Р Е Ш Е Н И Е № 948
21.12.2013 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на
14.11.2013 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател : МИНЧО МИНЕВ
Секретар:
Т.И.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 245 по описа за
2013 година и за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
със седалище гр. Сливен, в която се твърди, че при него има открита партида за
недвижим имот, свързан към водопреносната мрежа, находящ се гр. Сливен, кв.
„Стоян Заимов” бл. 50, вх. Б, ап. 14, с титуляр ответника П.Д.Т.. Доставяната и
консумирана питейна вода се отчитала от представител на „В и К - Сливен” ООД, а
стойността на изразходваното количество била фактурирана, след което, съгласно
Общите условия на В и К - оператора, за титуляра на партидата възниквало
задължение да внесе изискуемата сума в тридесетдневен срок от издаването на
фактурата. Твърди се, че ответницата не изпълнила задължението си за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., а съгласно вече цитираните Общи условия, при
забавено изпълнение потребителя на В и К услуги дължал и обезщетение за забава,
т.нар. мораторна лихва, в размер на законната лихва
за страната за съответния период. С оглед събиране на вземанията си за главница
и мораторна лихва от длъжника П.Д.Т.,***
ООД депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за изпълнение е
била издадена, но не и изпълнителен лист, защото в срок било депозирано
възражение от ответницата по заявлението- ответница и по настоящия иск. Това дало
повод в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението за
постъпилото възражение, дружеството да предяви настоящия положителен
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на посочените две вземания - главница и лихва за забавеното
й плащане.
При изложеното „В и К - Сливен” ООД
претендира съда да приеме с решение за установено, че ответницата му дължи:
1/ главница в размер на 1940,27 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана, но неплатена от нея питейна вода за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., 2/ лихва за забава към 13.09.2012
г. в размер на 433,52 лв., 3/ разноски, направени в хода на заповедното
производство, в размер на 48,98 лв.
Претендират се и разноските, направени по
настоящото дело.
Производството
се движи по правилата на общия исков процес.
На ответницата бе връчен
препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК от нея е депозиран
писмен отговор, в който прави възражение, че не дължи сумите, тъй като не е
ползвала услугите на ищцовото дружество, защото не е
потребител на услугите му, тъй като не е собственик на апартамента и не е
живяла в него, защото последния бил изнесен на публична продан и придобит от
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД. Поради това според Т. тя не дължи суми за периода
04.08.2010г.- 30.04.2011г. Позовава се и на друг самостоятелен довод- че част
от вземането на ищеца- за периода 01.05.2009г.- 15.10.2009г., е погасено по
давност- с изтичане на краткия тригодишен давностен
срок.
В проведеното открито
съдебно заседание страните се представляват от надлежно упълномощени
процесуални представители - адвокати, чрез които се поддържа иска, съответно
възраженията против него в писмения отговор.
След като
обсъди събраните по делото доказателства - поотделно, а и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло
вода до обект - апартамент, на административен адрес: гр.
Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 50, вх. Б, ап. 14. Като приложение на исковата
молба са представени множество фактури, касаещи периода
от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и
осчетоводяващи задълженията на ответницата на
стойност 1940,27 лв., с вкл. ДДС. Показанията на водомера са отчитани от
представител на „ВиК-Сливен” ООД, видно от карнет-страниците /л.№№ 36 и 37 от делото/ и показанията на
свидетеля Мария Михайлова Георгиева, служителка-инкасатор в ищцовото
дружество, дадени при разпита й в съдебно заседание. От тях съда приема още, че
през периода, за който са представени карнетите: м.март
2009г.- м.април 2011г., в този апартамент е живяло семейство, състоящо се от
мъж, жена и две деца, а за последните през деня се е грижела тяхната баба. Още,
че инкасаторката е отчитала само показанията на водомера за топла вода, защото
водомера за студена е бил повреден, а по тази причина като консумирано
количество вода са записвани по 36 куб.м.- като за четиричленно семейство. От
показанията на свидетелката съда приема също, че почти всички подписи в
представените по делото карнети са на възрастната
жена, а само два – на мъжа и жената от семейството /по един, положен от всеки
от тях/.
Показанията на свидетеля
съда кредитира, тъй като няма основания да се съмнява в тяхната достоверност;
защото не се опровергават от останалия
събран доказателствен материал, а и тъй като не се оспорват от никоя от
страните по делото.
По искане на ответницата бяха
разпитани свидетелите ЗЛАТКА И. КОСТАДИНОВА и ДИМИТЪР ЗАРКОВ КОСТАДИНОВ- нейни
родители. От показанията им се установява, че Т. е била собственик на процесния апартамент на административен адрес гр.Сливен,
кв.”Заимов” бл.50, вх.Б, ап.14 до м.08.2010г., тъй като тогава е бил придобит
от банка- банка „Пиреос”. В тази им част съда
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те се подкрепят от друг
доказателствен материал- Постановление за възлагане на недв.имот,
издадено от частен съдебен изпълнител Н. Гангалова,
на 04.08.2010г., с което процесния недв.имот, находящ се на административен адрес: Сливен,
кв.”Заимов”бл.50, вх.Б, ап.14 е бил възложен върху „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД.
Постановлението е влязло в сила на 23.08.2010г.
Свидетелите ЗЛАТКА И.
КОСТАДИНОВА и ДИМИТЪР ЗАРКОВ КОСТАДИНОВ дадоха и други показания- че предвид
горното обстоятелство дъщеря им- ответницата, изнесла багажа си от апартамента-
с тяхна помощ и го пренесла в апартамент също в гр.Сливен, находящ се в жилищна
сграда на пл.”Левски”, който наела заедно със семейството си, под наем. Още, че
не само тя, но и цялото й семейство е напуснало процесния
апартамент през м.август 2010г. и никой от тях след това не е живял в него,
като ключовете от жилището са били предадени на представител на банката. Така
също, че от онзи момент и до настоящия семейството на П.Т. живее в квартирата
на площад „Левски”.
Съдът не кредитира тези
показания, защото те се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Напротив, събраха се доказателства, че всъщност семейството е продължило да
живее в същото жилище, макар то да е било придобито през м.08.2013г. от трето
за делото лице. В този смисъл са показанията на свид.
Мария Михайлова Георгиева, служителк-инкасатор в ищцовото дружество, че през целия процесен
период, който започва от м.05.2009г., а промяната на собствеността е
настъпила през м.08.2010г., в жилището са живяли
едни и същи хора, едно и също семейство! Доказателство за обстоятелството,
че семейството на ответницата е продължило да обитава същото жилище, макар то
да е било придобито през м.08.2013г. от трето за делото лице, е и писмено
доказателство- карнетите, представляващи листи №№36 и
37 от материалите по делото. В тях почти без изключение са полагани подписи за
извършените от инкасатора засичания на водомера в процесния
апартамент за целия процесен период от време, главно
от едно и също лице, което бе посочено от свид.
Георгиева като бабата на живущите там деца. Нещо повече- тази свидетелка даде
показания, че подписи, макар и само по веднъж, са полагали и мъжа и жената от
това семейство. А те са в края на периода- за м.02.2011г. и м.04.2011г.! Тук
следва да се има предвид, че автентичността на документа не бе оспорена.
Съдът не бива да кредитира
тези показания на свид. ЗЛАТКА И. КОСТАДИНОВА и
ДИМИТЪР ЗАРКОВ КОСТАДИНОВ и защото те са твърде близки родственици на
ответницата- нейни родители, и поради това, ценени в усл.
на чл.172 от ГПК, съда счита, че е възможно да са дадени в резултат на
заинтересованост от изхода на делото.
От приобщеното към настоящото дело ЧГД № 4954/2012 г.
на СлРС се установява, че „ВиК-Сливен” ООД е
депозирало по-рано във времето заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на гореописаните парични
вземания. В рамките на развилото се заповедно производство е била издадена
Заповед за изпълнение № 3269 от 17.10.2012 г., с която е разпоредено на П.Д.Т. ***
ООД сумата от 1940,27 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 31.05.2009 г. до 30.04.2011
г. на адрес: гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 50, вх. Б, ап. 14, ведно
с мораторната лихва, изтекла до 13.09.2012г. в размер на 433,52 лв., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
16.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и направените в хода
на делото разноски в размер на 48,49 лв. Ответницата обаче е депозирала - в
срок, възражение против заповедта. В нарочната бланка за такива възражения, Т.
е изложила конкретно свое становище – че не е живяла в процесния
имот през процесния период от време, както и се е позовала
на изтекла в нейна полза погасителна давност за част от вземането. Предвид
възражението, от заповедния съд са дадени указания на заявителя да предяви иск
за съществуване на вземанията си.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявеният иск е
положителен установителен - за съществуването на
парични вземания, за които на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и
на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение. Против последната обаче е
депозирано възражение - от ответницата в заповедното производство, ответница и
в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата
си по паричните вземания са мотивирали „ВиК-Сливен”
ООД в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на
Република България и е подсъден на Районен съд - Сливен по правилата на
родовата и на местната подсъдност. Следва да се приеме, че искът е частично основателен,
защото този извод се налага от събраните в хода на делото доказателства:
Установено бе по несъмнен
начин, че през процесния период от време- от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект на административен
адрес: гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 50, вх. Б, ап. 14- в този смисъл са
писмени доказателства- т.н. карнети, а и свидетелски
показания- тези на свид.Георгиева, служител-
инкасатор във „ВиК-Сливен” ООД. Количествата са отчитани, а след това и
фактурирани / представените по делото фактури са издадени за осчетоводяване
задължението му/, съгласно правилата, визирани в общоизвестните Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К
оператор - „В и К – Сливен”- по 36 куб.м. вода на месец- тъй като водомера за студена вода е бил развален, а в жилището
е живеело семейство от четирима души, то и е начислявано потребено
количество вода като за четиричленно семейство.
Дължат ли се обаче тези суми от Т.: задължението обхваща периода 01.05.2009г.-
30.04.2011г. Едно от възраженията й е, че част от това вземане на „ВиК-Сливен” ООД: за периода 01.05.2009г.-15.10.2009г., е
погасено по давност- с изтичане на краткия тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, съгласно който с изтичането на тригодишен давностен срок се погасяват вземанията за периодични
плащания. Според съда довода е основателен, защото съгласно Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС в понятието „периодични плащания” по
смисъла на горецитираната разпоредба попадат и
вземанията на ВиК дружества. При така утвърдената
съдебна практика при определяне размера на задължението на ответника съда
трябва да приложи кратката тригодишна погасителна давност. От друга страна, по
силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД се прекъсва с
депозирането на заявлението за издаване на заповед, тъй като от този момент се
счита предявен и установителния иск - чл. 422, ал. 1
от ГПК. В случая погасителната давност е била прекъсната на 16.10.2012 г.,
защото на тази дата е депозирано от дружеството пред съда заявлението по чл. 410
от ГПК. Така със сигурност погасени по давност са всички негови вземания,
възникнали преди м.08.2010г., защото както и сам ищеца твърди в исковата си
молба/ а така е предвидено и в Общите му условия- чл.31 ал.2/, за титуляра на партидата възниква задължение да внесе
изискуемата сума за доставената му питейна вода в тридесетдневен срок от
издаването на фактурата. В случая „ВиК-Сливен”
ООД е издавало всяка своя фактура в последния ден на отчетния период. Ето защо
задължението за м.08.2009г. е следвало да се заплати до края на следващия
месец- м.09.2009г. и от 01.10.2009г. е започнала да тече погасителната давност
за него. Така тя е изтекла преди депозирането на заявлението, образувано в
ч.гр.д.№ 4954/2012г. на СлРС/ депозирано на
16.10.2012г./ При същите съображения е безспорно, че по давност са били
погасени към момента на образуване на заповедното производство и задълженията за
всички месеци, предхождащи м.08.2009г. Така според съда, от търсените от „ВиК-Сливен” ООД вземания, по давност са погасени онези за
периода м.05.2009г.- м.08.2009г.вкл., а не както счита ответницата- и за
месеците 09-ти и половината от м.10-ти на 2009г.
Само при тези съображения, без да разглежда други
доводи и съображения по иска, съда приема, че той е неоснователен за периода
м.05.2009г.- м.08.2009г.вкл., за който, видно от документа, представен в
заповедното производство- т.н.”Извлечение за дължими суми”, а и от фактурите, представени
в исковия процес, вземането на „ВиК-Сливен” ООД е за
главница в общ размер 342.47лв. и лихва за забава в общ размер 107.07лв.
Другото направено от Т. в
писмения й отговор възражение е, че не дължи сумите, тъй като не е ползвала
услугите на ищцовото дружество, защото не е
потребител на услугите му, тъй като не е собственик на апартамента и не е
живяла в него по причина, че последния бил изнесен на публична продан и
придобит от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД. Поради това според нея тя не дължи суми
за периода 04.08.2010г.- 30.04.2011г.
Съдът не споделя този й
довод, защото той не се подкрепя от доказателствения по делото материал. През
цялото време тя е била потребител по см. на чл.2 от ОУ на „ВиК-Сливен”
ООД на услугите, предоставени от това дружество на този адрес. Вярно е, че само
за част от периода тя е била собственик на жилището- до м.08.2010г., защото
видно от ангажирано от Т. писмено доказателство- Постановление за възлагане на недв.имот, издадено от частен съдебен изпълнител Н. Гангалова, на 04.08.2010г. процесния
недв.имот, находящ се на административен адрес:
Сливен, кв.”Заимов”бл.50, вх.Б, ап.14 е бил възложен върху „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ”АД. Постановлението е влязло в сила на 23.08.2010г. До него момент тя като собственик на жилището
е била потребител на услугите на ищеца на осн. чл.2
ал.1, т.2, предл. първо от ОУ на „ВиК-Сливен”
ООД. Въпреки, че след това е загубила собствеността, е продължила да има същото
качество по отношение на „ВиК-Сливен” ООД - вече като
ползвател на апартамента- чл.2 ал.1, т.2, предл. второ от ОУ… С оглед приетата от съда за установена
със събраните гласни и писмени доказателства фактическа обстановка, въпреки
придобиването на имота от трето за делото лице, Т. е продължила да ползва /
заедно със семейството си/ апартамента.
При тази съображения и като
взе предвид, че както се отбеляза по-горе, ищцовото
дружество е изпълнявало своите задължения, доставяло е до процесното
жилище питейна вода, отчитало е разходваното количество, отново спазвайки ОУ…-
отчитането е извършвано при условията на раздел трети от тях и според броя на
членове на семейството на ответницата- 4-ма души, тъй като водомера за отчитане консумацията на студена
вода не е функционирал- това е безспорен за делото факт. Ответницата пък не
ангажира доказателства, че е заплащала стойността на дължимото от нея. По тази
причина тя дължи търсената от ищцовото дружество
главница.
По въпроса за обезщетението за забавено изпълнение на задължението, формиращо
главницата- т.н. мораторна лихва. Това вземане е акцесорно и следва съдбата на главното. След като не е
заплащала дължимите от нея суми, Т. дължи на ищеца обезщетение за вредите от
това забавено изпълнение, а те са в размер поне на законната лихва- в този смисъл
чл.86 от ЗЗД и чл.42 от ОУ на „ВиК-Сливен” ООД .
Поради това съда ще уважи иска и касателно лихвата за
забава.
Разбира се, от общия размер на вземанията на „ВиК-Сливен” ООД съда ще приспадне погасените по давност- за
периода м.05.2009г.- м.08.2009г.вкл., за който главницата е в общ размер
342.47лв., а лихвата за забава- в общ размер 107.07лв. Поради това установителния иск е основателен касателно
главницата до размера 1597.80лв., а за лихвата за забава- до размера 326.45лв. При
това положение Т. *** ООД само част от
разноските, които дружеството е направило в заповедното производство-
съразмерно уважената част от иска – дължи само 39.71лв.
По въпроса за
разноските в исковия процес:
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на
делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
последния съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска. Ищцовото дружество направи разноски в размер общо на 435 лв.,
от тях: 75 лв. доплатена държавна такса и 360 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение -
видно от ДПЗС от 25.01.2013 г. Поради
това съразмерно уважената част от иска му се присъждат разноски от 359.90лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата се
дължат разноски - съразмерно отхвърлената част от иска. В случая Т. направи
разноски в размер на 200 лв. – заплатено възнаграждение на пълномощника й-адвокат,
видно от ДПЗС № 30063/14.05.2013 г. Поради това й се присъждат разноски в
размер на 34.53 лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в условията на чл. 415 ал. 1 и
чл. 422 ал. 1 от ГПК, че П.Д.Т. с ЕГН: ********** и адрес:***, със съдебен адресат: чрез адв. Ю. Я. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. „Шести септември” №
27, част от сумите, за
които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.дело № 4954/2012 г. на
СлРС заповед за изпълнение - № 3269/17.10.2012 г., а
именно:
- 1597.80лв. ( хиляда петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет
стотинки) – главница, представляваща стойността на доставената от дружеството за
обект, находящ се в гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 50, вх. Б, ап. 14,
питейна вода; стойност, дължима за периода от м.09.2009г.
вкл. до м.04.2011г. вкл;
- 326.45лв.
( триста двадесет и шест лева и четиридесет
и пет стотинки) - лихва за забава, изчислена върху главницата от 1597.80лв. към
13.09.2012 г. и
- 39.71лв. ( тридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) -
разноски в заповедното производство, а
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над:
- 1597.80 лв.
до пълния претендиран размер – 1940,27 лв. - касателно главницата;
- 326.45лв. до пълния претендиран
размер – 433,52 лв. - касателно лихвата за забава,
поради погасяване на вземанията за тези горници с
изтекла в полза на ответника кратка тригодишна давност и
- 39.71лв. до пълния претендиран
размер – 48,98 лв. - касателно разноските в
заповедното производство.
Сумата 1597.80лв. се дължи ведно със законната лихва,
считано от 16.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.Т.
с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК направените от дружеството разноски в исковия процес, съразмерно
уважената част от иска – 359.90лв. (
триста петдесет и девет лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Сливен да заплати на П.Д.Т. с
ЕГН: ********** на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
направените от последната разноски в исковия процес, съразмерно
отхвърлената част от иска – 34.53лв.
( тридесет и четири лева и петдесет и
три стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: