№ 4
гр. гр. Димитровград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов
при участието на секретаря Т.Г.Д.
като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело №
20205610100960 по описа за 2020 година
Предявени са иск с правно основание чл.200 от КТ- за изплащане на обезщетение за
вреди от трудова злополука, причинила смърт на работник и иск по чл.86 от ЗЗД- за
присъждане на законна лихва.
Ищците Ю. И. П., П. К. Х., Ю. И. П. и П. И. П., последните двама малолетни,
представлявани от своя законен представител и майка П. К. Х., поддържат в искова молба,
че при трудова злополука, настъпила на 13.04.2020г. била причинена смъртта на работника
И.Д. П.- син на първия ищец, фактически съпруг на втория ищец и баща на двете малолетни
деца. Посочват, че през 2018г. между И.Д. П. и ответника „Технострой инженеринг“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Димитровград,
********************, представлявано от С.Т.Г. и Т.С.Г., бил сключен Трудов договор
№19/31.08.2018г., а в последствие и Допълнително споразумение към него
№16/02.01.2020г., съгласно които предприятието възложило на работника да изпълнява
длъжността „монтажник метални конструкции“ при работа на пълен работен ден. През
м.април 2020г. И. П. бил командирован да работи на обект „Изграждане на ръкавен филтър
№6 към общообменна вентилация на ЕСДЦ и нов комин, УПИ Х, кв.155, на територията на
„Стомана индъстри“АД в гр.Перник, където ответното дружество било подизпълнител. Там
работникът паднал от решетка, висока около 10 метра, като получил счупвания на черепа с
кръвоизлив, на гръбначния стълб, на ребра с контузия на бял дроб и счупване на
подбедрица, което довело до смъртта му. Във връзка със случилото се, с Разпореждане
№Ц5104-26-12 на длъжностното лице при ТП на НОИ-Хасково, декларираната от
работодателя злополука била приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. Поддържат,
че в следствие смъртта на И.Д. П. ищците търпели имуществени вреди. Майката Ю.П.,
1
която отгледала и възпитала починалия, била вложила всички свои сили, старание и
средства за това да го направи достоен за уважение човек. Тя била шокирана от новината за
смъртта на сина си. Нарушен бил сънят й- вечер трудно заспивала и не можела да спи
повече от няколко часа през нощта. Тя била отчаяна и не спирала да плаче, като не можела
да приеме случилото се и непрекъснато очаквала детето й да се обади. Не по-леко изживели
смъртта на своя баща и двете му малолетни деца- Ю. и П.. След като научили, че баща им е
загинал, те изпаднали в силен шок, като постоянно плачели за него, отказвали да се хранят,
сънували непрекъснато кошмари, като искали той да се върне и отново да ги прегърне.
Двете деца били отгледани от родителите си с много обич и внимание. Починалият И. П.
полагал изключително много усилия за пълноценното им развитие, стараел се да не им
липсва нищо, отделял много внимание на възпитанието им. Децата останали без
материалната и морална опора на своя баща, което щяло да тежи през време на израстването
и развитието им. Те никога нямало да могат да разчитат на бащина обич и подкрепа, както и
да получат обич и подкрепа от своя баща. Ищците загубили и неговата материална
подкрепа, тъй като той осигурявал по-голямата част от издръжката им. Не по-малко
страдала и фактическата съпруга на починалия. П.Х. прекарала с него почти целия си живот,
като двамата изградили семейство, в което отношенията се основавали на взаимна обич,
подкрепа и разбиране. След смъртта на И. П., тя била отчаяна, тъй като загубила най-скъпия
човек в живота си. Останала сама, без моралната и материалната подкрепа на своя съпруг.
Не спирала да плаче, като била по-вглъбена, отчуждане, лесно ранима и изнервена. Не
можела да спи, чувствала се самотна и се страхувала за своето и на децата си бъдеще.
Четиримата ищци изживявали стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешно опустошение.Не спирали да повтарят, че И. П. ще се върне и случилото
се не е истина. Предвид това, считат, че обезщетение за причинените им вреди в следствие
на причинената при трудова злополука смърт на техния син, съпруг и баща в размер на
200000 лева за всеки от тях би било справедливо. Искат съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 100000 лева /частични искове от по 200000 лева/ на всеки един от тях, настъпили в
следствие на трудова злополука, при която е причинена смъртта на техния син, баща и
фактически съпруг И.Д. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират присъждане и на
направените по делото разноски.
Ответникът „Технострой инженеринг“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че предявените искове от Ю. И. П. и П. К. Х. са недопустими тъй като те
не са законни наследници на И.Д. П.. Поради това, ответното дружество не им дължало
обезщетение за неимуществени вреди. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
исковете са допустими, намира същите за неоснователни, като ги оспорва изцяло по
основание и размер. Основните задължения на И.Д. П. били за извършване на монтаж,
демонтаж, ремонт, сглобяване и разглобяване на метални конструкции, тръбопроводи,
инсталации, отделни възли и детайли на пещи, мелници, лагерни възли, редуктори,
2
вентилатори и др. През м.април 2020г. бригада от 8 монтажници, в.т.ч. и И. П., били
командировани да извършат монтаж на монтажна конструкция на филтъра и съпътстващи
газоходи от вентилаторите към филтърната част на обект „Изграждане на ръкавен филтър
№6 към общообменна вентилация на ЕСДЦ и нов комин, УПИ Х, кв.155“ на територията на
„Стомана Индъстри“ АД в гр.Перник, на който обект ответника бил подизпълнител, като
извършването на СМР били възложени съгласно Договор от 25.10.2019г. с възложител
„Сигма- ИС“АД. Служителят П. преминал начален инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана на 09.07.2018г., както и редовни ежедневни инструктажи на
мястото на обектите, на които е работил., в т.ч. и за обекта, на който е възникнала трудовата
злополука. Определено било и отговорно длъжностно лице за обекта в гр.Перник, по
осигуряване безопасност и здраве при работа и пожарна и аварийна безопасност- Д.Г.Г.,
който бил определен и за лицето, което ще организира и извършва обучение и инструктаж
на служителите на ответното дружество при извършване на дейности на посочения обект.
На 13.04.2020г. бригадата извършвала монтаж на стоманена тръба между вентилатор и
филтъра. Монтажът се е извършвал с автокран, нает от друга фирма и кулокран, оборудван с
кошница за монтажници, които са били от единия край на тръбата. В процеса на монтажа,
тръбата опряла в долния край на долно коляно, като леко се заклинила. Взето било решение
да се свали тръбата с автокрана за преработка на кота 0.00 и после отново да се монтира с
помощта на крана. Според присъствали на злополуката свидетели, И. П. решил да вземе
метална щанга и да се качи на площадката на височина около 10 метра, за да намести
тръбата, без да му е наредено от техническия ръководител на строежа, както и без да е
получил разрешение от него. Никой от присъстващите свидетели не видял как точно е
възникнал инцидента, тъй като нямали видимост към И. П.. Същият паднал от височина
около 10 метра на земята, като преди падането до него нямало друг служител, който да му
пречи или да го бутне. Предприел качването на площадката изцяло по своя инициатива без
да съгласува действията си с друг служител. На въпросния проходен мост и работна
платформа, както и на част от стълбищата имало монтиран парапет, но същият ден той бил
демонтиран от И. П. по изцяло негова инициатива, вероятно за да може по-лесно да
осъществи монтажа на стоманената тръба, като никой не му бил разрешил да премахне
предпазните парапети. Монтажът на тръбата е можел да се осъществи и не било необходимо
П. или друг служител да се качва по този пътеход, нито на въпросната платформа. При
качването си на платформата работникът бил без предоставените му за ползване лични
предпазни средства- каска и предпазен колан, който щял да предотврати падането му.
Работодателят имал внедрени правила, инструкции и системи за безопасност, като били
издадени и над 32 инструкции за безопасна работа, с които всички служители били
запознати. Работникът И. П. бил осигуряван за всички осигурителни рискове, като имал
сключена и задължителна застраховка „Трудова злополука“ със ЗАД“Армеец“ за периода от
26.04.2019г. до 25.04.2020г., като в тази връзка наследниците му били подали до него искане
за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им вреди в следствие на
трудовата злополука. И. П. бил служител с достатъчно опит, професионални умения и
познаване на особеностите на работата и изискванията за безопасност на труда, като
3
трябвало да прецени при предприетите от него действия, че има опасност да падне от
площадката, като вземе всички мерки това да не се случи. Ответното дружество счита, че
трудовата злополука е настъпила изцяло по вина на работника, като е проявена груба
небрежност, липса на достатъчно старание и внимание при извършване на работата и
пренебрегване на основните технологични правила, в нарушение на работните инструкции и
правила за безопасна работа. Съгласно длъжностната му характеристика, той е бил длъжен
да спазва трудовата и технологичната дисциплина, установената организация и ред във
фирмата. Длъжен е бил да спазва ЗЗБУТ и наредбите относно изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия И. П.,
което е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. При изпълнение на своите
задължения работникът бил длъжен да избегне злополуката, но не положил дължимата
грижа, като не използвал предоставения му предпазен колан. Предвид това, че увреждането
настъпило поради извършени от пострадалия действия, това му поведение трябвало да бъде
отчетено при определяне на дължимото обезщетение, като допринесло за настъпване на
вредата. В този смисъл отговорността на работодателя трябвало да бъде намалена до
размера на изплатеното от застрахователя на наследниците обезщетение и обезщетението
или пенсията по обществено осигуряване. Намира така предявените искове за изцяло
неоснователни и иска те да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №19/31.08.2018г.
И.Д. П. е започнал работа в „Технострой инженеринг“ЕООД на длъжност „Монтажник
метални конструкции“ с място на работа в Черноочене- МП, на пълно работно време от 8
часа дневно, при петдневна работна седмица. В ответното дружество обаче работникът е
започнал работа за първи път на 21.07.2010г. съгласно Трудов договор №45, като тогава
отново е изпълнявал длъжността „Монтажник метални конструкции“ и мястото му на работа
е било в с.Черноочене, област Кърджали. Трудовото му правоотношение е било прекратено
със Заповед за прекратяване №19/31.08.2017г., като повторно е било прекратено със Заповед
от 06.07.2018г. и отново прекратено на 31.08.2018г.
Съгласно приложената към трудовия договор на И. П. Длъжностна характеристика,
връчена му срещу подпис на 09.07.2018г., той е имал задължение да извършва демонтаж,
монтаж, ремонт, разглобяване и сглобяване на детайли, възли, изделия, метални
конструкции и съоръжения, тръбопроводи, инсталации, пещи, мелници, отделни възли и
детайли. Бил е длъжен да спазва Правилника за БТ, инструкциите за противопожарна
охрана; Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки; Да спазва инструкциите и изискванията по ПБТ на фирмите, на чиято територия
се работи.
4
От представената по делото Служебна бележка №13/09.07.2018г., издадена от
ответното дружество, се установява, че на И. П. е бил проведен първоначалния инструктаж
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 09.07.2018г., като той е
положил подпис срещу инструктирано лице.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор от 25.10.2019г., сключен
между „Сигма –ИС“АД-Перник и ответното дружество, на последното било възложено
изработването и доставката на оборудване до завода на Възложителя /въздуповоди с
диаметър до ф2750мм за обект: Изграждане на ръкавен филтър №6 към общообменната
вентилация на ЕСДЦ и нов комин, УПИ Х, кв.155 на територията на Стомана индъстри АД-
гр.Перник. Монтаж оборудване /филтри, въздуховоди, опори, колектори, комин с
прилежаща стълба и площадка/ извън цех ЕСДЦ за обект: Изграждане на ръкавен филтър
№6 към вентилация на ЕСДЦ и нов комин , УПИ Х, кв.155 на територията на Стомана
индъстри АД-гр.Перник. Във връзка с така сключения Договор, страните подписали на
25.10.2019г. Споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд /във вр.с чл.18 от ЗЗБУТ/ и предпазване от замърсяване на околната среда на
територията на „Стомана индъстри“АД.
Съгласно Заповед №55/22.10.2019г. на управителя на ответното дружество, Д.Г.Г.
бил определен да организира обучение и инструктаж на работниците на „Технострой
инженеринг“ЕООД, които ще извършват дейности, необходими при изпълнение на обект:
Изграждане на ръкавен филтър №6 към вентилация на ЕСДЦ и нов комин , УПИ Х, кв.155
на територията на Стомана индъстри АД-гр.Перник. Съгласно съставен и приложен
Протокол, такъв инструктаж е бил проведен , като всеки от инструктираните работници, в
т.ч. и И.Д. П. на 28.10.2019г., е положил своя подпис. В така посочения инструктаж
работниците е следвало да бъдат запознати с Инструкция за безопасна работа на височина,
Инструкция за монтаж, експлоатация и демонтаж на строително скеле, Инструкция за
употреба, периодична проверка и поддържане на колан за позициониране при работа
/опорен/ и гръден колан /сбруя/ на „Технострой инженеринг“.
По делото е представен от ответното дружество списък на работниците, които са
декларирали, че са запознати с инструкциите за безопасна работа на обект Изработване и
доставка на оборудване /въздуховоди с диаметър до ф2500мм, за обект Изграждане на
ръкавен филтър №6 към вентилация на ЕСДЦ и нов комин , УПИ Х, кв.155 на територията
на Стомана индъстри АД-гр.Перник, като сред тях фигурира името на И.Д. П., както и е
положен подпис срещу него.
Съгласно приложената по делото Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа- ежедневен инструктаж- РК6Стомана ЕСДЦ, през периода от 12.12.2019г. до
13.04.2020г., включително, на И.Д. П. е бил провеждан такъв ежедневен инструктаж в дните,
през които той е работел на обекта.
5
Видно от представената от ответника по делото Застрахователна полица за групова
застраховка „Трудова злополука“ №109А002283 работодателя е сключил със ЗАД“Армеец“
застраховка, с която е застраховал 38 лица за временна работоспособност в следствие на
трудова злополука, със срок на действие от 26.04.2019г. до 25.04.2020г., като сред
застрахованите работници е и И.Д. П..
Съгласно приетата като доказателство по делото Декларация за трудова злополука от
16.04.2020г., изготвена от ответното дружество и представена пред ТП на НОИ, на
13.04.2020г. в 11.30ч. е възникнала злополука с пострадал работник И.Д. П.. Злополуката е
възникнала през време на работното време на работника, като местопроизшествието се
намирало на обект „Изграждане на ръкавен филтър №6 към общообменна вентилация на
ЕСДЦ и нов комин, УПИ Х кв.155“ на територията на „Стомана индъстри“АД-Перник, на
който „Технострой инженеринг“ е подизпълнител. Според Декларацията, злополуката е
станала на временно работно място, докато бригада монтажници от 8 души, сред които и
пострадалия, извършвала монтаж на металната конструкция на филтъра и съпътстващи
газоходи от вентилаторите към филтърната част. Монтажът се извършвал с автокран, нает от
друга фирма и кулокран оборудван с кошница за монтажници, които са били от единия край
на тръбата. И. П. е бил на пътехода, свързващ филтъра и стълбищната клетка. В процеса на
монтажа, тръбата е опряла в долния край на долно коляно, като според монтажниците леко
се заклинила. Взели решение за сваляне на тръбата за преработка на кота 0. И. П. решил да
вземе метална щанга и да се качи на площадката, за да намести тръбата. Никой от
служителите не видял как точно е станал инцидента, но И. П. паднал от площадката, долу на
кота 0. До него нямало друг служител, който да му е пречел или без да иска да го е бутнал.
Техническия ръководител или друг служител не бил наредил на И. П. да се качва на
площадката и с метална щанга да се опитва да освободи тръбата, като това той направил
изцяло по своя инициатива. В декларацията се изразява становище, че трудовата злополука е
настъпила изцяло по вина на пострадалия работник, който е проявил груба небрежност,
липса на достатъчно старание и внимание при извършване на работата и пренебрегване на
основните технологични правила и правила за безопасносна работа, като не е предприел
всички необходими мерки за безопасно извършване на работата.
Видно от представения от ищците по делото Протокол № Ц5103-13-1 от 26.05.2020г.
за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 13.04.2020г. с И.Д.
П., при извършеното разследване на злополуката, комисия, на НОИ, ТП-Перник е
установила, че същата е възникнала на 13.04.2020г. в 11.46 часа на територията на „Стомана
индъстри“АД-Перник. Посочено е, че конкретната причина за настъпване на злополуката е
откачането на проходния мост /решетка/ от носещите греди при стъпване на пострадалия
върху него, настъпило вероятно в резултат на недостатъчно стабилно укрепване, което да
подсигури безпрепятствено преминаване на работещите. Не била извършена оценка на
вероятността от възникване и степента на рисковете за безопасност и здраве при извършване
на строително-монтажни работи при работа на височина и в ситуация на извършване на
6
такава дейност от страна на изпълнител на територията на обект на възложител и съответно
изработване и осъществяване на СМР на строителния обект, както и предприемане на
несъгласувани действия от пострадалия, довели до висок риск и настъпване на нежелания
тежък инцидент. Посочено е, че са допуснати нарушения на Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР; Наредба №5 за реда начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
Посочени са лицата, допуснали риска- „Технострой инженеринг“ЕООД и „Сигма ИС“АД.
С Разпореждане №Ц5104-26-12/01.06.2020г. на НОИ, ТП-Хасково, гореописаната
злополука, станала с И.Д. П., е приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО, доколкото е
възникнала през време, по повод и във връзка с извършвана работа в интерес на
„Технострой инженеринг“ЕООД. Разпореждането не е било обжалвано от заинтересованите
лица, като е влязло в сила на 19.06.2020г., съгласно писмо на НОИ, ТП-Хасково от
08.09.2020г.
Видно от представения по делото Препис-извлечение от акт за смърт
№426/15.04.2020г., издаден от Община Перник, И.Д. П. е починал на 13.04.2020г. в 11.45
часа, в гр.Перник. От приетите като доказателства 2бр.Удостоверения за раждане, издадени
от Община Враца, И.Д. П. е баща на децата Ю. И. П., с ЕГН **********, и П. И. П., с
ЕГН**********, като майка на децата е П. К. Х..
Съгласно Удостоверение №Л-7569/27.11.2020г., издадено от ЗАД“Армеец“, по
застрахователна полица №109А002283 застраховка „Трудова злополука“, със застрахован
„Технострой инженеринг“ЕООД, за събитието от 13.04.2020г., в резултат на което е
настъпила смъртта на И.Д. П., е била образувана преписка по щета №10020010900018. По
щетата е изплатено застрахователно обезщетение за риска „Смърт в следствие трудова
злополука“ в размер общо на 51240 лева, която сума е изплатена по равно на наследниците
на застрахованото лице- на Ю. И. П.- 25620 лева и на П. И. П.- 25620 лева. Плащането на
сумите е извършено на 23.09.2020г. по личните банкови сметки на децата.
Според писмо на НОИ, ТП-Враца от 27.11.2020г., Ю. И. П. получава наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.04.2020г. в размер на 187,50
лева; П. И. П. получава също такава пенсия, считано от 13.04.2020г. ; Ю. И. П. получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.07.2016г.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът разпита в качеството на свидетели
Ц.С.М., Г.И.С. К.Д.Г. и С.Ц.Т., посочени от ищците, както и Б.М.Ц., И.И.Х.,Д.Н.К. и Д.К.Б.,
посочени от ответното дружество.
В своите показания свид.М. посочва, че познава лично ищците, като с П.Х. били
приятелки от детските им години. Познавала добре и И. П., който бил мъж на П. и баща на
двете й деца. Твърди, че между П.Х. и И. П. имало перфектни отношения, като двамата били
7
близки семейни приятели на свидетеля и нейния съпруг. Поддържа, че съвместното
съжителство на ищцата и И. П. продължило повече от 14 години. Преди смъртта си
последният се грижел за своите майка, сестра и баба, както и за двете си деца и жена си П..
Тези грижи не били само финансови, като той бил опора на своите близки, още повече, че те
нямали други мъже-роднини, които да ги подкрепят и закрилят. Отношенията между И. П. и
ищците били винаги перфектни, като между тях никога нямало конфликти и скандали. Той
често бил пращан в командировки и понякога отсъствал от дома си по цял месец. Когато се
прибирал децата му много се радвали и го чакали още на вратата. В деня, когато научила за
смъртта му, свидетеля веднага отишла при ищците. Заварила децата, изпаднали в истерия,
като те плакали за баща си с часове. Майка им била пребледняла и не можела да осъзнае и
разбере какво се случва. Към днешна дата децата се чувствали много подтиснати, било им
мъчно за баща им и всеки ден мислели за него. На П.Х. й било много трудно. Тя работела
като медицинска сестра и ходела на смени в болницата. Лишавала се от всичко само и само
да има за децата. Не можела да се справи финансово и семейството й изнемогвало.
От своя страна свид.Симеонова посочва ,че познава ищцата Ю.П. и сина й И. от
1984г., когато станали съседи. Познавала също лично П.Х. и двете й деца, тъй като
първоначално всички живеели заедно и й били съседи. Твърди ,че И. поддържал нормални
отношения със своята майка, като между тях никога нямало скандали и разправии.
Дъщерята на Ю.П. имала психично заболяване, като единствена опора на ищцата бил
нейния син. Когато научила за смъртта му, ищцата била много зле. Не искала да говори и да
излиза от жилището си. Постоянно повтаряла, че И. вече го няма. Почти спряла да се храни
и много отслабнала. Не можела да спи и винаги трябвало да прави нещо, за да не си спомня
за случилото се.
Според показанията на свид.Г., той познавал добре ищците, тъй като с И. П. били
израснали заедно от деца. До смъртта му, двамата със свидетеля били много добри и близки
приятели. Твърди, че И. бил грижовен баща, като за децата си би дал всичко. Обгрижвал ги
и те били приоритет за него. Обичал майка си и тя разчитала на него, тъй като бил
единствения мъж в семейството. Цялото семейство разчитало на него като мъж, като той го
обезпечавал и от финансова гледна точка. И. П. и П.Х. живеели заедно от около 13 години.
След смъртта на мъжа си тя изпитвала сериозни затруднения. Децата също имали нужда от
сериозна родителска ръка, внимание и грижи.
От своя страна свид.Тодоров посочва ,че познава ищците от много години, тъй като
му били съседи. С И. П. бил повече от приятел, като заедно отглеждали децата и си
помагали. И. се грижел за семейството си, като децата му го чакали с нетърпение да се
прибере и да ги изведе. Смъртта му се отразила тежко на всички, но най-вече на жена му и
двете им деца. Те станали по-затворени, по-малко общували и по-рядко излизали с
приятелите си. Майката се справяла с отглеждането на децата си с много нерви и работа.
След смъртта на баща им те преустановили ходенето на тренировки, а пред блока излизали
след много увещания.
8
Според показанията на свид.Ц., той познавал И. П. много добре, тъй като работели
заедно във фирмата от 2010г. Последният бил монтажник, като трудовите му задължения
били свързани с монтаж на метални конструкции и тръби. През м.април 2020г. те работели
на ръкавен филтър в „Стомана индъстри“-Перник, цех ЕСДЦ. Всяка сутрин преди работи
им се провеждал инструктаж и разпределение на работата. Вземали инструменти, както и
лични предпазни средства, след което отивали на обекта да работят. В деня на злополуката
техническия ръководител отново им провел инструктаж. Задачата, която трябвало да
изпълнят през деня била монтаж на газоход /голяма тръба/. Работата обаче не потръгнала,
като тръбата се заклещила, докато автокрана я държал. Самият газоход бил на височина от
около 10 метра. Решили да свалят на земята заклещилата се тръба за да я преправят. И. бил
водещия монтажник и останалите слушали неговите нареждания. След като не успели да
свалят заклещилата се тръба, той решил да демонтира единия от парапетите на естакадата,
който евентуално пречел. Този парапет също бил на височина около 10 метра. И. тръгнал по
стъпалата, за да се качи на естакадата като носел със себе си щанга. Свалил парапета. В този
момент свидетелят не го наблюдавал, но чул шум от падане. Обърнал се и видял И. паднал
на земята. Твърди ,че когато пострадалия се качил на естакадата нямал сбруя, за да се закачи
с нея, предпазвайки се от падане. Въпросната тръба била извадена и свалена същия ден, но
свидетеля не знаел кой и как е направил това. Заявява, че техническия ръководител не бил
нареждал на И. да се качи на площадката, за ад премести тръбата. Това решение той си взел
сам, тъй като бил най-опитния монтажник. Според свидетеля, махането на парапета
направила площадката, от която паднал колегата му, опасна. Счита, че И. паднал защото
едната решетка на пода на площадката се изместила след демонтажа на парапета. В момента
на инцидента, присъствал технически ръководител, който бил долу на земята. Когато се
заклещила тръбата, техникът не казал на работниците как да постъпят.
От показанията на свид.Х. се установява, че той работи като технически ръководител
в ответното дружество от 10 години и познавал И. П.. В деня на злополуката последният
изпълнявал монтаж на газоходна тръба. Възникнал проблем с тръбата, която се заклинила,
тъй като била по-дълга от предвиденото. Решили да я свалят на земята, за да я преправят. И.
се качил на естакадата, за да отклини тръбата и тя да може да бъде свалена от крана.
Демонтирал парапета на площадката, на която стоял, след което с лост опитал да отклини
тръбата. Решетката под него поддала и той паднал с нея от височина 8-9 метра. Свидетелят
бил пристигнал на мястото около половин час преди инцидента. Към този момент парапета
на площадката бил вече демонтиран. Не знаел дали някой бил казал на И. да се качи на
площадката, за да отклини тръбата. Всяка сутрин на работниците се провеждал инструктаж,
като те знаели, че при работа на височина трябва да носят предпазни средства. На
площадката И. имало къде да се захване, но не носел предпазен колан, въпреки, че такъв му
бил предоставен. Премахването на парапета било неправилно, защото площадката ставала
нестабилна. След като парапета бил премахнат решетката, на която се стъпвало оставала
свободна. Твърди ,че никой не бил нареждал на работника да демонтира парапета.
9
Поддържа, че когато пристигнал на обекта другият технически раководител вече бил там.
Свидетелят не видял самото падане, тъй като стоял по-настрани и нямал пряка видимост
към местопроизшествието. Не знаел как и от кого е била демонтирана тръбата след
инцидента.
Според свид.К., той работел в ответното дружество на длъжността монтажник. През
м.април 2020г. работел заедно с И. П. в „Стомана индъстри“-Перник. В деня на инцидента
трябвало да монтират тръба, която е част от газоход. Тя се оказала по дълга, поради което
трябвало да я свалят на земята и да я преправят. Тръбата обаче се заклещила и крана нямало
как да я свали. И. се качил на площадката, за да помогне за по –лесното сваляне на тръбата.
Никой не му бил наредил да прави това. За да има по-лесен достъп до тръбата, парапета на
естакадата трябвало да се демонтира и той го направил. Когато се качил на площадката И.
нямал предпазен колан, въпреки, че имал възможност да се закрепи с колан или сбруя.
Твърди ,че сутринта били минали инструктаж, като всеки получил и лични предпазни
средства. Свидетелят нямал пряка видимост към колегата си, докато той бил качен на
площадката.
Видно от показанията на свид.Б. е, че той е работел с И. П. в ответното дружество от
2012г. В деня на злополуката двамата били изпратени да работят на различни обекти.
Твърди, че сутринта им бил проведен инструктаж, както и указано какви предпазни средства
да ползват. За работа на височина се ползвали колан, сбруя, каска и работни обувки.
Свидетелят работел на близък обект до този , на който бил И. П., като имал видимост към
него. Видял, че тръбата се заклинила и отишъл да помогне за да могат да я свалят на земята.
Твърди ,че И. се качил на площадката, за да отклини тръбата с щанга. В един момент чул
шум от падане и се вдигнал прах. Видели, че И. е паднал на земята. Площадката, на която се
намирал преди това била на височина около 8-9 метра, обезопасена с парапети. Когато И. се
качил на нея обаче единия от парапетите бил махнат. Това станало по негово предложение,
за да има по-голям достъп до тръбата. Когато паднал на земята, свидетеля видял, че той не
носи сбруя.
За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Р.Р. Г.. Съгласно същото,
ръкописния текст „И.Д. П. и подписа след него, положени в Съгласие, че е запознат с
инструкциите за безопасна работа на обекта- без дата, не са положени от И.Д. П..
Ръкописният текст и подписите след него в копие от Личен картон на И.Д. П. за
предоставените му от работодателя лични предпазни средства, не са положени от И.Д. П..
Ръкописния текст „И.Д. П.“ и подписа след „Инструктирано лице“ в Служебна бележка
№13/09.07.2018г. за проведен начален инструктаж за обекта са положени от И.Д. П..
Ръкописния текст „И.Д. П.“ и подписа след „Подпис на работника“ в длъжностна
характеристика на И.Д. П. от 09.07.2018г. са положени от И.Д. П.. Ръкописният текст „И.Д.
П.“, положен в Извлечение от книга за ежедневен инструктаж за обекта за периода от
06.03.2020г. до 13.04.2020г. не е положен от И.Д. П.. Подписите положени след „И.Д. П.“ с
10
дати 06.03.2020г., 08.04.2020г., 09.04.2020г., 11.04.2020г. и 12.04.2020г. в Извлечение от
книга за ежедневен инструктаж за обекта за периода от 06.03.2020г. до 13.04.2020г. са
положени от И.Д. П.. Подписите положени след „И.Д. П.“ с дати 07.04.2020г., 10.04.2020г. и
13.04.2020г. в Извлечение от книга за ежедневен инструктаж за обекта за периода от
06.03.2020г. до 13.04.2020г. не са положени от И.Д. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът счита за безспорно установено по настоящото производство, че между
ответното дружество и И.Д. П. е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало
съгласно сключен на 31.08.2018г. Трудов договор №19. Няма спор относно обстоятелството,
че на 13.04.2020г. П. е починал в следствие на възникнала трудова злополука по време на
работа на обект, изграждан от неговия работодател. Безспорно е, че същия е баща на ищците
Ю. И. П. и П. И. П., живеел е на съпружески начала с майката на двете деца- ищеца П. К. Х.,
както и е син на ищеца Ю. И. П.. Не се спори между страните, че след смъртта на И.Д. П.,
двете му деца са получили застрахователно обезщетение в размер на по 25620 лева за всяко
от тях, от ЗАД „Армеец“ по застраховка „Трудова злополука“, сключена от „Технострой
инженеринг“ЕООД, както и че за всяко от тях е била отпусната наследствена пенсия,
считано от 13.04.2020г. в размер на по 187,50 лева месечно.
Спорно по делото е дължи ли ответното дружество на ищците обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в следствие на смъртта на техния
баща, син и съжител И.Д. П., настъпила в резултат от трудова злополука, както и проявил ли
е работника груба небрежност при възникване на инцидента. Имат ли право да търсят такова
обезщетение майката на починалия работник, както и жената, с която до смъртта си той е
живял без брак на съпружески начала и от която има родени две деца.
Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука,
независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при
настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ
обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение
на трудово правоотношение.
С Протокол № Ц5103-13-1 от 26.05.2020г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 13.04.2020г. с И.Д. П., при извършеното разследване на
злополуката, комисия, на НОИ, ТП-Перник е установила, че същата е възникнала на
13.04.2020г. в 11.46 часа на територията на „Стомана индъстри“АД-Перник. На основание
чл.58 ал.6 от КСО, констатациите в протокола от 26.05.2020г. се считат за верни до
доказване на противното. Посоченото разпореждане на ТП на НОИ-Хасково е официален
свидетелстващ документ, който доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
злополуката станала с И.Д. П. и причинила смъртта му, е трудова.
11
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО “Трудова злополука” е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-
обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
причината за трудовата злополука и дали други негови служители са действали виновно и
дали са създадени безопасни условия на труд или не.
На първо място съдът намира възраженията на ответното дружество, че ищците Ю.
И. П.- майка на починалия И.Д. П., и П. К. Х.- майка на децата на същия, с когото тя е
живяла на съпружески начала до смъртта му, нямат право да претендират обезщетение по
реда на чл.200 ал.1 от КТ, за неоснователни.
В тази връзка следва да се имат предвид решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. №
1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС,
III г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с които е прието, че обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а
увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на
Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право
на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено
увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република
България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат
право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане,
както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се
основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за
наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при
12
трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия при
непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост,
без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство в
настоящия случай са били родени и две деца, като най-близък до него човек има право на
обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му. По същата логика и на
същото основание, право да търси такова обезщетение по реда на чл.200 от КТ има и
майката на починалия при трудовата злополука И.Д. П.- ищеца Ю. И. П..
На следващо място, ответното дружество поддържа ,че следва да се намали или
изключи отговорността му на основание чл.201 от КТ. В тази връзка съдът намира, че
релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен изключване
отговорността на работодателя е евентуалното наличие на съпричиняване от страна на
работника. Наличието на груба небрежност, предполага пострадалият да е съзнавал
настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. Въпросът, в
резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или
бездействия от съответните длъжностни лица от предприятието-работодател, както и
причинната връзка между тях и трудовата злополука, не представляват задължителен
елемент от състава на отговорността на пострадалия работник. Той отговаря по чл.201 ал.2
от КТ, като съпричинител на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Тази
груба небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия,
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т.е. пострадалия работник да е знаел,
че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да
го предотврати. Не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира
приложение на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, а само подчертано субективното
отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова
страна, като елемент от неговото виновно действие.
В настоящият случай, от показанията на разпитаните по делото свидетели,
ангажирани от страна на ответника, безспорно се установи, че И.Д. П. при възникване на
трудовата злополука е работил на височина от около 10 метра без да има необходимите
предпазни средства- каска, колан или сбруя. Безспорно в случая е, че ако той беше спазил
изискването при работа на височина да се обезопаси, като се завърже със съответното лично
предпазно средство към недемонтирания парапет на естакадата, на която се е качил, то това
би предотвратило падането му от нея. Същевременно следва да се има предвид, че падането
на работника от естакадата е в следствие на пропадането на металната решетка на пода,
върху която той е бил стъпил. Действително от показанията на разпитаните свидетели,
посочени от ищеца, се установи, че евентуалното разместване на тази решетка и
последващото й пропадане при стъпване върху нея от работника, е било в следствие на
демонтажа на единия от двата парапета, което пък е било извършено именно от И. П.. Съдът
13
обаче счита, че същия не е предполагал, че с демонтажа на този парапет на естакадата
нарушава стабилността на решетката на нейния под, като по този начин той не е
предвиждал и съзнавал вероятното настъпване на вредоносните последици. В случая
налице е проявено невнимание от страна на пострадалия по време на работата му на
естакадата. Невниманието обаче не може да бъде идентифицирано с понятието груба
небрежност - то е само една от проявените форми на съпричинителство, което не е
основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. Само по себе си то сочи на отсъствието на
изискуемата от закона груба небрежност. В тази връзка следва да се посочи, че по делото
няма и данни, че пострадалият е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните
последици и самонадеяно е мислел, че ще ги предотврати. Поради това и съдът счита ,че при
възникване на трудовата злополука И. П. не е проявил груба небрежност по смисъла на КТ,
а обикновена небрежност- невнимание, което не е основание за намаляване на дължимото
обезщетение на ищците по делото. На следващо място следва да се посочи и
обстоятелството, че както при демонтажа на единия от парапетите на въпросната естакада,
на която е възникнала злополуката, така и при повторното качване на нея от пострадалия и
то без да носи със себе си задължителните предпазни средства-каска, колан или сбруя, на
мястото са присъствали както останалите му колеги, така и техническия ръководител на
обекта, който освен за изпълнението на работата е трябвало да следи и за спазване на
изискванията за безопасност по време на работа. Никой от така присъстващите лица обаче,
не е възразил срещу демонтажа на единия от парапетите на естакадата, което от своя страна
води до извод, че никой от тях не е бил в състояние да предвиди, че по този начин
решетъчния под на същата става нестабилен и има опасност от пропадане в случай, че някой
стъпи върху него. От друга страна, никой от присъстващите, в т.ч. и техническия
ръководител на обекта, не е направил забележка и не е възпрял И. П. да се качи на
естакадата без да вземе със себе си съответните предпазни средства, като от това отново
следва извода, че никой от колегите на пострадалия не е предвиждал в този момент
опасността той да падне от нея. На последно място, във връзка с неизползването на
предпазни средства от пострадалия в момента на трудовата злополука, следва да се има
предвид, че съгласно назначената съдебно-почеркова експертиза, пострадалия работник
категорично не е подписвал представените като доказателства от ответника Съгласие, че е
запознат с инструкциите за безопасна работа на обекта, както и не е положил подпис в
Извлечение от книга за ежедневен инструктаж за обекта за проведен му на 13.04.2020г.
ежедневен инструктаж. Възраженията на пълномощника на ответното дружество относно
компетентността на вещото лице да изготви въпросната експертиза, съдът намира за
напълно неоснователни, още повече след дадените от експерта и съда разяснения в тази
насока в проведеното на 02.03.2021г. съдебно заседание по делото. В тази връзка следва
повторно да се посочи, че вещото лице притежава необходимите познания и умения да
извърши назначената съдебно-почеркова експертиза, като такива той е изготвял
многократно, както по време на работата му като експерт в НТЛ при РПУ-Димитровград,
така и по искане на различни съдилища в региона.
14
Предвид изложеното съдът намира предявените от ищците искове с правно
основание чл.200 от КТ за доказани по основание, като следва да се ангажира отговорността
на работодателя –ответник в настоящото производство по посочената по-горе разпоредба на
КТ.
В настоящото производство в тежест на ищците беше да докажат претърпените
неимуществени вреди, техния размер и причинната връзка между злополуката и твърдените
от нея вреди. Неимуществените вреди са винаги свързани с психически преживявания и
морални ценности. Обезщетението за неимуществени вреди, възмездява главно страданията
или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие
на увреждането.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от страна на
ищците- Ц.С.М., Г.И.С. К.Д.Г. и С.Ц.Т., категорично се установява, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, вследствие загубата на своя баща, син и съжител. Тези претърпени
неимуществени вреди не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като човешкият живот
няма паричен еквивалент и поради това обезщетението за тях се определя от съда по
справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняване на смърт
са причинените морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че в момента на настъпилата
внезапна смърт на И. П. той е живял на семейни начала с ищеца П.Х.. Двамата са живели
заедно повече от 14 години, като от съвместното си съжителство имат две малолетни деца-
ищците Ю. И. П. и П. И. П.. Наред с това, приживе И. П. е полагал грижи и за своята майка
Ю. И. П., която като него и семейството му също живее в гр.Враца, а отношенията между
нея и сина й са били много добри. Безспорно се установи, че четиримата ищци са понесли
много тежко неочакваната загуба на своя син, баща и съжител. На първо място, майката
Ю.П. е била силно шокирана от смъртта на своя син, който е бил единствена мъжка нейна
опора, подпомагащ я както финансово, така и в грижите за нейната дъщеря, която страда от
психическо заболяване. Загубата на нейния син е довела до отчаяние майката, като тя не
спирала да плаче, не може все още да приеме, че той не е жив и все още го очаква да се
завърне от работа. Същата е пенсионер, като е разчитала освен на морална и на финансовата
подкрепа на своя син.
Двете деца на починалия И. П.- малолетните Ю.П. и П.П., също изживяват смъртта
на своя баща много тежко. След новината за това те са изпаднали в силен шок, като
постоянно плачели за него, искали да се върне и да ги прегърне. Преустановили
посещението на спортни тренировки, на които баща им приживе ги водел, рядко излизали от
жилището си, за да играят с други деца. Двете малолетни деца са останали без материалната
15
и морална опора на своя родител, като в бъдеще те няма да могат да разчитат на бащина
обич и подкрепа, нито да получават съвет и утеха от него. Загубата на материалната
подкрепа, която бащата е давал на своите две деца, осигурявайки по-голямата част от
издръжката им, ги поставя пред трудности в тяхното бъдещо развитие, още повече, че те са в
много ранна възраст и тепърва им предстоят множество разходи. Действително в полза на
двете деца ЗАД“Армеец“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на по 25620
лева, а от НОИ им е била отпусната наследствена пенсия в размер на по 187,50 лева за всяко
от тях, но тези средства не биха могли да компенсират преживените болки и страдания от
внезапната смърт на техния баща.
На последно място, съдът намира, че болки и страдания от случилото се с И. П. търпи
и ищеца П.Х.. Тя е живяла с него повече от 14 години, като според свидетелите отношенията
между двамата винаги са били много добри. От съвместното им съжителство са родени и
двете им деца, за които са полагали грижи. След внезапната смърт на И. П., ищеца е
останала сама, без неговата материална и морална подкрепа. Посветила се е на двете си
деца, като прави всичко възможно те да не усещат неговата липса.
Предвид изложеното съдът счита, че смъртта на И.Д. П. в следствие на
възникналата трудова злополука се е отразила негативно върху емоционалното състояние на
неговите деца, жена и майка, които неочаквано и завинаги са загубили един от най-близките
хора в живота си- своя баща, син и мъж. Връзката между починалия при трудовата
злополука работник и четиримата ищци е била силно емоционална и непрекъсната през
годините. Ищците са разчитали, както на материалната, така и на моралната подкрепа на И.
П.. Загубата, която те са претърпели в следствие на неочакваната му смърт е довела у тях до
силни душевни болки и страдания, които трудно биха отшумели в годините напред.
Предвид това, съдът счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се
вземат горееизложените обстоятелства. Съобразявайки се с факта, че загубата на най-близък
човек няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото
обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост, съдът намира, че следва да
определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото.
В този смисъл съдът счита ,че за определеното за ищците Ю. И. П. и П. И. П.
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на настъпилата при
трудова злополука смърт на техния баща, следва да бъде в размер на по 90000 лева за всяко
от двете малолетни деца. Обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от майката
на двете деца- ищеца П. К. Х. следва да бъде в размер на 50000 лева, а обезщетението за
майката на загиналия при трудова злополука работник- ищеца Ю. И. П. следва да бъде в
размер на 30000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Ал.4 предвижда, че дължимото обезщетение по ал.3 се намалява с размера на
16
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
В тази връзка, по делото безспорно се установи, че в полза на двете деца, по
сключена от работодателя на техния баща застраховка „Трудова злополука“ застраховател е
изплатил сумите от по 25620 лева. Същевременно считано от 13.04.2020г. на двете деца е
била отпусната наследствена пенсия в размер на 187,50 лева за всяко от тях. Тази пенсия ще
се получава до навършване на пълнолетие от децата, а именно до м.февруари 2027г. за
детето Ю. и до м.октомври 2028г. за детето П.. Предвид това, първото дете би получило
наследствена пенсия в размер на общо 15652,50 лева, а второто дете- 19312,50 лева. В този
смисъл след приспадане на тези суми от определеното от съда обезщетение, на ищеца Ю.П.
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 48727,50 лева, а на ищеца П.П.- 45067,50
лева.
По гореизложените съображения, съдът намира ,че исковете за неимуществени вреди
се явяват основателни и доказани в горепосочените размери, в които следва да бъдат
уважени. В останалата им част до претендираните с исковата молба размери от 100 000 лева,
представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева ,
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от предявените искове- а именно 1059 лева за ищеца Ю.П., 1765
лева за ищеца П.Х., 1720,08 за ищеца Ю.П. и 1590,89 лева за ищеца П.П., а по сметка на РС-
Димитровград държавна такса в размер на 6951,80 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника
направените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска- сумата от
9499,71 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, *******************************, представлявано
от С.Т.Г. и Т.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. П., с ЕГН **********, от
******************************* сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова
злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на сина й И.Д. П., ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1059 лева /хиляда петдесет
17
и девет лева/, като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендиран
размер от 100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди
от 200000 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, *******************************, представлявано
от С.Т.Г. и Т.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Х., с ЕГН **********, от
*******************************, сумата от 50000 лева /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова
злополука от 13.04.2020г., при която е настъпила смъртта на И.Д. П., с когото е живяла в
съпружеско фактическо съжителство, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1765 лева/хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/, като иска в останалата му
част над уважения размер до пълния претендиран размер от 100000 лева, представляваща
част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, *******************************, представлявано
от С.Т.Г. и Т.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. П., с ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител П. К. Х., с ЕГН **********, двете от
*******************************, сумата от 48727,50 лева /четиридесет и осем хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при
която е настъпила смъртта на баща й И.Д. П., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1720,08 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и осем стотинки/, като иска в
останалата му част над уважения размер до пълния претендиран размер от 100000 лева,
представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000 лева,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, *******************************, представлявано
от С.Т.Г. и Т.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П., с ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител П. К. Х., с ЕГН **********, двамата от
*******************************, сумата от 45067,50 лева /четиридесет и пет хиляди и
18
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 13.04.2020г., при
която е настъпила смъртта на баща й И.Д. П., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1590,89 лева /хиляда петстотин и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
като иска в останалата му част над уважения размер до пълния претендиран размер от
100000 лева, представляваща част от размера на твърдените неимуществени вреди от 200000
лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Ю. И. П., с ЕГН **********, П. К. Х., с
ЕГН **********, Ю. И. П., с ЕГН **********, и П. И. П., с ЕГН **********,
представлявани от своята майка и законен представител П. К. Х., с ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********,
деловодни разноски в размер на 9499,71 лева /девет хиляди четиристотин деветдесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, с ЕИК *********, да заплати, в
полза на държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса в размер на 6951,80
лева /шест хиляди деветстотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ и
възнаграждение за вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
19