че било направено
волеизявление от кредитора ’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и, че длъжника бил уведомен за това
волеизявление. На длъжника не било връчено уведомление за обявената предсрочна
изискуемост /ако въобще има такова изявление на първоначалния кредитор/. Двете
приложени по делото уведомления с основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД били само
относно извършената цесия въпреки, че както посочил по-горе отправителят на
тези покани /ищеца по делото/ към момента на отправянето им не бил легитимиран
пред длъжника кредитор, който имал право да отправя такова уведомление. Към
момента на отправяне на тези уведомления за извършената цесия, длъжникът не получил
и не бил уведомен за предсрочна изискуемост на „задължението“ му. Поради това,
не можело да се приеме, че ищецът вече се бил легитимирал, като кредитор на
ответника.
От друга страна липсата на
изявление за предсрочна изискуемост водила до въпроса от коя дата кредитът бил
изискуем. Съгласно поканата и представените доказателства се твърдяло просрочие
без да се посочвала началната дата на това просрочие, както и за какво било
просрочието - дали за главница или за лихви, или за такси. При липса на
представени погасителни планове - първоначален и последващи, както след сключване
на първоначалния договор, така и след всяко допълнително споразумение, към
настоящия момент не можело да се направи какъвто и да било извод относно допуснатите
просрочия и дали били налице или не условията за предсрочна изискуемост. Поради
тази причина /липсата на погасителни планове/, не били налице яснота и относно
факта какво се включва в погасителната вноска каква част била главница и каква
част лихва. Съответно това водило до препятстване на възможността да се направило
правилното изчисляване и погасяване, включително и за изтекла погасителна
давност.
Въпреки липсата на погасителни
планове и предвид преклузиите на закона, прави изрично възражение за изтекла
погасителна давност на дължимите суми, както за главница така и за лихви, такси
и разноски.
Именно поради всичко изложено
по-горе счита, че така предявения иск в частта за дължимите суми по договора за
паричен заем /главница и банкови такси/, бил изцяло неоснователен и недоказан и
като такъв следвало да бъде отхвърлен от настоящия състав на съда, ведно с
всички произтичащи от това последици.
На следващо място - направено било
искане за осъждане и за суми представляващи направени съдебни и деловодни
разноски по Ч.Гр.Дело № 3453/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, включващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса
по частна жалба.
Счита, че това искане е
неоснователно и поради това не следва да бъде уважавано.
От една страна - тези суми не
се дължали от ответника, тъй като по посоченото ч.гр.дело не била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и съответно заповедния съд не е приел
за дължими тези суми. Поради това тези суми нямали връзка с поведението на
ответника и поради тази причина не се дължат от него.
Във връзка с разноските по
настоящото производство прави възражение за недължимост и прекомерност на
адвокатското възнаграждение както за настоящото производство така и в
заповедното производство.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3453/2019 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да
приложи ч.гр.д. № 3453/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Договор за потребителски паричен кредит №
2576248/04.01.2017 г., ведно с Общи условия и Погасителен план и Обши условия
за застраховка; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.12.2018 г., ведно с Приложение № 1 към него (опис на
прехвърлените вземания) и Потвърждение за извършена цесия; Два броя пълномощни,
по силата на които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да извършва уведомяване за цесията; Уведомителни
писма с разписки за получаването.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба да
вземе становище по направеното от назначения особен представител на ответника искане
за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения
иск.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 3453/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно
- счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с
материалите по делото да отговори на въпросите, поставени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ
МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 200 лв., които да се внесат от ищеца в 3 дневен срок
от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 24.06.2020
г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице, след
представяне на вносна бележка по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: